Трябва ли да кажем истината...

  • 11 043
  • 83
  •   1
Отговори
# 60
  • Мнения: 6 315
Всичко е до човек, но според мен не бива да се крие. Поне аз не бих искала да крият от мен подобна диагноза.

Лекар<-->пациент (да си кажат и майчиното мляко)
адвокат<--> клиент (важи същото от горните скоби)

Колкото до конкретния случай - не си бутай гагата, там дето не трябва.

Права си Simple Smile.

# 61
  • Мнения: 6 916
Категорично НЕ трябва да му се казва.

 Shocked
Всеки има ПРАВО да знае какво се случва със здравето му!
Друг е въпросът дали иска. Ако той самият не желае да научава лоши новини - ОК.
А лекарят е ДЛЪЖЕН да информира пациентите си за реалното им състояние.
Съгласна съм с Реза. Човек трябва да знае какво му има. Ако наистина не знае добре, но да го лъжат с фалшиви диагнози (особено лекари) е много грозно и неетично.

# 62
  • Варна
  • Мнения: 974
Мисля че почти във всяко семейство по някакъв начин присъства тази ужасно коварна болест! И в моето я имаше.....
Много близък за мен човек се разболя, беше ужасно.....след като всички разбрахме  диагнозата, беше тежко и безсмислено и много много тъжно....само че ако той не знаеше с какво се сблъсква, и какво го очаква и каква е прогнозата той нямаше да е между живите!!
Слава на Бога днес той е жив и здрав!! Това е благодарение на неговата силна воля, той искаше да живее и се бори. Разбира се и благодарение на много и на брой кадърни лекари!!
Но ако човек не знае срещу какво се изправя няма шанс да го победи!

Но не съм сигурна дали ти си човека който трябва да му каже.

# 63
  • Мнения: 27 524
Преди време и аз питах същото и тук във форума казаха Не, да не казвам. Та в този смисъл лекарят и близките трябва да решат ще казват или не. Не е ваша работа вие да казвате. Иначе не може да се каже лесно ДА, да се казва или НЕ, не трябва... Много е сложно, индивидуално, зависи от толкова много неща...тук черно и бяло няма...

# 64
  • Мнения: 1 547
Много малко хора имат силата да устоят духом на такава вест. Повечето се предават - поне повечето от тези, които аз съм виждала. Моята статистика за преборване с рака е в полза не незнаещите. Влизаш в болница, зле си, правят ти куп изследвания, страхуваш се ужасно... после някой ти казва, че за жалост е злокачествен... Единици събират сили да продължат. Докато в другия случай облекчението и надеждата вършат чудеса - виждала съм го с очите си, изпитвала съм го. Та така, "за" благородната лъжа съм.

# 65
  • София
  • Мнения: 1 043
Не знам. Баща ми живя 9 години с диагнозата "рак на кожата". Знаеше от самото начало и това го съсипа психически. Мислеше, че всеки ден му е последен. И това не е живот, честно да ви кажа. Все още нямам отговор на този въпрос. Може би зависи от болния, дали ще може да понесе истината.

# 66
  • Мнения: 822
Лично за мен,пълноценно изживените оставащи дни не са аргумент...Човек трябва да изживява всеки ден пълноценно,защото утре примерно може да си отиде при катастрофа и пак няма да му остане време да покаже или направи много неща....Всяко утро би трябвало да се събуждаме с мисълта,че ако този ден е последен,ще го приемем със спокойствието,че най-малкото сме дарявали достатъчно обич...
По темата...Лекарите бяха категорично против,да казваме истината на баща ми.Не зная,дали истината щеше да промени нещо...Зная,че той сам усещаше смъртта и в същото време искаше страшно много да живее,до последно...Хората,предусещащи края си,имат един особен,мътен отенък в очите си...

# 67
  • Мнения: 4 978
Трябва да се съобщава от лекаря на пациента всичко за здравословното му състояние.  Това, само роднините да знаят и тайно да оплакват болния ми се види нездравословно за всички. Трябва да се говори за болестта и да се вдъхва вяра. Или поне да се изживеят последните моменти по най-добрия начин... Понякога психическата нагласа върши чудеса, от тази гледна точка разсъждавам на първо място...

Каква вяра, КрасТавичке?! Изживях го със собствената ми майка. Въпросът е, дали когато знаеш, че човека е обречен и това са последните му дни, да му кажеш. Аз не посмях да се изправя срещу майка си и да й кажа "Няма да живееш". И в мига, когато тя сама го разбра, просто се предаде, легна и зачака края. Това е...

