Публикувана: 12 окт. 2006, 12:56 ч.
Последно мнение: 13 окт. 2006, 13:09 ч.

Трябва ли да кажем истината...

11 022
83
1

# 15 12 окт. 2006, 13:20 ч.

Мнения: 4 806

мисля, не, убедена съм, че първият човек, който трябва да научи страшната диагноза е самият човек.
Той, ако прецени, ще сподели и с близките.
В борбата за живот най-голяма роля може да изиграе психиката.
Солженицин е бил с такава диагноза.
Живял е в диспансер, най-вероятно за да си угасне там.
И е преборил страшната болест.
Дали, ако не знаеше какво му е, щеше да се случи това?
Шансът е минимален, но го има.
Колкото и да е малък, този шанс не е 0, а когато става дума за твоя живот ... е направо огромен.

# 16 12 окт. 2006, 13:24 ч.

Кори Селести
Мнения: 5 538

Цитат на: solaris в чт, 12 окт 2006, 13:17

А ти как бши разбрала той какво иска?

Предполага се, че ако ми е близък ще сме си говорили за тези неща или най-малкото бих могла да предположа какво иска.

Цитат на: solaris в чт, 12 окт 2006, 13:17

А как ще живееш пълноценно ако знаеш примерно, че никога повече няма да можеш да ядеш нищо от това, което искаш, че не можеш да пиеш това, което искаш, че не можеш да планираш така желаната екскурзия, например или каквото и да било друго, само защото тази диагноза ти дава примерно три месеца и т.н., и т.н.?

Ще използвам тия три месеца за да покажа на хората около мен колко ги обичам ище се опитам да оставя хубав спомен.
Какво ям и пия едва ли ще ме вълнува особено.

# 17 12 окт. 2006, 13:30 ч.

Мнения: 2 700

Цитат на: Reza в чт, 12 окт 2006, 13:24

.......

Гарантирам ти, че това е само на теория. Дано да не ти се случва да го изпиташ лично. От всички тук пишещи в момента аз съм единствената, която точно днес за пореден път виках Бърза помощ ...
Когато навремето баща ми имаше друг рак, от който имаше спасение / това беше преди 10 години/ аз лично му го казах и се преборих за живота му. Днес има друг рак, хванат вече в нелечим стадий. Е, категорично твърдя, че е по-добре истината да НЕ се изрича. А за трите месеца, не болният е този, който ще мисли за другите, а близките му трябва да мислят за него и да му покажат любовта си

# 18 12 окт. 2006, 13:33 ч.

Мнения: 6 472

Ако ме бяхте питали преди два месеца щях да викаж съвсем кътегорично, че човека трябва да знае. Сега не съм сигурна, кое е по- добре..... Cry

Аз не съм сигурна, че искам да знам.....
Чичо в момнта е болен от рак. Не ми се иска дори да си помисля, че умира, но колкото и да съм оптимист ми е ясно, че трябва да стане някакво уникално невероятно чудо. Струва ми се ужасно да знаеш, че си болен и най- вероятно дните ти се броят на пръсти. Действа обезверяващо, депресиращо, отчайващо, безнадеждно.... Дори и да съществува някаква надежда, да се излекуваш, тя угасва в момента в който паднеш духом и се обезвериш. Подозирам че близките на въпросният човек, разчитат точно на тази мъничка искрица и не искат тя да загасне, като му кажат.

# 19 12 окт. 2006, 13:34 ч.

Мнения: 1 134

Смятам, че зависи от конкретния случай.
Принципно съм за правото на информираност, но когато се касае за много възрастен или много лабилен човек, не дай си Боже за дете... Тогава е различно...

# 20 12 окт. 2006, 13:35 ч.

Мнения: 6 472

Цитат на: solaris в чт, 12 окт 2006, 13:30

Цитат на: Reza в чт, 12 окт 2006, 13:24

.......

Точно това имах предвид Sad

За съжаление те разбирам много точно какво искаш да кажеш Cry

Съжалявам за това, което изживявате в момента Cry

# 21 12 окт. 2006, 13:38 ч.

Кори Селести
Мнения: 5 538

Цитат на: solaris в чт, 12 окт 2006, 13:30

А за трите месеца, не болният е този, който ще мисли за другите, а близките му трябва да мислят за него и да му покажат любовта си

Това в твърде индивидуално.
Не може на основата на един случай да обобщаваш какво трябва да се прави при всички.
Не би могла да знаеш как аз ще реагирам на подобна ситуация и какво бих искала да дам или получа.

