Не се бойте от бебето на ръце!

Поли, статията е страхотна - благодаря ти, че с превода си, я сподели с нас...

Искаше ми се само да споделя и моето впечатление, че в българското огромно богатство от поговорки и пр., присъства и един "възпитателен" подход, изчерпващ се с фразата "дете се гали само докато спи"...И подобно отношение към детето показват немалък брой жени дори в наши дни, когато би трябвало да сме по-цивилизовани, нали претендираме да сме именно такива? Ще отбележа, че в психологията в последните години се поставя много силен акцент именно върху изучаването на преживяванията на майката и детето в ранните периоди на развитието - в първите години на новия живот. Изучават се типовете привързаност на детето, как връзката между дете и майка съдейства за развитието на личността. И действително, дори ако се тръгне от Фройд, не може да се подмине значението, което той отдава на връзката дете-майка в първата годинка от живота...именно тогава, когато детето и майката образуват единица. Детето, все още не познаващо себе си като различно същество от предметите и хората около себе си, се схваща като част от обкръжението, а в този ранен период обкръжението за него е майката. Да се изгради емоционален контакт и хармония между майката и детето е жизнено важно за развитието на здрава личност. Изграждането на пълноценна емоционалност, чувство за сигурност и защитеност, увереност в себе си започва именно още от първите дни и се гради на основа контакта с майката.
Разбира се, не бива да се стига до крайности - никоя крайност или прекалена пристрастеност към една идея не е полезна. Но да се осъзнае необходимостта от този контакт, неговата важност - това е изключително значимо.
Иначе за илюстрация мога да дам отношенията с моята майка...Като цяло съм била желано дете, но на много млада и донякъде емоционално хладна майка.  Повечето от времето като бебе съм прекарвала сама в кошарката си с множество играчки около мен. Нямам спомени от съзнателния си живот тя да е изразявала любовта си с галене, докосване, прегръщане, целуване...т.е. да я изрази и чрез телесния контакт с мен...Разбира се, в изграждането на една личност имат значение изключително много фактори, но е факт, че липсата на изграден контакт между мен и нея е оставила отпечатък върху личността ми. Много време ми бе нужно, докато осъзная, че дълбокото чувство за самотност, несигурност, емоционален блокаж (неспособност да изразим чувствата, които владеят душевния ни живот) имат своите основания и в ранното детство. В моменти на криза, възрастният индивид безсъзнателно се връща към дори забравените си преживявания, той не си ги спомня вече, но се преживява отново като онова дете, забравено някъде и плачещо в креватчето си, далеч от топлината и сигурността на майката. При възрастния подобни травми могат да съсипят личността му, да го измъчват необясними страхове, да изпитва тревога, несигурност, т.е. да се налага много сериозна терапевтична работа.
Ето защо, благодаря ти отново, Поли, постове като твоите, при това почувствани и разбрани, имат много силно въздействие. Жалко само, че майките, които най-силно се нуждаят от тях, обикновено не четат по форуми...

Поли статията е страхотна и бих помолила модераторите да я заковат, защото съм сигурна, че ще е от полза за много хора!
Ако бях прочела това преди, нямаше да се чувствам толкова виновна сега! Не че съм си оставяла детето да плаче, но все пак, понякога се чудех защо реве щом не е гладно, жадно или недоспало и ... абе не ми се говори и не ща да се сещам. Честно казано бях повлияна от съветите на баби, че детето не трябва да свиква на ръце и т.н. Питам се защо човек не следва инстинкта си, защото на мен той ми говореше - гушкай го, притискай го към себе си. Този вътрешен глас много често го заглушаваме, защото така сме чули, че трябва. Понякога си мисля, че майките животни са много по-всеотдайни и добри родители, защото се водят само от инстринкта им. Той е тъй естествен, първичен, неподправен и ... не греши. Към тази статия бих добавила само, че инстинкта заложен у майката да си гушка детето и да го носи на ръце е необходим и на нея. Така както детето е свикнало да бъде на сигурно в тясното пространство на утробата, а после му се ще да е в прегръдките на мама, така и майката има нужда от тази сигурност, за да е спокойна, че то е много по-защитено. Тази сигурност е важна и за нея, защото кърменето изисква спокойствие. Аз не кърмих много време, всъщност извънредно малко и винаги ще съжалявам за това. Едва сега си давам сметка, че ако бях гушкала и носила моето малко момиченце повече сигурно още щях да кърмя.  Сега често се носим на ръце, но онова безвъзвратно изгубено време ми липсва страшно много.
Ще ползвам знанията за второто дете!

аз изобщо не съм съгласна с тази статия!!! Не мисля, че щом не мачкам нон стоп малката ми бебка в тази жега, това означава, че не я обичам. Има и други начини да се показва на децата обичта ни!