За границите

И на мен са се опитвали да ми налагат режими, но дойде един момент, в който бурно се разпротестирах и отказах да живея под режими.......и до сега ги мразя и ми е много трудно сега с детенце , защото за да свърша всичко ми се налага да спазвам режим.......направо умирам

Животът на детето се организира общо взето по начин, по който се организира животът на родителите. Аз не съм дисциплиниран човек и в моя живот нещата не стават по час, ето защо не стават по час и в живота на Ивета ( 2 и половина г.) Извън нещата, които са цитирани от книжката за родители, се старая да поставям такива граници, че след време, когато порасне, да преминат в доверие и приятелство. Мисля, че съм една забавна и либерална мама, която е склонна да лудува, танцува и играе с детето си, но не приемам тръшкания и опити за налагане.

Пак опираме до това, че децата са различни. Може би подходът трябва да е съобразен с темперамента и характера на детето. Едно хиперактивно дете наистина има нужда от по- строги,  да ги наречем правила, а не граници. Най- малкото за да не се нарани, а и се чувства по- сигурно. Докато едно по- плахо дете може би трябва да бъде насърчавано да участва в по- динамични игри или със състезателен характер за да добие по - голяма увереност. Да прекрачва някои граници. От друга страна има деца, които до една възраст просто попиват околния свят. Не проявяват видим интерес към опасни места и занимания. Родителят решава, че те са едни прекрасни деца, които не се нуждаят от поставяне на граници или правила. Спор няма- вероятно наистина са прекрасни деца, но в един момент избухва тяхната същност. Всеки човек има нужда да се доказва и когато дойде този момент за тези привидно затворени деца, те не виждат правилата, защото такива никога не е имало. Те с едно закъснение започват да добиват някакъв социален опит, но да кажем, че това се случи в пубертета- изключително неподходящ момент. Мисля, че затова е добре родителите да преценяват темперамента и талантите на децата си и да определят някакви рамки според самото дете. Ако е нужно детето да се насърчава да изявява дарбите и способностите си, за да не избухват като вулкан( в неподходящ момент) и да са в неправилна посока. Да го насърчи да излиза от вглъбението си, защото всички знаем колко се радваме на самостоятелните деца- те се справят блестящо с всичко, но ...не общуват. Те не искат книжка- те си я взимат, те не искат някой да им я чете- те си я четат, те не искат някой да им пусне филмче, те го правят сами. Но в цялото това действие няма общуване. Много често чувам от мои познати как детето(от 0 до 3 години примерно) си играе самичко, може да стои само с часове и това е повод за гордост... Мисля, че такива деца имат нужда да се вмъкваме в самостоятелните им игри и да ги насърчаваме да ги споделят с нас, да се изявяват. Те също имат нужда от граници или правила, но за да ги научат трябва да общуват.
Много сложно стана и май се поотвлякох от темата. Извинявам се за което..

Точно така си е. Аз докато съм живяла при нашите съм спазвала жесток режим. ОСНОВНО чистене всяка събота и неделя на цялата къща, подреждане - всичко трябваше да е под конец - дрехи, учебници, играчки... След като се каже Лека нощ е са загасят лампите се забраняват всякакви приказки... и т.н.

като си излезнах... елате и вижте... в къщи цари творчески хаос, обаче ни е екстра  

