Може да споделите и други неща, като първи път подавайки документи,в магазин, ...Въобще ситуации, на които сега гледате с усмивка.
о аz мога веднага да иzклЮкам zа беzмилостната ми борба с един автомат zа билети на гарата
...и zа първите ми проблеми с месния диалект...zа мое най_голямо раzочарование тук никой не говори "хох дойч"...бе все едно да те набутат първо в някое трънско село_хем диалект, хем бърzо, хем сгъват половината дума някъде...малииии...хубавото е, че има речници "Франкен_дойч_франкен"....ааааааааааааааа и шокът при първото ми посещение на фриzьорски салон приzнавам цените ме метнаха директно в оркестъра 
. 
), кратък престой на бъдещия съпруг (американец) в Бг, брак, тичане по посолства, визи, документи... месец по-късно - пътуване до Хюстън, Тексас с емигрантски визи, еднопосочни билети за мен и дъщеря ми. Бях предупредена, че в Тексас е много горещо, та слизаме на летището и двете с къси роклички, нещо нормално за Бг (детето на 10-11 години). Първото, което ме изуми беше размера на летището. Бях виждала много летища, но това беше огромно, като град! След това минаваме проверки, имиграционни... и ето го и съпруга, който почти не познавам - чака ни! Първата му реакция беше "Ама как може Полина да е облечена като проститутка с тази къса рокличка?! Тук децата не носят къси дрехи!". Аз изумях - викам "ама в Бг е нормално - топло е и тя е още малка! Какъв е проблема?!". Както и да е - решихме да отложим разговора за после - и излизаме от летището. Лелеееее - е това си беше ЖЕГА! Ужасна жега! И един лепкав въздух - голяма влажност! Това е което помня от Тексас първите ми часове в Хюстън- огромното летище и жегата. След това около час-два на магистралата, после в "къщи". Приятна къща, хубав богаташки квартал, и въпреки всичко - не беше "у дома". Последваха седмица без телефон, Интернет, кола... (за да не съм се оплачела на нашите), после господина заяви, че сме там да го отровим и ни каза да се изнасяме. Изумях за пореден път 
. Викам "ама къде да ходим! С малко дете в чужда държава! Ние току що дойдохме! Не познавам никой тук и нямам достатъчно пари да се приберем с малката в Бг". Отговорът "Не е мой проблем!Имаш приятели в САЩ. Те ще ти помогнат". 
Пак 1-2 часа на магистралата, после влизаме в малко градче и той казва "Добре дошла в Гиг Харбър". Малко след това, от една височина видях една от най-красивите гледки в живота си! Океанът от една страна и високия снежен връх на планината от друга! Красота, приказка! Малко след това пристигнахме в къщи. "Добре дошла у дома!". За първи път след напускането ми на Бг се почувствах у дома. Всичко беше като по вода. Брет е страхотен, всички негови приятели са много мили с мен, природата е страхотна, животът ми потръгна като в приказка (както казва сестра ми - като в сапунена опера 
). Сега си имаме и Елена и ... животът е хубав! 
Умрях от срам. Все още ми стои в албума със снимкит от това пътуване. 
