Не се бойте от бебето на ръце!

на мен бозата ми идва малко в повече. твърде голяма многословност за нещо толкова естествено. не съм оставяла дъщеря ми да се дере и за минута с цел възпитание и без да чета подобна щуротия. ида, малката кифла захитря и сега ни върти на пръста си - и мен, и баща си. това за сега не ми пречи, но когато дерящите хлапета са 2 какво правим. а ако са 3, тогава кое на коя ръка виси. изпадането в крайности е също толкова порочно колкото вярата във всякакви измислени или не толкова авторитети. защото всеки сам решава как да гледа детето си и дали да слуша майка си, която винаги и всичко знае, авторитета, който назидава и поучава или инстинкта си, който бикновено не греши.

изводът - за мен тази статия е излишна, патетична и крайна. сри, но аз наистина така мисля.

Съгласна съм напълно с думите ти. Намирам статията за абсурдна, но това не е проблем: толкова много Щуротии се изписват и казват по въпроса. За пореден път отбелязвам, 4е първоизто4никът на информацията Жан Ледлофф е натуралистка и изследователка, споделила с Широката публика странните си възгледи. За мен ли4но разсъжденията и не са миродавни. А пък въпросната статия е донапомпана с допълнителни "поу4ителни" елементи. Това 4е подобни разсъждения си намират поддръжници и майки, на които им допада такова мислене и поведение е нормално.
 Все пак всеки има собствено виждане по въпроса, на 4ак пък да се издига на пиадестал...   
Резултатът е нерядко дете, което върти на пръсти родителите си, които от своя страна не могат да се посветят на ниЩо друго. В крайна сметка не мисля, 4е това прави децата по Щастливи, заЩото всяко 4овеШко съЩество има нужда и от ли4но пространство. Нерядко става въпрос и за родителски егоизъм (без нападки моля ): , нуждата да притискаме децата до себе си, за да се 4увстваме реализирани; после и сцени от сорта на деца, които пиЩят пред непознати, не социализират и т.н . (и това е проблем ,когато ве4е са отраснали).
Та не мисля, 4е статията е конструктивна и в никакъв слу4ай модел за подражание.
Ли4но мнение

Струва ми се, че книгата е погрешно разбрана. Но това е нормално, защото не е прочетена. (Не разбрах от последните мнения дали сте чели книгата?) За мен такива статии са интересни и провокация да прочета повече. Не да издигам в пиедестал, но причина да се замисля. Детската психология е нещо сложно и явно описаните индианци не са изгубили инстинктивния си усет за нея. В модерния свят повечето от нас нямат доверие на инстинктите си, затова и хора разни пишат книги и статии...
Но едно основно неразбиране е: както написах по-горе, не става дума да отдаваш цялото си внимание на детето си. Именно противното - индианките носят бебето постоянно, без да му обръщат кой знае колко внимание - подобно на начина, по който носим бебетата си в коремите си по 9 месеца! Значи не може да става дума и за "дозата егоизъм" да си притискаш бебето до себе си - точно обратното е в случая, описан от Лидлоф.
Според мен статията, която Поли е превела, не е написана достатъчно убедително, обаче! Защото първо започва с едно, след това - с друго, и като цяло някак остава неясно какво точно иска да каже авторката. Книгата на Лидлоф сама по себе си е със стройно изразена идея. Аз не съм привърженик на Лидлоф с двете си ръце и цялото си същество, но както казах, смятам, че има резон.
Във всеки случай бебетата, които тя описва, не реват и не стават манипулатори. В по-горния постинг, където бебето не оставя майката да си измие зъбите дори - и аз се чудех защо е така - се зачудих дали не е възможно бебето нещо да го боли, и изобщо защо така плаче? Възможно е пък това да отмине, след като минат тези първи шест месеца, и това, че майка му го е носела постоянно да даде добър резултат (за мен на ръце, обаче, е абсурдно - аз не бих могла, затова използвам шал).
Във всеки случай описаните от Лидлоф майки именно по този начин носят бебетата си - постоянно (не когато си мият зъбите, но когато стават по три пъти на нощ да поддържат огъня, те ги държат между тялото и бедрото си, за да имат двете си свободни ръце. И какво ли не още! Разликата при тях е, че те не се оплакват от това. Явно знаят, че бебето има нужда от това и че е период, който отминава. Те, разбира се, не ходят и на работа!
Но най-важното, което авторката подчертава, че това носене не означава обръщане на внимание. Обръщането на внимание променя психиката на бебето, то го изнервя. Бебето не иска да е център на внимание, а част от света, който се случва около него, докато майката си върши работата. Все пак, това е невъзможно, ако майките ходят на работа, така че не знам доколко е приложимо в съвременния свят. Но коментарите, които съм чела на майки, приложили тази техника, са общо взето много положителни...
Това е само пояснение, но като цяло е добре, че не всички са във възторг! Все пак трябва да има някакъв критичен прочит! И някои сте прави:
- описанието на дерящото си дробовете бебе е твърде драматично пресилено! Според мен причината е съвсем умишлена, обаче. Лидлоф е искала да провокира майките, които тогава наистина са оставяли бебетата си да се дерат - рядкост са били тези, които като majceto да кажат, че от само себе си е ясно, че така не се прави, че е важно да се доверяваме на инстинкта си и че няма нужда от такива статии! Освен това тогава на Запад бебетата, също както в нашето Шейново например, са се взимали от родилката и са били оставяни сами след раждането, носени на майката само за тричасовото хранене. Предполагам срещу това е насочена тази част от книгата й.
- статията представя нещата в много едностранчива светлина! Излиза че, ако си носим бебетата, те ще пораснат едни уравновесени и чудесни индивиди!  Разбира се, че не е така! Книгата, обаче, описва не само отношението към бебетата, тя описва отношенията към по-големите деца, отношенията между майката и бащата, отношението на бащата, по-големите деца и всички останали членове на обществото към бебето, отношенията между самите членове на обществото, отношението им към работата и пр. Разбира се, че един характер се оформя от всички тези фактори, а не само и единствено от носенето на бебето през първите месеци!
Затова си струва да се погледнат и линковете, които Поли е пуснала, не само статията.
- вярно е, че Лидлоф сама не е имала деца. Това е в неин ущърб и действително може да се гледа на нея като на една "натуралистка" и "изследователка", "споделяща странните си идеи"... Но пък д-р Сиърс, от друга страна, имат 8 деца. Това вече е нещо, което може да те накара да се замислиш!...
Ето и малко снимки: http://www.continuum-concept.org/YequanaPhotos.html
   