Последна редакция: чт, 12 окт 2006, 20:30 от Ineto

# 68
  • Мнения: 6 167
баща ми знаеше диагнозата си, беше опериран и до последно вярваше, че е излекуван и, че се възстановява.

през последните му месеци имаше разсейки и тн не ми се говори, опитаха втора операция, беше на операционната маса, но намеса  беше невъзможна.
лекарят ни каза, че му остава малко.

след това го лъгахме, че е имало операция и че тя е успешна.

за да ви шокирам още повече , лекарят ни написа фалшива епикриза.
защото баща ми беше интелигентен човек и първо за това попита след операцията.
последните си месеци той прекара 'възстановявайки се.'

той беше под 45 килограма и много слаб от всички интервенции, които се наложи да изтърпи.
единодушно семейството му, майка ми , аз ,брат ми и дядо ми решихме, че той не трябва да знае какво предстои.
не си мислете, че смъртта идва, като изненада.
когато човек умира, той знае това.вижда се в погледа им. в изречени понякога думи.

но надеждата, самозаблудата им помага да преживяват деня , да се хранят, да гледат телевизия , да говорят с децата си и тн.


пожелавам на всички , които не говорят от собствен опит и  са така категорични в правото на пациента , никога реално да не изпитат тежестта на подобен избор.

# 69
  • Мнения: 2 407
Ние скрихме от дядо ми и мисля, че за него бе по добре.Мир на праха му Sad

# 70
  • Spain
  • Мнения: 3 750
 това което про4етох тук (в постингите ) ме накара по съвсем друг на4ин да погледна на нещата .. но все пак .. спонтанния ми отговор -(преди да ви про4ета ) - не мисля 4е 4ужд 4овек трябва да го каже ,  но този 4овек трябва да знае ! трябва ! и това е .. толкова много неща може би иска да направи .. толкова много неща ще е искал да каже .. мисля 4е не е правилно да го скриват от него ....

# 71
  • София
  • Мнения: 4 020
Аз бих искала да знам. Но не мисля, че е твоя работа, дистанцирай се!

# 72
  • България-Швейцария
  • Мнения: 2 535
не си мислете, че смъртта идва, като изненада.
когато човек умира, той знае това.вижда се в погледа им. в изречени понякога думи.

но надеждата, самозаблудата им помага да преживяват деня , да се хранят, да гледат телевизия , да говорят с децата си и тн.


пожелавам на всички , които не говорят от собствен опит и са така категорични в правото на пациента , никога реално да не изпитат тежестта на подобен избор.


 Cry Cry Cry
Много тежка тема, нямаше и да се включвам, но след това, което написа Lennie не мога...
Истината е точно такава.
Преживяла съм го, три пъти Cry.
И още един път онова, неочакваното.
Човек може да бъде и много силен, и много слаб.
Но ако има нужда от надежда, тя не трябва да му се отнема.
И в единия, и в другия случай за близките е еднакво тежко Sad.

# 73
  • Мнения: 8 917
Скоро разбрах, че познат на родителите ми е болен от рак на белите дробове. Семейството му крие от него истинската диагноза и го замотват с някаква фалшива. На мен ми стана много чудно ,защо никой не му казва  newsm78 Дори и лекарите...Днес в "Искрено и лично" темата беше подобна.Там казаха, че пациента може да съди лекарите, ако го лекуват от болест, за която той не знае.Било незаконно.Влязох в спор с майка ми, според която В НИКАКЪВ случай не трябвало да се казва на човек, че е болен от рак.Аз съм на мнение, че е по-хуманно "осъденият" да не се залъгва, а да му се казва истната.Ами какво ще стане когато вече е на легло и тогава разбере...как ще се почувства...няма ли да съжалява, че не успял да направи някои неща...
Вие на какво мнение сте?
ВСЕКИ е различен и ВСЕКИ приема новината по РАЗЛИЧЕН начин....само близките, които го познават знаят какво трябва да направят и как ще регира - понякога е по-добре да не се казват гласно неща, които и без това болният знае.....ако се отнася за мен - искам да знам ВСИЧКО, защото така ще знам срещу какво да се боря. Не бих простила на НИКОЙ да крие МОЯТА истина от МЕН Naughty

# 74

Общи условия

Активация на акаунт