Случвало ли се е да направите забележка на чуждо дете

Зависи от ситуацията и възрастта на детето. Понякога когато е мъничко и да направиш няма файда много, но

В такива случаи нагъвам майката, ако говоря с детето му говоря нежно и спокойно с обяснения, досега почти няма някое да не ме е разбрало.

Ооо,правила съм забележки.Хем скоро беше. На 10-год. приятел на сина ми.Дошъл у нас и като взе да се разпорежда наляво-надясно. На Ангел му неудобно да му направи забележка затова се намесих аз. Обясних му,че както Ангел спазва правилата като дойде у тях, така и той като дойде у нас ще спазва правилата. Не остана много доволен, даже приказвал зад гърба ми.Ама моето момче го поставил на място да внимава, че говори за майка му... А родителите му са толкова свестни хора, деликатни и добре възпитани...

Като бяха по-малки, на детската площадка пак съм правила забележки. Макар да е имало майки,които да ми викат "какво толкова"... И това при положение,че тяхното дете тръгва да бърка с опесъчената си ръка в очите на мойто гардже...

Не съм правила забележка на чуждо дете,но ако се наложи в някой случай бих поговорила приятелски с детето-без да звучи,като забележка от моя страна.

АЗ СЪМ ПРАВИЛА ЗАБЕЛЕЖКА НА ЧУЖДИ ДЕЦА ЗАЩОТО ТОЧНО ПРЕД МЕН БИЕХА ДРУГО ДЕТЕ В ТАКИВА СЛУЧАИ МИСЛЯ ЧЕ Е УМЕСНО ДА СЕ ПРАВЯТ ЗАБЕЛЕЖКИ ДА НЕ КАЖА ЧЕ ТРЯБВА И ДА СМЕ ПО ТВЪРДИ ДАЖЕ

Синът ми беше на 2 годинки - ангел небесен беше тогава, като се сетя колко обичлив, дружелюбен, любопитен за света беше, чак ми става мило - та вижда в градинката групичка деца и тръгва към тях с огромен ентусиазъм.Не се намесва в играта им, само се хили щастливо и ги гледа с любов.Мила картинка, наистина.В този момент към него се затичва едно момиченце - на неговата възраст, ама бая якичко, просто доста едричко, и го бута с все сила.Моят пада.Става, усмихва се и продължава да ги гледа с някаква тъпа любов.Майката седи точно срещу тях - на една ръка разстояние, заедно с други майки.Вижда всичко и не реагира.Аз стоя по-далече, не се намърдвам в компанията - не ги познавам - нито се доближавам до децата, защото това си е "тяхно пространство", а не на възрастните.Та продължава моят да гледа и да си се усмихва.Реших, че нещата ще си останат така и той ще изгуби интерес и ще си тръгне.Така и стана.Обърна се той към мен и тръгна да си ходи.В този момент въпросното момиченце реши, че и това не му изнася и се засили, догони го и така го бутна, че моят се пльосна в цял ръст и си разби челото.Този път се разплака.Майката гледаше и само извърна поглед.
Повярвайте ми, никога не съм изпитвала гняв към човешко същество толкова.И никога не съм се чувствала толкова безсилна в неспособността си да направя забележка.Просто си успокоих детето/трудно, щото кървеше/ и се отдалечих.Майката ме погледна за секунда и това беше.Никаква реакция.
В тази ситуация се върнах едва сега и пак ме заля някаква вълна на гняв.

Сега, моето дете е усвоило част от тези "закачки", но точно защото си го познавам, непрестанно говоря и непрестанно правя забележки.

Тогава съжалявах, че не казах няколко думи на майката.
Само да допълня,че често се срещаме с това вече поотраснало дете, оказва се, че е по-голямо от моето с около година и вече няма никакви признаци да е агресивно - напротив даже, много е възпитано.Явно майката си е свършила работата все пак, въпреки че тогава аз не казах нищо

Както и да е.Излях си болката

Уф, едно не мога да разбера.

Като не ви е приятно децата ви да ходят посипани с пясък, защо ги водите по пясъчниците?

И още един въпрос.

