Проблеми в двойката и семейството: на въпросите отговаря семеен консултант Мая Манева

Благодаря предварително!
Здравейте, мъж съм на 33, а партньорката е на 26г. Искам да чуя вашите мнения и съвети. Моля прочетете всичко и ще бъда благодарен за коментари и съвети.

Преди 4г легнах си веднъж с колежка, само секс без нищо. В него момент сме били сами, не бях правил секс отдавна и така се случи. Мина около година и нещо и намерих най-прекрасния човек на света.

Казвам последно какво се случи, а надолу съм обяснил колкото мога случая ни.

Наскоро направихме и 1во посещение при психолог където мненията ни се разминават.
Тя иска психоложката да ми обясни за по плавно преминаване към край на нашите отношения, защото тя не може да бъде с мен заради лъжата и изневярата, а и после време не съм я карал да се чувстява единствена, което също е така.
А моято версия при психоложката, че аз искам да си върна момичето, защото за мен тя е всичко.

Толкова мил, чист, праволинеен и верен, умна, а толковаааа красива!
Започнахме връзка, която да кажем е от около 2г и 6м.
Двамата ни събра комуникацията, разговорите по всяка тема, разбирането, слушането, зрителния контакт, подкрепата, също да знаеш че някой те мисли. Дори плановете и вижданията за живота гледаме по един и същ начин. Естествено дойде обичта и любовта.
Като всяка връзка сме имали караници. Някои дребни, други по големи но винаги сме устоявали на всякакви бури.

Нямахме още месец от запознанството и баща ми почина. Този човек беше неотлъчно до мен. Майка ми беше с онкологично заболяване също, но ходихме по лекари.
Към него момент нямаше как да зажиеем заедно заради грижите към нея. Така, че беше веднъж при мен, после в тях и така докато почина и тя наскоро юли месец.
През този период винаги сме били заедно. Намирали сме време за много почивки и екскурзии, заедно почнахме народни танци, обичахме да прекарваме времето си заедно. Обичаше семейството ми-майка ми изключително много, аз обичах нейното семейство.
Просто от началото на годината грижите покрай майка се увеличиха и моята половинка не знаеше кога ще дойде нейното време и много страдаше. Но казваше аз съм до теб и ще изчакам. Аз те обичам и искам да съм с теб. Естествено, че и аз я обичам и искам всичко с нея.
През 2022г я излъгах и то за някаква дреболия. Но я излъгах директно в очите. Попита ме дали съм се виждал с един приятел, а моят отговор беше не. Тя тогава каза край.
Защото тя на две неща държи-без лъжи и изневери.
А аз я излъгах директно в очите. Прости ми, но някак загубих и доверието, а то беше 100во доверие.
Тогава зачестиха и скандали, но преминахме и през този период.
Искаше семейство и деца от мен, но грижите покрай майка нямаше как да станат на него време.
Тя почина края на юли 2023г.
Края на септември докато бях навън просто се засяках с колежката. Намигна ми, смигна ми и ми писа. Подлъгах се и и отговорих чисто сексуално без никакви емоции и чувства. Не се стигна до физически контакт, а само чат.
И тя видя този чат. Тогава каза край на нашата връзка.
Като дете майка й е изневерявала на баща й. Тя от тогава има като травма и непоносимост.
Много прекрасен човек, много чиста душа и толкова леко ранима.
Тя е моето момиче и дълбоко съжелявам , че така я нараних.
Осъзнах грешката си и каквпо значи за мен и как искам всичко в този живот от нея.
Готов съм на всичко за нея.От ден 1ви винаги е имала достъп до телефона ми и си е играела, вдигала е на обаждания като не мога. Пълно доверие, защото никога съм нямал нищо.
Е стана и това нещо ,което и докарах на двама ни.
Вижда съжелението в очите ми, вижда обичта ми.
Но казва, че не може да прости. Как ще живее без доверие и за нея втори път доверие не може да се изгради.
по принцип винаги кажи речи двамата излизаме навън, двамата пазаруваме, двамата играем народни танци, двамата сядаме с общата ни компания.
Никакъв проблем нямам да сме само двамата, защото ние така или иначе сме двамата навсякъде.
Телефона никакъв проблем да гледа. Въпросната колежка повече съм спрял всякакъв контакт с нея и повече да не ме търси по никакъв повод.
Обичам си моето момиче и съм готов на всичко за нея. Тя в моите очи е съпруга и майка на децата ми.
Много я нараних, много е обидена.
Сега когато я потърся през повечето време агресира, казва задушаваш ме. Казва не те обичам, няма да се върна при теб.
Не те обичам, няма да се върна, няма как да те заобичам, защото ти в моите очи си лъжец и предател, а как да съм с такъв човек.

