ето и за мазнини
Препоръчително е маслата да се съхраняват на тъмно и хладно. При контакт с кислорода, мазнините се окисляват с отделяне на токсични вещества ("вгорчават се"). Този процес се ускорява под въздействието на топлината, но може да протича и при сравнително ниски температури. Това особено се отнася до маслата, богати на полиненаситени киселини, такива като соевото, сусамовото, слънчогледовото и царевичното масла. Затова растителните масла трябва да се съхраняват в съдове, защитени от въздействието на кислорода и светлината — в бутилки от тъмно стъкло - в прохладно, тъмно помещение (не в хладилник). За кравето масло са най-подходящи херметично затворени съдове, които трябва да стоят в хладилника.
За пържене се препоръчват мазнини, които освобождават летливи вещества при по-високи температури. Температурата, при която това става, не бива да се превишава, за да не се допусне образуването на вредни съединения. За всеки продукт тази температура е различна:
за мас е 192°,
за царевичното олио 185° е,
за соевото 178°,
за зехтина - 175°,
за фъстъченото 162°,
за кравето масло - 161°.
Затова например маслото не се ползва за пържене.
Освен тези параметри има още един — лесна окисляемост на продукта при нагряване. Растителните масла съдържат полиненаситени мастни киселини, които лесно се развалят под влияние на температурата. Царевичното например, макар да допуска висока температура, не става за топлинна обработка, тъй като лесно се окислява при ниски температури. Затова всякакви масла, освен зехтин и фъстъчено масло е по-добре да се използват в суров вид. И във всички случаи не следва да се пържи при прекалено висока температура.
Киселинноста се определя от съдържанието на олеинова киселина на 100 г продукт (отбелязва се в етикета). Колкото по-малък е % толкова по-малка е киселинноста на маслото
Нивото на усвояемост на зехтина е равно на 100%,; слънчогледовото олио се усвоява до 83% , фъстъченото масло — до 81%, сусамовото — до 57% и царевичното — до 36%.
Всички растителни масла имат еднаква калоричност (900 ккал в 100 г)
Масла в състава им които влизат синапово и рапично масло, съдържат вещества предизвикващи заболявания на сърцето и спъващи развитието на детския организъм.
Препоръчително е маслата да се съхраняват на тъмно и хладно. При контакт с кислорода, мазнините се окисляват с отделяне на токсични вещества ("вгорчават се"). Този процес се ускорява под въздействието на топлината, но може да протича и при сравнително ниски температури. Това особено се отнася до маслата, богати на полиненаситени киселини, такива като соевото, сусамовото, слънчогледовото и царевичното масла. Затова растителните масла трябва да се съхраняват в съдове, защитени от въздействието на кислорода и светлината — в бутилки от тъмно стъкло - в прохладно, тъмно помещение (не в хладилник). За кравето масло са най-подходящи херметично затворени съдове, които трябва да стоят в хладилника.
За пържене се препоръчват мазнини, които освобождават летливи вещества при по-високи температури. Температурата, при която това става, не бива да се превишава, за да не се допусне образуването на вредни съединения. За всеки продукт тази температура е различна:
за мас е 192°,
за царевичното олио 185° е,
за соевото 178°,
за зехтина - 175°,
за фъстъченото 162°,
за кравето масло - 161°.
Затова например маслото не се ползва за пържене.
Освен тези параметри има още един — лесна окисляемост на продукта при нагряване. Растителните масла съдържат полиненаситени мастни киселини, които лесно се развалят под влияние на температурата. Царевичното например, макар да допуска висока температура, не става за топлинна обработка, тъй като лесно се окислява при ниски температури. Затова всякакви масла, освен зехтин и фъстъчено масло е по-добре да се използват в суров вид. И във всички случаи не следва да се пържи при прекалено висока температура.
Киселинноста се определя от съдържанието на олеинова киселина на 100 г продукт (отбелязва се в етикета). Колкото по-малък е % толкова по-малка е киселинноста на маслото
Нивото на усвояемост на зехтина е равно на 100%,; слънчогледовото олио се усвоява до 83% , фъстъченото масло — до 81%, сусамовото — до 57% и царевичното — до 36%.
Всички растителни масла имат еднаква калоричност (900 ккал в 100 г)
Масла в състава им които влизат синапово и рапично масло, съдържат вещества предизвикващи заболявания на сърцето и спъващи развитието на детския организъм.
