Проблеми в двойката и семейството: на въпросите отговаря семеен консултант Мая Манева

Здравейте ,с мъжа ми сме заедно повече от 12г, имаме дете на 8г. Той е с 14г по голям от мен, това е и една от основните причини нашите да не го харесват и приемат, въпреки, че никога никой не са одобрява одобрявали, по скоро майка ми. За нея няма мъж,който да е  достоен
За мен. не се е родил ,а сигурно няма и да се роди . Та от самото начало между майка ми и мъжа ми има да речем омраза, кошмарно е когато наближават семейни празници . Беше горе долу поносимо, докато живеехме в чужбина. Но от както сме в Бг е ужас, мъжа ми само мрънка когато трябва да се виждаме с родителите ми. Бяхме на квартира ,но баба ми се разболя и му предложих да идем да живеем там,тъй като апартамента е голям и има място за всички (майка ми и баща ми са разделени отдавна, баща ми живееше с баба,неговата майка,в собствен апартамент) ,да не плащаме наем  а и да съм по близо до баба ,тъй като се залежа,беше на памперси и аз след работа ходих до тях и после се прибирах, което ми идваше в повече, защото работа в един квартал,живея в друг, а баба в трети. И обикалянето ми идваше в повече. Със зор мъжа ми се съгласи, при положение, че като се преместим там ,той ще замине за чужбина.  Преместихме се, но няма и месец баба почина,  мъжа ми замина и останах с баща ми и детето. Не сме се разделяли, просто замина за да изкарва повече пари. Миналата година си остана за постоянно в Бг и от тогава стана кошмарното. Поста стана много дълъг, но е нужно да обясня всичко подробно. Баща ми е пенсионер по болест, от тогава се алкохолизира, не знаех за това ,докато не се върнах в Бг. Цялата пенсия е харчил за ракия и цигари, пенсията не му е голяма, а има и заем който си плаща, създаваше ми много проблеми преди да отида да живея при него. Напиваше се до припадък, намираха го хора по улиците, в безсъзнание, лежеше по болници, лежа и в лудница. От както живея при него ,създадох мои правила. Всеки ден има храна, цигари и 200гр ракия всяка вечер, като си плати банката ми дава всички останали пари и не пие през деня . За няколко месеца го промених, алкохолик човек не може да стане нормален, но имаше огромна промяна. Но мъжа постоянно мрънка, че яде много, че по цял седи и нищо не прави, че дава 200лв а харчи 600, че по евтино ще ни е на квартира,  с което не съм съгласна. Предвид скъпите наеми и ниски заплати,а ние не сме заможни...И всяка вечер са скандали и разправии, психически тормоз, плюе майка ми и бащи ми постоянно, обижда ги, даже и детето настройва ,не директно, но като говори пред нея че майка ми и баща ми са нещастници,че са идиоти и т.н, и куп други обидни думи които ме е срам да напиша. Естествено не ми е приятно, те са ми родители, а и това постоянно натякване ,колко яде баща ми, по един хляб изяждал, сиренето свършило за два дни, кашкавала изял, постоянно все едно му брои залците. И като ми писне и му кажа да се разделим, ме изкарва че си имам друг или че нямам семейство, за него семейство е аз ,той и детето, и че родителите ми били по важни от него. Те са ми родители ,той ми е мъж, любовта и обичта са различни, а ме кара да избирам. Еми няма как да избера него,колкото и да го обичам, въпреки че вече не знам дали го обичам, той убива всичко в мен с държанието си. Когато съм била много ядосана и съм му казала да си тръгва ,почва да се прави на жертва, че си е дал цялата заплата в къщи и нямало къде да отиде ,а аз го гоня. Не знам какво да правя, даже и мои приятелки и негови, през които коментираме ситуацията, не са съгласни с него и му казват директно че не е прав, но той не го възприема. Не бил длъжен да гледа баща ми и да го издържа, ок, но живеем без наем същото е. Но според него не е, баща ми излизал по скъпо даже от наем. И да рискувам да излезна на квартира и след два месеца да не можем да си платим наема и да остана на улицата ли? А майка му взима голяма пенсия, над 1000лв и все иска пари от нея и ми натяква що майка му дава ,а нашите не. Ми тя има възможност, моите не са богати,да си беше намерил жена с богати родители. А ток що няма и що на тези години трябва да опира да майка си и да взима от нея. Той е на принципа, че ща даде ако има какво да получи ,иначе не. Ми родителите ми са ме изгледали, трябва ли сега аз да ги изоставя и да не ги гледам, щото взимат ниска пенсия и щото няма наследство което да ми оставят,да ,това му е логиката. Не е човека за мен ,но ме манипулира и използва детето . И не мога да се разделя с него, щото ме изкарва че го оставям  на улицата без пари и жилище, или започва да говори на детето че си имам друг и че съм й намерила нов баща . А психически не издържам вече . Благодаря и се извинявам за дългия пост, въпреки, че има много още много да кажа ,но ще стане като да напиша цяла книга.