Благодаря!

Здравейте,
Съчувствам Ви за тежките загуби, случили се в последните години. По принцип всяка загуба вкарва човек в някаква житейска криза и е важен начинът, по който я преминава. Може да реши да се спаси от преживяванията, насочвайки вниманието си към други теми. Може и да си зададе въпроси за това, което тази криза му казва за него самия и за живота.

Струва ми се, че преди приятелката Ви да сложи край на отношенията Ви, връзката ви е била за вас спасителен пояс да изплувате на повърхността след тежките загуби на родителите Ви. Но според мен не сте имали капацитет за връзка, защото по-скоро сте черпел ресурс от нея, за да оцелеете. Това Ви прави недостатъчно осъзнат за нейните преживявания, нужди и желания. За това говори омаловажаването на някои Ваши действия, които обаче за приятелката Ви са съществени. Когато тя е обявила края на връзката, според мен е било най-вече, защото за нея тя не е балансирана по отношение на даване и получаване.

В момента сте насочили цялото си внимание към спасяване на отношенията с нея, но това за Вас е една допълнителна задача и в същото време е вид бягство от проблемите, които са се натрупали във времето и от справянето със загубите на родителите Ви. Затова ми се струва по-важно да останете насаме със себе си и да си дадете възможност да преживеете случилото се така, че да се поучите от него, а не да бягате. И тъй като сам ще Ви е трудно да минете през всичко това, е важно да имате приятелска подкрепа. Бих Ви посъветвала да минете и през лична терапия както за справянето със загубите, така и за личностно и емоционално развитие.

Здравейте!
Със мъжа ми сме заедно от ученическите години, вече 14 години. Имаме дете на 2 години, дълго чакано и много желано. Въпреки дългата връзка с мъжа ми заживяхме официално заедно след като забременях. Причината да не живеем заедно до този момент беше, че и двамата искахме самостоятелно жилище, което в последствие купихме, както и моето и неговото нежелание да живеем с родителите му. Тогава не сме имали проблем с тях, просто искахме да си живеем самостоятелно.
Ремонтите и пренасянето в къщата се проточи, през това време се наложи да обикалям по болници, защото баща ми не беше добре, а пък майка ми почина съвсем неочаквано.
И така вече втора година живеем при свекървата, с която взаимоотношенията вече са нетърпими. Прави всичко напук, до там сме стигнали, че дори не мога да си направя на детето нещо за ядене, защото сме в една кухня - нейната. Да не говорим за използването на пералнята - вижда, че има един куп дрехи за пране на детето и цял ден пуска пералня с по 1 чифт панталони за освежаване. Постоянно пита кога ще се изнесем, натяква че и преча. Знам че са битовизми, но не знам какво да предприема и къде да отида.
Вчера се скарахме жестоко, пита ме какво правя при нея, в нейната къща. Каза че повече не мога да стоя там. Мъжа ми казва,  че е между чука и наковалнята и аз го разбирам. Не застава на ничия страна, не се кара с майка си никога, гледа всичко да е мирно и кротко, според него всичко е битовизми и ще мине. Още повече че е въпрос на 2-3 месеца да се преместим в новото жилище.
Но аз не знам как да поддържа да живея с тази жена, не знам как и да се прибера в къщи при баща ми, след всичко не знам как ще му се отрази и това, не знам какво да му кажа. Не знам и как ще се отрази на детето, каква ще бъде тази раздяла с баща му - уж времена. Не знам как ще се отрази и на нашата връзка.
 Мъжа ми не разубеждава да се изнасям, казва ми че това е най-лесното, което може да се направи. Но за мен не е.

