Отново съм объркана (за кой ли път)

  • 11 022
  • 193
  •   1
Отговори
# 105
миличка ако ти е писано да имаш бебе ще се случи се някога

# 106
  • Мнения: 6 164
А относно това, че живеем "почти" заедно, имам предвид, че приятелят ми прекарва горе-долу половината си от времето при мен (а аз живея сама) и другата половина у тях. Това е така, не защото не искаме да сме заедно, а защото когато аз се пренесох той говори с неговите родители и баща му не беше съгласен да дойде.
Shocked
Ама ти бебе искаш от гаджето, а тати не го пуска?...
Много странно ми се вижда newsm78
Защо?
Що за глупост беше това??? Никъде не съм казвала, че не го пуска. Просто не беше съгласен с това, което ние искахме и аз реших да оставим нещата така. Приятелят ми може да се изнесе когато си поиска, не е вързан там и си има и собствени средства. Направихме го заради отношенията, които не искахме да се развалят и защото нали сме били "малки", та уж да изчакаме с тази така сериозна крачка, за която разбира се не сме готови.

Не исках да те ядосвам, извинявай, но не ми се върза в една тема с "искаме бебе", "баща му не е съгласен..." Sad Май само ти се чувстваш достатъчно зряла за това? Thinking Едно е да искаш, друго е да се чувстваш готов. Гаджето ти щом се е съобразил с баща си, значи е счел, че човека има право. Според мен един мъж, ако е готов ще убеди баща си ЗАЩО смята, че е зрял да живее заедно с приятелката си, а той явно не го е направил. Това е моят начин на мислене. Confused А другото е, че ако ти се чувстваше готова, нямаше да питаш нас дали да си правите бебе, нито щеше да ти пука особено кои кога са си направили детето... Щеше вече да сте го направили. Не вярвам някоя от настоящите майки да се е допитвала до приятелка дали да имат бебе с мъжа си.
Не искам да съм груба, искам да осъзнаеш какво искаш НАИСТИНА и какво е добро за теб на този етап.  bouquet

# 107
  • Мнения: 57
Бухтичке, прочетох няколко пъти това, което си написала и никъде не видях да споменаваш нещо за мъжа, който обичаш. Повече от странно ми е. Детето не е бягство от университета, а е резултат от любовта между мъж и жена. Аз не бих си позволила такава мисъл, още повече ако родителите ми ме издържаха финансово. Помисли хубаво. На 19 си, изживей си младостта както трябва. А бебето ще дойде някой ден Simple Smile

# 108
  • София
  • Мнения: 2 217


И съветът ми е следният(запозната съм с всичките ти постинги на тази тема Peace ): Направете си бебе, роди го и си го отгледайте. В крайна сметка няма да стане нищо кой знае какво лошо, най-много да закъсате финансово, но и това не ми се вярва, щом имате родители, на които можете да разчитате. А и да си млада майка си има своите преимущества  Peace

Роди си детенце!Едва ли ще съжаляваш  Wink

И аз така мисля!  bouquet

# 109
  • Мнения: 5 622


И съветът ми е следният(запозната съм с всичките ти постинги на тази тема Peace ): Направете си бебе, роди го и си го отгледайте. В крайна сметка няма да стане нищо кой знае какво лошо, най-много да закъсате финансово, но и това не ми се вярва, щом имате родители, на които можете да разчитате. А и да си млада майка си има своите преимущества  Peace

Роди си детенце!Едва ли ще съжаляваш  Wink

И аз така мисля!  bouquet

Казах абсолютно същото едно 5-6 страници назад в темата  Wink

Лично аз, ако имах такива мераци на твоята възраст, бих си родила дете и нищо друго не би ме интресувало. Стига сме чепкали едно и също, ами лягайте и действайте  Wink

# 110
  • София
  • Мнения: 2 217
Ми теб съм цитирала бре Кейси Wink Heart Eyes
Ама какъв хубавец е синът ти....как нямам една щерка....Мъжка майка съм. Laughing

Аз ги имах тия мераци на 18 години и си послушах сърцето - трудно ми беше, но не съжалявам нито за миг. Ако всички тогава ми бяха казали роди, сигурно щях да размисля, обаче тия теории с изчакването на подходящия момент за мен са и неприемливи и подтикващи. Иначе може би са добра идея. Wink

Последна редакция: пт, 15 сеп 2006, 21:03 от Alexa

# 111
  • Мнения: 6 918
Бухтичке, прочетох няколко пъти това, което си написала и никъде не видях да споменаваш нещо за мъжа, който обичаш. Повече от странно ми е. Детето не е бягство от университета, а е резултат от любовта между мъж и жена. Аз не бих си позволила такава мисъл, още повече ако родителите ми ме издържаха финансово. Помисли хубаво. На 19 си, изживей си младостта както трябва. А бебето ще дойде някой ден Simple Smile
Не съм говорила за приятеля си, защото не виждам какво има да му се обсъжда тук. Мисля, че все пак споменах това, което беше нужно да знаете, че и той иска бебето. И не го смятам за бягство от университета, просто в тези 4-5 години, през които ще уча ми се струва, че мога да правя и още нещо, защото иначе си е просто загубено време.



И съветът ми е следният(запозната съм с всичките ти постинги на тази тема Peace ): Направете си бебе, роди го и си го отгледайте. В крайна сметка няма да стане нищо кой знае какво лошо, най-много да закъсате финансово, но и това не ми се вярва, щом имате родители, на които можете да разчитате. А и да си млада майка си има своите преимущества  Peace

Роди си детенце!Едва ли ще съжаляваш  Wink

И аз така мисля!  bouquet

Казах абсолютно същото едно 5-6 страници назад в темата  Wink

Лично аз, ако имах такива мераци на твоята възраст, бих си родила дете и нищо друго не би ме интресувало. Стига сме чепкали едно и също, ами лягайте и действайте  Wink
Нещата, които ми казвате са хубави, но първо аз когато съм в нормалното си състояние осъзнавам, че моментът не е най-удачният за дете. Когато обаче започна да го искам много много силно, започвам да си мисля, че може пък и да го направим сега. Тогава обаче всички във форума ми се нахвърлят и се отрезвявам малко. До следващия път.

# 112
  • Мнения: 2 863
Нали това се опитах да ти кажа няколко страници напред Бухтичке????
Сега за пръв пъти си го формулирала сама- желанието за бебе  си е чиста фиксация при теб, позвляваща ти да бягаш от самата себе си. По напред беше казала, че наистина не знаеш какво да правиш с живота си- това е основното, човек не бива да ражда деца, преди да има поне сносен отговр на този въпрос. Трябва да имаш посока- лична, за себе си, несвързана с някой или нещо. Дано ме разбра Hug и е добре да търсиш такава посока, дори и да изключим въпроса с бебето. Просто за теб самата е важно.
И между другото звучиш като човек, който учи защото трябва. Може би има за какво да помислиш и в тази посока.  Образованието в университет не би могло да е губене на време- дори ако не харесваш програмите или самата сиситема на обучение- можеш да търсиш други вярианти....но само от теб завсиси с какво ще излезеш от университета- само с диплома или и със знания. Не искам да звуча наставнически, но понеже съм два пъти по възрастна от теб, може да постигам този  ефект неволно. Hug

# 113
  • Мнения: 25 728
Извинявай, че пак се намесвам, тъкмо се бяха уталожили страстите  Wink Laughing, но това твое мнение ме предизвика да се разпиша пак.
Мисля, че все пак споменах това, което беше нужно да знаете, че и той иска бебето.
Бухтичке, забрави тази песен, моето момиче! Повярвай ми, няма мъж, още повече на възрастта на приятеля ти, който да иска бебе!  Naughty Поне не и по начина, по който го искаш ти.
При жената копнежът за бебе е инстинкт, който много често заглушава гласа на разума. При мъжа е осъзната необходимост в даден период от време. Чак след раждането на децата мъжът се научава да ги обича и приема. Съвсем грубо нахвърлям нещата, но е така.
Приятелят ти може да казва, че иска бебе, но го казва заради тебе. Защото те обича, вижда колко много го искаш ти и иска да ти достави радост. Но, повярвай ми, на този етап това е последното нещо, което истински желае. Да, сигурно иска да живеете заедно като семейство, със сигурност иска да бъде с тебе и да се обичате... и да си имате деца някой ден.  И още по-сигурно е, че поне на първо време ще иска да сте си само двамата, да не те дели с никой друг. Почти всички жени тук ще потвърдят, че в един момент след раждането на детето, мъжът изпитва ревност за това, че е останал на втора позиция в приоритетите на жена си. Факт. Плюс неминуемите проблеми, които появата на детето води - умора, недоспиване, тревоги, финансови трудности, рязка промяна на навици и множеството лишения от най-любимите занимания... И ето ти поредната семейна криза, от която много семейства не могат да излязат. И слагат край. Завинаги. И остава едно дете, разкъсано между мама и тати. Пак завинаги...
Около себе си имам доста примери на ранни бракове (на около и под 20 годишни). Не искам да те плаша, но от всички тях само един не се е разпаднал. Ако изобщо може да се нарече брак - децата вече са големи и съпрузите само формално се водят семейство, всеки си води самостоятелен живот. Не, че и по-късни бракове не завършват с развод, но все пак процентът не е така висок, както на ранните. И това не е случайност. Помисли върху това!  Hug