Здравейте,бих искал съвет как да постъпя в следните две ситуаций:
1.Коледа е минала.Жена ви казва ,че трябва да отидете на пазар с нея.Отивате до магазина и започвате да пазарувате. След пет минути в магазина,тя се спира отваря си дамската чанта ,вади телефона /според нея само е погледнала часа,а според мен отвори съобщение/,разтрепери се и в погледа и имаше сякаш страх .След това Ви казва ,че има среща,хвърля 100лв. и изчезва на бегом.Оставате зашементен и....след два часа се прибира .Когато пoисках да говоря с нея за случката и за едно съобщение ,което ми изпрати три дни по-късно,тя отказа и последва същата реакция като в магазина /разтреперване с един уплашен поглед/ .
2.Жена ви е в другата стая ,отивате да я питате нещо.Тя се е излегнала в кревата с телефон  в ръка ,при влизането ви се стряска и изключва телефона или прикрива дисплея и така  всеки път когато влезете .Накрая Ви заявява че я стресирате и настоява да чукате на вратата всеки път преди да влезете.

Здравейте,
От описанието на семейната ви ситуация разбирам, че през последните години сте преминали през редица трудни моменти. Става ясно, че сте човек, който носи отговорност за много хора. В личен план се опитвате да жонглирате с ролите си на дъщеря, майка и съпруга, но в последните години изглежда, че грижите за родното Ви семейство са взели превес, а в решенията, касаещи и съпруга, и децата Ви, сте водена повече от дълга си като дъщеря. Това е довело до конфликти със съпруга Ви, поради опитите да ви върне към ролята на съпруга и несъгласието му с решенията Ви.

Разбирам, че освен емоционалната грижа за родителите си, имате и чисто прагматични причини за решенията си, но в семейството е важно не само какво решаваме, а и как – дали всеки се чувства чут, разбран и зачетен. Изглежда, че със съпруга си не сте изградили партньорство, в което и двамата да споделяте кой какво мисли и как се чувства, да се вслушвате един в друг и на тази база да стигате до общи решения. А това е ключът към разбирателство в отношенията.

Тъй като Вие имате най-добри намерения и се водите от грижите си за другите, вероятно смятате, че е естествено съпругът Ви да ви следва. Но, за да го разберете по-добре, си представете, че той е поел подобна грижа към други хора години наред, което води до промени във всеки аспект от живота ви. Как бихте реагирали тогава и какво бихте искали да е неговото поведение към Вас? Как бихте гледали на него като на съпруг и баща в тази ситуация?

Разбира се, че не е лесно при толкова натрупани негативни емоции да успеете да видите съпруга си с нови очи – не като враг, а като човек, искащ също хубави неща за семейството ви, както и Вие. Но подобен нов поглед, освен, че ще внесе спокойствие в живота ви, независимо как ще продължите – заедно или поотделно, е и шанс да подобрите отношенията си и да спечелите партньор, който, вместо да Ви натоварва, да подкрепя и помага.