 Анда, сега и аз ще ти споделя как е унас и какво мисля, а ти сама решавай как да постъпиш...За мен винаги е било хубаво да има ред или поне НЯКАКЪВ РЕД.Не че съм прекалено педантична, но просто трябва да има определена организация, за да е по дабре на всички, но...дали се получава е отделен въпрос!Ама както е казал Н.Хайтов “Едно е да искаш, друго е да можеш, а  трето и четвърто да го направиш.”(може и да не е точен цитатът).Аз например съм против похапването и яденето постоянно, ама моя син точно това прави.Като излезем на двора и...стой та гледай!Нали сме на село, всичко което му попадне на пътя се пробва.Доматите дори сам ходи и ги къса(на година и четири е!).Та какъв ти режим за яденето!!!За спането също не спазваме стриктен час – един път му се доспи по-рано, друг път пък като се разиграе...Какви ти граници.Да ти кажа за мен граница е силна дума и бихя употребила само когато става въпрос за живота на детето.Другото са правила и правилца (май за по-голямо удобство на родителите...)Двете страни трябва взаимно да се нагодят.Ти налагаш правилата.ТО “налага” своите и най накрая се стига до компромисен вариант.Това, което при мен е правило, при теб въобще може да не се получи.А що се отнася до самите деца и правилата, то най-малкото от психологическа гледна точка трябва да се избягва всичко, което започва с “НЕ”(Не прави така, Не отивай там...и т.н.)Защото така са устроени, че като им кажеш “НЕ”, те точно това отиват да направят!(забраненият плод...)Всичко трябва да се получи НА ИГРА – това е основната им дейност на най-малките.Така че ако не се касае за живота на детето, то всичко останало “трябва да става в движение”(за налагането на границите и правилата де!)Чао и успех с налагането (или НЕНАЛАГАНЕТО) на грандиозни граници!         

Спазвам "лабав" режим т.е. детето хем да се чувства сигурно и спокойно и да не ми се налага всеки път да се разправям и обяснявам за ежедневните процедури, хем да изпитва отвреме навреме удоволствието от нарушаването му Т.е. правила има, но те се нарушават при повод /а поводи се намират/. Освен това стигнах до извода, че не винаги е нужно да се мотивирам за дадено правило. След като сто пъти й обясних, че вече ще ляга в 20.30 защото на другия ден трябва да стане в 6.30 и да учи почти цял ден, сведах обясненияята до защото така трябва и защото аз съм решила. И това май го възприе по-лесно .

Границите трябва да са малко и на място.
Да са свързани с изброените от Иса мотиви.
Колкото по-малко, толкова по-лесно, и за майката и за детето.
- на масата не се говори, не се танцува и не се пее
- яде се само на масата (в малки изключения купичка с нарязан плод пред телевизора)
- в къщи се ходи бос (по чорапи) или по пантофи (според сезона - лятото даже съвсем боси)
- играчките по възможност се прибират преди да се почне нова игра.
-  яде се в приблизително точни часове (изискване задължително за каката)
- лягане в определен час (+- половин час)
Това по зададените въпроси от Анда.
Граници за другите неща поставям така - Ако на теб самата (самия) не ти харесва нещо, то не го прави на другия.

Харесвам стратегията на МамаЗ- Не прави това, което не искаш другите да правят на теб.

Също - ОПИТВАМ СЕ да спазваме следните правила:
1. Да се яде на масата, седнал - понякога се получава.
2. Яде се горе долу в определени часове
3. Играчките - пнякога успявам да го накарам да ги прибере, но ако видя голямо упорство от негова страна - не упорствам и аз.
4. Лягането - ужас! Вечер горе долу се справям, но в събота и неделя следобяд не мога по никакъв начин да го накарам да заспи.
И още - склонна съм когато сме вкъщи или сами двамата да му разрешавам повече неща. Пред хора, на гости съм доста строга - страх ме е да не се изложи.
Знам със сигурност, че правила ТРЯБВА  да има - за да знае, че и в живота ги има и да се научи от малък да спазва някакви граници.

Привет!Напълно сам съгласна с вас.Правилата са си правила те са закон в нашето семейство по този повод,аз сам написала на голям лист правила които трябва да спазва моята принцеса.За целта той е залепен в детската и стая,ако нещо не ми хареса поведението и я оставям да си ги припомни.Те не са по различни от тези които описахте.Доста строго но не си хабя вече нервите.

По принцип се храним в хола, тъй че и Калина яде там. Вечер, когато сме се събрали цялото семейство, сядаме на голямата маса за хранене, през деня я храня на малката масичка. Когато ръфа бисквити или нещо подобно, не я заставям да стои само в хола или кухнята, разхожда се навсякъде...

Всички ходим боси, само зимата й обувам пантофи.

Не яде в точно определен час - ако сутринта е закусила малко по-късно, се измества и храненето й през деня - говорим за нещо от сорта на половин час.