Ако болният иска да знае истината, НИКОЙ няма право да я крие от него.
Това е някакво криворазбрано милосърдие.

# 22 12 окт. 2006, 13:40 ч.

При хората, които обичам
Мнения: 3 192

Соларис, съжалявам...

Свекър ми почина от рак. Докато го залъгвахме /по молба на свекърва ми/, той се чувстваше добре и изпълняваше предписанията. В момента, в който разбра /от външни хора/ - той рухна и си отиде за два месеца...

За мен, по принцип, по-приемливо би било да ми кажат. Но, не дай Боже, ако ми се случи - не съм сигурна дали ще искам.

# 23 12 окт. 2006, 13:40 ч.

Мнения: 83

Мисля ,че не трябва да се казва!Баща ми ,когато се разболя от рак, доктора му го казал и потвърдил ,че шансът му да живее е минимален!

Това го срина психически и бързо се предаде на гадната болест! Cry

# 24 12 окт. 2006, 13:40 ч.

София
Мнения: 2 846

Според мен зависи от човека - един ще се амбицира да се бори за живота си, друг ще се отчая. Лично аз не бих казала на повечето от близките си, защото мисля, че така е по-добре за тях. Смятам, че психиката на болния трябва да се пази, докато има надежда, че може да се оправи.

# 25 12 окт. 2006, 13:40 ч.

София
Мнения: 15 466

Цитат на: solaris в чт, 12 окт 2006, 13:01

ако знаеш, че си истински обречен искрицата живот ще загасне от само себе си.

Не е така! Когато на 42 години ми казаха, че имам рак на щитовидната жлеза с метастази в лимфните възли, бях уплашена само три дни, после се окопитих и се борих да се излекувам.Аз предпочитам да знам какво ме очаква.

# 26 12 окт. 2006, 13:42 ч.

Кори Селести
Мнения: 5 538

Цитат на: Клер в чт, 12 окт 2006, 13:40

Смятам, че психиката на болния трябва да се пази, докато има надежда, че може да се оправи.

Това става с адекватна психологична помощ, не с пазене на тайни.

# 27 12 окт. 2006, 13:42 ч.

Мнения: 3 323

Бих искала да знам диагнозата. Не мога да кажа сега дали и как ще я понеса , но трябва да знам какво ще се случи.
Има хора с лабилна психика които дори биха посегнали на себе си, тогава вината се стоварва върху близките, които и без това се чувстват ужасно .

# 28 12 окт. 2006, 13:53 ч.

Мнения: 2 700

Цитат на: Reza в чт, 12 окт 2006, 13:42

Това става с адекватна психологична помощ, не с пазене на тайни.

Да, бе! Как не се бях сетила да потърся психоаналитик, който да обясни адекватно трите възможни летални изхода...

Не желая да споря с никой. Дано да не ви се случва, да го изпитате. Пак казвам, че ако има надежда е хубаво човекът да е информиран, но ако няма - не. Не забравяйте, че ракът не е само диагноза, а и болки, при това силни.

# 29 12 окт. 2006, 13:54 ч.

София
Мнения: 2 846

Цитат на: Reza в чт, 12 окт 2006, 13:42

Цитат на: Клер в чт, 12 окт 2006, 13:40

Смятам, че психиката на болния трябва да се пази, докато има надежда, че може да се оправи.

Това става с адекватна психологична помощ, не с пазене на тайни.

Извинявай, но говориш теоретично. И къде точно да получи един българин такава адекватна псохологическа помощ? Колко такива специалисти има, според теб? И как точно може да си позволи една такава подкрепа един средностатистически българин? Имаш ли представа колко взима на сеанс Мадлен Алгафари, примерно, казвам я като известно име, без да знам дали работи с болни от рак хора?

За съжаление и аз говоря от горчив опит - докато не знае човек е спокоен, после става страшно!

Препоръчани теми

Корпорация Сибирско здраве

5
На пазар

След операция на гърдата

Добър онкодерматолог в София

4ували ли сте за сибирско здраве?

Причина:

Причина: