Чета си аз едни безмислени спорове в други теми, та ми хрумна да поразсъждаваме върху следния казус, та дано истината ни проблесне най-после:
Ако имаш фирма и наемеш служител да работи при теб на определена заплата като му обещаеш, че с времето заплата ще се актуализира и клиентите ти разчитат този твой служител да ги обслужва ежедневно, ти също разчиташ..., но след време инфлацията скача, всичко поскъпва - и ток и парно и сирене и хляб... служителят ти си иска актуализация на заплатата, както ти си му обещал, ти на свой ред понеже няма на къде да мърдаш трябва да му вдигнеш заплатата, но му вдигаш заплатата само с 25лв. (за чистите говоря). Служителят естествено е недоволен, защото тези 25лв. до никъде няма да покрият поскъпването на цените (парното на жилището му ще скочи с 50лв на мес., тока с 10лв, сиренето скочи с 2лв./кг. и т.н.) -та тези 25лв., които рабодателят иска да му даде са си чиста подигравка и за това служителят казва, че дава на работодателя си едномесечно предизвестие (както си е по закон) и ако в този срок не получи адекватно увеличение на заплатата няма повече да идава на работа.
Ще кажете служителят си е прав, но клиентъте? Те какво ще правят ако изведнъж престанат да получават услугите, за които разчитат? И от кого би следвало клиентите да потърсят обезсщетение и кого би трябвало да обвиняват?
Всеки юрист ще ви каже, че клиентът е сключил договор за определената услуга с фирам "Х" и би следвало да си търси обезщетение от управителят на фирмата, а това, че конкретен служител веч не работи си е проблем на рабтодателя - или да си върне обратно служтеля като му педложи адекватни условия на труд или да намери нов служител. Клиентът не го интересува кой служител точно щег обслужва, важното е да си получава услугата...
Та да прехвърлим този казус към един актуален проблем - учителският... Защо всички говорим за учителите, а не си търсим правата пред този, който отговаря за тях - Министество на Образованието. Нас като клиети не мисля, че ни интересува кой ще учи децата н "Нане или Вуте" интересува ни само децата ни да са в училище, а малките на градина... този който не си спазвазадълженията пред нас не са конкретните учители - някой от вас да се е договарял персонално с определена учителка да обучава детето му? Някой учител да е сключвал договор с вас, че ще обучава детето ви? Ами ако отговорът е НЕ, то тогава защо не се замислите, че ние като родители нямаме право да предявяваме каквито и да било претенции към учителите, а по-скоро би следвало да си търсим правата пред работодателя им, който прибира нашите данъци в "касичката си", а после не е ясно къде отиват, защото както е видно учителите заплати не получават...
Министерство на образоването наема служители (учители) да извършва опрделена услуга (да обучават и да се грижат за децата ни). Учителите спират работа след едномесечни преговори за заплатата и сега ние като клиенти, които спираме да получаваме договорената услуга защо протестираме срещу учителите и питаме тях кога ще се върнат на работа като всъщност те са просто спужители и от работодателя им зависи дали ще им бъдат подсигурени някакви минимални дори условия за труд, така че да работят отново. Ако вашият работодател иска да му работите без пари ще го правите ли? И не е ли грижа на работодателя все пак да си управлява персонала и да се грижи слеужителите му да не напускат или ако все пак напуснат да подсигури нови на тяхно място?
Съжалявам, че стана много дълго, но искам да ви провокирам да поразсъждавате в една друга посока, която медиитекато че ли умишлено премълчават ... та работодател или служител? Кой е виновният?
И къде ни е гражданското общество? Кога ще започнем да разсъждаваме логично и да си търсим и ние правата?
Ако имаш фирма и наемеш служител да работи при теб на определена заплата като му обещаеш, че с времето заплата ще се актуализира и клиентите ти разчитат този твой служител да ги обслужва ежедневно, ти също разчиташ..., но след време инфлацията скача, всичко поскъпва - и ток и парно и сирене и хляб... служителят ти си иска актуализация на заплатата, както ти си му обещал, ти на свой ред понеже няма на къде да мърдаш трябва да му вдигнеш заплатата, но му вдигаш заплатата само с 25лв. (за чистите говоря). Служителят естествено е недоволен, защото тези 25лв. до никъде няма да покрият поскъпването на цените (парното на жилището му ще скочи с 50лв на мес., тока с 10лв, сиренето скочи с 2лв./кг. и т.н.) -та тези 25лв., които рабодателят иска да му даде са си чиста подигравка и за това служителят казва, че дава на работодателя си едномесечно предизвестие (както си е по закон) и ако в този срок не получи адекватно увеличение на заплатата няма повече да идава на работа.
Ще кажете служителят си е прав, но клиентъте? Те какво ще правят ако изведнъж престанат да получават услугите, за които разчитат? И от кого би следвало клиентите да потърсят обезсщетение и кого би трябвало да обвиняват?
Всеки юрист ще ви каже, че клиентът е сключил договор за определената услуга с фирам "Х" и би следвало да си търси обезщетение от управителят на фирмата, а това, че конкретен служител веч не работи си е проблем на рабтодателя - или да си върне обратно служтеля като му педложи адекватни условия на труд или да намери нов служител. Клиентът не го интересува кой служител точно щег обслужва, важното е да си получава услугата...
Та да прехвърлим този казус към един актуален проблем - учителският... Защо всички говорим за учителите, а не си търсим правата пред този, който отговаря за тях - Министество на Образованието. Нас като клиети не мисля, че ни интересува кой ще учи децата н "Нане или Вуте" интересува ни само децата ни да са в училище, а малките на градина... този който не си спазвазадълженията пред нас не са конкретните учители - някой от вас да се е договарял персонално с определена учителка да обучава детето му? Някой учител да е сключвал договор с вас, че ще обучава детето ви? Ами ако отговорът е НЕ, то тогава защо не се замислите, че ние като родители нямаме право да предявяваме каквито и да било претенции към учителите, а по-скоро би следвало да си търсим правата пред работодателя им, който прибира нашите данъци в "касичката си", а после не е ясно къде отиват, защото както е видно учителите заплати не получават...
Министерство на образоването наема служители (учители) да извършва опрделена услуга (да обучават и да се грижат за децата ни). Учителите спират работа след едномесечни преговори за заплатата и сега ние като клиенти, които спираме да получаваме договорената услуга защо протестираме срещу учителите и питаме тях кога ще се върнат на работа като всъщност те са просто спужители и от работодателя им зависи дали ще им бъдат подсигурени някакви минимални дори условия за труд, така че да работят отново. Ако вашият работодател иска да му работите без пари ще го правите ли? И не е ли грижа на работодателя все пак да си управлява персонала и да се грижи слеужителите му да не напускат или ако все пак напуснат да подсигури нови на тяхно място?
Съжалявам, че стана много дълго, но искам да ви провокирам да поразсъждавате в една друга посока, която медиитекато че ли умишлено премълчават ... та работодател или служител? Кой е виновният?
И къде ни е гражданското общество? Кога ще започнем да разсъждаваме логично и да си търсим и ние правата?
Радко ми се случва да се вбесявам на нещо, написано в нета, но ей това направо ме....Отвратително! 