Лягането може да се каже, че става в точен час, по простата причина, че тогава й се доспива, а не защото аз настоявам.

За обличането и излизането никога не е имало мрънкане, напротив - не може да свари да си носи сандалите...

Играчките й са из цялата къща, но затова пък вечер ги прибираме заедно, а понякога тя поема инициативата и прибира всичко сама.

1. Досега не съм срещнала читав и съвестен тийн. Пък за колко по-зле от нея съм виждала...  Не ми се говори
2. Има резон въвъ втората част от постта ти, но как ще премина през този интервал от време?! Пък и предстоят "по-дълбоки" години на пубертетство... 

Та няма универсални правила, норми и граници. Това, което днес е факт - утре е съвсем нова реалност. Кой би могъл да предположи, че детето ми, което беше малък ангел (и всички ми завиждаха за нея) ще стане този непокорен и нечуващ никого индивид.
Успех на всички родители и мирни и послушни деца 

Любимата ми тема... 

Единственото, което не подлежи на ограничаване у нас, човешките същества, е въображението, емоцията и мисълта. Във всичко друго сме ограничени до безкрай. От това изхождам при възпитанието на децата си - поставям граници почти навсякъде и изисквам да ги спазват, защото вярвам, че така ще ги науча да живеят комфортно в света на рамките, но в същото време ще разполагат с най-съществената свобода - да мислят и да чувстват. Колкото могат.

Това, че като възрастни сме отхвърлили ограниченията, налагани ни от родителите, нищо не означава. Те са си свършили работата - научили са ни на дисциплина, подредили са мислите ни, оформили са ценностната ни система... когато тези граници вече не са ни нужни, защо да не се освободим от тях... Към днешна дата някои от нещата, които съм учила в училище, се явяват тотално безполезни за мен, но не - макар и да не ползвам тези знания сега, те са тренирали паметта и мозъка ми, когато е трябвало.

В тоя ход на мисли, какво правя аз... Децата ми от бебета са на стриктен режим - ядат и спят в определени часове. Няма рождени дни, няма гости, няма Нови години... лягат в 9 и толкоз. След известен период от време те сами започват да го изискват - синът ми в 21.30 казва "Не е ли вече късно, искам да си лягам", а сутрин ме събужда с целувка и с "Хайде, мамо, стани да ми дадеш закуска." Къщата ни не е пригаждана към децата, а те към нея /с изключение на детската стая, разбира се/. Могат да пипат определени за тях шкафове в кухнята, да ровят в отделени за тях саксии, да гледат ТВ в определен час и така... Звучи подтискащо, но не е  С обувки по леглата не може, по стените не се рисува, храна не се разнася из къщи, не се чупи нищо и така... тези неща дори не съм ги обмисляла, струват ми се въпрос на елементарна битова култура. Ако нещо такова се случи, почистваме заедно - ясно е колко може да чисти 2-годишно дете, но му давам там да търка с една гъба... не може да очаква друг да поправя поразиите му. Когато някой вкъщи спи, всички пазим тишина... Всеки яде това, което има - или ядеш тази конкретна супа, или не ядеш... сандвич вместо супа не може. В чужда къща, в банка, в магазин и т.н нищо не се пипа без позволение, нито се крещи. Казва се "здравей" и "чао" задължително. Деца не се удрят, клони не се чупят, чужди играчки не се взимат без разрешение. И така нататък, списъкът е доста дълъг... 

Не само те се съобразяват с нас, естествено - усилията са двустранни. Не ми се е случвало да изляза с децата навън и да седнем на кафене, например, дори цигари не си вземам... Правим каквото те искат, бягаме, люлеем се, търкаляме се - прибираме се гроги от игри...
"Ще се изцапаш, ще се изпотиш, ще се удариш" - е такива неща не казвам никога - оставям го да се окаля като прасе, принципно предупреждавам за опасност от удряне/падане и напомням да внимава, но ако настоява... ми, пада. Като дойде ред за неговите филмчета, му давам така любимите гризки /само тогава/ и с таткото кротуваме, докато си изпълни ритуала и после ни преразкаже историята за 1237 път. Споделяме с децата това, което се случва в ежедневието ни /независимо, че не всичко разбират/, искаме мнение, задаваме въпроси. Непрекъснато питаме "какво ти харесва, какво мислиш за това", предлагаме алтернативи, между които да се избира. Отделяме много време за книжки, разговори и фантазии. /Синът ми беше на 2г и 3м., когато предложи сега да не ходим с колата до банката, а да минем отгоре по дърветата, после заплаши баща си, че ще се скрие в облаците, ако не получи дъвка веднага./

