За мен. не се е родил ,а сигурно няма и да се роди . Та от самото начало между майка ми и мъжа ми има да речем омраза, кошмарно е когато наближават семейни празници . Беше горе долу поносимо, докато живеехме в чужбина. Но от както сме в Бг е ужас, мъжа ми само мрънка когато трябва да се виждаме с родителите ми. Бяхме на квартира ,но баба ми се разболя и му предложих да идем да живеем там,тъй като апартамента е голям и има място за всички (майка ми и баща ми са разделени отдавна, баща ми живееше с баба,неговата майка,в собствен апартамент) ,да не плащаме наем а и да съм по близо до баба ,тъй като се залежа,беше на памперси и аз след работа ходих до тях и после се прибирах, което ми идваше в повече, защото работа в един квартал,живея в друг, а баба в трети. И обикалянето ми идваше в повече. Със зор мъжа ми се съгласи, при положение, че като се преместим там ,той ще замине за чужбина. Преместихме се, но няма и месец баба почина, мъжа ми замина и останах с баща ми и детето. Не сме се разделяли, просто замина за да изкарва повече пари. Миналата година си остана за постоянно в Бг и от тогава стана кошмарното. Поста стана много дълъг, но е нужно да обясня всичко подробно. Баща ми е пенсионер по болест, от тогава се алкохолизира, не знаех за това ,докато не се върнах в Бг. Цялата пенсия е харчил за ракия и цигари, пенсията не му е голяма, а има и заем който си плаща, създаваше ми много проблеми преди да отида да живея при него. Напиваше се до припадък, намираха го хора по улиците, в безсъзнание, лежеше по болници, лежа и в лудница. От както живея при него ,създадох мои правила. Всеки ден има храна, цигари и 200гр ракия всяка вечер, като си плати банката ми дава всички останали пари и не пие през деня . За няколко месеца го промених, алкохолик човек не може да стане нормален, но имаше огромна промяна. Но мъжа постоянно мрънка, че яде много, че по цял седи и нищо не прави, че дава 200лв а харчи 600, че по евтино ще ни е на квартира, с което не съм съгласна. Предвид скъпите наеми и ниски заплати,а ние не сме заможни...И всяка вечер са скандали и разправии, психически тормоз, плюе майка ми и бащи ми постоянно, обижда ги, даже и детето настройва ,не директно, но като говори пред нея че майка ми и баща ми са нещастници,че са идиоти и т.н, и куп други обидни думи които ме е срам да напиша. Естествено не ми е приятно, те са ми родители, а и това постоянно натякване ,колко яде баща ми, по един хляб изяждал, сиренето свършило за два дни, кашкавала изял, постоянно все едно му брои залците. И като ми писне и му кажа да се разделим, ме изкарва че си имам друг или че нямам семейство, за него семейство е аз ,той и детето, и че родителите ми били по важни от него. Те са ми родители ,той ми е мъж, любовта и обичта са различни, а ме кара да избирам. Еми няма как да избера него,колкото и да го обичам, въпреки че вече не знам дали го обичам, той убива всичко в мен с държанието си. Когато съм била много ядосана и съм му казала да си тръгва ,почва да се прави на жертва, че си е дал цялата заплата в къщи и нямало къде да отиде ,а аз го гоня. Не знам какво да правя, даже и мои приятелки и негови, през които коментираме ситуацията, не са съгласни с него и му казват директно че не е прав, но той не го възприема. Не бил длъжен да гледа баща ми и да го издържа, ок, но живеем без наем същото е. Но според него не е, баща ми излизал по скъпо даже от наем. И да рискувам да излезна на квартира и след два месеца да не можем да си платим наема и да остана на улицата ли? А майка му взима голяма пенсия, над 1000лв и все иска пари от нея и ми натяква що майка му дава ,а нашите не. Ми тя има възможност, моите не са богати,да си беше намерил жена с богати родители. А ток що няма и що на тези години трябва да опира да майка си и да взима от нея. Той е на принципа, че ща даде ако има какво да получи ,иначе не. Ми родителите ми са ме изгледали, трябва ли сега аз да ги изоставя и да не ги гледам, щото взимат ниска пенсия и щото няма наследство което да ми оставят,да ,това му е логиката. Не е човека за мен ,но ме манипулира и използва детето . И не мога да се разделя с него, щото ме изкарва че го оставям на улицата без пари и жилище, или започва да говори на детето че си имам друг и че съм й намерила нов баща . А психически не издържам вече . Благодаря и се извинявам за дългия пост, въпреки, че има много още много да кажа ,но ще стане като да напиша цяла книга.