Здравейте,
Нищо в живота ни не се случва изневиделица, а има своя път, независимо дали го забелязваме или не. Също така - нищо в живота ни не се случва само заради нас – факторите са комплексни.

В случая най-вероятно съпругата Ви се е увлякла. За да стигнете до тази ситуация има условия за това – и лични, и общи. Как ще се справи тя с увлечението си  също зависи както от нея, така и от Вашето поведение.

Емоционалните реакции в случая са обясними, но колкото по-бързо се справите с възмущението и съденето, толкова по-скоро ще излезете от страданията и ще разрешите кризата си.

Това, което помага в подобна ситуация е разговорът – да споделите какво наблюдавате, че се случва, как това Ви се отразява, какво е приемливо за Вас и какво не, и евентуално да предложите начин за излизане от кризата.

Кризите никога не са вечни, винаги минават. Въпросът е по какъв начин ще се справим с тях, колко щети ще нанесем на себе си и на близките си, независимо кой изглежда виновен в случая. Важно е дали след време ще се гордеем с начина, по който сме се справили или – обратно, ще изпитваме вина, че сме пропуснали възможности и дори сме навредили.

Здравейте, имам проблем в семейството си и не мога да преценя дали проблема е в мен? Започнах да получавам сърцебиене и аритмии. С мъжът ми сме заедно от 12 години вече , тогава бях ученичка в 11 клас и бързах да порасна , оставах понякога в тяхната къща и лека по лека се пренесох там . Той живее с майка си (вдовица) и брат си . Според него майка му е много добра жена, много страдала , яла е само хляб , за да имат те пари за училище , просто била глуповата от друго поколение и да не й се връзвам. Живяхме с нея под един покрив 2-3 години и казах , че искам да сме отделни , но мъжът ми заяви , че няма да си изостави къщата да ходи да се бута в апартамент без двор , обеща , че ще си построим втори етаж с друг вход и ще сме отделни , така и стана , но тази жена постоянно идва на втория етаж , налага мнение , иска да командва , ако даде пари на внучето после разгласява на всички и натяква , че е дала , постоянно заявява , че е най-оправната , най-харесваната , всичко най най . С мъжът ми вече много ни се развалиха отношенията , защото аз дистанцирам детето си от нея , с той се сърди , че тя иска да му се радва , а аз се впрягам за глупости какво казвала и какво не .