И без да се яви невъзпитаното двугодишно идьотче, което да изсипе лопата с пясък върху главата на детето ви и да го изцапа, не се ли случва случайно така, че детето ви да е еднакво мръсно, независимо дали е посипано или не?

И уточнявам - говоря само за пясъка. И то, точно изсипан от двугодишно!

Да!И още как.

Странен въпрос?!? Изглежда, че на теб ти е приятно детето ти да е посипано с пясък? Според мен тук възмущението е, че много майки не реагират, не правят никакви забележки на децата си...и заради такива да си държим децата вкъщи ли?

Това детето да бъде посипано с пясък, омърляно и т.н. си е съвсем в реда на нещата.
Аз моят не го пусках на пясъчник не за друго, а защото имаше склонност да хвърля пясъка по децата, което е ужасно, защото веднъж, точно като беше на 2, така напълни очите на едно много хрисимо дете с пясък, че направо се израдва.Беше щастлив от постъпката си, честно.
Говорих, говорих, ама хич и не видях някакво съжаление от негова страна.
И докато не порасна, изобщо не го пуснах на пясъчник.Оказа се, че отказва да осъзнае, че тази "игричка" е гадна.
И какво?
Трябваше да го оставя да вилнее по пясъчниците, а другите майки да си пазят децата, така ли?
Ми, като си зная детето, просто го премахнах като евентуална заплаха за другите деца точно на това място.
Сега и не проявява интерес към пясъчници.И по-добре, защото това са си едни тоалетни за домашни и улични кучета, които изобщо не ми изглеждат подходящо място за игра.
Лично мнение.

Снощи за пръв път ми се наложи да направя забележка на чуждо дете.
Беше ни на гости. На възрастта на сина ми.
Щерката си беше построила кула от строителя.
Детето хванало построеното, ударило в ръба на кутията  и всичко на части..
Щерката беше бясна и пищеше като ужилена.
Отидох и обясних кротко на детето, че не е приятно да върши такива неща.
Стана и се извини на дъщеря ми без мрънкане и после продължиха да строят заедно.

Е като си е в реда на нещата, тогава за какво изобщо говорим?!

Ами, аз съм казала за какво говорим - за това, че може да мине с едното омърляне, ама може и да продължи.
Принципът е важен.
Казах вече, че моето дете мяткаше пясък и един път ужасно напълни очите на друго дете.Беше ужасна гледка - детето не само плюеше пясък, ами и очите му се зачервиха, сигурна съм, че изпитваше ужасна болка.Идеше ми моето да го смачкам, честно, а то се "кефеше".
И, като не разбира, че така не е редно, просто го разкарах от пясъчниците.Така не се налагаше на другите майки да си пазят децата.

Та, идеята ми е, че просто трябва да се правят забележки, защото те са деца - да - именно затова трябва да им се обяснява кое трябва и кое - не.Те няма как сами да се досетят.Това е задължение на собствената майка, според мене.
Аз лично не правя забележка на чужди деца.Просто си дръпвам своето и му казвам, че това, което другото прави за мене не е приемливо и то самото не трябва да го прави.
Възпитавам го, доколкото мога.Когато не успея във възпитанието, просто му забранявам разни неща, при които зная, че може и да бъде опасен за другите.

P.S.
Само да кажа, че не е в мен вината за неадекватните цитати, като гледам и при тебе не се е получило, явно нещо в сървъра, знам ли.

И аз бих постъпила като теб. Моето дете като беше малко на около 1г. и нещо имаше 2 дечица които бяха по големи около 3г. и винаги без причина идваха и започваха да го налагат (примерно защото ги гледал) или да го пръскат със пясък (само защото стои на същия пясъчник) съответно правих забележка на детето майка му му се караше и ми се оплакваше, че вече вдигнала ръце от него и то съответно продължаваше в същия дух и много естествено си махнах детето от там, обяснявам му че не може да си играе на пясъчника понеже там има лоши деца, и не може да се пързаля на пързалката понеже същите деца я бяха натрупали с пясък, съответно майките им казваха че не можели да се оправят с тях и да не сме се пързаляли. Еми, няма да си тровя нервите с хорските деца я, сега не го водя на този пясъчник.