Трудни решения.

  • 4 891
  • 107
  •   1
Отговори
8 юни 2007, 00:24 ч.
  • Sofia
  • Мнения: 4 222
Представете си следната хипотеза - семейство осиновява бебе. Малко след това им се ражда собствено детенце, момиченце. ПРеди година-две родителите се развеждат.
Осиновеното момче, което е в ранен пубертет вече, започва да тероризира майката, на която са предоставени родителските права. Бие я, проявява и нездрав интерес към малкото момиченце / може и да е здрав, но кой знае...?, страх лозе пази/
Майката иска да разосинови момчето.
Може би е важно и да добавя, че има данни, че след раждането на родното детенце по някакъв начин момчето усеща разлика в отношението към него. Семейната среда в която расте не е здрава, същестуват и съмнения, че е настройвано от бащата срещу майката след развода. Разбрало е, че е осиновено.
Възможностите след разосиновяването са да бъде настанено в дом за деца лишени от родителска грижа или може би да бъдат предоставени родителските права на бащата.
Какви са според вас моралните аспекти на едно разосиновяване.- И има ли такива?
Оправдано ли е да вземем дете на "заем" ? ...Или да направим рекламация в момента в който си дадем сметка, че стоката не е годна или може би в процеса на употреба сме я повредили.
Или да поемем цялата тегоба свързана с физическо насилие и може би други посегателства.
Любопитни са ми вашите мнения по отношение една подобна хипотетична житейска ситуация.
Много се говори за осиновяването.
А отношението към осиновените същото ли е като към родните деца? И налице ли е същата амбиция да положиш усилие, да дадеш търпение или дори...да се примириш.

# 1 8 юни 2007, 00:34 ч.
  • Мнения: 2 353
  Сложна работа. Оставам с впечатлението, че всъщност проблема е в посегателството над малкото момиченце, зависи от ситуацията на майката. Има ли средства за психолог за момчето, има ли кой да й помогне? Очевидно тя не може да се справи сама.   

# 2 8 юни 2007, 00:40 ч.
  • Sofia
  • Мнения: 4 222
Няма посегателство. По-скоро опит да дразни майката. Но не се знае доколко и докъде е така и дали изобщо е така.
Но нека се абстрахираме от конкретния случай.
Любопитно ми е  принципно какви са мненията ви за разосиновяването и в кои случаи то е допустимо - чисто в морален аспект.


# 3 8 юни 2007, 00:45 ч.
  • Мнения: 3 423
Цитат на: dodo_dodo в пт, 08 юни 2007, 00:24
Или да направим рекламация в момента в който си дадем сметка, че стоката не е годна или може би в процеса на употреба сме я повредили.

А отношението към осиновените същото ли е като към родните деца? И налице ли е същата амбиция да положиш усилие, да дадеш търпение или дори...да се примириш.

Рекламация може само за осиновени деца ли да се направи?
Не мисля. В реда на нещата е и при собственоръчно придобити
деца да е възможно разсиновяване. Не съм запозната със закона,
но ми се струва логично. Който не играе по правилата, да е отсвирен.

Нямам представа, дали отношението към осиновените и неосиновените
деца е различно. Родителите на моя колежка от университета имаха
четири деца, последното беше осиновено. Еднакво възпитание и грижа.
Когато осиновеното дете навлезе в пубертета, почна да ги ограбва, лъже,
ограби и няколко съседи, манипулира... Доколкото си спомням, мислеха да го
разсиновяват. Колежката ми твърдеше, че гените били по-силни от възпитанието.

Кое е по-силно, не знам. Дали родителската обич или инстинктът за самосъхранение.

# 4 8 юни 2007, 00:48 ч.
  • Мнения: 2 212
Според мен на осиновяването не трябва да се гледа като на обратимо действие. От морална и от всякаква гледна точка. Когато се осиновява дете е също толкова важно решение колкото да решиш да родиш дете. Роденото дете, ако щещ не можеш да върнеш по обратния път, същото си мисля, че трябва да е и за осиновеното.