# 114
  • Мнения: 6 918
Бухтичке, забрави тази песен, моето момиче! Повярвай ми, няма мъж, още повече на възрастта на приятеля ти, който да иска бебе!  Naughty Поне не и по начина, по който го искаш ти.
Да, като си писах поста изтрих част от него, а именно тя беше, че не ми е приятно да обсъждате приятеля ми.
Аз смятам, че с него сме си говорили достатъчно по темата и мисля, че той също иска бебето. Не само заради мен. Много пъти ми е казвал как е видял някъде някой татко с детенце да правят нещо и си се представя и той в същата ситуация.
След това не смятам, че някой от форума ще ми казва дали приятелят ми иска бебе и какво ще стане с брака ми (какъвто всъщност нямам и този въпрос изобщо не е бил поставян).

Нали това се опитах да ти кажа няколко страници напред Бухтичке????
Сега за пръв пъти си го формулирала сама- желанието за бебе  си е чиста фиксация при теб, позвляваща ти да бягаш от самата себе си. По напред беше казала, че наистина не знаеш какво да правиш с живота си- това е основното, човек не бива да ражда деца, преди да има поне сносен отговр на този въпрос. Трябва да имаш посока- лична, за себе си, несвързана с някой или нещо. Дано ме разбра Hug и е добре да търсиш такава посока, дори и да изключим въпроса с бебето. Просто за теб самата е важно.
И между другото звучиш като човек, който учи защото трябва. Може би има за какво да помислиш и в тази посока.  Образованието в университет не би могло да е губене на време- дори ако не харесваш програмите или самата сиситема на обучение- можеш да търсиш други вярианти....но само от теб завсиси с какво ще излезеш от университета- само с диплома или и със знания. Не искам да звуча наставнически, но понеже съм два пъти по възрастна от теб, може да постигам този  ефект неволно. Hug
Не разбирам с какво бягам от себе си?
Относно живота аз просто мисля по друг начин. Смятам, че мога да имам бебе и след това заедно с него да си подредя живота. И ако това ще те успокои, аз имам няколко посоки, но засега не съм си избрала една, по която да се движа. Трудно ми е да реша все още.
И да, уча защото трябва. Майка ми и баща ми са ми повтаряли, че е хубаво да се учи и да не си остана само с основно образование и аз ги послушах. Но че не е нещото, което най-много искам на света, не е. И не смятам, че университетът е губене на време, просто мисля, че за тези години, през които съм там могат да се вършат и други неща едновременно и така времето би било оползотворено по-добре.

# 115
  • Мнения: 25 728
Защо, след като не искаш да чуваш мнения, различни от твоето,  изобщо задаваш въпроси?  newsm78
Това за мене е признак, че си далече от зрелостта, за която претендираш. Един зрял човек никога няма да се обиди от това, че другите мислят по различен начин. Или, че му дават отговори, които не му харесва да чуе.
Думата "брак" я използвах като по-краткия вариант (и синоним) на "семейство". С подпис или не, ти искаш семейство, нали? Поне така твърдиш. А създаването на едно семейство не е игра на иди-ми, доди-ми, днес искам едно, пък утре нещо друго... Ако ти самата не знаеш какво точно и защо го искаш, защо се сърдиш на нас?
И, моля те, не се дръж като обвиняема в съд - да цитираш всяка реплика и да се оправдаваш. Никой тук не пише, за да те обвинява или обижда. Пишем с цел да ти покажем различни гледни точки, върху които да помислиш. Гледните точки на хора, минали вече по този път и открили, че совите не са това, което изглеждат. Много от тях не можеш да разбереш на този етап, просто защото още не са ти се случили. И никой не те обвинява за това, естествено. Всичко си идва, когато му дойде времето. Не насилвай нещата. Аз например не мога да се разсърдя на майка ми, когато отговаря на мой упрек с думите: "И ти ще дойдеш някой ден на моята..." Просто млъквам и се замислям, че нейната позиция е на човек, който е преживял много повече от мене. И че някой ден със сигурност ще разбера какво е искала да каже. Ако доживея, разбира се...
60 е повече от 40. Както и 40 - от 20. Мисля, че ще разбереш намека ми. А ако не - здраве да е, цупи се колкото искаш.    Laughing Peace
ПП Ако навремето бях избързала да родя дете на 20, днес то щеше да е на твоята възраст. Всичко, което ти казвам, бих го казала и на собственото си дете.

