Позволявам ти, Бубо, аз съм наясно, че сме с различни житейски позиции.
А ти с тез дълги крака задължително трябва да родиш една дъщеря
А ти с тез дълги крака задължително трябва да родиш една дъщеря
- Публикувана: 8 юни 2007, 00:24 ч.
- Последно мнение: 31 дек. 2007, 11:29 ч.
Трудни решения.
Позволявам ти, Бубо, аз съм наясно, че сме с различни житейски позиции.
А ти с тез дълги крака задължително трябва да родиш една дъщеря
А ти с тез дълги крака задължително трябва да родиш една дъщеря
Да, да..че да прилича на мъжа ми(с набита структура). Ти ли ще дойдеш да казваш на гените кой къде и за какво да отговаря?
Ама гените се търсят поколения назад. Във всеки род има побойници, алкохолици, тъпанари.
Позволи ми да имам малко повече наблюдения върху гените като цяло, както и виждане за осиновяването като плюсове и минуси, рискове и ползи
Сподели ги, след като ги имаш. Освен ако имаш причина да не го правиш.
И откъде повече наблюдения имаш(не се заяждам)?Познавам хора със сходна съдба,само дето детето е родно.Оплакаха се в социални служби,правеха разследване,детето сега е в дом някакъв настанено.Осиновено,родно,като се стигне дотам според мен се задейства инстинкт за самосъхранение.
А според вас кое има водеща роля при формирането на характера - гените или възпитанието и социалната среда?
И двете, но понякога едното взема превес над другото. Всичко заложено у човека (генетично и формирано в последствие) е в една постоянна борба да излезе навън, затова и хората са различни личности и всичко е индивидуално.
Не можем да ударим чертата и да кажем: ти си такъв заради гените си или ти си такъв заради възпитанието си. Двете неща не бива да се разглеждат отделно - личността човешка е съвкупност.
От тази тема ще излезе, че няма свестни осиновени деца, а не е така. Аз лично познавам 
Възпитанието и отношението, което е показано към детето.
А според вас кое има водеща роля при формирането на характера - гените или възпитанието и социалната среда?
Ама гените се търсят поколения назад. Във всеки род има побойници, алкохолици, тъпанари.
Позволи ми да имам малко повече наблюдения върху гените като цяло, както и виждане за осиновяването като плюсове и минуси, рискове и ползи
Сподели ги, след като ги имаш. Освен ако имаш причина да не го правиш.
На кратко за гените- в голяма част от обучението ми, е наблегнато на тях(генетика- изключително неприятна материя
) Всичко подкрепено с големи дози примери, не само суха теоретична материя.за осиновяването- наблюдения и опит, до някъде пак част от обучението, другата част лични.
Не можем да ударим чертата и да кажем: ти си такъв заради гените си или ти си такъв заради възпитанието си. Двете неща не бива да се разглеждат отделно - личността човешка е съвкупност.
Точно така е. Просто не бива да се мисли, че само и единствено възпитанието и семейната среда са определящи. Щото не са
От тази тема ще излезе, че няма свестни осиновени деца, а не е така. Аз лично познавам
Нищо подобно. Но нали разглеждаме негативите в случая. Иначе и аз познавам осиновени деца, които са страхотни, в семейство, със собствени деца, които по нищо не се различават едни от други(даже свирят еднакво добре на един и същ музикален инструмент, в музик. училище..)
А според вас кое има водеща роля при формирането на характера - гените или възпитанието и социалната среда?
Според мен - възпитанието!
спомням се как ми разказваше за 2 ма братя-с разика 2 години-едното отличик,пример за подражание-а другото-пълна противоположност-не ходи на училище,краде.....и как майката плачела и казвала" моля ви -само не ми казайте ,че е от възпитанието-еднакво съм ги възпитавала-и двамата съм ги раждала-а сега какво???"
много е трудна цялата ситуацияи наситина-отстрани мога да кажа какво ли не-ама ако съм в ситуацията-едва ли ще е лесно
но и според мен не трябва да се делят децата и да се прибягва към разсиоиновяване-а може би проблема е дошъл от там-много преди да дойде идеята за разсиновяване-те вече са се държали с него като към осиновено дете
...
