Идеята за интеграцията - не пропуснахме ли нещо?

нямам време да чета всичко
ще ви кажа моя "опит" - аз пиша и  в др части на форума - но спец. подбрани
но винаги съм казвала "моя подфорума за деца с проблеми"
ще споделя - трудно ми е да напиша "увреждания" - пиша "проблеми"
в повечето случаи получавам следните реакции - хората се правят, че не са прочели за подфорума, или хората стават по-внимателни и съпричастни - аз лично не се дразня от това, но съм убедена, че има майки на деца с проблеми, които биха изтълкували това човешко отношение погрешно - като съжаление
и най-накрая - има хора дето си заравят главата в пясъка - но това е рядкост
все пак ми се е случвало напр. за недоносени бебета да съветвам да се влезне при нас във форума и да се пита - и (резултата да е нулев - т.е. все едно не съм писала... поне едно мерси или "гледай си работата" би (свършило работа - ма не
е това са хора дето се правят, че ние не съществуваме

а за публичност - няма да помогне - темата ще отплува далече зад Биг брадъра, Призон не знам си какво и аналния секс
просто ще липсва интерес

здр дами,
1ета ви редовно по ред при1ини...
определено си зависи си от нас - ние години наред не излизахме никъде със сестра ми,не говорехме..аз някъде в гимназията обърнах поведението си и ..ще се смеете но си подбирах гаджетата по това как се държат с нея и не съм сбъркала ни един път..добре е да дадем шанс на света да види,да се нау1и,да приеме-иска се толерантност и от нас..
**
аз ли1но бих била внимателна с форума като цяло,които иска 1ете навсякъде ; за жалост се наслушах на много негативизми,но може пък в този слу1ай да помогне..

усмихвайте се,
Анна

А защо наистина в останалите подфоруми виждам толкова рядко вашите никове? Нима ние нямаме същите радости и страсти като останалите? Нашите специални дечица не са ни направили роботи, ние сме мислещи и чувстващи ЖЕНИ! Не намирам нищо неестествено в това, че в този подфорум не влизат хора без проблеми, така, както аз не виждам каква ми е работата във форум "осиновяване" например. Но когато стане дума в някоя тема, независимо в кой подфорум, аз не крия, че имам дете с проблем. Случвало ми се е няколко човека да ми напишат, че ми се възхищават (което не ме прави горда, просто те са далеч от проблема ми и не го разбират напълно) Според мен начина да приобщим децата си към света и света към тях е да говорим без притеснение за тях. Не очаквам някое дете да си играе с моето, просто защото Наталия дори няма да го удостои с поглед, а неадекватното й поведение с възрастта ще изглежда още по-неадекватно, но това не ме притеснява, за мен е важно да е сред хората.
anette1104, избора ти на гаджета със сигурност е бил правилен

Идеята е много добра. Има доста майки, които четат и в нашия форум, има доста, които го отбягват отдалеч и не мога да ги обвиня. Често казано дори и аз понякога нямам силите да чета всичко, толкова много болка има тук   Напълно нормална е и реакцията на някои майки, които Надето е описала, като им кажеш за подфорума и все едно не са прочели... Дори и да виждаш, че може би детенцето има проблем, първо ще предпочетеш да чуеш успокоителните думи, че е нормално, че има и други и т.н., а не евентуални потвърждения, че да, може би има проблем...
У доста хора има съпричастност, доста хора са узрели за интеграцията, но има и голяма доза страх, както са писали и по-нагоре - страх, ама да питам ли, да не се засегне, да се пази детето, до колко и т.н., може би първото е да помогнем да се преодолее този страх. Защото наистита децата в най-ранна детска възраст са отворени към различните, притесненията идват от родителите.
Надето е права, че ще липсва интерес - в Клюкарника, със сигурност  , но пък в Нашите деца? Мисля, че там е мястото на подобна тема...

Ако установим връзка с хората,които поддържат най-големите информационни сайтове в интернет например и им обясним идеята за информираност на обществото относно децата с увреждания, можем да поддържаме рубрики там.
Аз съм много против да се обособяват предавания за хора с увреждания, защото както сте забелязали, много голяма част от зрителите/слушателите, виждайки темата, никога няма да си направят труда да го гледат/слушат/четат....

