Какво кара някои майки да удрят децата си?

Дадените примери в началото на темата са случайно наблюдавани. Няма как да знаем дали в тези случаи силата се е използвала като метод за възпитание или е била безцелна за спорта. Или някой би се ангажирал с извод ?
Всъщност - както и да е.
Очевидно с теб имаме различно виждане за нещата. Аз не одобрявам силата нито като основен възпитателен метод, още по-малко за спорта.
Но всеки с разбиранията си, нали така

  

аз не коментирам пръчката, която ми звучи леко зловещо.

но по-голямо невежество по отношение на мастурбацията не бях чела.
може ли да ми постнеш линк или каквото и да е, във връзка с проучванията, които си чела!???  и да ми разкажеш как по-точно се отразява мастурбацията на приятелите ти!?
имам и професионален интерес, защото също работя с тинейджъри и ги уча на превенция на сексуално рисково поведение. бих искала да видя за какви проучавания говориш.

последното, което искам да вметна, че когато детето , което си носи пръчката стигне до мастурбация изобщо няма да те пита какво ти е мнението, а ще прави  това, което смята, за необходимо във връзка с  естествените си нужди.
разбира се, ако до тогава не си го наблъскала с порядъчен брой цитати от
библията например или внушен страх от дясна ръка,която ще изсъхне ...  и е толкова объркано да върви срещу природата, че на бърза ръка ще стигне до психодиспансера.

извинете за крайното мнение и спама.

Наистина, както казва dodo_dodo не знаем предисторията. Ами ако преди това му е казано на детето да не носи тази чанта, ами ако то веднъж вече е изтървало чантата .... Има много АКО.
Затова не се намесвам като видя подобно нещо. Родителят си е родител и той решава как да възпитава децата си! Трябва да има авторитет пред детето си.

Аз понеже не съм от идеалните майки, пошляпвам от време на време, та да кажа...
Когато го шляпна, не се чувствам виновна - случва се, хора сме, грешим. Но използването на сила за мене е признак на безсилие. Изчерпала съм се - като възпитател, вероятно и като човек в тоя момент. Силата, която имам в повече от Виктор, ми е дадена да го пазя, а не да го наранявам.
Може би моето дете е много умно, защото да кажем след стотното повтаряне на "нещото" го запомня и не го прави. Сигурно е още по-умно, защото дори като се затръшка в някой магазин, след 10-минутно убеждаване - аргументирано, с уговорки кога и как и защо, той склонява да спре да се тръшка.
А може и да не е чак толкова уникално умно, а просто аз да си държа на обещанията и другия път да му купя бонбоните. Може да мъкна 10-килограмовия камион до парка и обратно. Самия него може да нося. И ако тогава не ме слуша, да му се разсърдя и другия път да не нося нищо, или да не ходим в парка.
И понеже всичко това става без пръчка, без да използвам сила, която въобще не ми е дадена, за да я използвам срещу него, съм против по-силния в природата (мъжът ми) да ме набие мене като не слушам. Или когато Виктор стане възрастен и му се набъркам грубо по свекървенски в семейството да ме набие - защото тогава ще е по-силен от мен.
Разчитам моето нормално отношение към него да го направи нормално цивилизован и социален човек.

Може все пак да е много умно мойто гардже, понеже всеки път като усети, че може да го цапна ми вика "мамо бе, защо си такава"  

много дълго стана, чак ме е срам  

Боят според мене води дос трах, не до размисъл. Много сме склонни да избираме лесния начин - така трябва и точка. Но подценяваме децата си вероятно. В случаите, когато съм избирала трудния начин - да овладея гнева си и срама от хората, да седна на земята до тръшналото се за шоколад 3-годишно дете и да намеря в себе си търпението да открия правилните аргументи, да му ги дам в достъпен вариант и да го УБЕДЯ, че това нещо не му се полага сега - винаги ме е разбирал.
А с шамарите - да, постигам си целта веднага, тръгва на момента, но никакво разбиране на ситуацията няма, просто страх да не последва нов шамар.

Исках само да ти кажа всъщност, че само след година-две ще е добре да преосмислиш тръшкането    За мен, недопустимо преди 1 година, сега това е напълно нормален начин детето ми да изпитва търпението ми и границите, които все още не знае какви са. А спокойствието на детето ми е не по-малко важно от спокойствието на пазаруващите в магазина, гледащи втренчено или възмутено, стресирани от методите ми на възпитание.

За съжаление в Бг това се счита за "нормално"...   Според мен всеки родител преповтаря собствения си модел на възпитание, отчасти си изпуска и нервите, което не е оправдание, разбира се. Дано на мен не се случи никога, да изкрейзя така че да вдигна ръка на слънчицето си. От собствен опит твърдя, че това отчуждава детето от родителя, помня си всички шамари, които съм "изяла"...  
Детето може да се подчини ако го спечелиш с нужното внимание и такт, а не с бой. Твърдо го вярвам.  

иВарна, много ми хареса това 

Аз като едно бито дете да си кажа - боя носи само страх. В мен не е имало размисъл - ама защо? Не, винаги съм знаела, че ако направя еди-какво си, майка ми ще бъде недоволна и ще има бой.
И като говоря за бой, говоря за прийоми от споменатите от Мигито
Не знам какво е карало майка ми да ме бие, не искам и да знам.
Факт също е, че насилието поражда насилие. Виждам го сега, когато съм станала майка.
Мен какво ме кара да удрям - споделям разсъждения, след разговори с психотерапевта.
В мен има гняв към майка ми и сега той се е обърнал към децата ми. В момента, вкойто те се проявят като непослушни (както аз съм била непослушна в очите на моята майка), аз се гневя на тях и този гняв преминава в действие.  След това сядам и плача с децата си. Искам им извинение и обяснявам защо в момента съм реагирала така.
Сега правя упражнения за овладяване на гнева. Кога с успех, кога без. Човек съм, напредвам бавно. Искам и затова знам, че ще се справя с този проблем.
Пожелавам никоя от вас да не разбере за какво говоря!

 

Аз много добре разбирам за какво говориш...

Много ми е странно как всички ние настръхваме когато разберем, че някой мъж бие жена си, а приемаме за съвсем нормално да удряме децата си... Аз не правя разлика... Еднакво несправедливо и унизително е.

Не мисля че си ме разбрала правилно- не съм привърженик на шамарите-не мисля че съм застрахована и че няма да го направя,но в случая искам да кажа че не бих позволила на детето си за се налага безпричинно за нещо което не бих направила и не смятам за нужно в момента-да съгласна съм че бих му обяснила защо няма да му купя шоколад,вместо веднага да го шамаросам и с това да приключа
Искам да кажа ,че възпитавам детето си от сега да знае че НЕ значи НЕ и така няма да ми се наложи да изпадам в подобна ситуация.
Не мисля че съм изпитвала страх от шамарите на баща ми- напротив ако е било така не бих правила повече бели- просто знаех че за това за което ме е напляскал няма да се повтори...
Не карам сина си да се страхува от мен- просто искам да има респект и да знае че аз съм тази която командва-дори и да звучи грубо-защото не само съм по-голяма и по-опитна ,но и съм му майка и мисля само доброто му нали?!?!
Относно търпението,което смяташ че след време детето ми може да изпробва-моето не е безгранично и поради тази причина още от сега искам да се застраховам-както се казва
А за хорското мнение-най малко се вълнувам- нито относно мен самата ,нито отнасно детето ми и начина ми на възпитание -тръшкането му и капризниченето му биха подразнили мен самата ,а за околните -хич не ми пука-както се казва 

Аз не правя също разлика. И не намирам за нормално да удрям детето си. Просто дадох отговор на въпроса. Защото е разкъсващо да знаеш, че не е редно да удряш и въпреки това да посягаш. Вътрешната борба е безмилостна.

vnd,
исках да кажа, че преди известно време се възмущавах аууу, как може така да се тръшкат тия деца (англичанчета), майките нещо им обясняват, а те такива невъзпитани... това на мене няма да се случи, моето дете е добро и възпитано.
А сега, като се случи и на мене    моето дете продължава да е добро и възпитано, а аз си преосмислих оценката на тръшкането, вече е нормално 3-годишно поведение 
Да не паднем по гръб, както се казва   

явно имаш доста слаби нерви 
мен не ме впечатляват някакви си надраскани вещи, дори не се привързвам към вещи.
също така не ме дразни ако детето ми или детето на приятелката ми, или пък сестра ми драска по стените. кое е липса на внимание според теб- липсата на бой ли?
мисля си, че детето ми е много добре възпитано, най-малкото защото в детската градина всички са очаровани от него и не е имало ден, в който да не ми го похвалят.
освен това не се бои от мен и когато протегна ръка да го погаля не се присвива сякаш очаква шамар (виждала съм такива деца!)
изобщо не е агресивен спрямо другите деца и чудесно си играе с тях.
за мен е важно детето да бъде щастливо и уверено в себе си, а не дресирано и наплашено
да отбележа, че аз никога не съм се сърдила на дете, ако ме нарече вещица или ми пусне ледено кубче в блузата без да го забележа... децата са си деца и не можем да очакваме от тях да се държат като възрастни