Здравейте,
Има причина за страданията Ви, защото случващото се не са просто битовизми. Те се дължат на несъстоялото се до този момент и за двамата отделяне от родителите, въпреки дългата Ви връзка. Били сте твърде млади в началото, впоследствие вероятно сте имали някакви страхове от самостоятелния живот, заради които сте избрали познатото и комфорта. Цената за това решение са настоящите Ви преживявания. Мъжът Ви се лута между поведението си като син и това на съпруг и баща. Вие, изглежда, че надигате глас и заради липсващия такъв от негова страна. Но тук не е толкова важно поведението на свекървата, а това, че новата Ви роля на родители и партньори изисква зряло поведение от Ваша страна и спрямо родителите Ви – да излезете от ролята на деца и да установите с тях отношения като възрастни. Тогава, дори да се налага да живеете с тях известно време, бихте имали различен диалог и бихте се чувствали и Вие, и родителите Ви, значително по-добре.

В състоянието, в което сега са отношенията със свекърва Ви, не мисля, че е възможна промяна без физическо отделяне. След като си дадете възможност със съпруга си да изградите стабилни отношения като партньори със собствен семеен стил извън домовете на родителите си, бихте могли да изградите и с тях отношения между възрастни хора.

Здравейте, семеен проблем вкъщи: Баба ми и вуйчо ми ме взимат за боксова круша - обичат да се шегуват с мен и само че вляза в къщата, наострят уши какво ще кажа и веднага се изстрелват ехидни стрели под формата на злобни и хапливи коментари, целящи смачкване на самочувствеието и един вид да покажат, че те са шефовете, те са най- умните, най- знаещите и аз само трябва да им се подчинявам и да правя всичко, което искат. . . Имам рожден ден на скоро ... и майка ми ме пита къде искам да го правят - и аз исках на ресторант, за да не мога да стоя много при тях в къщи и да не ме обиждат като сме сами ... но вуйчо като чу и каза - ,, А, ти за да не останеш по- назад, щото аз имах рожден ден в рсторант '' Ами....... въпреки, че не е прав .. просто ме боли и ми писна от това най- близките ми хора да не осъзнавагт какъв човек имат до себе си, да н му дават нужния респект и спокойни отношения. . . какво да правя?  Ако семейството ти не е близко, то кой да е ?

Здравейте,
Такъв тип отношения се развиват, когато между членовете на семейството няма ясна диференциация между личностите и надделява психологическата зависимост – това как се чувства единият зависи от отношението на другия, думи и действия се приемат като лични и целенасочени.

Ключът към излизане от такъв тип взаимоотношения е да си даваме сметка, че чуждото поведение говори нещо за човека отсреща, а не за нас. Може да идва от негови възгледи, неудовлетворени потребности, дори умора или желание да се разсее от собствените си проблеми. Когато е наистина насочено към нас конкретно, това, което мотивира другите да се държат по подобен начин, са нашите реакции. Ако реагираме с дразнение или се смачкваме, това ги кара да се чувстват силни и компетентни и продължават със същото поведение. Когато се научим да запазваме спокойствието си, ние обезсмисляме нападките им. Тогава те или ще развият по-добри отношения с нас (ако поведението им е било неосъзнато), или ще ни игнорират и ще търсят друг източник, с който да подхранват усещането, което им носят подобни отношения.

За съжаление, много често именно отношенията ни с най-близките водят до най-много болка, защото не само, че те ни познават и знаят как да ни натиснат болните места, но и много от нас чувстваме, че можем да се държим към семейството си както си искаме, защото отношенията ще продължат да съществуват независимо от всичко.

Здравейте, пиша за дете на 9 години-няма желание да учи, няма мотивация, няма любознателност. Какво ли не опитахме и няма напредък. Моля дайте съвет или работещо решение!

Здравейте,
В семейното консултиране и терапия при проблем с член на семейството се водим както от неговите индивидуални особености, така и от семейната и социалната среда. В този ред на мисли няма едно правилно решение за личните проблеми, защото всеки е различен и е продукт на различна среда.

