Как се промениха отношенията с мъжа ви след раждането на детето?

Ами то това не е малко, да се чувстваш свободен да отидеш някъде без да се налага да предупреждаваш и да търсиш някой на който да оставиш детето. Мъжете со карат както и преди, решават да отидат някъде и отиват, жените почват да търсят начини как да отидат.

Мъжът има нещо, което жената не може да има: остава си детето спокоен на най-отговорния възможен пазител, майка му. А жената, на който и да си остави детето, все е огромен компромис и има усещане за вина. Кой баща някога се е чувствал виновен, че "оставя детето", след като го оставя в любящи обятия, не при някой непохватен, ненаучен, кисел, компромисен...

Ха - Ха, много точно казано

И сега за да не се захванете за непохватните татковци - да, таткото се справя. Но го има пък чувството за вина, че го товарите с повече, отколкото трябва и не може да си изпълнява мъжката роля.

Да и при мен се промениха нещата, мъжът ми стана някак по-сериозен и студен, все  е мълчалив. При нас има проблем, че той не иска да оставяме бебето даже на  най-близките ни роднини да я гледат за да си почина малко или поне да се наспя. Казва аз ще я гледам, като съм почивка и ти излизай, но някак не ми е спокойно и се чувствам виновна все едно бягам от отговорност. Веднъж я оставихме с приспиване при сестра ми за първи път,  а той грам не му хареса и каза, че повече не иска да я оставя никъде😕. Направо незнам какво да правя, някой път се чувствам като затворничка на самата себе си! 😮 Май не трябва много да го слушам много.🤔

При нас не е имало охладняване, но определено и мен започнаха да ме дразнят някои неща в мъжът ми, но това се дължи главно на моите разклатени нерви от вече 2.5 години висене вкъщи с детето. Даже става по - зле. Като беше бебе не усещах умората толкова, но с времето тя се натрупва, стоенето вкъщи ми се отразява зле и си признавам, че понякога толкова ми е дошло до гуша, че съм готова да избухна за най - малкото, което каже или направи мъжът ми без да е виновен. Той е страхотен баща обаче, когато е вкъщи гледа детето основно той, става сутрин рано с нея за да мога да спя, докато се будеше нощем е ставал наравно с мен и т.н. т.е. не ме дразни нещо свързано с поведението му към детето, а някакви дреболии, дължащи се основно на моето настроение.
Наистина сега зимата е доста депресиращо вкъщи с малко дете, скоро като започнете да излизате повече може и да се почувстваш по - добре.
Иначе е нормално след появата на детето лъсват много недостатъци на партньора и може да се появят разочарования, както и трудности да се нагодите към новия начин на живот...но обикновено не е фатално.

Violeta Velinova, не знам какви са доводите на мъжът ти да не иска да оставя детето на никого, но щом е съгласен да я гледа той, значи най - вероятно просто го е страх да я повери на друг човек, особено с приспиване. Понеже и аз имам такива страхове за моето дете защо не го попиташ дали е склонен роднини да идват да гледат детето у вас, а не то да ходи някъде другаде докато вие излезете? Няма да можеш да се наспиш вкъщи, но поне е някакво разнообразие да отидете някъде. Имам предвид за няколко часа като за начало, не за дни. Така постепенно може да види, че не е толкова страшно. Или пък с детегледачка, ако няма доверие на роднините. Според мен е важно да се намери някакъв вариант детето да се оставя на някого поне за 2 часа на седмица, иначе аз лично бих луднала съвсем...

Никакво чувство на вина не изпитвам. Бащата дава нещо, което майката не може да даде. Игрите, къпането , висенето по площадки с таткото, дават съвсем различни емоции на детето. Изгражда се връзка между баща и дете, колкото и тя да е подценявана от много майки.
Пък която си е взела калпав и неспособен татко, та се налага да изпитва вина, оставяйки го със собственото му дете, не знам... как да се изразя деликатно и има ли смисъл да го правя.