# 5 8 юни 2007, 00:51 ч.
  • Мнения: 5 468
Цитат на: ester в пт, 08 юни 2007, 00:48
Според мен на осиновяването не трябва да се гледа като на обратимо действие. От морална и от всякаква гледна точка. Когато се осиновява дете е също толкова важно решение колкото да решиш да родиш дете. Роденото дете, ако щещ не можеш да върнеш по обратния път, същото си мисля, че трябва да е и за осиновеното.
Права си абсолютно. Но аз пък по никакъв начин няма да търпя да ме бие сина ми Crossing Arms. РОден-осиновен - ще го изритам от къщи, честна дума.

# 6 8 юни 2007, 00:56 ч.
  • Мнения: 601
Възникават у мен много въпроси???Защото всяка история си има своята предистория.
    В конкретният случай момчето е осиновено от бебе.
    Значи те са хората,които са го отгледали и са му дали възпитанието и те трябва да погледнат грешките в себе си-т.е.родителите.От къде идва причината за това му поведение???А може и родителите да са го отчуждили по някакъв начин от себе си и това да е сега един вид последствието.Затова категорично за мен разосиновяване и дума не трябва да става.Какво значи разосиновяване???
     Та нали това е твоето дете за хубаво или лошо???
     "Майката иска да разосинови момчето".-за мен това не е майка!!!
       Една жена става майка,когато обича,грижи,възпитава,учи и развива своето дете,а не само когато го роди,защото има биологични майки ,които изостават своите деца,както добре знаем,но пък има майки,които осиновяват дете и правят всичките тези неща дори два път по-добре от други биологични майки.
        Затова в случая не младежа,а в родителите е вината!!!Явно е, че не са му дали нужните на всяко дете любов,уют,възпитание за да постъпва така!!!

# 7 8 юни 2007, 01:04 ч.
  • Мнения: 2 784
Има хора, които приемат деца в дома си без да ги приемат в сърцето си. Става дума и за родени и за осиновени. Според мен, буйното момче има нужда от здрава мъжка ръка, а и в случая на всяка цена трябва да се защити малкото дете. Т.е., ако има начин, бащата да вземе голямото дете, а майката- малкото.
А на въпроса- аз лично все си мисля, че бих правила разлика между свое и чуждо, въпреки, че се прекланям пред хора, които не правят.
Това конкретен случай ли е или питаш по принцип?

# 8 8 юни 2007, 01:26 ч.
  • Мнения: 2 792
  Да наистина трудни решения, предполагам, че хипотетичната ти тема, въобще не е хипотетична. 
  Сигурна съм, че ако бях осиновена, моите родители, които в момента се гордеят с мен, в бурния ми пубертет щяха да ме заплашват и с разосиновяване, освен с изгонване от вкъщи. Слава богу не бях чак толкова тежък пубер, умерен, но все пак трудно смилаем за собствените си родители, не ме изгониха от нас.
  Доколкото разбирам темата, става въпрос за отказ от осиновяване с цел превъзпитение, различни гледни точки не възможност за контрол, въобще не справяне с пубертета, конфликтът е двустранен, но провокиран и от други страни и събития.
  Връщането в дом е безумно според мен, по-добрия вариант е да остане при бащата, ако той има желание да се грижи за него, най-добрият майката да се вземе в ръце и да не разсъждава майка ли е или осиновителка.
  По принцип съм против разсиновяването, не бих изхвърлила животно, след като съм го взела в къщата си, при каквито и обстоятелства, за дете дори не мога и да си помисля, да направя нещо подобно, акълът не ми го побира.

 Замислих се, как така я бие, как една жена може да бъде определена като жертва на едно дете, не го разбирам.

  Лиске ние сме четири поредни деца, аз май съм най не адекватната (трета поред, след сестри близначки) като справяне с живота, нещо като черната овца. Лъгала съм, крала съм  първи-втори клас, въобще трудно приемам наложени правила, родителите ми редовно са се чудели дали да се срамуват или гордеят с мен. Инстинктът им за самосъхранение винаги ги е карал да се  разграничат от мен, ако бях осиновена в техните очи това би било оправданието за всичко, което се случва, да ама не съм. Просто в цялата група винаги има някой по различен.

Последна редакция: пт, 08 юни 2007, 01:48 от Кифлата

# 9 8 юни 2007, 03:27 ч.
  • Мнения: 3 760
Ако наистина има някакво посегателство над другото детенце, трябва да се вземат мерки. И няма значение дали извършителят е рОден или осиновен...
За разосиновяване  на дете взето като бебе не искам и да чувам  Naughty Просто това си е като отказ от рожденно дете. А точно на пубертетин...хммм, доста хора сме били невъзможни в пуберските си години...
От друга страна фактът, че младежът бие майка си ме  Sick #Crazy Това е меко казано недопустимо (пак няма значение кой му е биологичен родител).
Най-добре т.нар. баща да го вземе (стига да гледа на него като на свое дете). Поне за известно време.