Липсващата мотивация на детето може да е породена от редица фактори. Ако вместо да се разберат, се наложи външна мотивация, това може само да задълбочи проблема.

Със сигурност би помогнала повече самостоятелност на детето в семейството, възможности за избори и за учене от собствените си грешки. Неуверените деца често проявяват пасивност, именно защото се страхуват от грешки. От полза е също активното включване на детето в семейни задачи според възрастта му, от което то да се чувства значимо и с роля в семейството. Не малка част от родителите пренебрегват участието на детето в дома и се фокусират само върху ученето, което обаче не води до неговата по-голяма успешност.

Можете да прочетете книгата "Забравеното изкуство да възпитаваш", която ще Ви покаже един по-различен поглед и подход като родител.

Здравейте! Омъжена съм от 15 години. Имаме 2 деца на 12г. и 15 г. Мисля че трябва да се разведа. Повече от година с мъжа ми спим в отделни стаи. Единствената ни комуникация е да си кажем Добър ден. Нито се питаме как си, как мина деня ти и т. Н. За любов и ласки ме е търсил преди 7-8 години. Но тогава видях че си пише за секс с познати и непознати жени, направих скандал и той се дръпна, защото съм му нарушавала личното пространство. След това и да е имало нещо интимно, то аз съм го търсела. От 3 години насам сме излизали заедно, колкото да напазаруваме дрехи за децата, но си мълчим. И лятото ходим 5 дни на море, и пак си мълчим. Мисля че това се отрази и на децата. И те започнаха да си се затварят в стаите. Не искат да учат. По-малката даже отказва да се облича подходящо за сезона. Ходи си с блуза на училище. Естествено аз съм обвинена, че на нищо не съм ги научила, каква майка съм била, не ги карам да готвят, да чистят и да учат. И двамата ходим на работа. Аз дори ходя и извънредно и той е готвела. Но сега казва че щом той върши женската работа да готви, аз трябва да ремонтирам из вкъщи. Каква домакиня съм била, щом не готвя в 5 сутринта вечерята, нищо че той се прибира в 16.30 и има време да сготви, понеже аз се прибирам в 19. Той купува храна. Режийни разходи, дрехи, телефони на децата, техни излизания, аз плащам. Кое е най-добре за децата и за мен? Той нямал проблем с този начин на живот, не иска да се изнесе. Децата не го харесват. Той не прекарва време с тях, не е и прекарвал. Или им мълчи, или им
мрънка защо не са изчистили след себе си

Здравейте, как ще коментирате този казус: две еднополови деца сме, отдавна пълнолетни.
Аз съм едното дете.
Случва се няколко пъти да се споменава от майка ми, че на мен (и семейството ми) е дала повече пари сумарно.
Не сме ги искали, каквото е давано винаги е било по нейна инициатива, освен това не съм сигурна, че е вярно.
Въпросът е доколко адекватно е това изказване от родител и какъва би била правилната ми реакция в тази ситуация?

Здравейте,
От написаното разбирам, че обмисляте да се разведете, но се чудите кое е най-доброто за децата и за Вас. И тъй като отношенията със съпруга Ви са силно отчуждени от години, изглежда, че това, което в момента най-много Ви мотивира за раздяла е случващото се с децата, а то от своя страна е огледало на семейните отношения.

От това, което сте споделили, оставам с впечатление, че съпругът Ви е в семейството само с единия крак, поради което Вие сте надигали глас, изразявали сте недоволството си от неговото поведение, но в крайна сметка промяна не е настъпила. Не става ясно Вие самата да сте търсели информация за неговите потребности и виждания, а по-скоро сякаш сте реагирали на действията, които не сте харесвали.

Тук ще отбележа, че раздялата сама по себе си не разрешава проблемите в семейството – за добро или лошо, всички вие сте в отношения, независимо от тяхната форма, и връзките между вас ще продължават да съществуват, независимо как са възприемани и изразени. В този смисъл, това, че децата нямат добро мнение за баща си, например, не означава, че в същото време не им тежи липсващата връзка с него. Тази тяхна потребност няма да отпадне само защото сте се разделили, а когато се отдели брачния ви конфликт от отношенията ви като родители.

