Днес точно едно дете от 4 клас от училището бива прегазено на пешеходната пътека. Слава Богу само с натъртен край и уплах, но... и на мен са ми това страховете.
Защото преди си казвах - това на мен не може да ми се случи. Ама на, случи се - когато си счупи ръката.
Калинка, моите няма да растат затворени в къщи пред телевизора и компютъра.
Поне засега не. Докато мога да се преборя с тях. Знам ли какво ще ми натресат като ги люсне хормона през пуберитета.
Ходят навън, да играят по парковете или на двора, но са ми пред очите или с баща си. А той дори клони към параноята от предпазване, аз съм тази дето отрезвява. Телевизия гледат малко, с компютъра са на Вие - аз не ги допускам до него.
Не че нямам желание, не че няма програми. Решила съм, че им е рано.
Вече почвам и аз да мисля за мобилен телефон за каката. Тия дни ми заяви, че искала да ходи вече сама на училище. След днешната случка просто ще трябва да почака.
Ох, в сложни времена живеем. Уж сме улеснени отвсякъде, а в крайна сметка страховете ни пораснаха или най-малкото се видоизмениха.
Господ да ни е на помощ!
Струва ми се оЩе мъни4ка твоята, за да ходи сама на у4илиЩе, първокласни4ка ли е?
Може би догодина...особено ако има у4илиЩен автобус, така хем тя Ще запо4не да свиква и Ще се 4увства самостоятелна, хем ти Ще си по_спокойна.
Ина4е за останалото съм на твоето мнение, сложни времена. Но няма на4ин, 4овек се старае да даде най_доброто от себе си... оттам нататък вси4ки знаем, 4е е въпрос и на околна среда (визирам приятели, съу4еници, у4ители, родители на приятели...), и на късмет, и на сте4ение на обстоятелствата... няма абсолЮтна сигурност за ниЩо. Ние го приемаме за нас, но не можем да го приемем за децата си...
(а да не ви плаШа с промяната, която настъпва към 9 и половина_10 години.
На моменти се питам това 4удо мойта Щерка ли е и какво и стана )