Любознателна, и ти и Файърбърд имате и други деца, освен тези с проблем. Това автоматично ви поставя в малко по-различна категория родители от мен, например. Аз нямам какво толкова да кажа в останалите форуми. Нямам опит с нищо от нещата, които обикновено се обсъждат в
"Нашите деца", да кажем. Всичко при моето детенце се развива доста различно от връстниците му. Понякога аз самата не зная кое е нормално, кое не, та камо ли да съветвам някого за нещо. Рядко е имало тема, която да мога да обсъда с останалите родители, тъй като малко от нещата, които важат за Йоан, важат и за връстниците му. И все пак, винаги когато съм се чувствала сигурна в нещо съм го споделяла. Ама това са доста редки случаи. Пък темите за аналния секс в най-посещавания форум искрено не ме вълнуват, тях не мога да обсъждам.
Иначе, за това, дето ние не сме достатъчно отворени към останалите - не съм съгласна. Готова съм винаги да отговоря на всеки въпрос, който състоянето на Йоан предизвиква у някой, независимо дали е дете или родител, или любопитна баба. Не ме е срам и не го крия. Даже съвсем нарочно не му крия апарата и закачвам кутията му с батерии на най-горната дрешка, така че да се вижда. Честно да ви кажа, искам някой родител на площадката да ме попита и да поиска да му обясня . Децата не се впечатляват, но родителите веднага забелязват. И все пак, досега не ми се е случило някой да ме попита каквото и да било. Не мога дори за себе си да преценя това хубаво ли е или е лошо. Хората като че ли очакват от нас сами да си казваме всичко, ама честно да ви кажа малко налудно ми се струва да отида и ни в клин, ни в ръкав да кажа на някой, че Йоан не чува или пък нещо подобно.
Това, което си мисля е да направим нарочна тема с това име "Хайде да се запознаем", в която да поканим родителите да питат за всичко което някога са искали да питат, но не са посмяли, защото са се притеснявали и срамували или пък ако някога са питали, а не са им отговорили. Повечето родители са виждали деца с някакво увреждане, може би в квартала си имат такива деца, но не знаят как да подходят към родителите или към самото дете, нещо като опит да се представят различните увреждания и да се скъси разстоянието между "нас" и "тях". Нещо такова си мислех. Как ви се струва?

Момичета, идеята за информационната кампания не е замряла - продължаваме да мислим как да продължи и да търсим начини за финансирането и. Съжалявам, че нито аз нито Валя имаме много време, за да пишем повече, но определено се радвам, че общия ентусиазъм го има. Беше хубава идея и не трябва да я оставяме да умре...
А относно това как ни възприемат - да си кажа мнението -  хора всякакви. Ако съм красиво момиче - едни ще ми се възхитят, други ще кажат че многото хубост не е на хубаво, третите ще завидят и т.н. Затова сме различни хора... Няма как от общество, в което хората с увреждания са крити - да се превърнем с магическа пръчка в общество, в което човек в инвалидна количка е нещо нормално на пътя, спрях да смятам че това ще се случи бързо, но пък и не се отказвам - тъпа и упорита съм. Мисля си, че именно щом успяхме да реализираме този форум и вече сме толкова много мами - значи показахме, че искаме промяна, показахме че ни има... Вярвам, че и само със съществуването на нашия форум БГ-мамма е вече нещо различно.
В другите форуми просто не ми остава време да пиша..., но когато съм намирала такова и интересна тема с удоволствие съм се включвала. А и от много хора знам, че вече много майки ползват форума ни за да получат информация - това че не пишат не значи, че не четат и знам със сигурност, че за много от останалите майки сме били полезни.
Не ме бийте сега - знам, че не всичко е розово и още кооооооооолко има да се променя, знам и коментарите - чувала съм ги, ама пък и тъпо и упорито се боря за интегрирането на повече деца в градините и училищата. Та така - да си кажа и аз....
Йепе, аз да ти кажа, че пък си казвам - и да не ме питат гледам че им е интересно да знаят и аз започвам разговора, защото знам колко е неловко... и обикновено атмосферата се разчупва.

