Кризата на третата година

Ако ще съм полезна ще напиша повечко –
В първата част се разглеждат хронологично етапите на развитие. Първата глава се казва ‘Кризата на третата година’
Втората част е ‘Светът през погледа на детето’. Там са главите за агреасията, ревността, страховете
Треата част е ‘Лабиринти на възпитанието’

До голяма степен написаното от мен в първият постинг на темата съвпада с написаното в тази книга. Като цяло книгата е увлекателна и смилаема (за разлика от ‘Въведение в детската психология. Отговори на най-важните въпроси ‘- тя е доста академично написана и се чете по-трудно). 
Няколко абзаца
„честото неподчинение и противопоставяне с възрастните е породено от желанието му да изпита собствената си независимост и да се усети като свободно и независимо от другите същество”
‘в грубото вмешателство и пресичане на тези първи опити за самостоятелна дейност на тригодишните деца психолозите откриват по-късни прояви на стеснителност, плахост, неувереност…”
 пс. малка е (само 200стр) и не се задълбочава много много, примерно кризата е на 12стр

Ами аз единствено от форума разбрах,че това е нормално при деца на тая възраст(ако приемем,че е).Иначе-приятелчетата на Ния са си съвсем сговорчиви,лъчезарни и спокойни същества,растат заедно,така че съм ги наблюдавала във всичките им периоди на развитие.Ако има хленчене за нещо,е много лесно вниманието на детето да бъде отвлечено с  друго,липсват тия драматични кризи,изтощителни преговори за най-най-дребно и маловажно нещо(като например с кой крак да направи първата стъпка).Може би просто около мен са такива децата,не знам.
А понеже се коментираше книгата на Додсън-на мен лично ми допадна,има много хубави съвети,някак...оптимистично е написана Не знам дали е просто късмет,но наистина няколко седмици след третия рожден ден на Ния кризите намаляха драстично,т.е почти спряха,даже пусках и тема тогава.
Според мен от всяка книга човек може да вземе своя дял  истина и полека лека да си сглоби картината,аз отдавна не търся книгата-панацея,а търпеливо си редя пъзела.Сигурна съм засега,че Малкият тиранин дава много интересни интерпретации на нещата. Maria.St ,и аз не се сдържах с коментара

Тази съм я чела преди време и май не бях особено впечатлена (но дали не беше, докато още нямах деца ). И аз се заинтригувах да я прегледам отново.

аха полезно би било да има повечко мнения 

Аз напоследък много съм се отдала на писания за изто4ни у4ения и методи и може би затова много съм против западните книжки напоследък.Струва ми се,4е пове4ето са написани за западняри,за6тото ако им кажат някои истини в о4ите, знаете ли какъв стрес 6те им създадат на ина4е така безметежното им съ6тествуване?Запада нито е цъфнал,нито е вързал.Хората са си абсолютно не6тастни,въпреки това,което имат.
Не знам какво е писала българката в тази книга,но предположих 4е може да е не6то по-разли4но.

Винаги съм си мислела, че средностатистическият западняк е щастлив с това, което има. А и ти самата казваш "безметежното им  съществуване" 

Препоръчай "източна" книжка за начинаещи, ама без религиозни елементи по възможност (то дали има такава всъщност ).

Ами под безметежно съ6тествуване имам впредвид,4е си мислят,4е са добре,понеже не знаят колко са зле .

Книжка за деца не мога да ти препоръ4ам.Ина4е книжки много(за на4инае6ти то4но незнам),и у4енията им нямат ни6то об6то с религията.Ина4е и аз не бих ги 4ела.

За книжка - аз питах по принцип, не за деца, просто в тази тема те "хванах".

Ами аз и друг път съм писала,по4итателка съм на О6о.Не знам на теб дали 6те ти хареса.Може6 да си свали6 безплатно.Някои от тези съм 4ела,имам други купувани,които тук ги няма.Не се води по някои заглавия,не става дума за религия.Или по-то4но става,но по един много интресен на4ин,даже осъдителен.Книгите зву4ат доста съвременно.
http://www.spiralata.net/s.php?find=%CE%F8%EE&submit=%D2%FA%F0%F1%E8

При ОШО няма ло6о!

хе и аз харесвам Ошо между другото мисля че точно в негов стил и по принцип характерно за повечето източни култури би било зачитането и уважението на личността, пък била тя и детска а за свободата - мнението му е ясно. Защо тогава не приемаш идеята че личността има своите етапи и нужда от пространство американският стил свързвам с правила и указания стъпка по стъпка ... всъщност зависи какво разбираш под написани за западняри? прочете ли статиите от 1стр

4етох отна4алото темата,колко внимателно е друг въпрос.Как ти хрумна,4е не приемам етапите,о6те по-малко пък липсата на свобода и пространство?Ми аз съм Стрелец даже,няма ни6то по-важно от свободата не само за мен,но и за другите.
В Малкия тиранин става дума за друго не6то ми се струва, и то няма об6то с вси4ко по-горе изброено.Там се разглеждат при4ините за възникване на истериите,какво то4но ги предизвиква,и за6то при някои народи това отсъства.
О6о съ6то пи6е ,4е примерно  при някои примитивни племена гнева изоб6то не е познат.
Никой не казва,4е трябва да се ограни4ава детето в ли4ностното му развитие.
Между другото О6о е отгледан от баба си и дядо си.

Омега, прави ми впечатление, че колкото и да си чела едно не си раzбрала ... никога не гледай на нещата едностранно, винаги поглеждай и от страната на опонента. Пишеш zа гнева, а самата книга е иzраz на гнева и беzсилието на родителя спрямо детето, тъй каквто гнева е иzраz на детето, че родителят му не го раzбира.
Както някой беше написал, майтата е детски психолог, но не всеки е добър детски психолог. Всяко действие си има противодействие и zа всяко нещо си има причина.
Опитай да погледнеш на въпросната книга от гледна точка на детето. ТЗа ще се нарича "Майката тиранин" или "Книгата, която накара майка ми да е груба и лоша с мен и о9е по малко да ме обича и раzбира" ... Детето сега се учи и няма много поzнати средства на иzраzяваме на собсвени чувствеа и менния. Като кърмаче е плачът и това нататък се раzвива в думи и друг вид комуникация, но писъците намирам са някъде по средата ... Помисли си, че си на негово място, я си представи , че то се почувства, че ти правишнещо не наред и вместо да реагира вzеме да ти обърне гръб, не ти говори, ходи важно край теб ... а ти чакаш да иzраzи одобрение, раzбиране , любов...
Ей , хора, ами поставете се на местата на децата си.

Доколкото разбирам иска6 да изкара6 мен тиранката.Ами добре,6том така ти харесва.МОже пък това да е при4ината.
Това,което аз оба4е искам да ти кажа е,4е има гняв,който трябва да се изкара,и гняв,който е непознат като 4увство-изоб6то не познат,няма го.Ако си толкова добра по психология сигурно 6те си про4ела някъде,4е това е 4увство,което не ти е дадено,а се развива.Зна4и аз просто съм допуснала детето ми да го развие.Книгата разглежда някои от при4ините и в този смисъл за мен е полезна.
Границите, за които говоря се естествени,ако мога да ги нарека така,а не изкуствени.Какво об6то има това със свободата на детето?!Примерно това,4е вместо да го сложа да спи в креват 70/140,за да не се зазглезва,го сложа в люлка?6те му ограни4а ли свободата от това?Или пък го нося плътно до тялото ми,вместо да го друсам в коли4ка,6тото об6теството това е приело?Или говорим за разли4ни не6та?
Ти всъ6тност про4ете ли книгата?На втори 4етене е добре да се преско4ат разните слу4ки с деца и да се препро4ете останалото,вкл. законите на Сътворението примерно.

Аз я прочетох. Има върху какво да се замисли човек, не е като да няма, но се затвърди впечатлението ми, че не е моят тип книга/автор. Много залитания има и не мога да го приема с чисто сърце - дори да се абстрахирам от начина на изразяване, не може през два абзаца да обяснява, че жената като не обърне внимание на мъжа и той отива при дъщерята... И изобщо случаите, които там е дал, са наистина случаи от клиничната практика, някак не ми се струва добра идея от тях да се обобщава за всички деца.

Същото и за лечението (преодоляването на проблема). Единственото предложение, което дава, е държането в здрава прегръдка (там всичките други за привличане на бабата и дядото и започване на терапия от тях са абсурдни за нашата действителност). Пробвах го това една сутрин през уикенда, ами скъсахме си и двамата със сина ми нервите, толкоз много не беше ревал милият в скоро време, но не видях някакъв особен ефект...

Пак казвам, има върху какво да се мисли от книгата, но не е такава, която да кажа "ей, сякаш е писана за мен и моето дете" и в която във всяко второ изречение да намирам нещо, което наистина мога да използвам.

За гнева съм срещала и доста други обяснения - последното в книжката на Ганка (която пък сега зачетох) - че идва от непрестанното сравнение, което детето прави между себе си и родителя, желанието му да е добро във всичко като родителя, и невъзможността да го осъществи. Затова и се редуват периоди на подражание и кротко поведение, в които родителят се идеализира, с периоди на бунтарство и отблъскване. (това е обяснение за възрастта 4-5 год.).

Omega иzобщо нямам намерение да те иzкаравам каквото и да било и не съм психолог, но ти си още по малко. Сори.