за да можеш да се интегрираш трябва да се чустваш добре в своя свят и после да се опиташ да навлезеш в света на другите,които са далече от твоите проблеми.Как да се чустваш добре като непрекъсната се сблъскваш с някакви бюрократични проблеми относно лекарствата на детето,относно обучението на детето,относно твоите елементарни нужди как да свържеш двата края,унижението че се молиш да станеш личен асистент,да ти изплатят някакви си помощи и на края какво - трябва да излезеш с вдигната глава и да кажеш моето дете.......................а другите имат проблем с боята за коса,с опашката на автомивката и бог знае още какво.Какво да правя аз при тези хора.Май тука във форума си ми е най-добре.
- Публикувана: 22 септ. 2006, 21:30 ч.
- Последно мнение: 14 окт. 2006, 14:38 ч.
Идеята за интеграцията - не пропуснахме ли нещо?
Наистина имам и друго дете, но то е доста по-голямо и е по-скоро млада госпожица, та много рядко пиша за нея...
Въпросът беше да пишем по другите форуми за специалните си деца. Примерно аз често обяснявам в кърмаческия какво значи бебето наистина да не може да се кърми, защото много често некадърни акушерки и прочее отказват майката с думите, че "с тия малки гърди нямало да може да кърми" и подобни изцепки... А в напредналите държави правят всичко възможно да се кърмят и бебоците с цепнатина на устната и/или небцето. Около 30% успяват да ги кърмят истински, други успяват, като мамата цеди с ръка, а бебето само преглъща кърмата.
За най-трудните случаи на майката зачисляват помпа, която имитира сукателните движения, за да не си загуби кърмата, а на бебето дават кърма с тръбичка, която се излива в бузката му, а майката държи бебо на гърда, защото кърменето е не само хранене, а и връзка с майката.
Мисълта ми беше, като пишат за нещо, което има някаква връзка с нашите проблеми, да им напомняме, че ни има. Дали ще са темите за проходилката, за детската градина, или за профилактичните прегледи... Да не пропускаме Интернет като поле за изява.
Естествено, че който иска, ще пише, който не иска, няма да пише...
Въпросът беше да пишем по другите форуми за специалните си деца. Примерно аз често обяснявам в кърмаческия какво значи бебето наистина да не може да се кърми, защото много често некадърни акушерки и прочее отказват майката с думите, че "с тия малки гърди нямало да може да кърми" и подобни изцепки... А в напредналите държави правят всичко възможно да се кърмят и бебоците с цепнатина на устната и/или небцето. Около 30% успяват да ги кърмят истински, други успяват, като мамата цеди с ръка, а бебето само преглъща кърмата.
За най-трудните случаи на майката зачисляват помпа, която имитира сукателните движения, за да не си загуби кърмата, а на бебето дават кърма с тръбичка, която се излива в бузката му, а майката държи бебо на гърда, защото кърменето е не само хранене, а и връзка с майката.
Мисълта ми беше, като пишат за нещо, което има някаква връзка с нашите проблеми, да им напомняме, че ни има. Дали ще са темите за проходилката, за детската градина, или за профилактичните прегледи... Да не пропускаме Интернет като поле за изява.
Естествено, че който иска, ще пише, който не иска, няма да пише...
Гледах новините ,дадоха детска учителка ,останала без работа,направила детска градина в дома си.Групата ще е от 3 деца,и няма против да се грижи и за специалните деца.Ето така си представям интеграцията на моето дете.Каза че удоволствието струва 3.50лв на ден.
уважавам такива хора!!! 
Много пъти съм мислила по темата на firebird и защо не излизаме от форума, и защо когато излезем, е само да дадем съвет за проходилка или за дете, което още не се обръща или изправя. И защо съветите се приемат със страх, неразбиране и подозрение. За себе си ще кажа, че когато излезе проблема на Белослава и забавянето в двигателното й развитие, и влязох тук, всички ме приехте толкова топло и сърдечно, че си останах. Месеци наред не съм поглеждала в друг подфорум, защото бях уплашена и не исках да мисля за друго освен за проблема на детето. Но пък неразбиране от страна на майките, с които се познавах в парка не съм срещала. Напротив, те непрекъснато ни канеха на гости, детето ми беше сред децата. Вярно само тя лежеше, другите лазеха или ходеха, а даже бяха по- малки, кое й стъпи на главата, кое мине върху нея, но важното беше, че имаше контакт с деца и това й помогна. Пък аз на всеки разправях нашата история и за гимнастиката, още преди да ме попитат, и така никой не ме е гледал странно.
Като стана въпрос за интеграция, ще разкажа - при майка ми работи едно младо момиче с ахондроплазия. Всички много я харесват, защото бързо са разбрали, че е чудесен човек, добра, открита, с чуство за хумор и отзивчива. Говорила съм с нея и също бях впечатлена. Това ме кара да вярвам, че на хората им трябва просто малко време да свикнат и да разберат, че различните деца, всъщност не са толкова различни.
Като стана въпрос за интеграция, ще разкажа - при майка ми работи едно младо момиче с ахондроплазия. Всички много я харесват, защото бързо са разбрали, че е чудесен човек, добра, открита, с чуство за хумор и отзивчива. Говорила съм с нея и също бях впечатлена. Това ме кара да вярвам, че на хората им трябва просто малко време да свикнат и да разберат, че различните деца, всъщност не са толкова различни.