Не си разбрала правилно. Не става въпрос, че изпитвам вина, защото таткото не се справя или няма връзка с детето. Изпитвам вина, защото някои татковци имат по-ценни неща да правят с времето си от това да висят по площадки.

И понеже жената до голяма степен се води отговорна и за успехите на мъжа (обратното обаче не важи), то го има усещането "като му давам задачи, не го ли дърпам назад?". И чувство за вина, че за моите глезотии страда нечия кариера, примерно.

Проблемът тук е в очакванията - явно си си създала някакви нереалистични, хармонични и "завършени" представи как е с малко дете. Не разбирам какво имаш предвид със "завършени", но това няма значение, както и образът на майчинството като безкраен fun, налаган от рекламите и филмите. Естествено, че всичко в живота на жената се променя като роди и докато детето е съвсем малко и зависи изцяло от родителите си. Също така е естествено животът на мъжа да се промени в много по-малка степен. А да имаш перфектен дом и живот с малко бебе и мисия невъзможна. То не е и нужно. Много малко време е минало от раждането и още не сте нагодили към новото в живота ви - и ти, и той. Дайте си малко време, има намесени и хормони, недоспиване, 24-часов ритъм - не е лесно, но ще мине. Единственият съвет, който ще дам, е: Гледай да го включиш активно в грижите по детето.

С малко бебе може и да имаш перфектен дом, защото то още не излиза от кошарата да цапа и да размества, а и яде само едно нещо - мляко. И ако възрастните не са пълни мундари, може да изглеждат добре нещата. Е, малко вероятно е като по рекламите, 50 квадрата стая с пастелна светлина, бял килим, бял диван, бели завеси, мама в бяло се търкаля по пода и се смее с бебето (което не огладнява, не ака, не се вкисва, не повръща). Таткото се връща вечер свеж, мята една престилка и за 15 минути прави пенне ригатоне, налива виното, а детенцето спи сладко. Мда, в някоя друга Вселена:)

Вижте, никъде не съм казала, че имам очаквания за перфектен живот, такъв като по филми или реклами. Не съм и толкова наивна да си мисля, че с бебе е лесно. Приемам нещата такива, каквито са.
Относно “завършените” отношения, смятам че след идването на детето, те би следвало да станат много по-дълбоки, имайки предвид какво създавате заедно. А по повод на това, някак си не ми се връзват раздразнения, породени от някакви битовизми, които до сега не са били чак такъв проблем. Никъде не обвинявам мъжа си, че ходи на работа, че се вижда с приятели и че не е добър баща! Поста беше по скоро за да сверя дали проблема си е само в мен или е нещо нормално, което се поражда от разбърканите хормони.

Енджой 😆
http://m.bg-mamma.com/?topic=994619
Случва се и в най-добрите английски семейства. При нас нещата се понагласиха към 1,5 на детето, но мен все още ме дразни всичко и всички. Е, не както преди месеци, но си се дразня. 😂

При мен се случи следното: Представях си гледането на деца толкова страшно, нещо като края на света, че реалността ме изненада приятно Никога, никога не съм имала розови мечти и очаквания, виждаше ми се като най-голямата хамалогия, скука и забатачване за всяка жена. Е, след моите представи се оказа, че чак толкова страшно не е Но първата годинка е винаги трудна, а аз в момента имам бебе на година и три месеца, и според мен периода докъм 2 и половина също е един малък ад. Но всичко минава и се забравя

А защо да стават по-дълбоки? За мен това е мит, някаква утопия.
Раздразнения, както и битовизми, ще има винаги и навсякъде, защо в семейство с дете да няма? Въпросът е да не се вторачваме в тях и толкоз.
Представяла си го романтично и сега факта, че не е като в представите ти, те тормози. Просто се откажи от тези представи и изчакай, нещата ще се наредят.

Раздразненията и битовизмите са по-големи първите месеци и въобще в началото. Просто хората се настройват към новия човек вкъщи, към това че все по-разхвърляно и трудно може да е на моменти.