Не се бойте от бебето на ръце!

Статията ме разчувства и докосна много фина струна на душата ми. Прочетох я няколко пъти, благодарих на преводача и се зарадвах, че чувствам нещата по същия начин. Нарекох го "инстинкт", "най - естественото нещо на света"...
Никога не бих оставила детенцето си да страда, свива ми се сърцето като си помисля, че може да се чувства самотно или изоставено... Всяко мъниче има нужда да е неотлъчно до мама, какво по - нормално нещо от това, то да расте под нейното крило и да "пие"  от нейната обич. Няма по - вълшебно нещо от това да значиш ВСИЧКО за някой, който е частица от теб, който изцяло зависи от благоволението ти. Да изградиш НОРМАЛЕН, обичащ човек, който да дава същото на децата си, който с цената на много безсънни нощи и умора да се наслаждава растящия до неговото сърце малък човек и да го кара да се чувства щастлив. Ако всички родители чувстваха така нещата, няма как на този свят да има лоши хора.
Така си мисля...

Напълно съм съгласна с Мигито. За наказанията и прочие...
Но по отношение на това, което казва Дениз за избора - не е точно така. ... Нашите баби, например, на полето, са връзвали цедилката на някое дърво и са оставяли бебето - не са работили с бебе на гръб... И люлчици дървени сме виждали по музеите.
И е вярно, и не е вярно. Поне според теорията на Лидлоф тези майки-индианки не го правят толкова поради принудата - при тях дори като че ли няма такова нещо, - а поради силния си инстинкт, че бебето има нуждата от този контакт и от тази сигурност, както и от това чувство за движение и чувство за "случване на света около него". Иначе какъв смисъл има от това да подклаждаш огъня с бебето между тялото и бедрото ти през нощта! Нали можеш да си оставиш спящото бебе в постелята за няколко минути, докато извършваш това действие! Не, те просто не се отделят от децата си! Това е няколоко месеца продължение на живота в утробата, т.е. един междинен период, в който бебето се чувства сигурно до майка си и в движение, и след като тази нужда е била удовлетворена, то е свободно да продължи по-нататък.
И тя (Лидлоф, де) представя тези индианци като изключително психически стабилни и спокойни хора, винаги весели, никога не ги е виждала да се карат, няма никаква агресия при тях, обичат да работят (при все това, не и когато не им се работи!), да се забавляват и няма комплексарски отношения (или венецуелски сериали) - някак много зрели психически! Разбира се, звучи съвсем идеалистично, но все пак това е само един модел!

За мен най-важно е да чувствам детето си , и да съм сигурна в себе си, дори когато греша . А предпочитам да правя своите грешки – нали трябва да се учиш, защото си просто човек .

Колкото до статията – определено на места е пресилена и леко манипулативна, но като цяло интересна и полезна.
И както авторката е намекнала (и аз напълно споделям) – всеки има своята индивидуалност още с първите глътки въздух. Единствената познаваща и усещаща тази индивидуалност е майката. Четенето на книги ще й помогне, споделянето с други майки ще я обогати, но личният опит и търсенето на пътя е това, което ще я направи силна и вярваща в собствените си сили.

Няма еднакви хора, няма и рецепти за отглеждане и слава богу

Много противоречиви мнения за носенето на ръце. За мен е полезна, защото това ми предстои след 4-5 месеца, живот и здраве.
Ако се замислим като големи хора, едва ли бебе на възраст до 6-месеца може да бъде манипулатор, и когато му вменяваме различни наши мисли - това е защото го възприемаме като голям човек, който знае как да постигне своето - "плаче, защото на него му е кеф да е на ръце... " а то милото действало първосигнално, по инстинкт.
И понеже нямам опит, не ме съдете, тези които не носите децата си... просто съм идеалистка, и никой не ми е ревал няколко часа без да мога да помогна.
Не съм чела тези книги, и не бях чувала за тези автори (невежата), но съм чела нещо подобно и щом идея присъства на няколко независими места - може би има основание.
Книгата, която аз съм чела е "Източно тяло, западен ум" Енодия Джудит. Авторката прави връзка между източното учение и разбиране за чакрите, и по-точно за тяхното развитие със възрастта, и западната психология, и различните психологични отклонения. Та за първата чакра, и възрастта до 6 месеца, се казваше, че бебето няма представа че е отделно същество,  а също че няма представа за време. И за него няма значение дали е било 5 минути или половин час само - остава спомена че е само и беззащитно.
Книгата я четох преди 5-6 години, забравила съм всички идеи (550 стр. ситен шрифт), но смятам да я почвам скоро
и още нещо - преди 100 години домакинската работа е била повече - отиди до кладенеца, извади вода, че я донеси от километър-два, запали огъня, стопли водата, и направи чай (събери билки, изсуши ги). Сега - натисни копчето, след минута си готова с пакетче чай или разтворими гранули...

Да, съгласна съм с Вени.
Това, че бебето няма идея за идентичност и се възприема като една част от света около себе си, го пише и М.Скот Пек (на български преведена със странното заглавие "Изкуството да бъдеш бог", но всъщност психологическа книга). Явно всеки психолог би го потвърдил.
И с останалите неща, които казваш, съм съгласна.
Лидлоф е много интересна. И аз не бях чувала за нея допреди година и половина, а вече имах четиригодишен син тогава! Така че не е късно! Тя описва и "домакинската работа" на тези индианци, които постоянно си носят бебето на ръце, и е много интересно - животът им е много по-труден от нашия, но те са много по-весели. Но има една (две) основни разлики (за мен) - те живеят сред природата (макар и това да прави живота им по-труден) и повечето време прекарват заедно - една майка не върши нещата сама, тя ходи за вода или бели тапиока заедно с приятелките си, които са съответно със своите бебета!
А прекалена или не, аз харесвам статията! В нея има резон. Независимо, че ме е накарала да се почувствам кофти за първото си дете, може само да ми е мъчно, че е било така, но не ми се прищява чак да се гръмна!

