Как се промениха отношенията с мъжа ви след раждането на детето?

За дълбоки отношения с мъжа трябва време. Аз се изненадах реално колко ми липсва време с мъжа ми - и колко много отнемат децата от интимността. В някои дни се разминаваме и сме само по задачи, ужасно е.

Иначе за мен първата година е сравнително лесна, между 2 и 4 е неприятно, защото са хем активни, хем напълно нелогични. Даже и до над 5 продължава този абсурден период. И ако детето е от по-драматичните, може да е много неприятно. Буквално майката е с изпилени нерви за едното нищо и няма сили за интимност.

То и аз имах някакви представи, че след като си народя децата, ще ме гледат като някаква богиня, но всъщност реалността в повечето случаи е, че ме поглеждат и питат - какво ще се яде. И аз като благ и човеколюбец почвам да готвя:)

Надявам се да се пребориш с тези мисли, защото нито една дума в този пост не е вярна. С най-добро чувство го казвам.

Иначе за битовизмите, да, абсолютно започнаха и при мен дразнения, най-вече от това, че бях по цял ден у дома. Ще мине, не се тревожи!

Знам, че не е вярна и знам, че става въпрос за мисловни модели. Но при мен и до голяма степен ставаше въпрос и за реалности - буквално му спъвах някои задачи в развитието. Просто беше такъв период.

Ами период е, да, нормално е, никой не живее в идеални условия - нито за кариера, нито за детегледане.

Според мен, това дали е лесно или трудно да гледаш дете и кой период е по-лесен зависи изцяло от психическата нагласа на майката. Ако погледна обективно, до 6тия месец ми е било много лесно, защото бебето си седи където го оставиш, кара го само на мляко(в моя случай само кърма, та не съм се занимавала с миене и стерилизиране на шишета), не се цапа особено(освен, като повърне), седи що годе мирно, като му сменяш памперса и т.н. Но въпреки това, за мен беше труден период, защото фактът, че в живота ми имаше нов човек, за когото трябваше да се грижа и да се напасвам, ме затрудняваше. Сега имам ходещо дете, което отваря и бърка навсякъде, разхвърля постоянно, катери се по каквото намери и често пада, опитва се да яде с ръце, в резултат на което сменям дрехи постоянно, нащрек съм да не глътне нещо, защото слага всичко в устата, смяната на памперса е истинско приключение, защото тя просто не може да стои на едно място и пр. Понякога имам чувството, че е минало торнадо през дома ми и колкото и да ми се иска да е чисто и подредено, просто не става. Въпреки това, сега ми е много по-лесно, защото с мъжа ми сме напаснали и подредили живота си, като семейство от трима, а не от двама човека, организирали сме си, колкото е възможно, деня и сме намерили и занимания само за себе си (спортуваме заедно). В този смисъл, е съвсем нормално при първо дете, дори и да е най-кроткото бебе на света, на родителите да им е трудно в началото, докато свикнат с новия човек у дома. От там идват и проблеми на битово ниво. Предполагам, че с второ и следващо дете е малко по-лесно, защото човек вече е свикнал да се грижи за дете и има опит.

Не казваш много ясно, какъв точно ти е проблема. Охладняваш към мъжа ти, но защо? Какво е започнало да те дразни, нещо дай насочваща информация, защото прекалено общи приказки стават.
Ето почнаха да пишат за лесно и трудно гледане на деца, а темата не е за това.

Отношенията между партньорите в този период, силно зависят и се влияят от корената промяна на живота и ежедневието покрай детето.
Аз лично поисках развод в първите месеци след раждането след 10 години съвместно съжителство и брак. Толкова не можех да свикна с положението, изпитвах толкова силен гняв, такава ненавист към нсичко. И това при положение, че мъжът ми е от отдадените и грижовни бащи и съпрузи. Без мъжки компании и излизания, без к@рвенски номера, без скатавки и прочее, а детето си го създадохме в един от най-добрите ни периоди във всеки един аспект. Но появата на детето едва не разби брака ни. Така, че темата е за това и още как. 😉

Може би няма точен проблем, ами просто я дразни. Просто така. Като диша дори
Или като си стои спокойно. Без да му се налага да не спи. Да има лохии. Да чете за захранване и какво ли не. Да следи, кога е следващата ваксина. И т.н.
Ако е нервна и само той е наоколо, нормално е той да го отнася без вина особена.

