Отговори
# 15
  • Мнения: 21 565
Не са ни били никога. Майка ми крещеше и обиждаше, поради което рано загубихме уважение към авторитета и. Баща ми беше изключителен родител, но за съжаление я оставяше да доминира. Сега я разбирам по-добре, макар и да не я оправдавам напълно. Все пак не е имало нищо драстично и израснахме общо взето нормално.
Детето не го наказваме, не е правило нещо, което да заслужава наказание по моите критерии. Вече е в гимназия и не мисля, че би и приело лесно наказание от типа ще ти взема нещо, няма да правиш едикакво си, или подобни.

# 16
  • Мнения: 4 518
За същото провинение на връх нова година когато бях на 18 ме наказаха до бала да не излизам. Пускаха ме пред вкъщи да видя гаджето, но си изкарах почти цялото наказание.
Децата ми са на месец, 100% няма да правят пакости и да ги наказвам Wink

# 17
  • София
  • Мнения: 7 997
Не са ме наказвали, защото бях безкрайно послушна и разумна. Майка ми досаждаше с лекции, като за почти всичко е била права. Баща ми е студен човек и ме игнорираше. Нямаме особено близки отношения.
Синът ми е малък и палав, на 9 години, така че наказанията се въртят около телевизията и игрите основно. Усещам се, че и аз имам слабост към лекциите, да видим по-нататък как ще е.

# 18
  • Далечният изток
  • Мнения: 15 007
Много бой съм изяла от баща ми. За какво ли не, за всичко. Около 8-9 клас се започна и така докато завърша. След бала избягах от вкъщи и не се върнах повече.
Майка ми - безгласна буква, но пък искаше да сме приятелки и горе-долу бяхме.
Всъщност тогава си мислех, че баща ми е лошия, а майка ми добрата. От сегашна гледна точка, ами и тя е била като него щом е мълчала и го е оставяла да ме пребива. Имало е случаи да ме бие до безпаметност...

Синът ми вече е над 20-годишен, но не знае какво е шамар или наказание, нито от мен, нито от баща си. Карала съм се за някакви моментни дребни неща, свързани с училище или закъснение, когато не си е вдигал телефона примерно. Баща му никога не му е повишавал тон дори, камо ли да му се скара.

# 19
  • София
  • Мнения: 35 195
Баба ми с копривата през краката, хич не се хабеше.
Майка ми меляше, по някоя джапанка отнасях.
Баща ми с пет приказки ме “пребиваше”, с пръст не ме е пипнал.
Всичко малко ми е било, отвратителна бях. Отличния успех ме крепеше на повърхността Laughing

Наказвали са ме без джобни, без излизане. Но са били винаги много разбрани, топли и любящи родители.

Аз някак от съвсем малки им обясних на моите, какво може и какво не може. Дала съм им механизъм за саморегулация и нямам проблеми, никакви. Не наказвам с материални липси и не поощрявам с материални придобивки.
Бих ги, когато те се биха. Понеже съм им казала, че в моята къща ръка не се вдига, ако някой някого удари ще ги бия и двамата. Помнят го.

# 20
  • Мнения: 7 484
Бих я, съвсем съзнателно .Миналия месец същата ситуация, става 20 ч. ,телефон не вдига, училище свършва в 19, навън тъмница, живеем на долната улица под училището, на 13 години е.
Откачих от притеснение за тоя един час.
Такъв бой ,никога не беше яла, ще го помни и ще знае правилата. Говориме много, но когато си превишат правилата трябва да да си знаят границите.
Вече няма невдигане на телефон.
Голямата, и на 19 г.никога не ми е изправяла така косата, така че се действа според детето и случая

# 21
  • Мнения: 581
като гледам днешните “ деца” ,( на по 12-16години) ми идва аз да им се разкрещя и да ги набия, но за съжаление не те са виновни а малоумните им родители , които явно не ги поглеждат

# 22
  • Мнения: 1 591
Майка ми ме би здраво с хилка за федербал, защото излъгах и ме хвана. Бях някъде към 14-15 годишна. Единственият ми бой през живота и от двамата с баща ми. Тя казва, че още не може да си го прости и най-вече, че така съм я изкарала извън нерви и нея още тогава я боляло повече. За нея не знам, ама на мен бая влага ми държа, но и после и не съм помисляла да излъжа.

Моето дете е още много малко за големи наказания и сегашните са свързани с поставянето на граници. Не сме я били още никога, но никога не е късно. Не се заричам изобщо, защото инатът ѝ е безкраен, а моите нерви хич и въпреки че пубертетът е далече от сега съм се притеснила как ще го изкара.

Последна редакция: чт, 16 дек 2021, 22:44 от Threemafan

# 23
  • София
  • Мнения: 35 195
Децата не с целите в бяло. Нито ние сме били, нито сега са.
Малоумните им родители може хал хабер да си нямат, че домашният ангел навън е гамен.

# 24
  • INFJ
  • Мнения: 9 418
Случвало се е да изям няколко шамара, вероятно заслужени, наказанията се спазваха.

Според мен важното е, да не се отменя наложеното наказание. Като си казала една седмица без излизане и без телефон, значи трябва да го направиш, дори вече да не ти се иска. Иначе не очаквай уважение и да бъдеш авторитет за детето си. После защо се качвали на главата... еми то последици  от действията им... реално няма. Има само някакви празни приказки.

# 25
  • Мнения: 505
Бих я, съвсем съзнателно .Миналия месец същата ситуация, става 20 ч. ,телефон не вдига, училище свършва в 19, навън тъмница, живеем на долната улица под училището, на 13 години е.
Откачих от притеснение за тоя един час.
Има приложения за следене на местоположението на телефона, използвай го.

# 26
  • Мнения: 6 782
Ужас, колко много насилие......И колко малко родителски авторитет.

# 27
  • Варна
  • Мнения: 14 548
Наказанията са по-ефикасни. Спрете им нета, телефона или любимо занимание. Респект, не ужас, чрез насилие. Изтръпвам при мисълта,  колко жени търпят ежедневно насилие. И там се мачка личността, с цел корекции.

# 28
  • София
  • Мнения: 28 737
Точно.
Има много голяма разлика между уважение и страх. Насилието не поражда уважение, а страх. До време, разбира се.

# 29
  • Мнения: 6 196
Абе не знам, ама в моя случай беше "боят гради, той не разгражда...."

Общи условия

Активация на акаунт