terryy, пишеш, че имаш репродуктивни проблеми и забременяването ще отнеме време.
Този мъж беше ли готов за този труден път?
Този мъж беше ли готов за този труден път?
Той си има детенце.
- Публикувана: 9 фев. 2021, 23:47 ч.
- Последно мнение: 17 фев. 2021, 23:18 ч.
Разочарована от себе си
Според него не беше проблем, но не се и съмнявам точно това да му е бил проблема, защото предишната ми връзка точно затова преключи.
Той си има детенце.
Виж сега, колкото и да държа на някого, ако ми събере багажа и ми каже да си ходя, си тръгвам. Ти какво очакваше - да ти падне на колене, да реве и да се пени, да се моли? Да не сте тийнове, за такива истории?
Абсолютно , авторката ми звучи като отчаяна истеричка .
Виж сега, колкото и да държа на някого, ако ми събере багажа и ми каже да си ходя, си тръгвам. Ти какво очакваше - да ти падне на колене, да реве и да се пени, да се моли? Да не сте тийнове, за такива истории?
Абсолютно , авторката ми звучи като отчаяна истеричка .
terryy, пишеш, че имаш репродуктивни проблеми и забременяването ще отнеме време.
Този мъж беше ли готов за този труден път?
Този мъж беше ли готов за този труден път?
Той си има детенце.
Ако един мъж иска да създаде дете, обикновено това е достатъчно доказателство за любов.
По- скоро, когато имаш проблем, така се фиксираш в него, че започваш да подозираш човекът до себе си в същото и накрая се случва така, че заради проблемът който имаш, ставаш труден за съжителство и този човек наистина си тръгва, заради него.
В психологията това се нарича "самосбъдващо се пророчество", когато си знаеш, че нещо ще се случи и с действията си правиш така, че реално да се случи
Днес пиша ужасно объркано, ще ме извините
В психологията това се нарича "самосбъдващо се пророчество", когато си знаеш, че нещо ще се случи и с действията си правиш така, че реално да се случи
Днес пиша ужасно объркано, ще ме извините
Виж сега, колкото и да държа на някого, ако ми събере багажа и ми каже да си ходя, си тръгвам. Ти какво очакваше - да ти падне на колене, да реве и да се пени, да се моли? Да не сте тийнове, за такива истории?
Абсолютно , авторката ми звучи като отчаяна истеричка .
Както той е в правото си да е малко темерут, така и ти си в правото си да искаш поне някакви зачатъци на емоционална комуникация. Да казваш еднопосочно обичам те можеш и на фикуса си. Не си го задушила, просто сте се разминали и всеки си е хванал пътя. Хубав съвет е да броиш до 10 преди да действаш според порив, но това само щеше да отложи случката, търпението ти пак щеше да свърши, като не тая седмица, то другата. Изстрадай си го човекът, имала си чувства, нормално е, но не се обвинявай (сори luna). Не си го предала, не си му събрала багажа за забавление, имало си е причина да го направиш, не я забравяй сега, когато ти е мъчно и си спомняш само хубавите моменти с него.
Истината е, че няма как да энаем как авторката точно се е държала с него и дали е било ,,правилно". Може да съдим эа правилността на решението й само по нейния раэкаэ, който, да, е само едната страна, но е и най-важната, эа да се определи дали би била щастлива с него.
Интересно е какво точно ти е каэал по телефона, эа да те предиэвика да му събереш багажа. Също така каэвал ли ти е иэобщо мила дума или просто си искала всеки ден да ти напомня, че те обича.
Интересно е какво точно ти е каэал по телефона, эа да те предиэвика да му събереш багажа. Също така каэвал ли ти е иэобщо мила дума или просто си искала всеки ден да ти напомня, че те обича.
Така е, в отношенията между хората, обективните причини нямат значение. Всичко е субективно и има смисъл само във взаимодействието между двамата. Най- добре е, човек да познава себе си, да знае слабите си страни и когато изяснява отношения да НЕ го прави в период на емоционализиране, а да седне и говори с човека до себе си в моменти на спокойствие
Понеже също съм прекалено емоционална, не мога да те съдя точно пък за това. Не сте си паснали, били сте твърде различни - лед и пламък. И напълно разбирам как човек може да направи нещо, но да очаква, че другият човек няма да го приеме. Приел го е. Не сте били един за друг, това е, прав му път на този мъж, дано е щастлив.
