Вашият първи ден

Колко хубава тема с удоволствие ви чета и с интерес

Моят първи ден всъщност беше петък вечер - седмица преди Коледа. Кацнахме с детенце и тати ни чакаше - все едно че не го бях виждала цяла година, а бяха само 2 месеца. С такси до предишният ни апартамент - таксиджията накрая ни повтаряше "Шайзе, шайзе" а аз изобщо не знаех какво означава, та мъжо ми обясни, че нещо негодувал от огромните куфари и краткото разстояние за което сме го наели - та това ми беше първата дума която научих на немски, те не че сега са много/за срамотите / Навън беше много студено, улицата чиста, излъскана, входа блестеше от чистота и имаше цветя и картини по стените - това ми се стори странно, и като влязохме в къщи ме лъхна едно топличко, което и до ден днешен си го спомням. Веднага всичко изучих из къщата, а на сутринта пиейки първото си кафе в ДЕ гледах през един огромен френски прозорец, как всички немци се суетят около колите си с едни каси и се чудех какво правят всички с тези каси - нали се сещате- съботното пазаруванеее:35:След това дойдоха страхотните впечатления от парка наблизо, реката, стария град ..всичко много ми хареса все едно бях попаднала на място където хората нямат грижи - тихо, спокойно....
Всичко беше украсено за Коледа имаше страхотна атмосфера

поздрави 

Пристигнах в Париж в една много студена зимна вечер, страшно развълнувана по две причини - че бях в моя град мечта и че щях да видя за първи път момчето, с което си чатехме вече 7 месеца (настоящият ми съпруг ) Цяла нощ се разхождахме из Париж... Айфеловата кула, огряна в светлини, мостовете на Сена и самата река, мрачна и неприветлива в нощта... топлите кроасани, които той ми купи призори от първата отворила хлебарничка... и всички неизговорени неща, които най-сетне можех да кажа на живо...чувствах се сякаш сънувах наяве. Сладки спомени!

Спомням си, че тъкмо влязохме в Дания, бях уморена и заспах и след малко двама полицаи ме събудиха да ме проверяват. После под конвой ме изкараха от влака, в ареста, снимки, отпечатъци и т.н. Веднага разбрах, че в тази държава нема лабаво. Но полицаите бяха странно любезни за такива. След като прекарах 2 часа в ареста и се убедиха, че съм мирен гражданин си ме върнаха на следващия влак за Копенхаген по живо по здраво. След това на Централна гара трябваше да звъня по телефон - първата жена която попитах как става ми предложи картата си да се обадя просто така - от добро сърце. Страхотно мили хора са датчаните - това беше основното, което ме впечатли.
Не ме впечатли чужбината като такава сигурно защото вече бях ходила в Германия - там ми беше първото излизане в чужбина и ме впечатлиха много неща. Ама понеже въпросът е за страната където сме няма да разказвам. Пък и ще се повтарям с другите 

Ами беше невероятно.Спомням си че докато самолета ми преминаваше над вечерно Торино ,града изглеждаше като някаква причудлива космическа станция,някаква невероятна мрежа от светлини,невъзможно е да се опише с думи,досега това е единственият град който ми е изглеждал по този начин.По-късно ,когато майка ми дойде при нас за първи път,сподели че се е впечатлила от същото нещо.Слязох от самолета,Фло ме взе с колата.Направиха ми впечатление улиците,поддържани,красиви,нови.След това отидохме да паркираме чисто новия спайдър в някави подземни гаражи,които бяха също така невероятно чисти,нови и красиви според българския ми стандарт на мислене.Влязохме във входа на блока.Беше с кристален полюлей и зелен мрамор навсякъде,асансьорната кабина червена ,с червен мокет.Отключва неговата ергенска бърлога,очаквах да намеря някакъв ужас от разхвърляни дрехи ,мръсни чорапи и купища с мръсни чинии,но когато отвори вратата се ококорих от чистотата,уюта и приятият мирис на дома му,както и от двете малки палмички в кухнята,толкова поддържани и свежи.На другият ден,11 август, обиколихме Торино и аз се изненадах,от това което най-малко съм очаквала.Всичко беше затворено,нямаше жива душа по улиците,предполагах че ще е оживено.Наред с нещата които ми харесваха уещах и някакво странно чувство че съм се върнала в миналото,особено влизайки в някое кафе,Бар,както го наричат тук което адски ми напомняше за държавните сладкарници от детството ми.Като цяло ми харесваше всичко,но някак си намирах всичко за ужасно странно.Същият ден заминахме на море.То също ми се стори странно,нямаше чайки и гларуси,нямаше пясък а камъни,а там където имаше пясък беше толкова ситен и сив че ми напомняше цимент.Морето беше ужасно солено.Hаправо ме болеше кожата ,когато излязох от ледената вода.