Много затрогваща статия Poli. Благодаря ти.!

 

На мен статията ми хареса донякъде,но малко приказно ми звучи.Имам предвид,че според мен е невъзможно и нереално едно бебе да бъде винаги в ръцете на мама.Аз явно съм случила на кротки деца,но не мога да кажа,че съм за това детето да е постоянно на ръце.Не мисля,че това мое мнение ме прави по-лоша майка,напротив.Нито едно от децата ми не е спало в нашето легло,даже малката беше на няколко месеца,когато ги отделихме сами в стая.
На мен,за разлика от майката,написала статията,нито една баба не ми е помагала дори за ден,на съпруга си мога да разчитам само вечер.Ами налагало се е да ги оставям да поплачат,не мога да си кривя душата.Не се чувствам виновна,защото винаги съм давала всичко от себе си тези моменти да са краткотрайни.

смятам че е много ценно да се прочете всичко това.....и аз като бъдеща мама бях по-скоро с нагласа да не разглезвам детенце....  радвам се много че във форума се обсъждат такива неща...
светнах за разни идеи дето си пасват с моите виждания, за което благодаря

Аз много съжалявам, че разбрах това чак сега.Гледам да наваксвам, но изпуснатото си е изпуснато. Само как ми се иска да се върне времето назад, няма да отделя бебето от ръцете си, а аз от измисления страх да не го разглезя почти не го пипах

Реших да напиша коментар по темата ден след като съм я прочела , тааааа
мислих си за това и дали за да се утеша, дали пък наистина така мисля, но според мен не е нужно да се изпада в крайности.
Когато малката я мъчи нещо и плаче винаги я взимам на ръце за да я утеша, но без повод избягвам да го правя.Единствения начин да бъдем нон стоп заедно до годинката и  беше да започна работа от в къщи от 20 ден след раждането и, та нямаме възможност за много ласки, но пък за сметка на това сме заедно Аз работя на компа а тя до мен в количката ,

И аз работех на комтютъра, ама детето си го връзвах - отпред или отзад.

На тези които са ентусиазирани да носят децата си постоянно на ръце щи ви поканя да ме видите на 32 години как съм изгърбена като баба от подобно носене!

Всичко най-най! 

jabushka, и аз го правя от време на време това, но  се въздържам да я оставям за повече от 5 мин пряко пред монитора.Все още не са правени достатъчно изследвания и не се знае до колко това  е "полезно" за едно бебе.А със сигурност ако на детето му е интересно и се зазяпва по монитора ще се стигне до "сухо око" 
 

Напълно съм съгласна!!! Аз просто не седя толкова дълго пред компютъра. А когато е по-голямо и е отзад, не е пряко пред комтютъра. Пък ако ти седиш дълго, то и за тебе е вредно даже! Значи бебето може да ти е като цензура! Макар че, уви, много често работата може да налага дълго седене пред компютър.

Ама защо изгърбена? Ако си носиш бебето на гръб, пак ли се изгърбваш? Не зависи ли от това как си носиш бебето, дали сменяш позициите и всякакви неща...? И наистина ли е от бебето? (Да пишем на Лидлоф и да я питаме за изгърбени индианки?! )