Децата се справят много по-добре с развода на родителите си, ако те самите уредят живота си така, че да се чувстват добре и обратно – страдат, когато родителите не спират да се обвиняват и реално развода не води до освобождението, за което са копнели. В такива случаи е налице само физическа раздяла, но не и емоционална.
Трудностите, които децата изпитват, не са присъда за нещастен живот. Така, както в момента тяхното поведение е огледало за липсата на близост и лични граници в семейството, така може да се превърне в огледало на едно израстване в отношенията между родителите им, независимо дали те са в брак или разделени. Децата не израстват, когато им спестяваме трудностите и конфликтите, а когато им даваме пример за това как могат да се справят с тях – да се научат да разбират и изразяват себе си, както и да изграждат уважителни и удовлетворяващи връзки с хората около тях.

В този смисъл, считам, че е важно Вие да определите какво искате за себе си и за бъдещето на брака ви като се водите не от децата, а от това, което е добро за Вас лично. Добре е до говорите със съпруга си за това как той вижда ситуацията и как се чувства, без да го обвинявате, имайки предвид, че и той, най-вероятно изпитва подобно на Вашето неудовлетворение и колебание, но не знае как да го комуникира с Вас и как да се справи с него.

Считам, че от полза биха Ви били и книгите ми „За брака, развода и любовта“ и „Партньорството: Път към любовта“.

Здравейте,
От написаното ми прави впечатление, че много добре поставяте граница в отношенията – ако някой дава, то той е отговорен за това и ако очаква нещо в замяна, би следвало да го обсъди с този, на когото дава, за да няма впоследствие разочарование.

Във вашия случай, по-скоро ми се струва, че майка Ви не може да се справи с чувството си справедливост – на кой колко да даде, за да е справедлива, което най-вероятно има по-далечни корени от вашите взаимоотношения в нейното родно семейство. Възможно е и да се чувства неоценена за това, което прави за децата си.

Опитайте да обсъдите с нея какво очаква от Вас, какво ѝ липсва във вашите отношения. В каквато и посока да тръгне разговорът, имайте предвид, че въпросът не са парите и всичко, което е дала. Важната тема за нея е скрита в подтекста.

Благодаря, за коментара и се включвам с уточнението, че ми се искаше да получа насока за мен, а не по отношение дефицитите на майка ми.
Изпитвам неудобство, смущение и и най-вече агресирам от подобни коментари. За мен е нередно родител да прави това (било то и вярно като твърдение). Намирам го зловредно в две направления, първо като манипулация и обжързване с очаквания и второ, също толкова неприятно го намирам за вредно, защото подкопава отношенията между децата.
Искам да изясня доколко адекватна е моята реакция.

Здравейте,
Специалистите не даваме оценки на поведението на хората от типа „нормално“ или „адекватно“, защото това не им помага да подобрят състоянието си и отношенията си с другите. За нас е важно как се чувства човек – дали поведението му е в синхрон с неговото мислене и ценности. Това определя вътрешния му мир, независимо какви са действията на другите.

Когато не можем да променим поведението на други хора, а ни се иска, ние се чувстваме зле. Това важи особено по отношение родителите ни, които често чувстваме, че имат голяма власт над нас и че е редно те да използват тази власт по начин, от който да се чувстваме добре. Ако обаче приемем техните действия, каквито са, без да ги окачествяваме като „нормални“ или не, и съответно не действаме на база тази оценка, ние имаме власт да изберем как да реагираме според това кои сме ние и кои искаме да бъдем. Така съхраняваме вътрешния си мир, съумяваме да реагираме така, че да се чувстваме уверени, и успяваме да изграждаме по-спокойни и удовлетворяващи отношения с хората около нас – родители, братя и сестри и т.н.

В случая, провеждането на разговор/и с майка Ви може да помогне за това да не гледате на нея като на човек с власт над чувствата Ви, като някой, който трябва да се държи по един или друг начин, което води до дразнение и гняв, а да я видите като човек със своите трудности, потребности и недостатъци, каквито има всеки от нас. Надявам се това да внася светлина относно насоките ми от предишния отговор.