И така... отплеснах се доста. Само ще обобщя, че за мен границите са жизнено необходими за здравата психика на децата. Всяка майка трябва да намери правилния начин за налагането им, но не позовавайки се на разни книжки и брошурки, а на собственото си дете. Моето изглежда щастливо от света, който обитава. Дано след 20 години пак да мога да твърдя същото...

Много хубава тема!

При нас има доста правила и те се спазват, макар да търпят уговорки и изключения. Абсолютно съм убедена във важността на правилата, особено за хиперактивни деца като сина ми. От там тръгва и за малката, защото тя копира абсолютно всичко. Примери има много. Вики трудно прекъсва игрите/заниманията си. Затова макар да не познава часовника знае кога се ляга, кога се тръгва за градина и знае, че след определеният час вече не може да иска нищо повече от нас, да се връща за играчки и т.н защото всички закъсняваме. Работи много добре да си планира времето (ето разговора от тази сутри: мамо, искам първо да се облека, после да ми сложиш спрея в носа, да ми приготвиш бисквитки и да ги сложиш в пликче", казано 30 мин преди времето за тръгване, изпълнихме всичко стриктно и бяхме доволни). Спазването на режим също е с изключителна важност за него, иначе би му било трудно да подреди деня си. Вероятно трябва да познавате този тип темперамент, за да го разберете, може би за други деца не е така. Да, храним се предимно в кухнята в приблизително сходно време, но днес бяха загледали едно предаване за роботи и по изключение вечеряхме в хола. И т.н. Все още имаме проблеми в пазенето от колите, но работим по въпроса (средно 1 път седмично имаме голяма разправия по въпроса, но това е сред най-строгите правила). Разбира се навън, на площадката и т.н. са позволени много неща като тичане, търкаляне в тревата, катерене и т.н Не ме притеснява да се изцапат, стига да не се прави нарочно (голям проблем имаме с това!).
Знаят, че и ние големите спазваме правила (често акцентираме върху тях, например като шофираме), така че това е начина да се живее сред хора.
Дано всеки умее да уцелва правилният подход за детето си, това е най-важното.

 Аз съм в положението  на на Шани... Имаме правила, заедно сме ги писали, гласували сме ги след много обсъждане и пазарене, но... Има голямо "НО", децата се променят, много по-трудно можеш да убедиш 8 годишен хлапак, че правилата са за негово добро! Дъщеря ми е на 2г, гледам я много по-либерално от брат и на тази възраст, еее детето просто си е подредено и дисциплинирано! Дори да забравя някое правило или реша да го наруша, тя веднага ме вкарва в пътя!
Анда, аз на приятеля-наставник казвам КОРЕКТОР! Защото аз по цял ден да нравоучителствам и без плюнка да остана от обяснения , ако на вън (средата ) е в разрез с моите приказки, какво ще стане?! Та за това сега съм се превърнала в хрътка, в търсене на КОРЕКТОР! 

Когато бяхме деца, със сестра ми си имахме списък с правила ,които аз се стараех да изпълнявам ,а сестра ми изобщо не ги отразяваше .Бяхме в една стая и трябваше да я поддържаме в добър вид. Само че моята сестричка разхвърляше на поразия и казваше рче на който му пречи- да се спасява. И аз се спасявах !Сега, когато сме мами, тя пак обича творческия хаос ,но дъщеря и е толкова подредена ,а моята       толкова разхвърляна . Искам да кажа, че може би е до човек. Аз си изисквам и наказвам ,има ефект няколко дена и после- пак оправдания ,че не и стига времето. Чудя се кой научи племенницата ми да си подрежда всичко така добре?Оставам с надеждата ,че един ден и моето слънчице ще заобича реда