# 116
  • София
  • Мнения: 2 217
Бухтичке, не се дразни наистина от мненията на момичетата - повечето от нас са доста по-големи от теб. Това не значи автоматично, че сме по-умни или по-правилно разсъждаваме. Просто сме минали през всичко това - всяка жена мисли, че нейния копнеж за бебенце е най-силния на света. Някои момичета са по-земни, други са по-романтични и емоционални и всяка от тях казва нещата такива, каквито ги е видяла и изживяла. Аз съм от емоционалните и бих си родила детенце, но....винаги съм казвала, че разумната жена, която все пак поизчаква не идеалния, но най-рентабилния момент, е по-щастлива. Умението да чакаш е почти божествено качество.
Мамите споменават често приятеля ти, защото той все пак е единия родител - също каквато ще станеш и ти. Никой не иска да го упрекне, че те лъже или се преструва - може би наистина иска бебче, обаче всеки мъж, колкото и да е прекрасен, започва да изглежда по-различен в очите на вече родилата, че дори и на още бременната жена. Жената е стократно по-силен родител, което тя автоматично иска да види и в съпруга си. Но това не става и тя често се чувства малко разочарована. Има и изключения - бащата да е с много силно развито усещане за родителство.
Татковците просто са по-различни.
Казвам ти всичко това, защото всъщност всеки тук иска да те предпази от разочарование. Никой не казва, че да имаш дете не е кой знае колко хубаво, напротив, прекрасно е, но от първия ми син, който е на 14 години/ родих го на 18/, до втория, който родих на 31 разликата е от небето до земята. Втория път изживях пълноценно и щастливо всяка секундичка от момента, в който разбрах че съм бременна до....сега.... С първия ми син бях въодушевена, щастлива, младичка, но....ако не бях родила втория нямаше да разбера за колко неща тогава не съм била зряла и щастието от тях просто ме е подминало. Разбира се не е нужно да чакаш до 30 години, но ...още някоя годинка би била от полза Wink
Няма как да разбереш това ако не си го изживяла, та....затова ти даваме акъл Wink
Иначе ти сама ще си решиш. Вместо теб никой не може да вземе решение. Всъщност ти от нас искаш да те разубедим или убедим? Помисли...Ако просто споделяш ние какво да ти отговорим...нали разбираш, независимо от замисъла на постинга ти, нашите реакции ще са едни и същи, защото всяко споделяне е и молба грубо казано....
Не е въпроса да изчакаш апартамента, колата и добрата заплата - вътре в теб е важна зрелостта, а желанията и чувствата нямат много общо с нея. Годините си казват своето, независимо от индивидуалното развитие на човека. Годините са опит, рутина и има полза от тях. " Никое време не е загубено, щом те прави по-добър!"

# 117
  • Мнения: 6 918
Защо, след като не искаш да чуваш мнения, различни от твоето,  изобщо задаваш въпроси?  newsm78
А аз кога точно съм питала нещо за приятеля ми? На мен от точно от тези коментари ми стана неприятно.
Темата по принцип не я пуснах, за да питам някого нещо, исках да споделя, исках да ми олекне. Е, не се получи особено, защото отново всички се втурнаха да ми обясняват как не му било времето. Въпреки това смятам, че приех почти всички мнения.

# 118
  • Мнения: 25 728
А аз кога точно съм питала нещо за приятеля ми?

Май точно тук е проблемът.  newsm78 Че не питаш и не искаш да знаеш какво всъщност изпитват другите около тебе. Интересува те само и единствено какво искаш ТИ и пречупваш всичко през твоята призма. Което е напълно естествено и се случва на всеки, но води и до много проблеми...

# 119
  • София
  • Мнения: 2 217
Е, како Сийке, не е казало момичето, че никой не я интересува и се вълнува само от собствените си желания - нали и тя самата казва, че на моменти разбира реалността и се отказва от идеята Wink Форума наистина е много заразителен - дали да не си родя аз трето се питам Laughing Wink
Ама наистина нещата изглеждат много идилично отстрани, пък в действителност са пак хубави, но и отговорни и по-трудни. Абе, сложна работа..... А и как бързо се забравя......
Бухтичката ми напомня за мен - исках да питам, пък все не одобрявах отговорите и все ми се струваше, че ме връхлитат с тъпи съвети. Е-е-ех, младост, зелена работа....
А сега всичко, което ми е говорено, ей на, става мамака му! Wink Laughing

Общи условия

Активация на акаунт