Много хубава тема наистина 
Аз няколко пъти бях идвала при гаджето, преди да се съберем да живеем заедно тук, и съм малко объркана за кой първи ден да пиша 
За най- първия ден беше един ден пред Коледа, и беше като приказка  Празнично украсено и осветено навсякъде, много сняг, и ние двамата - на разположение 10 дни, големи вълнения, големи емоции -  млади луди вл´бени   

Последния ми първи ден, беше лято, кацнахме, най добрия му приятел беше дошъл да ни вземе,ходихме веднага на кръчме, че цяло лято не се бяха виждали, не спряха да говорят а аз нито дума не им разбирах, и постоянно си мислех как ще се оправям с езика, останалото не ме е впечатлявало толкова, защото малко или много си се чувствах у дома по от преди 

Хайде и пришълката да се изкаже...
Може да съм пришълка, ама и аз си имам първи ден. 

Малко след промените, след гладната Луканова зима в един майски ден пристигнахме в Испания. Контрастът - особено за едно дете- беше голям. Тук едно мрачно, дъждовно, там слъъънце...пек, палми /хеле, къде бях виждала дотогава палми освен на картинка/. 

След като пристигнахме и отпочинахме, баща ми /той имаше няколко месеца вече там/ ни заведе в някакъв търговски център.  Е, там наистина бяхме като индианци с майка ми и брат ми. Има ни и документирани на снимки даже.  Но разликата с празните рафтове по нашите магазини и купонната система- с тамошното тогавашно положение беше от земята до небето. Друго, друго...впечатлих се от бързината, с която говорят и жестикулациите.

@ Хара, майка ми също имаше същите притеснения като твоите, но си бяха бели кахъри. Ние с брат ми даже се чувствахме специални пред другите деца, говорейки на "кодиран" /бг/ език. 

Поздравления на авторката на темата   
Първият ми път в Триесте преди 9 години направи ми впечатление чистотата, хубавите къщи и усмивките по лицата на хората
Имаше повече възрастни  /не им личат годините  - за пръв път видях едно бабе без една бръчка по лицето, а ръцете и да не ви говоря  / отколкото млади хора
И няма нито една дискотека в града ако ти се е танцува най близката е на 45 мин път от града
Младите седят само по баровете и фиркат

Пристигнах в Стокхолм една късна вечер в началото на юли след цял ден висяне на аерогарата в София. Нямам никакви впечатления от летището, нито от няколкочасовото пътуване с кола до градчето, от където щяхме да започнем нашата съвместна ваканция. Спомням си светлината на нощта, ранната утринна разходка край езерото Мälaren, неверояната красота, спокойствие и тишината (почти непоносима след софийския шум), очарователното градче Мариефред на брега на езерото със своите жълто и червено боядисани дървени къщи и островърхата камбанария на църквата. 