На мен не ми насажда чувство за вина защото моето бебе е гледано и продължава да бъде гледано само на ръце. Но и не ме успокоява че не направих грешка с тия ръце. Бебето вече нахитря и знае как точно да ме разиграва и да ме върти на пръста си. Реве за да я взема на ръце. И то така сърцераздирателно, че всеки човек отстрани би помислил че нещо го боли или поне е гладно. Като го взема не ми позволява да седя, защото щом седна, реве отново. Не ми позволява дори да стоя права, трябва да ходя за да мълчи. А килограмите и се увеличават и определено започвам да се плаша от бебето на ръце въпреки статията.

Много се разчуствах от тази статия .Даже викнах мъжът ми и на него му я прочетох .Има какво да се научи

Това е много интересен постинг!

Не знам какво ти е толкова интересно. Ако се чудиш половин година как да си измиеш зъбите с 1 ръка защото в другата имаш непрестанно бебе, едва ли ще ти е толкова интересно. Ако се чудиш как да го изведеш навънка защото всеки път когато го сложиш в количката то надава вой, нали не е на ръце и сигурно се чувства изоставено, тогава ще ти бъде още по интересно. Ако се чудиш как да се прибереш в едната ръка с бебе, а в другата с количка, ако... мога да продължавам до безкрай с такива ситуации...И няма начин да не се замислиш дали разнасянето на ръце е толкова добра тактика. Просто статиите са теория, а практиката е нещо много по-различно.

Честно казано, специално аз нито научих нещо от тази статия, нито пък се разчувствах...На мен лично не ми трябва да чета статии, за да стигна до извода, че не бива да оставям бебето да плаче с часове. Обаче не съм носила на ръце дъщеря ми, не съм спала в едно легло с нея, а в една стая съм спала само 2 месеца. Не мисля, че е травмирана, въобще не е страхлива, даже се изумявам как не я е страх например да се разхожда вечер сама в тъмния апартамент. Жизнерадостно дете е, обгрижвана от мама и тати (тати много се грижи за нея) и даже си е и леко разлезеничка. НО спи сама от 3 месечна и като й се приспи казва ни Чао!, врътва се и си отива в стаята, посочва леглото и ни казва да я слагаме да спи. И да искам не мога да я накарам да спи при нас. Дано и второто ми дете е така, не смятам да го нося нон стоп и не ще се чувствам виновна от това. Няма как да обясня статията на дъщеря ми и съм сигурна, че тя няма да оцени факта, че бебето ще заема цялото ми внимание 24 часа в денонощието. Освен това, за съжаление или за щастие, не съм нито индийка, нито африканка, и с двете си бременности работих/работя до термин, с предната започнах отново работа 3 месеца след раждането, сега положението ще е подобно. Все пак успях да уредя нещата така, че да работя в къщи и да съм винаги наблизо до детето си. Мисля, че давам много обич на детето си, но не съм и сама : рядко се случва някой да спомене таткото, но не забравяйте, че и той съществува. Нашият татко полага много грижи за дъщеря ни и смятам че точно това помага също тя да расте като уравновесено дете, а не простия факт дали е била носена на ръце или не. Това е моето мнение и за да не бъда погрешно разбрана, не смятам, че пълното себеотдаване е погрешен метод на възпитание, но мисля, че всеки трябва да постъпва така, както чувства нещата. Това ми се струва най-естествено. И накрая бих казала, че щастливото дете е детето на щастливите родители. Ако аз се чувствам щастлива да се развивам професионално успоредно с отглеждането на децата си, сигурна съм, че и децата ми ще бъдат щастливи, защото ще виждат една усмихната мама, а не такава, която се опитва да бъде това, което не е, разкъсвана от чувство на вина.

И аз да благодаря за статията .Сега наистина осъзнавам ,че не греша с носенето на Виктор ,спирам да  слушам подмятанията на хората ,че така лошо свиква и че сама съм си виновна . Признавам си ,че съм пробвала да го оставя да плаче и да свърша нещо и после се чувствам адски виновна ,защото работата няма да свърши ,а детенце ще порасне неусетно и някога ще съжалявам за тези пропуснати мигове . Истината е ,че има бебета ,които бързо свикват да си лежат сами и такива ,които искат да са повече гушакни .

Поли,благодаря за хубавата статия,благодарения на тази статия,аз вече не се притиснявам да нося на ръце детенцето ми.А също така и за обръщам внимание на приказки от рода,че ще го науча така и дрън-дрън т.н.Мъжът ми също ме укоряваше,че постоянно ми е в ръцете и да съм го оставила да плаче,но след като му прочетох статията му затворих устата

Не знам как си разбрала това, което казвам - явно си видяла ирония в него, но няма такава; явно си изнервена от поведението на бебето си; мога да си представя за какво говориш все пак (дъщеря ми не беше кой знае колко по-различна от това, което описваш - аз затова гледах да я нося в слинг/шал - ако е на гръб, имам две ръце за четката за зъби, и не ми трябва количка за навън - тя също не я обичаше); продължавам да смятам, че е интересно (не налудничаво) това, и се чудя защо е така? Продължавам да вярвам на статията като принцип и се питам къде се получават разминаванията и "аномалиите"?

поддържам носенето и гушкането напълно, по всяко време, сега ни се е паднало
насладете се на тези моменти, те са безценни!!