Разочарована от себе си

  • 12 449
  • 346
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 29
    Благодаря ви на всички, всяко гледна точка я приемам. Обвинявах себе си, че едва ли не трябваше да си мълча, защото и за страничните хора им се струва странно как ще оставя този спокоен мъж, но все пак не те живеят с него. Разбрах, че нищо в този живот не трябва да е на всяка цена! Разочарованието ми към мен е че, приключих с ярост, а той не заслужаваше точно така да се отнеса. Трябва да заобичам повече себе си, да се науча да съм по сдържана и смирена. И може би когато намеря душевния си мир, ще дойде и точния човек, не в бързането да имам детенце, да пренебрегвам себе си. Всичко добро ви желая и много здраве най- вече! Flowers Four Leaf Clover

    # 16
    • Мнения: 1 119
    Жената на баща ми роди прекрасната ми сестра на 40 и прекрасния ми брат на 41. Защото имаше любов. Защото имаше приемственост.

    Няма нищо общо темата или емоцията с този мъж. Всичко е в силното желание да имаш дете, в нормално семейство.

    Отчаянието привлича нещастници.

    Горе главата!

    # 17
    • Мнения: 2 630
    И эа нас темпераментните, емоционалните си има мъже. Аэ колкото пъти съм ,,гонила" мъж, още повече ме е искал. Моят мъж е също спокоен, но като иэпадна в някое ем. състояние и като ме прегърне, като ми каже една мила дума, обсъждаме спокойно эащо как кое...обича ме такава, каквато съм. Пожелавам ти същото, бъди себе си. Постът на ксения е страхотен.

    # 18
    • Мнения: 22 867
    Скрит текст:
    Здравейте, исках да си излея душата и да прочета странични мнения за това което направих. Аз съм на 36 год. нямам деца.
    Скоро направих нещо за което се чудя на себе си чак, защо го направих. Бях във връзка с един мъж, година и половина, първоначално всичко беше добре, усещах че е странник, по затворен в себе си, мълчалив, но добряк. Много ми помагаше за много неща, имахме хубави моменти, нежен и спокоен (даже прекалено спокоен),
    но винаги нещо куцаше, не споделяше чувствата си, нещо да имахме спор и се сърдеше с дни, не оценяше жестовете които правих за него, трябваше все да му напомням, че е възпитано да каже поне едно благодаря.
    Все по често се натоварвах от това, постоянно търсих доказателства, че държи на мен и ме уважава, а той все ме изкарваше че съм се вкарвала във филми и не било вярно, все съм мрънкала. Но така исках вече на тези години да си намеря мъжа за мен и да създам семейство, че правих доста компромиси. И от всичко нагоре съм с репродуктивен проблем, и да си имаме бебе щеше да отнеме много време, опити, разочарования. И исках да му дам шанс, и да не се разделяме не ми се хвърляше пак в нова връзка, опознаване и т.н. Просто исках семейство вече.
    Скрит текст:
    Но това ми тежеше, несигурноста че ме обича, игнорирането когато изпадне в някаква дупка, не иска да споделя, все едно говорих на стената. Един ден беше на командировка и пак ме игнорираше и като му звънах ме обиди нещо, но на мен така ми повлия, изпаднах в ярост и му събрах багажа и му казах да си ходи, но просто исках да го сплаша, да видя дали държи на мен, да ми се извини, да поговорим да се разберем като големи хора. Но не той не пожела да говорим, било му писнало, нямало да ми доказва нищо. Аз му се извиних 100 пъти, знам че сгреших беше глупаво, защото все пак го обичам и със странностите му. Не знам, знам че е загубена калза, несходство в характерите, аз съм емоционална, той опериран от чувства, но свикнах с него и си го представях като баща на децата ми.
    Може би сгреших, че заради едното доказване на чувствата му, пропилях една връзка на вятъра. И сега ми е тежко, но не мога да върна времето на зад. Вие какво мислите?
    Благодаря за отговорите! Flowers Hibiscus

    На мен не ми прилича на счупено, а просто не са един за друг, твърде различни са. При нея е водещо желанието за семейство, опитвала се е да прави компромиси с поведението на тоя човек, но не е възможно постоянно да се бориш за вниманието му, да не си сигурен в чувствата му, да те игнорира, да не споделя. Явно и трябва друг тип човек с друго отношение към жената до него от това на този. Може и наистина да е всяко зло за добро. Все в някакъв момент щеше да се случи.
    terryy, не се обвинявай, не обръщай внимание толкова на чуждото мнение, отстрани изглежда по един начин, но ти си вътре в нещата, а не отстрани, и ти понасяш негативите на "спокойния" човек. Имаш време, ще срещнеш човека. Едва ли би искала по тоя начин да ти мине живота, т.е. с човек, който на практика те дразни с доста неща. Спокойно, ще се подредят нещата!

    # 19
    • SF
    • Мнения: 21 341
    Много бърза я изкарахте тази жена. Тя е на 36 и има връзка от година и нещо. За какво друго да мисли, освен за създаване на семейство.
    Нито са на 20-25 години, нито пък е връзка на 20-25 дни и тя да се е разбързала.
    Така или иначе тя ни пожела всичко хубаво, така че може да заключват темата.

    # 20
    • Мнения: 29
    Много бърза я изкарахте тази жена. Тя е на 36 и има връзка от година и нещо. За какво друго да мисли, освен за създаване на семейство.
    Нито са на 20-25 години, нито пък е връзка на 20-25 дни и тя да се е разбързала.
    Така или иначе тя ни пожела всичко хубаво, така че може да заключват темата.

    Не е задължително да я заключват, просто пожелах всичко хубаво на всички, но ще я преглеждам и за напред, за мен ще е полезно.

    # 21
    • INFJ
    • Мнения: 9 422
    Колкото и да е обран емоционално, комуникацията във връзката трябва да се случва. Такива, които се сърдят с дни и трябва да им четеш мислите, не са особено добра и здравословна компания. Дори напротив - токсични са.  Не разбирам хора, които виждат, че с поведението си създават само несигурности и напрежение в другият и не желаят да поемат отговорност за нищо.
    Не се хвърляй на неподходящи мъже, водена от страх, че ще останеш сама.

    # 22
    • Мнения: 2 204
    Както той е в правото си да е малко темерут, така и ти си в правото си да искаш поне някакви зачатъци на  емоционална комуникация. Да казваш еднопосочно обичам те можеш и на фикуса си. Не си го задушила, просто сте се разминали и всеки си е хванал пътя. Хубав съвет е да броиш до 10 преди да действаш според порив, но това само щеше да отложи случката, търпението ти пак щеше да свърши, като не тая седмица, то другата. Изстрадай си го човекът, имала си чувства, нормално е, но не се обвинявай (сори luna). Не си го предала, не си му събрала багажа за забавление, имало си е причина да го направиш, не я забравяй сега, когато ти е мъчно и си спомняш само хубавите моменти с него.

    # 23
    • Мнения: 468
    Човекът,явно си пада малко саможивник,да има там някой покрай него,но да не се вре много в личното му пространство.Вие, сте друго нещо,емоционална,отворена към другите,обичаща да дава и очаквате,или не по скоро нуждаете се от същото.Щом този човек,ви кара да се чувствате несигурна и неоценена,правилно сте постъпили, ако бяхте останали заедно и създали семейство,щяхте да сте много нещастна (казвам го,от личен опит)!

    # 24
    • Мнения: 5 305
    Сериозна връзка не става с човек, с когото имаш такова несходство. А едно дете има нужда от родители, които си пасват и се чувстват добре заедно. Това при условие, че искаш партньор за теб и баща за детето. Иначе има и жени, които се освобождават от мъжа, след като той си изпълни предназначението.

    # 25
    • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
    • Мнения: 13 650
    Случилото се, случило.

    Ценно и полезно, в случая, е да си направиш изводи за себе си, да си вземеш поука от грешките, които си допуснала, така че следващият път да не ги направиш отново.
    От разочарованието няма нужда. То не помага с нищо.

    Последна редакция: ср, 10 фев 2021, 09:20 от Роузи

    # 26
    • Мнения: 5 305


    Ценно и полезно, в случая, е да си направиш изводи за себе си, да си вземемеш поука от грешки, които си допуснала, така че следващият път да не го направиш отново.

    Така е, дано да успее. Ако отчаяно търси някой, който да й направи дете, много вероятно е пак да сгреши с избора на мъж. Първо да реши точно какво иска. Ако детето е приоритет, то може и без да се обвързва с мъж. Обаче ако иска партньор за себе си и баща за детето, да избира внимателно.

    # 27
    • София
    • Мнения: 12 012
    terryy, пишеш, че имаш репродуктивни проблеми и забременяването ще отнеме време.
    Този мъж беше ли готов за този труден път?

    # 28
    • Мнения: 96
    Сгрешила си. И ще продължаваш да грешиш, докато не промениш нещо в себе си. Това “нещо” е твоята спешна нужда да намериш перфектния съпруг и баща. Хванала си се, като удавник за сламка. И ще продължаваш със следващия.

    Не те съдя! Напълно те разбирам!

    Рационално, дай си сметка, че биологически имаш още около 6 години за нормално раждане. Успокой се! Не си губи времето с ненужни индивиди (той не те обича). Не мисли за това! Бъди готова, че ако не се случи, ще осиновиш. И ще видиш, че всичко ще се случи естествено. Гарантирам ти.

    Отчаянието на жените се чувства и от мъжете. А комплексарите се възползват.

    Съгласна с горенаписаното, освен по 1 параграф. Не мисля, че търсиш перфектния, а си загубила вяра в себе си и те е страх да не останеш сама, пък дори и с абсолютен темерут.
    Горе са ти казали, че трябва да промениш себе си. Да се промениш като уважаваш себе си.

    # 29
    • София
    • Мнения: 13 465
    Единствената ти грешка е, че си очаквала той да реагира според твоите очаквания, вместо според характера си.
    Човекът изначално е бил с различна емоционалност от теб, а ти си очаквала да се напасне по твоите разбирания.
    Трябвало е и двамата да правите отстъпки, но явно не сте били готови.
    Да правиш нещо за любимия и да изискваш благодарност е грубо. Да събираш багаж, за да сплашиш пък е прекалено. А неговото сърдене с дни е показателно, че не е готов на компромис. Явно сте се изгубили в превода и добре, че се е случило навреме, преди да имате дете и да го накарате да страда с вечните ви разпри. Понякога новата не е достатъчна при твърде голямо его.
    Затвори тази врата и върви напред.

    Общи условия

    Активация на акаунт