Здравейте,

С мъжа ми се познаваме от 3г.Временно се разделихме от 5м., прибрах се в къщи с детето защото имах нужда да се успокоя и да обмисля всичко, което се случи помежду ни.Взимаше пари от мои спестявания, от майчинските ми т.н и уж все ще ги върне...а все се бавеше.Хванах го да краде и от протмонето ми.Поисщах обяснение, отреча, напада ме в опит да ме изкара все едно и аз не съм светица, не може да поеме отговорност и са ке извини поне.Скарахме се жестоко с роднините му, ужасно се отнесоха с мен, по същият начин като него, то лъжи, то манипулации, то вменяване на вина, накрая и клетва.Е тогава вече ми писна и като взех че им казах що за стока са, после пък грозно ги напсувах доста пъти "знам, че това е ужасно, но просто не изсържах вече, а и исках да не смеят повече да говорят с мен, от страх че при всеки разговор имаше лъжи какво съм казара т.н реших че най собре наистина да го кажа, че да ме оставят на мира, страх ме е от такива манипулативни хора.Според мен е мъжа ми човек, който е повлиян от семейството си и възпитан като тях.Отказва да отиде на семеен консултант, обвинява мен че съм викнала полиция след като избяга за 4 дни и ме остави с 10м бебе без пари и с неплатин наем.Незнаех какво друго да направя, исках да го стресна.Естествено оттеглих си жалбата като го намериха.Не се мина и 3-4м и пак същото...детето беше болно, дори и лекарство не сонесе.Пак му викнах полизия и тлед месиц се прибрах в къщи, не можех така.Свалих 15кг, цикъла ми спря защото загубих тегло, не можех да спя, да ам, прилошаваше ми, повръщах.Предполагам това е от стрес.Та, сега се опитваме да се съберем, с роднините му категорично отказвам да поддържам отношения, но той слуша и изпълнява каквото му кажат.Незнам, аз се държах с него като със идиот, псувах го, него, майка му сестра му (тях не съм ги псувала лично, само пред него).Знам, че може би съм преувеличила в яростта си, но бях ужасена.Доста време мълчах, 2г е писна ми.Майка му дори се опита да ми вземе детето, маже би и тогава беше когато избеснях.До сега не ме е защитил нито веднъж, а просто се опитва да ми обясни, че нещо не съм розбрала, роднините му не били такива, хората му се чудели защо се занимава с мен...Според вас, в мен ли е проблема, аз ли не успях да се сдържа с тия чудесии които направих.Аз още преди това, си миля че нито ме е обичал, нито уважавал дори, просто си е търсил удобна/съгласна/разбираща жена.Връща парите които взе всеки месец, аз и детето се издържаме ох тях, излиза че не ке грижи нито за мен нито за детето.Какво мислите, кажете ми...аз ли съм проблема че не успях да намеря по нормален начин да се оправят нещата, а просто гръмнах като бомба.Опитвах с добро и разговори 2г, е получавах "Ох, не мога, изморен съм, друг път ще говорим." или ще направи скандал без да отговори на нито 1 на въпросите ми, ще тръшне вратата и ше излезе, или ще излъже(аз му вярвах тогава)

Благодаря предварително за отговора.

Здравейте,
Питате дали проблемът е във Вас. 

Така, както описвате семейната Ви ситуация, изглежда, че тя е от тези, за които с пълна сила важи – „истината е по средата“.

Съпругът Ви има едно внимателно и уважително отношение към майка си. Той се отнася с разбиране към нейните нужди и особености и за себе си е намерил баланс, като не се „впряга“ за това, което отчита като „глупости“. Негова слабост в случая е, че очаква и Вие да имате същото разбиране към нея, каквото той има като син. Независимо от това обаче, той се отнася с внимание и към Вашите нужди, съобразил се е с Вас и е изпълнил обещанието си да бъдете самостоятелни, построявайки отделен етаж. Мисля, че позицията му да балансира между двете ви идва от това, че вие със свекърва си не сте изградили диалог и не решавате отношенията си сами. Вие си имате своите огорчения и искате той да застане на Ваша страна, но проблемът между вас няма да се реши, когато той избере коя от двете ви да защитава. Най-вероятно Вие не изисквате от него да реши проблемите с майка му, а просто да Ви разбере и емоционално подкрепи. За да се случи това обаче е важно да не го поставяте в позиция между двете, а Вие лично в диалог с нея да обсъждате проблемите помежду ви. Важно е също да оцените това, което имате, включително и това, което той прави за Вас, и след това ясно да изразите очакванията Ви от него.

Може да си помогнете с някои стъпки като: 
-   Да изключите от вниманието си тези аспекти от поведението на неговата майка, които не са част от отношенията помежду ви, като например това за какво тя се хвали на другите хора. Дайте ѝ правото да го прави, а може би и няма да има толкова нужда от него, ако оцените това, което тя ви дава като семейство – имате материална база, имате на кого да оставите детето, а и то да има близки отношения с нея.
–   Да приемете, че със свекърва ви имате различни очаквания за вашите взаимоотношения и да говорите директно с нея за вашите противоречия, без да използвате съпруга си като посредник.
–   Да изслушвате нейната гледна точка, оценявайки нейния опит и възгледи. Спокойно и учтиво ѝ благодарете за нейния съвет и ясно ѝ кажете “не”, когато е необходимо. Бъдете уверена и ясна, когато изказвате вашата позиция. Винаги ѝ благодарете, когато ви помага.
–   Да поставите изискванията си относно посещенията ѝ и намесата в грижите за децата.

