Един път ме ошамари майка ми, бях на 15-16 години, защото бях на гости на приятелка в съседния блок и забравих да се обадя, че ще закъснея.. през деня това.. директно ме посрещна с шамарите на вратата, бях в шок и бях бясна много дълго време, защото аз винаги съм била супер кротко и добро дете, никога не съм създавала проблеми, отличничка. Родителите ми така и не разбраха какво е да имаш пубер у дома, бях много отговорна и сериозна за годините си... и до ден днешен смятам, че не заслужавах този бой.
- Публикувана: 16 дек. 2021, 17:44 ч.
- Последно мнение: 6 ян. 2022, 13:49 ч.
Как ви наказваха/биеха родителите ви и как наказвате вашите деца за същите провинения сега
Много се пише за насилие над жени, но тук майка гордо заявява как съзнателно пребила 13-годишната си дъщеря и това се оправдава с "боят гради", пълна отврат..... без извинение.
Един път ме ошамари майка ми, бях на 15-16 години, защото бях на гости на приятелка в съседния блок и забравих да се обадя, че ще закъснея.. през деня това.. директно ме посрещна с шамарите на вратата, бях в шок и бях бясна много дълго време, защото аз винаги съм била супер кротко и добро дете, никога не съм създавала проблеми, отличничка. Родителите ми така и не разбраха какво е да имаш пубер у дома, бях много отговорна и сериозна за годините си... и до ден днешен смятам, че не заслужавах този бой.
Много се пише за насилие над жени, но тук майка гордо заявява как съзнателно пребила 13-годишната си дъщеря и това се оправдава с "боят гради", пълна отврат..... без извинение.
Когато с говорене не се получава ,трябва май по- агресивен метод. Моля да не давате излишни квалификации за хората и децата.
Всички са различни, точно това посочих.
Аз не съм наказвана с вдигнати ръце, на колене и т.н., но някак имаше дистанция между мене и родителите ми. Държеше се да се знае кой е родителят и кой е детето. При обвинения в училище, свързани с дисциплината, никога не изслушваха и моята версия. Вярваха без никакво съмнение на учителите. Веднъж в училище се скарахме с едно момиче. Майка й случайно минаваше пред двора, момичето я извика и тя дойде, за да ми се кара и да ме заплашва - щяла да каже на учителите, щяла да се оплаче на директорите и т.н. Когато се оплаках на моята майка, тя ми каза, че никога не би дошла да се разправя. Аз негодувах, а тя започна да ми се кара, че съм се карала със съученичката си. Тя не ме била възпитавала така.
Много се пише за насилие над жени, но тук майка гордо заявява как съзнателно пребила 13-годишната си дъщеря и това се оправдава с "боят гради", пълна отврат..... без извинение.
Когато с говорене не се получава ,трябва май по- агресивен метод. Моля да не давате излишни квалификации за хората и децата.
Всички са различни, точно това посочих.
И кое точно е различното мъж да пребие жена си, защото с "говорене не се получава" и ти да пребиеш съвсем съзнателно 13-годишната си дъщеря?
На твое място бих се срамувала, но явно е въпрос на ценности.
Ял съм бой доста. Нямаше наказания, те се прескачаха, понякога даже не знаех за какво е поредната порция. Не шамари, а бой от майка ми, и спомена за това отвори много голяма безна между мен и нея. На шест години избягах от в къщи и отидох на 7-8 километра в селото, където живееше леля ми. Половината разстояние пеш, половината в една каруца с двама възрастни хора. Странното е, че не го осъзнавах докато все още бях дете. В един момент просто разбрах, че обичам и чувствам много повече близка баба ми. Просто проблясък някакъв. И ми олекна страшно много. И един ден, когато имахме поредното остро влизане с майка ми - и го казах - "Мисля, че чувствам баба много повече като моя майка от колкото теб". Бам, емоционален нокаут. Надявам се, че баба ми която е някъде горе би застанала зад мен в оня момент. Имах чувството, че си върнах за всичкия бой през детските си години с това единствено изречение. Мислете като посягате на децата си.
Невдигането на телефон в критичен момент е тежко провинение, което се наказва по лична преценка. Утежняващи вината обстоятелства: невдигане на телефон при светкавичен отговор в чата; неотговаряне на съобщения без самопризнания (не ми излизат съобщенията).
Ваша последна инстанция,
Дренка
Ваша последна инстанция,
Дренка
Никога не са ме удряли, никога. Майка ми повишаваше тон, баща ми-никога. Веднъж бяха извикали баща ми в училище, защото имах много отсъствия, на косъм бях да ме изключат, заедно с моите приятелки. Ейй, сега като се сетя.. Баща ми се беше засрамил, всички учители имаха да кажат нещо, всеки се оплаква, а той не каза и една дума. Съвсем спокойно можеше да ми се развика пред всички.. Не ме наказаха, но близо две седмици не ми говореше. Бяха най-ужасните две седмици в живота ми. Естествено след случката, повече не съм имала отсъствия.
Много съм снизхоздителна и глезеща аз. Ама то детето е добро. Вярно, може да изцапа стаята или себе си, но това не ми е проблем, счупване на вещи също. Не се възмущавам и като иска/ не иска да яде нещо (хапнало малко шоколад, пък си развалило вечерята - голямата трагедия за бабата 
).
Нашите бяха по-строги от мен. Но бой не е имало, само забележки и разправии.
). Нашите бяха по-строги от мен. Но бой не е имало, само забележки и разправии.
Не са ме наказвали моите родители. Те винаги са били най-добрите ми приятели в живота.
Аз също не наказвам моите деца. И се надявам да съм най-добрият им приятел.
Разбира се, че е имало различни ситуации. Правили са ми забележки, както и аз правя. Но не и наказания. Смятам, че разговорите са много по-ефективни. Много повече работи да се засрамиш за нещо, с което си сбъркал, отколкото да ти забранят нещо временно.
Аз също не наказвам моите деца. И се надявам да съм най-добрият им приятел.
Разбира се, че е имало различни ситуации. Правили са ми забележки, както и аз правя. Но не и наказания. Смятам, че разговорите са много по-ефективни. Много повече работи да се засрамиш за нещо, с което си сбъркал, отколкото да ти забранят нещо временно.
Мама ме е била два пъти-съвсем заслужено,но пък никога не ме е наказвала.Баща ми ми удари един шамар в 6 или 7 клас,когато бях пуснала сестра ми(с 5 години по-малка) безпризорно да скита навън и я бе ударила кола(за щастие пред поликлиниката и без сериозни последици).
Аз у нас го играя доброто ченге,не наказвам и не бия,но пък доста крещя.А ММ е лошият-наказанието е с ръце на стената и да се каже или напише по 100 или 200 пъти,че повече няма да се прави нещото,заради което се наказва.В повечето случаи има ефект.Най-голямото наказание е да се скрие таблета за повече от два дни.
Аз у нас го играя доброто ченге,не наказвам и не бия,но пък доста крещя.А ММ е лошият-наказанието е с ръце на стената и да се каже или напише по 100 или 200 пъти,че повече няма да се прави нещото,заради което се наказва.В повечето случаи има ефект.Най-голямото наказание е да се скрие таблета за повече от два дни.
Ние не сме яли бой от нашите( 3сестри 1 брат), а не е като да не сме заслужили 
Но пък по между ни сме се драли яко Но ни наказваха, да не излизаме , без гости, без тв, без колело и т.н.
Децата ми ме знаят какво е шамар, но си заслужават де. Някак си, не мога да приема метода ,, възпитание с бой". Говоря си аз, пък ако не са ме разбрали, прилагам горните наказания. Иначе те си се бият по между си.
Шамарите не са решение. И незнам какво трябва да направят, че чак да ги шамаря. Ми деца са , ако сега ме лудуват , то кога....
Но пък по между ни сме се драли яко Но ни наказваха, да не излизаме , без гости, без тв, без колело и т.н.Децата ми ме знаят какво е шамар, но си заслужават де. Някак си, не мога да приема метода ,, възпитание с бой". Говоря си аз, пък ако не са ме разбрали, прилагам горните наказания. Иначе те си се бият по между си.
Шамарите не са решение. И незнам какво трябва да направят, че чак да ги шамаря. Ми деца са , ако сега ме лудуват , то кога....
Бой съм яла и то за глупости - например за 4 по математика. Обиди също - свиня, животно, говедо и т.н.
Последно майка ми направо си ме преби като бях на 16 и то за някакво домашно. Но и аз тогава отвърнах и спря да ми посяга.
Определено този вид възпитание имаше обратен ефект при мен.
Последно майка ми направо си ме преби като бях на 16 и то за някакво домашно. Но и аз тогава отвърнах и спря да ми посяга.
Определено този вид възпитание имаше обратен ефект при мен.
Нямам спомен да са ме били. Сигурно е имало някой шамар, но не помня. Разказвали са ми, че дядо ми веднъж ме е пошляпнал и то защото не съм искала да се спускам с шейна, но не помня. Помня обаче мрънкането и опяването с дни. Предпочитах един шамар еднократно и да се приключи, отколкото това. 😂 Наказвали са ме да не излизам, имах вечерен час, който никога не спазвах.
На моите съм викала доста, изяждали са и по някое шамарче. Това като малки. Като по-големи прибирах телефони и спирах излизания. Но при най-сериозните изцепки имаше само сериозни разговори, толкова са ме изкарвали извън нерви, че съм си мислила, че ако ги почна, ще ги довърша. Е, оцелели са. 😂
На моите съм викала доста, изяждали са и по някое шамарче. Това като малки. Като по-големи прибирах телефони и спирах излизания. Но при най-сериозните изцепки имаше само сериозни разговори, толкова са ме изкарвали извън нерви, че съм си мислила, че ако ги почна, ще ги довърша. Е, оцелели са. 😂
X
Реклама