Как да изляза с дете (а не мога да си представя след години), което крещи истерично и реве с часове докато обикалям магазините за да му избера обувки?!
Единственото, което не мога да си представя в случая, е как се пробват обувки на истерясало дете...........
Мисълта ми беше, че самите деца в зависимост от увреждането си поставят някакви ограничения, които не са свързани единствено с предвижването. Сега се говори най-вече за това, как хората с инвалидни колички да стигнат тук и там, което също е голям проблем, но за съжаление не е само това проблема, поведенческите са дори по-страшни.
Ското говорих с една детска учителка и я попитах какво мисли тя за децата с увреждания. Тя каза че е против такива деца да са заедно с другите, защото другите дечица им се подиграват. Даде ми пример с детенце с ДЦП, което било при тях в детската градина. Децата постоянно се подигравали с него и то се изнервяло ужасно.
От една страна е права - и за детето не е добре. От друга страна обаче...
Наистина много зависи от увреждането и какво значи интеграция.
А по повод на Бу и популяризирането на кърменето - и до ден днешен и е в подписа...
Може би и ние трябва да направим нещо такова.
Аз поне пиша или пишех в други подфоруми...
От една страна е права - и за детето не е добре. От друга страна обаче...
Наистина много зависи от увреждането и какво значи интеграция.
А по повод на Бу и популяризирането на кърменето - и до ден днешен и е в подписа...
Може би и ние трябва да направим нещо такова.
Аз поне пиша или пишех в други подфоруми...
Реза, В събота мисля да правим детски празник на открито, стига да не вали. Заповядайте с децата!
А защо не пуснете тема в "Нашите деца", в която кратко и ясно да обясните каква реакция би била подходяща?
А защо не пуснете тема в "Нашите деца", в която кратко и ясно да обясните каква реакция би била подходяща?
А къде ще е праника? Може ли линк към темата?
Иначе, за темата, тъкмо това обсъждаме. Дали е подходщо да се пусне нарочна тема по тези въпроси?
Ското говорих с една детска учителка и я попитах какво мисли тя за децата с увреждания. Тя каза че е против такива деца да са заедно с другите, защото другите дечица им се подиграват. Даде ми пример с детенце с ДЦП, което било при тях в детската градина. Децата постоянно се подигравали с него и то се изнервяло ужасно.
От една страна е права - и за детето не е добре. От друга страна обаче...
Наистина много зависи от увреждането и какво значи интеграция.
От една страна е права - и за детето не е добре. От друга страна обаче...
Наистина много зависи от увреждането и какво значи интеграция.
Не е обмислен още, но по традиция се събираме до езерото с лилиите в Борисовата градина.
Ето, аз съм човек, който влиза всеки ден в "Нашите деца" и почти не надниква в този подфорум (струва ми се нередно, едва ли не нахално). Забелязах темата, като щракнах на "непрочетени теми". Ако в "Нашите деца" има тема от рода на "Каква реакция бихме предпочели", много майки ще я прочетат. Абсолютно е подходящо.
Откъде наистина може човек да знае как да се държи - към детето и към родителя? Към детето имаш някаква интуиция - топло, внимателно, като към своето. А към родителя? Дали трябва въобще да показваш, че забелязваш проблема, дали е лош тон да дадеш съвет за нещо си, да попиташ какво правят по въпроса?
Аз не смея да коментирам; може би греша. Вие ще ми кажете.
Ето, аз съм човек, който влиза всеки ден в "Нашите деца" и почти не надниква в този подфорум (струва ми се нередно, едва ли не нахално). Забелязах темата, като щракнах на "непрочетени теми". Ако в "Нашите деца" има тема от рода на "Каква реакция бихме предпочели", много майки ще я прочетат. Абсолютно е подходящо.
Откъде наистина може човек да знае как да се държи - към детето и към родителя? Към детето имаш някаква интуиция - топло, внимателно, като към своето. А към родителя? Дали трябва въобще да показваш, че забелязваш проблема, дали е лош тон да дадеш съвет за нещо си, да попиташ какво правят по въпроса?
Аз не смея да коментирам; може би греша. Вие ще ми кажете.
преди време имаше тема в Нашите деца. беше за децата с увреждания в масовите детски градини. имаше доста писано по въпроса. тогава се оказа, че всички са ЗА различни деца в масовите ДГ. имаше майки, които споделиха за такива дечица в групите на тяхните деца...но проблемът си стои - тук има множество примери за обратно отношение 
хората често не знаят как да общуват с хората с проблеми, не знаят какво би ги обидило и предпочитат да не нагазват в тези води не защото са недобронамерени, а защото не са запознати с чувствителността на майките на такива деца. в този смисъл тема в Нашите деца/примерно/ би била полезна....си мисля аз...
хората често не знаят как да общуват с хората с проблеми, не знаят какво би ги обидило и предпочитат да не нагазват в тези води не защото са недобронамерени, а защото не са запознати с чувствителността на майките на такива деца. в този смисъл тема в Нашите деца/примерно/ би била полезна....си мисля аз...