Първия ми ден тук беШе  09 март 1998ма. Това ми беШе и първото излизане от Бг.
Полет София_Милано на Балкан (все оЩе съЩествуваШе)  . Изведнъж оба4е се оказва,4е вместо в Милано,кацаме в ЦЮрих,заЩото наШите реШили, за да си напълнят самолета да ка4ат и малко пътници за Швайца.  Направи ми веднага впе4атление колко е хубаво и уредено летиЩето макар и да не особено голямо.Както и да е ,помотах се малко,позяпах Суо4овете и Шоколадите в магазин4етата  ,купих си една фонокарта,обадих се на моя 4овек да не се ШаШка,4е закъснявам както и на майка ми в Бг да не припада и после ни натовариха отново на аероплана и хайде в МИлано. ШаШнах се като видях колко голяма е Малпенса ( тогава ми е се стори огромна  ),светла,4иста,заприли4а ми на мравуняк с вси4ки тези хора,бързаЩи нянакъде.
Моя Ди Рок ме 4акаШе на летиЩето,прегръдки,целувки,сълзи,метнахме се на колата и поехме към майка му. Там ме о4акаШе цялото му фемили ( два броя сестри,два броя зетьове,майка му и баЩа му  ),като опнали една трапеза,едни 4удесии,лоШо ми стана. Вси4ки лЮбезни,разпитват ме,а майка му и баЩа му плямпат на един сицилиански диалект дето ,брат4е,няма разкодиране.Препотих се 100 в стремежа си да разбера какво ми казват,какво ме питат и да им отговоря адекватно.
После седнахме на масата и аз хапнах макар,4е стомаха ми се беШе свил на топка. Майка му оба4е вика " Аууу,ама заЩо ниЩо не ядеШ,сигурно не ти харесва.4акай да ти направя едно друго неЩо" и пак принася нови и нови неЩа на масата.Опитах се да и обясня,4е вси4ко е адски вкусно,но съм се нахранила,тя оба4е не разбира от дума и продължава да принася. Добре,4е Ди Рока се усети и вика БАСТА,4е ина4е Щях да умра от преяждане и ПЪРВИЯ ми ден ЩеШе драмати4но да ми стане и ПОСЛЕДЕН . 
В късния следобяд си взех с ОГРОМНО  облек4ение довиждане с родата и тръгнахме за към дома на Ди Рока. Толкова ми се видя хубаво вси4ко тогава,блок4ето,двора с вси4ките му дръв4ета и храсти,пти4ки 4уруликат,стълбите 4исти,няма издълбана мазилка по стените и асансьор дето не знаеШ дали Ще те докара до крайната спирка. А неговия двустаен апартамен,еееех.....изглеждаШе ми като апартаментите от списанията.
Сега като се замисля и ми става малко смеШно как съм ги виждала неЩата тогава.

Ето първите впе4атления на едно хлапе през дале4ната 1994 година.

Ка4вам се за първи път на самолет. На вси4кото отгоре сама. Толкова ме беше страх, 4е опитах от вси4ки алкохоли докато се напих и забравих за страха, но и за това как се казвам. Явно съм запо4нала да пея високо защото една стюардеса ме помоли да пея по-тихо   Пристигнах на Франкфурт замаяна, изморена, изплашена от тълпата. Там ме 4акаха нашите. В колата заспах. На другия ден се събудих в леглото ми във Франция. Оттук нататък целият ми живот трябваше да се промени - нова обстановка, ново у4илище, нов език. Аз все още не осъзнавах какво озна4ава това. Първите ми впе4атления от градеца, където заживяхме - красиво, много красиво. От у4илище и децата - ужасно! Първата година беше за мен кошмарна. Присъствах в 4асовете, но отделно у4их и езика, не виждах как ще го нау4а на високо ниво, мисля, 4е този френски ми скъси живота тогава. Намирах съу4ениците ми за толкова елементарни и неприятелски настроени, 4е си спомням как съм плакала и съм молила мама да се връщаме в България. Другото, което констатирах беше, 4е един 4овек от двама е с наднормено тегло, толкова дебели хора никога не бях виждала. Аз тогава бях още стройна и спортна, та не разбирах тукашната хранителна култура.