Всъщност дори и без да съм прекалено конкретна, останалите са ме разбрали.
Понякога дразненето е за напълно абсурдни неща, да речем за това, че той има възможност да си взима дълъг душ, а аз се налага да използвам банята с отворена врата. Тъпо е, със сигурност и той смята така, а аз изпадам в състояние, че не получавам разбиране...за това се отдръпвам, охладнявам, но това си е по-скоро в моята глава. За него нещата си стоят по начина, по който са, а аз се задълбочавам в размисли, защо така, ами не иначе. За това и питам, как са се променили отношенията с мъжа. Но това, че другите споделят, за това какво им се е случило през различните периоди от гледането на детето, може само да ми е от полза и не виждам какво лошо има да го кажат.

Или казано с няколко думи-обичам си мъжа, но  понякога ме дразни и тогава си мисля, че го обичам по-малко. 

Извинявай за нахалния въпрос, но би ли споделила защо е бил този гняв? Какво се случи, отдаваш ли го на някаква следродилна депресия или си беше напълно обмислено решение, съжаляваш ли, обявиха ли те за луда роднините и приятелите ти, как закрепихте положението (доколкото разбрах, все още сте заедно)?
Мисля, че отговорите могат да бъдат от полза на авторката.

Добре де, какъв е проблема да му кажеш:
"Ето ти дребоса, гледай го 1 час, искам да си взема вана на спокойствие!"
"Искам да си изям вечерята спокойно, тихо, дълго, затова не ме занимавайте с бебока поне час!"
"Имам нужда да глътна въздух, излизам за час по магазините!"
или подобни?
Ако имаш подобни терзания, не ги "сритвай под килима".Те няма да изчезнат, само ще се натрупват, натрупват, докато в даден момент мъжа ти каже нещо по-остро, ще избухнат като лавина и ще ви "пометат".Така най-лесно се разпадат бракове именно след раждането на детето.И детето се обвинява за това, макар да не носи никаква вина за НЕкомуникацията между родителите си.

Ясна работата, прихиатър трябва. Къпела се на отворена врата, а мъж и можело да си позволява дълъг душ. И аз бих му вдигнал мерника, ако ще ми се къпе много време.

DonJon, само една жена, която е раждала, може да разбере авторката. Търсиш някакви задълбочени проблеми, защото не си наясно и няма и да разбереш никога, какви мисли и проблеми възникват в главата на една жена, която е родила скоро първото си дете и е претърпяла най-голямата промяна в живота си. Разбира се, и на мъжете живота се променя, но както споменаха другите, техният живот се променя в по-малка степен. Всички майки тук донякъде сме наясно защо авторката се чувства така. Едно семейство има нужда от определен период за да се нагоди към новия си живот с дете.

И понеже ме обвини, че се отклонявам от темата, да ти кажа, че нещата са взаимосвързани-грижите за бебе и отношенията между съпрузите. Затова, както казах, психическата нагласа на майката е от голямо значение относно новосъздалата се ситуация. Понякога може да се получи отдалечаване на партньорите в чисто интимен план, тъй като време един за друг невинаги остава. Някои трудно приемат по-рядкото правене на секс или, пък, липсата на достатъчно време за разговори един с друг. Когато на майката й поолекне, свикне с новия член на семейството и я "пуснат" хормоните след раждането, тогава е много вероятно нещатс да се подредят. Трябва време партньорите да успеят да намерят баланса между грижите за детето и времето за себе си.

Говори с него, говори, сякаш говориш с приятелка или де да знам, с майка си (не знам какви са ти отношенията с нея). Той не се сеща сам, че теб тези неща те дразнят, понеже не попада в същите ситуации, не го изпитва на собствен гръб. От опит знам, че дори да са много грижовни, няма как да ти влязат в кожата, за тях също всичко е ново и няма как да "усетят" твоето дразнене, твоята реакция на определени дразнители. Това по принцип е трудно за много хора.
Затова говори с него. Но не с обвиняващ тон, а просто споделяй как се чувстваш в еди-кой си момент, защо толкова си се издразнила на нещо и т.н. Той ще започне да те разбира по-добре, а и ти ще свикнеш да се поглеждаш отстрани, вместо да задълбаваш в самата емоция.

Относно задълбочаването на отношенията – според мен то може да се случи само на базата на неща, които сте преодолели заедно, а не единствено поради наличието на дете. Има си цена, която се плаща, за да се стигне до това задълбочаване и тя е точно тези усилия да разбереш другия, да му помогнеш и той да те разбере.

Приятелю, пробвай да седиш в къщи месеци, без някакво сериозно общуване, освен по цял ден с едно бебе, и вечер за някой час с половинката си, и тогава може и да разбереш за какво точно става дума. И как се чувстваш изолиран, затъпял, прецакан и всичко останало.
Ти си за психиатър, щом нямаш способността да реагираш със съчувствие към проблем, който не разбираш.