Проблемът е в теб, притисната си от биолофичния часовник. При това нервно напрежение не мисля, че ще можеш спокойно да градиш каквато и да е връзка, защото мислите ти са другаде - иска ти се да тичаш след влака, който тръгва, не да пълзиш като охлюв.
Ще ти предложа малко екстравагантна идея. Защо не започнеш да работиш за дете (секс с доверен човек, който да не те зарази с нещо нелечимо), а връзката да дойде с времето? И паралелно си замрази яйцеклетки, не знам доколко е надежден този метод със замразяването, но много жени го правят.
Проблемът е в теб, притисната си от биолофичния часовник. При това нервно напрежение не мисля, че ще можеш спокойно да градиш каквато и да е връзка, защото мислите ти са другаде - иска ти се да тичаш след влака, който тръгва, не да пълзиш като охлюв.
Ще ти предложа малко екстравагантна идея. Защо не започнеш да работиш за дете (секс с доверен човек, който да не те зарази с нещо нелечимо), а връзката да дойде с времето? И паралелно си замрази яйцеклетки, не знам доколко е надежден този метод със замразяването, но много жени го правят.
Виж на мен ако някой ми събере багажа, аз ще си тръгна. Няма да се моля, да плача и вероятно няма да искам да говорим, но и ти недей да пренебрегваш себе си, само защото имаш някакъв проблем, че да се съобразяваш с мъж и начин по който се държи, което те гложди и не ти харесва. Понякога просто хубавите неща изискват доста време и не е нужно да се задоваляваш с преходни, само защото не ти се чака 
Здравейте, исках да си излея душата и да прочета странични мнения за това което направих. Аз съм на 36 год. нямам деца.
Скоро направих нещо за което се чудя на себе си чак, защо го направих. Бях във връзка с един мъж, година и половина, първоначално всичко беше добре, усещах че е странник, по затворен в себе си, мълчалив, но добряк. Много ми помагаше за много неща, имахме хубави моменти, нежен и спокоен (даже прекалено спокоен),но винаги нещо куцаше, не споделяше чувствата си, нещо да имахме спор и се сърдеше с дни, не оценяше жестовете които правих за него, трябваше все да му напомням, че е възпитано да каже поне едно благодаря.
Все по често се натоварвах от това, постоянно търсих доказателства, че държи на мен и ме уважава, а той все ме изкарваше че съм се вкарвала във филми и не било вярно, все съм мрънкала. Но така исках вече на тези години да си намеря мъжа за мен и да създам семейство, че правих доста компромиси. И от всичко нагоре съм с репродуктивен проблем, и да си имаме бебе щеше да отнеме много време, опити, разочарования. И исках да му дам шанс, и да не се разделяме не ми се хвърляше пак в нова връзка, опознаване и т.н. Просто исках семейство вече.
Но това ми тежеше, несигурноста че ме обича, игнорирането когато изпадне в някаква дупка, не иска да споделя, все едно говорих на стената. Един ден беше на командировка и пак ме игнорираше и като му звънах ме обиди нещо, но на мен така ми повлия, изпаднах в ярост и му събрах багажа и му казах да си ходи, но просто исках да го сплаша, да видя дали държи на мен, да ми се извини, да поговорим да се разберем като големи хора. Но не той не пожела да говорим, било му писнало, нямало да ми доказва нищо. Аз му се извиних 100 пъти, знам че сгреших беше глупаво, защото все пак го обичам и със странностите му. Знам че е загубена калза, несходство в характерите, аз съм емоционална, той опериран от чувства, но свикнах с него и си го представях като баща на децата ми.
Може би сгреших, че заради едното доказване на чувствата му, пропилях една връзка на вятъра. И сега ми е тежко, но не мога да върна времето назад. Вие какво мислите?
Благодаря за отговорите!