Това с интеграцията може би е по-трудно отколкото си го представяме. Имаше една тема за образованието в "Нашите деца". Имаше един протест заради един тест в градината, който щял да е разбираем, ако бил направен с цел да се съберат по-добрите деца. Ако се мисли така къде им е местото на тези, които изпитват интелектуални затруднения вследствие на увреждане? Е, дано неправилно съм разбрала, но по-добре вижте сами:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=123641.msg2301586#msg2301586

И аз ще се включа, защото въпреки че моята дъщеря не е видимо по-различни от останалите деца, тя също имат своите проблеми-алергия, астма, АД, чести ИПП, и така нататък.Все неща, които правят детството и по-трудно.Когато я пуснах на градина, трябваше да занеса списъка с храните които, не трябва да яде, да обясня че  кашля, но не е заразна, да помоля да и напомнят да пие вода, да забършат дъската на тоалетната преди да седне на нея и т.н И естествено ми беше болно когато получих отговор от една от госпожите , да си я гледам в къщи.Е да ама на нея и харесва да е сред деца, да играе с тях да учи песни и така аз не я спрях от градина. Започнах да говоря за проблемите и, първо със сестрата в градината, след това с госпожите, с майките които познавах.Обяснявах им че тя е като всички деца  играе , пее, танцува, обича шоколад и бонбони.
 Мисля, че трябва да говориме за проблемите на нашите деца за да им помогнеме да се интегрират възможно най-добре, и да накараме околните да ги приемат такива каквито са.Идеята за информацията наистина е  добра и все от някъде трябва да се започне, защо не именно от някой подфрум?

Как да не стоиме затворени като само в големите градове има някакви общества и центрове,където човек може да се опита да се интегрира,а после да интегрира и детето си.Още повече че има деца с увреждания и деца с увреждания.Как се интегрира дете което" не разбира".Как ще го разберат отаналите.Как аз да обесня какво иска,когато съм на края на силите и в повечето случаи не знам какво иска.

..hodим тук на едни походи за разли1ни каузи,после има пикник и всякакви хора се събират и си говорят,има обмяна на инфо и пр..плаща се минимална сума за регистрация к отива като дарение за каузата(мин.седмица вървяхме за Даун синдром изследвания,беше супер забавно,запознах се с много интересни хора)..
та понеже това навярно е сложно за организация-какво мислте само за пикник,това пари не струва никому,а може да се рекламира тук и на друго места евентуално за без много пари..
**
късемет с "нашите деца" ако решите да говорите там;аз ли1но имам не особено положителен опит,но и аз упорствам:)

Много болен въпрос В тези случаи интеграцията се ограничава май само с това, обществото да не извръща глава от такъв човек, да се отнася с разбиране. Хората са свикнали да приемат като човек с увреждане някой, който е в количка, но е общо взето увреждането му се ограничава с невъзможността му да ходи, няма ментални увреждания. И като че ли хората са по-снизходителни към тях.
Как да изляза с дете (а не мога да си представя след години), което крещи истерично и реве с часове докато обикалям магазините за да му избера обувки?!
 

Ох,наистина е така!
Сега се сещам за една случка .Една позната в един магазин си търсеше нещо,вече не се сещам какво беше и докато оглежда из магазина,детето и,което не знам с каква диагноза е,но от време на време буйства,хваща едно момиченце за плитката и го дърпа.Моята позната не е забелязала това и естествено не е реагирала,но бащата на момиченцето вижда това,идва до нея и И ЗАШЛЕВИЛ ЕДИН ШАМАР,ЗА ДЕТО НЕ СИ БИЛА ВЪЗПИТАЛА ДЕТЕТО! Тя разплакана си дръпнала детето и излязла от магазина.От изненадата не се сетила да му обясни,че детето не е лошо,а просто е болно.
И като ми разказа,на мен също ми стана много болно. После тя не смееше да влезе в магазин ,за да си купи нещо,а бабите на детето не искат да го гледат.
 

Безсловесна съм!?!?!?!!!!

Мисля, че хората за да се научат да проявяват нужното разбиране трябва да виждат такива деца. Как някои да възпитават у себе си отношение, като си живеят под вакуум или изобщо не се срещат с такъв тип хора. Знам че, интеграцията е бавен и труден процес. Всички трябва да сме съпричастни. Всички!