Доста често хората осиновяват дете, защото не могат да имат свое. После обаче успешно се размножават и се чудят как да се отърват от "храненичето"  Confused
Възхищавам се на хора, които имат родни деца, но осиновяват още. Стига да могат да ги гледат като свои. За себе си знам, че не мога така (много любов мога да дам на осиновено детенце, но винаги ще обичам повече родното... Sad)

А тъй като случаят явно е повече от конкретен... Щом жената иска да разосинови -  бие я, не го обича достатъчно, чувства,че той е заплаха за по-малкото й дете и т.н. всякакви разисквания са безпредметни. Неморално е да се откажеш от детето си (независимо кой го е раждал), но и е абсурдно да поставяш другото си дете в положение на завишен риск от някакви посегателства...

# 10 8 юни 2007, 06:08 ч.
  • Мнения: 2 254
Ако не си "дорасъл" да осиновиш дете,не го прави!
Онази жена(а и колко ли още),май го е направила,само поради причината"ама как така,ще се оставим без дете"......
Тънък лед е тази тема...бягам от нея.

# 11 8 юни 2007, 06:28 ч.
  • Мнения: 3 405
Пубертетът е кофти възраст за всяко едно дете. А в случая има и нездрава семейна среда. Всяко дете би могло да реагира като това момче - и роденото от майката и осиновеното.
Това дете е объркано от пубертет, развод, разбрало е, че е осиновено, майка му не го иска. И реагира на всичко това. Нормално е човек да реагира, когато светът му се преобърне и реакцията не всеки път е приятна за околните.
Мисля, че трябва да се работи психологически с цялото семейство (нищо, че е разделено). Всеки има какво да осъзнава. Особено майката, която е решила, че детето й вече не й трябва.
Но какво ще стане реално, не знам.
Кофти е, че на един объркан тийнейджър се дава лош старт, ще живее с мисълта, че е прокуден, нежелан. Не ми се разсъждава хипотетично, но така се развиват девиаците. Децата трябва да растат в свят, където има опорни точки иначе вродената у всяко живо същество агресия ще избухне.

# 12 8 юни 2007, 07:14 ч.
  • Мнения: 3 537
Цитат на: Анджелина в пт, 08 юни 2007, 06:28
Пубертетът е кофти възраст за всяко едно дете. А в случая има и нездрава семейна среда. Всяко дете би могло да реагира като това момче - и роденото от майката и осиновеното.
Това дете е объркано от пубертет, развод, разбрало е, че е осиновено, майка му не го иска. И реагира на всичко това. Нормално е човек да реагира, когато светът му се преобърне и реакцията не всеки път е приятна за околните.
Мисля, че трябва да се работи психологически с цялото семейство (нищо, че е разделено). Всеки има какво да осъзнава. Особено майката, която е решила, че детето й вече не й трябва.
Но какво ще стане реално, не знам.
Кофти е, че на един объркан тийнейджър се дава лош старт, ще живее с мисълта, че е прокуден, нежелан. Не ми се разсъждава хипотетично, но така се развиват девиаците. Децата трябва да растат в свят, където има опорни точки иначе вродената у всяко живо същество агресия ще избухне.
Peace

# 13 8 юни 2007, 08:12 ч.
  • Мнения: 5 370
Хм....за мене проблемите идат от момента, в който родителите са се разделили. Не знам причините, мога само да гадая. Но от косвения ми опит на екс-класна знам, че конкретно в периода 12-13-14 и нагоре години здравата бащина ръка има голямо значение. Освен това пубертетът отключва понякога всички демончета и дяволи, които могат да се намират в един подрастващ/а(спомнете си трагичния случай с двете осмокласнички, които убиха съученичката си с някакви....измислени мотиви). Винаги съм си мислила, че ако един родител успее да удържи положението в периода 12-19 години, то той почти си е завършил ролята....щото оттам нататък следва единствено надграждането.
Додо, аз на мястото на майката бих говорила сериозно с бащата. Но пък тук идва и сложния момент, че не се знае него колко го "боли" за чуждата кръв.
Колкото до консултациите със специалист-те са повече от наложителни. Защото понякога тънката граница между заплаха и реално действие много бързо се размива. Tired
П.С. Да не говорим, че самата ситуация-да осиновиш, а после да родиш твое-е хиперсложна. Хич не може да се обвинява само горката жена, щото....предполагам, че е родила собственото си на по-голяма възраст....когато вече сигурно се е била примирила, тук повечето сте майки и знаете какви са усещанията още когато ти шава в корема, пък да не говорим като се пръкне на бял свят. Така че-недейте толкова лесно да раздавате квалификации от сорта "Тя не е майка" и т.н.