Явно гените си казват своето и дори и да искаш осиновеното дете да е добре в живота, не винаги родителите са виновни, поне в тези случаи дето съм описала, си мисля аз....
Явно гените си казват своето и дори и да искаш осиновеното дете да е добре в живота, не винаги родителите са виновни, поне в тези случаи дето съм описала, си мисля аз....
Не е точно така.
Имам 2 познати семейства - едното са с 3 родни деца. Хората са вече на възраст (към 60-70 г.) - майката е детска учителка, бащата инженер - интелигентни хора. Възпитаваха и отглеждаха еднакво децата си. Сега големият им син е дизайнер на мебели, женен, с детенце - разкошен човек и страхотно семейство. Дъщеря им също е омъжена и има детенце - с мъжа й се разбират много добре, тя е счетоводител, имат много успешна фирма. Малкият син така и не завърши училище, още в пубертета започна да пие, сега взема наркотици, няма работа, тормози родителите си и т.н.
Другото семейство са около 50-те с едно осиновено момче. Точно в пубертета "бащата" заряза семейството си, заради друга жена - тогава заяви на момчето, че не е негов син и не иска да го вижда. Минаха няколко години - момчето е страхотно - добро, възпитано, талантливо (в момента е един от най-добрите ни балетисти), студент е, има много мила и възпитана приятелка - живеят при майка му и той е невероятен син.
Та гените далеч не са определящи. Може би характерът, а аз твърдя, че това е нещо уникално, с което се ражда човек, а после само се дооформя чрез отношението на околните и чрез влиянието на средата и родителите.
Съпругът ми е минал през това. Не ми се разказват подробности за идиотизма и жестокостта на тази жена, но с две думи: именно разосиновяването го е запазило като човек и личност.
Така, както е и по принцип в живота: по - добре щастливо разделени, отколкото измъчващи се заедно.
Щом и двамата да го осъзнават и искат, защо да нямат право да вземат подобно решение?!
Така, както е и по принцип в живота: по - добре щастливо разделени, отколкото измъчващи се заедно.
Щом и двамата да го осъзнават и искат, защо да нямат право да вземат подобно решение?!
[
Позволи ми да имам малко повече наблюдения върху гените като цяло, както и виждане за осиновяването като плюсове и минуси, рискове и ползи
Сподели ги, след като ги имаш. Освен ако имаш причина да не го правиш.
На кратко за гените- в голяма част от обучението ми, е наблегнато на тях(генетика- изключително неприятна материя) Всичко подкрепено с големи дози примери, не само суха теоретична материя.
за осиновяването- наблюдения и опит, до някъде пак част от обучението, другата част лични.
Бубе,какво си учила?Бях останала с впечатление,че си медицинска сестра.
Ама гените се търсят поколения назад. Във всеки род има побойници, алкохолици, тъпанари.
Позволи ми да имам малко повече наблюдения върху гените като цяло, както и виждане за осиновяването като плюсове и минуси, рискове и ползи
Сподели ги, след като ги имаш. Освен ако имаш причина да не го правиш.
На кратко за гените- в голяма част от обучението ми, е наблегнато на тях(генетика- изключително неприятна материя
) Всичко подкрепено с големи дози примери, не само суха теоретична материя.за осиновяването- наблюдения и опит, до някъде пак част от обучението, другата част лични.
Ситуацията е страшна и за майката и за детето, но като че ли повече за него. Не допускам, че тя не е била готова да осинови дете, това не е решение което се взема просто така /естествено не отричам, че има и такива случаи/. Нещо се е случило с това семейство и то е отключило агресията на детето. Разводът е може би следствие от това "случилото се". Можем да пишем тук колкото искаме, но нашите съвети ще се въртят около собствения ни опит, ще даваме примери, ще разказваме случки... Лично аз смятам, че тук трябва да се намеси специалист, който да работи със цялото семейство. Колкото до разсиновяването не мога да го приема. Това да не е супермаркет, че да върнеш разваленият продукт. Щом си осиновил дете, то става твое заедно с щастието и проблемите, заедно с всички радости и отговорности които носи едно дете.
Препоръчани теми