Моят първи ден всъщност беше петък вечер - седмица преди Коледа. Кацнахме с детенце и тати ни чакаше - все едно че не го бях виждала цяла година, а бяха само 2 месеца. С такси до предишният ни апартамент - таксиджията накрая ни повтаряше "Шайзе, шайзе" а аз изобщо не знаех какво означава, та мъжо ми обясни, че нещо негодувал от огромните куфари и краткото разстояние за което сме го наели - та това ми беше първата дума която научих на немски, те не че сега са много/за срамотите / Навън беше много студено, улицата чиста, излъскана, входа блестеше от чистота и имаше цветя и картини по стените - това ми се стори странно, и като влязохме в къщи ме лъхна едно топличко, което и до ден днешен си го спомням. Веднага всичко изучих из къщата, а на сутринта пиейки първото си кафе в ДЕ гледах през един огромен френски прозорец, как всички немци се суетят около колите си с едни каси и се чудех какво правят всички с тези каси - нали се сещате- съботното пазаруванеее:35:След това дойдоха страхотните впечатления от парка наблизо, реката, стария град ..всичко много ми хареса все едно бях попаднала на място където хората нямат грижи - тихо, спокойно....
Всичко беше украсено за Коледа имаше страхотна атмосфера
поздрави