Желая Ви успех!

Здравейте,
По въпроса Ви личи, че осъзнавате немалко от проблемите в отношенията си. Виждате липсата на обич и манипулативността, която идва от страна на бащата на детето Ви, както и от семейството му. Ситуацията, за съжаление, е относително често срещана и решение със „щастлив край“, при което запазвате връзката си, вероятно няма.

Разбираемо е, че мъжът Ви не желае промяна и терапия. От негова гледна точка проблем няма – той не носи отговорност, защото от родното си семейство получава само подкрепа. Проблемът за него е Вашето поведение, желания и нужди. Това, че виждате обективни причини той да иска да се промени, не означава, че тези причини съществуват и в неговото съзнание.

Техниките за манипулиране, които наблюдавате, се наричат „газлайтинг“ (можете да проучите) и се използват с две цели – този, който ги използва, да получи желаното, като в същото време да не носи отговорност. Ефектът често е, че другият чувства, че нещо не е наред или дори ясно си дава сметка какво се случва, но в същото време неговото доверие в собствените му сетива и преценка е разрушено. Като резултат може, например, да виждате, че той не ви обича с детето, че лъже, че е лоялен само на родното си семейство, че е потребител във връзката ви, но да продължавате да се чувствате длъжна да му давате шансове, да продължавате да вярвате, че той може да види нещата от Вашата гледна точка, да продължавате да чувствате, че все пак може би проблемът е във Вас.
За да решите как да постъпите, най-важното е да започнете да се доверявате на себе си, без да се промъкват в преценката и чувствата Ви неговите желания и гледна точка. Погледнете го такъв, какъвто се представя, и позволете поведението му да говори само за себе си.

Това ще Ви помогне да се отделите емоционално и да започнете да се фокусирате върху добрите решения за вас с детето, независимо от бащата и семейството му. Тогава ще имате възможността да изградите едно по-добро и спокойно бъдеще.

Сърдечно благодаря за вниманието!

Така "кризите не са вечни"тук не съм съгласен.Когато на мен преди 15г ми ровеше в телефоните искаше за всеки разговор проведен от мен обяснение,следеше ме в интернет/даже ми се пишеше /вдигаше скандали всеки ден с кой съм се срещал и какво съм правил та съм закъснял 15мин.Аз не съм се оплаквал от психически тормоз.Когато поисках да говориме за нейното поведение ,последваха викове че с мен си е уредила отношенията тогава и нямам право да я тормозя психически,да не забравя и дежурните женски номера/ред сълзи пред детето когато дойде на гости ,нервна криза когато не иска да отговори и т.н./Каза да отида и на психолог и да спра да я тормозя,аз и отговори дай да отидем заедно.Последва нова нервна криза и отказ да отидем двамата.
Та ,ако може още някой съвет ,няма да откажа.
п.п.и все пак цялостен разговор нямаше.

Така "кризите не са вечни"тук не съм съгласен.Когато на мен преди 15г ми ровеше в телефоните искаше за всеки разговор проведен от мен обяснение,следеше ме в интернет/даже ми се пишеше /вдигаше скандали всеки ден с кой съм се срещал и какво съм правил та съм закъснял 15мин.Аз не съм се оплаквал от психически тормоз.Когато поисках да говориме за нейното поведение ,последваха викове че с мен си е уредила отношенията тогава и нямам право да я тормозя психически,да не забравя и дежурните женски номера/ред сълзи пред детето когато дойде на гости ,нервна криза когато не иска да отговори и т.н./Каза да отида и на психолог и да спра да я тормозя,аз и отговори дай да отидем заедно.Последва нова нервна криза и отказ да отидем двамата.
Та ,ако може още някой съвет ,няма да откажа.
п.п.и все пак цялостен разговор нямаше.
[/quote]
Здравейте, състоянието на вашите отношения изисква намесата на специалист. Не бих могла да дам съвет, защото е нужно е по-задълбочено запознаване със случващото се в семейството ви. Не е задължително и двамата да се консултирате, можете и сам да потърсите семеен консултант.