Скоро направих нещо за което се чудя на себе си чак, защо го направих. Бях във връзка с един мъж, година и половина, първоначално всичко беше добре, усещах че е странник, по затворен в себе си, мълчалив, но добряк. Много ми помагаше за много неща, имахме хубави моменти, нежен и спокоен (даже прекалено спокоен),но винаги нещо куцаше, не споделяше чувствата си, нещо да имахме спор и се сърдеше с дни, не оценяше жестовете които правих за него, трябваше все да му напомням, че е възпитано да каже поне едно благодаря.
Все по често се натоварвах от това, постоянно търсих доказателства, че държи на мен и ме уважава, а той все ме изкарваше че съм се вкарвала във филми и не било вярно, все съм мрънкала. Но така исках вече на тези години да си намеря мъжа за мен и да създам семейство, че правих доста компромиси. И от всичко нагоре съм с репродуктивен проблем, и да си имаме бебе щеше да отнеме много време, опити, разочарования. И исках да му дам шанс, и да не се разделяме не ми се хвърляше пак в нова връзка, опознаване и т.н. Просто исках семейство вече.
Но това ми тежеше, несигурноста че ме обича, игнорирането когато изпадне в някаква дупка, не иска да споделя, все едно говорих на стената. Един ден беше на командировка и пак ме игнорираше и като му звънах ме обиди нещо, но на мен така ми повлия, изпаднах в ярост и му събрах багажа и му казах да си ходи, но просто исках да го сплаша, да видя дали държи на мен, да ми се извини, да поговорим да се разберем като големи хора. Но не той не пожела да говорим, било му писнало, нямало да ми доказва нищо. Аз му се извиних 100 пъти, знам че сгреших беше глупаво, защото все пак го обичам и със странностите му. Знам че е загубена калза, несходство в характерите, аз съм емоционална, той опериран от чувства, но свикнах с него и си го представях като баща на децата ми.
Може би сгреших, че заради едното доказване на чувствата му, пропилях една връзка на вятъра. И сега ми е тежко, но не мога да върна времето назад. Вие какво мислите?
Благодаря за отговорите!
Не съм чела нищо назад, ще ти кажа само, че докато не приемеш един човек какъвто е, няма нищо да се получи.
А, за да го приемеш какъвто е, трябва да има сходни с твоите емоционални потребности и да не се стремите да се подчините един на друг.
Ще ти кажа само, че аз съм жена, но това, което ти си правила с човека, би ме отблъснало и събирането на багажа и изгонването ми, би ми добре дошло.
И не бих се върнала.
Аз имам малко по-различна гледна точка. За мен имането на дете, не означава имането и на семейство на всяка цена. Особено като те гони възрастта. Познавам жени на 35+ които уж имаха стабилни партньори , но нищо не се случваше и се разделяха. Едни такива спокойни, инертни мъжете, като описания от теб. В един момент се чу , че всеки вече с бебе, с нов партньор или просто бебе.
Последно жена на 41 си роди, ако беше чакала на последното си гадже- нещо я успиваше с тия деца. Набързо с друга и той направи две, ти да видиш. За нея не знам, сама е , не се коментира кой е бащата.
С този нещо не се е получило, добре че си го разкарала. Не слушай хората, отнася се за твоя живот. Мъжете както се знае се сменят, но децата са до един момент и ако са приоритет, не е лошо човек да действа по-бързичко, а не да седи в спокойни връзки. Описваш така връзката ви, все едно не сте били на една вълна, е ми няма смисъл.Продължавай напред смело!
Последно жена на 41 си роди, ако беше чакала на последното си гадже- нещо я успиваше с тия деца. Набързо с друга и той направи две, ти да видиш. За нея не знам, сама е , не се коментира кой е бащата.
С този нещо не се е получило, добре че си го разкарала. Не слушай хората, отнася се за твоя живот. Мъжете както се знае се сменят, но децата са до един момент и ако са приоритет, не е лошо човек да действа по-бързичко, а не да седи в спокойни връзки. Описваш така връзката ви, все едно не сте били на една вълна, е ми няма смисъл.Продължавай напред смело!