Дете от анонимен донор- какво да кажа

Моля ви не се карайте не е това целта на този форум. Благодаря на няколкото човека споделили личен опит или дали наистина подробно обяснение по тази тема . Със сигурност ми помогнахте доста. За мен лично може да пишат 3 ма човека или 5 но да е по темата не 10 страници със разни разсъждения за нещо друго или караници. Ясно ми е че повечето хора си имат там традиционно семейство и няма как да се включат с рационален отговор защото това не е нещо което са пряживяли.

просто към заглавието на темата си трябваше да допишеш :  "да пишат хора с личен опит".
по подразбиране за другите е забранено

Ето това е пример за писане не по темата.
Моето мнение е абсолютно по темата, без да споделям дали опитът ми е личен или споделен.
Прочетете си правилата на бг мама. Това е публичен форум и не се предлагат механизми, с които да се селектират участниците в темата.
Нито първи пост, нито заглавието ограничава по някакъв начин пишещите. Само BlackCat12 се опитва да ги категоризира.
И няма как да загубя времето на никого в този форум. Да ме четат или не, си е техен избор и решение. В момента аз си губя доброволно времето. Имам си време - губя си го!

Ето една много хубава история, излъчена вчера по БТВ, в която една майка не крие как е заченато детето й - нито от самото него, нито от обществото: https://www.btv.bg/shows/brigada-nov-dom/video/kak-izglezhda-dom … gada-nov-dom.html.

Малко ми е прекалена тази откровеност. Убедена съм, че обществото не го интересува как е заченато което и да било дете, за да се коментира по телевизията. Но който както разбира нещата.

Аз лично действам на принципа ‘който има нужда, знае’. Гледам, че и синът ми така прави. Приятелите му знаят всичко, хората, с които не е близък или не познава, знаят, че майка му и баща му не живеят заедно и до там.

Nadinka, с интерес следя информацията, която давате, тъй като тя е на човек, който вече е преминал през това и  защото тя е ефективна и се поставям на ваше място. За което се боря и правя всичко възможно, по начина, по който мога. Аз също мисля, че обществото не го интересува кой как си е направил детето. Но клюкари и хора, които няма какво да правят, си позволяват да разпространяват, а някои и да преиначават такива лични истории, което може да е пагобно за някое дете в бъдеще.
Ще дам един пример с моя близка приятелка, която е осиновена.
Доста хора от квартала го знаят това нещо, тя мисля, че не го знаеше допреди няколко години. Всички се стараеха това да не се разпространява, тъй като такава беше волята на майка и. Годините минаваха, нещата бяха овладяни. Но в един момент се намериха клюкарки съседки, които компетентно се изказаха на висок глас, кой е осиновен, коя година, по какъв начин и от там новината от уста на уста се разнесе бързо. Навярно е стигнала и до ушите на приятелката ми, но тя никога не го показа. А ние близките приятели, никога не подхванахме темата. Ако тя иска да говори, ок. Ако не - коя съм аз да и се бъркам ?
Просто се очужди от всички, спря да излиза в квартала, изтри всичко в социалните мрежи и тн. Според мен го изживя доста зле.
Така, че този въпрос е деликатен. И аз също доста се притеснявам, един ден какво ще стане когато надявам се и на мен ми се случи това щастие. Хем съм сигурна в себе си и не ми дреме , все пак съм се хванала на това хоро от доста време и заставам плътно зад решенията си. Хем, и на мен ми се въртят всички тези въпроси както на авторката и все още не съм ги изпипала до край.
Но мисля, че ще кажа точно това, което бях написала преди.
Няма да скрия от детето как е заченато, няма да си измислям, че баща му е починал или ни е напуснал или че е било плод на някаква любов по време на ваканция, но според мен тук трябва да се борави много финно и деликатно с това на коя годинка и кога да се каже всичко това на детето и по какъв начин. И за това мисля, че съветът и примерът за психолози и такива , които са в тази сфера биха помогнали много.
Би трябвало да има и книги на тази тематика.

Колкото до едно от момичетата, които питаше относно донорите. Моля започнете да разглеждате сайта на Криос в интернет, както и да пишете в групите за ин витро на този форум, които са доста подробни. И да, всяка болница в Бг също има собствен брой дарители, но аз лично не мисля, че тяхната листа е подробна и " богата " ако мога така да се изразя. Дава се информация като ръст, цвят на очи и коса, болести и хоби / евентуално професия ? Но повече не. А всеки човек е различен и има нужда от повече или от по-малко инфо. Не се колебайте да си зададете отворено въпроса на всички групи като Ин витро , а сега какво да правя? Ин витро с донор ? Доволни от еди коя си болница и тн. Ще намерите адски много информация.
Успех

Има една приказка ‘като се разчуе, че сестра ти е курва, ходи разправяй, че нямаш сестра’. Поради това на детето и семейството (баби, дядовци, лели, чичовци) се казва всичко, на лекари също, на останалите - всеки сам си преценява. Аз не крия как е заченат синът ми, но и не го казвам на всеки срещнат. Когато сме си в България, по разни хотели и обществени места правим впечатление (все още), защото със сина ми говоря на френски, той пък се опитва да се сприятели на български и ме пита кое как е на български. И в един момент винаги изниква въпросът ‘а таткото какъв е’. Отговарям ‘чужденец’. Изобщо не изпадам в подробности. С бегли познати темата не се коментира - какво те си мислят, не ме засяга изобщо. А и надали си мислят нещо. Всеки си има своите проблеми, съмнявам се някой да се вълнува от мен. Тези, които се вълнуват, знаят всичко.

Какво има да си мислят. Мислят си: добре, че е взела такова решение. Разведените си мислят: и моето расте само с мене.
Като цяло нямаме много време да мислим върху изборите на чужди хора. При съобщаване на такава новина, първите 3 минути е интересно. Много деца са заченати инвитро. Повечето са от известен донор, баща им, с когото си живеят заедно. По-малко са от неизвестен, но това е подробност, която може и да не се съобщава.
Аз леко се учудвам от това да се разпространява информацията. Ако живеете в малко населено място, може да се притеснявате от клюки, но в голям град, няма как да се знае кой от кого е заченат. Много деца живеят с един родител и причините са най-различни.
А и не се знае дали това детенце няма да расте с двама родители, просто единият няма да е биологичен.

Точно като Esmee мисля.

Няма смисъл да се лъже за такива неща. Ако от малка й се обяснява и с възрастта се довърши историята ще си отрасне съвсем нормално.

Ето един хубав материал по темата: https://www.24chasa.bg/zdrave/article/17576034.