Здравейте, моят въпрос е малко извън пределите на двойката, но се отнася до по-широкото семейство. С мъжа ми сме женени от няколко години, като преди това и бяхме гаджета още няколко. Не сме имали конкретна причина за брака, освен че искаме да сме заедно. На този етап все още не искаме деца и двамата. Хайде на сватба и веднага след това, разбирам да има някакви подмятания за деца от родителите и роднините свързано с народните традиции. Това го приемах като шега. Въпреки че мина време, продължаваме да получаваме въпроси постоянно от родители, а и някои по-далечни роднини, хайде кога ще имате деца. Буквално това им е вторият или дори първият въпрос, след като ни срещнат. За мен е не тактично от тяхна страна, въпреки че са част от семейството. Това започва да ме дразни и се опитвам да не ме, но понякога прекаляват. Сякаш не оценяват и не се вълнуват от нищо друго, освен имането на деца.

Здравейте,
Винаги ще има желания от страна на близките ви, които ще се различават от вашите намерения и цели, ще има и различия във възгледите и ценностите, още повече при различни поколения. Въпросът е дали със съпруга Ви се чувствате длъжни да задоволявате желанията и да следвате вижданията на родителите си и съответно се чувствате зле, когато не го правите. За да съхраните отношенията с близките си, без това да е с цената на компромиси от ваша страна, е важно как реагирате на техните подмятания. Ако им кажете, че разбирате какво искат или какво ги тревожи за вас, но че вие имате своите планове и задачи, имате шанс да запазите добри отношения и в същото време да им покажете, че е важно да ви възприемат като самостоятелна семейна единица.

Имайте предвид, че обикновено другите хора „настъпват“ и се опитват да налагат своите идеи тогава, когато виждат почва да бъдат чути. Ако и двамата сте уверени в решението си, може да се обедините около възможни ваши реакции в подобни ситуации, включително и използвайки хумор.

Здравейте, бих искал да се консултирам за мнение от родители имащи подобен проблем. Без да изпадам в подробности, става въпрос за следното. С бившата ми съпруга имаме развод от близо 3 години когато синът ни навършваше 5 години. Сега той е на навършени 8. Съдът постанови, че той трябва да е с баща си с преспиване от 9:00 събота до 18:00 на неделята и това е всяка втора седмица. Отделно има и дни по време на неговите ваканции. Главното тук е, че синът ни никога не е бил с мен (баща му) с приспиване. Постоянно се излиза с аргумента, че той не е готов още, не се чувстал комфортно да заспива в друг креват, бил много привързан към майка си и не можел да се раздели с  нея......не искам да изброявам повече примери.... Казва ми се, че ако детето не иска да е с баща си, то не може да бъде накарано насила да бъде с него. Тоест ще се чака момента когато детето ще го поиска. Тогава защо имаме съдилища след като децата ще казват какво ще се случва. Могат ли децата да вземат адекватни решения? Кой може да е сигурен, че (както в случая е майката) майката не му влияе на финните ментални същности за да сформира у детето мнение, за баща му. Понякога това дори може да стане несъзнателно. Искам да запитам, след като съда е предписал ред за прекарване на време с бащата и когато това не се случва не по вина на бащата, какво може да се направи. Мога ли да върна делото обратно и дали съда ще се произнесе, че с неговото решение трябва майката да се съобрази независимо от готовността на детето?
Ще съм много благодарен ако някой има възможност да ми помогне да си виждам сина, поне както съда е предписал и да мога да общувам нормално с него като баща и син, а не при постоянното присъствие и надзираване от страна на майката. Благодарности!!!

[/spoiler]
Здравейте,
Въпросът Ви е на първо място правен. Потърсете информация по темата за риск от родителско отчуждение. Освен частни сдружения, с този въпрос се занимава и Агенция за закрила на детето.