Няколко неща, които много ме изненадаха в на4алото :

- Това 4е вси4ки се поздравяват, без зна4ение дали се познавате или не. Излизаш на разходка с ку4ето и докато се прибереш си казал 50 пъти бонжур. Много странна и непозната традиция беше и целуването 4 пъти по страните с всеки срещнат. До ден днешен не мога да понасям това!
- Изобилието в супермаркетите, което ми се струваше цяла жестокост. Цели раиони за домашни любимци, докато в Африка хората умират от глад... И днес мога да водя ожесто4ена полемика по този въпрос.
- 4истотата, организацията, спретнатите градини, липсата на крадливи индивиди, които за спорта само ще с4упят или откраднат саксия от улицата или каквато и да е била 4ужда собственост ( това разбира се не важи за голям град, по-късно в Страсбург ми откраднаха 4 велосипеда, но това е друга тема )
- Уредената здравна система. През тази съдбовна 94 година паднах на една поледица с колелото и си с4упих ръката, два месеца след това си скъсах две връзки на глезена, реших най-после да сложа контактни лещи ( изведнъж прогледнах, та мом4етата в у4илище изведнъж хи4 не ми харесваха ) и за това не трябваше да плащам нищо.
- Двули4ието на французите - уникално мазнене и целуване, а зад гърба ти ... Ама те така са възпитани от малки, ве4е не ми прави впе4атление.
- Периодът около Коледа - за мен до днес приказно.

И много, много, много. За първият ми ден то4но не мога да се сетя, но знам колко нещастна бях в на4алото. Бях на едва 14 години, имах съвсем други представи и илюзии за Франция. Представях си я като от филмите с Л.Д. Фюнес - лекота, веселба, слънце. Истината е, 4е никъде другаде не съм се 4увствала така дискриминирана, дори и днес - 13 години по-късно. Ментално съм много по-близо до Германия и немския на4ин на живот. Затова и през вси4ките години се борих да замина за ДЕ...

С две думи - днес съм 4ужда в Бг, 4ужда тук, станах гражданин на света и се нау4их да гледам с толерантност на всяка една нация. Поради тази при4ина не понасям хора, които само плюят като евтини парвенюта по България, а са излезли оттам преди 2,3 години и си мислят, 4е са богоизбрани. Щастието е нещо много рядко и ценно и то не зависи от местоположението ни.

Много се радвам, че темата ви харесва. Страшно интересно е да четеш за преживяванията и чувствата на другите.

Може да споделите и други неща, като първи път подавайки документи,в магазин, ...Въобще ситуации, на които сега гледате с усмивка.

Марица, какво е на снимката?
 
Кейси, защо се казва "Алеята на алигаторите"?

Моя леля ми беше за кратко на гости преди време и в Амстердам не спря да повтаря: Ëй, много черни, много." Аз си мислех, че има впредвид негри и си викам: Абе, не се толкова много. А тя има впредвид арабите.....

Сега се сещам за първият път, когато отидох на дискотека през 1993. Влизам в тоалетната и всякакви видове парфюми, деодоранти, дамаски превръзки. Паднах! Обаче, временета се менят, защото сега много рядко ще видиш подобно нещо.

mystic ,мерси за разказа много ми хареса   
Тук примерно в магазините говорят масово на местния диялект и на словенски та докато се науча на диалекта си говорих на български 
а за документите ходих със свеки да ги оправям имаше един полицай дето ми беше навит  сто пъти ме връща  ама мъжо като се ядоса и в полицията само с него и накрая офицялно се оплака 

веднага ти казвам моите драми с  машинките за паркиране и билетчетата.
момичетата в темата знаят, колко тренирах отиване, паркиране, връщане.
наистина беше стрес първите дни, сега ми е смешно, но и досега съм мн. благодарна, на мъжете ( които са с умствена изостаналост и увреждания), които стопанисват паркингите - как ми помагаха с тия карти, монетки, билетче, излиза, влиза.. ужас. приятелчета сме си 
друго май няма.

но в далечната 1991ва бях в Япония, и в хотела в Токио не успях да си пусна водата, която беше не с 2 , а с едно такова, което се дърпа. ( незнам как се казва, съжалявам).
накрая уцелих системата, но отне бая време и тревоги, че май няма да мога да се изкъпя.