# 14 8 юни 2007, 08:16 ч.
  • Варна
  • Мнения: 1 306
Замислих се защо се казва "здрава бащина ръка", а не "здраво бащино присъствие", примерно.
По темата - разсиновяването ми се струва гадост, това ми е първосигналната реакция. Ситуации и хора обаче има всякакви. Не знам какво им е на тия хора, за да стигнат до такова желание.

# 15 8 юни 2007, 08:19 ч.
  • Мнения: 5 370
Цитат на: daffodil в пт, 08 юни 2007, 08:16
Замислих се защо се казва "здрава бащина ръка", а не "здраво бащино присъствие", примерно.
По темата - разсиновяването ми се струва гадост, това ми е първосигналната реакция. Ситуации и хора обаче има всякакви. Не знам какво им е на тия хора, за да стигнат до такова желание.
Ми аз за себе си мога да кажа каква е разликата между "присъствие" и "ръка".
Присъствието....всеки може да ПРИСЪСТВА.
Ръката може да те погали, да те потупа приятелски или окуражаващо по рамото, да си поплачеш на ръката(рамото) на някого, да ти покаже вярната посока,  но може и да те притисне......или постисне....за да се усетиш. Забележи, избягвам думичката "удари" или "посегне".

# 16 8 юни 2007, 08:23 ч.
  • Варна
  • Мнения: 1 306
Според мен баш от удрянето си тръгва лафа с ръката. Все пак, години наред боят е бил основно възпитателно средство. 

# 17 8 юни 2007, 08:41 ч.
  • Мнения: 3 740
Наистина трудни решения.
Не мисля, че е редно да се нахвърляме върху жената. Тя е осиновявала детето с желанието да го  отгледа и обича, едва ли е очаквала, че няма да се справи. Никой не знае на колко обич и саможертва е готов, докато животът не го подложи на изпитание - обикновено сме склонни да се надценяваме. Друг е въпросът, че дългът стои над желанията ни.
В конкретния случай бащата е от изключително значение. Момчето се чувства отхвърлено отвсякъде - научило е, че е осиновено, а сестра му - не, бащата ги е напуснал и то вероятно си мисли, че е виновно за това, а пубертетските му проблеми се посрещат на нож. Мисля си, че възможното решение е момчето да отиде да живее при баща си.

# 18 8 юни 2007, 08:56 ч.
  • Мнения: 4 841
Цитат на: ТинаХрис в пт, 08 юни 2007, 06:08
Тънък лед е тази тема...бягам от нея.

Да, така е.
Колкото и да си разсъждавам хипотетично, нямам представа какви са били подбудите на тези хора, какво и как са преживяли... За себе си знам, че не съм готова на такъв жест. Преди да родя си мислех, че - живот и здраве - след години ще осиновя ПОНЕ едно дете. Сега обаче знам, че не мога да го направя. Егоистично е, не се гордея с това си решение, но осъзнах, че връзката майка-дете се изгражда от мига на зачеването, в който подсъзнателно знаеш, че се е случило, мине се през деветте месеца на бремеността, емоцията на раждането... Не съм в състояние да приема дете, с което не съм изживяла всичко това.  Sad

# 19 8 юни 2007, 08:58 ч.
  • София
  • Мнения: 4 867
Чудя се какво щеше да е решението на майката, ако агресивното поведение идваше от страна на роденото от нея дете... Щеше ли да върне осиновеното, за да го предпази от агресора? Щеше ли да изгони родното си дете?

# 20 8 юни 2007, 09:03 ч.
  • Мнения: 4 371
Не прочетох кой какво е писал, но ако на мен се случи това(пази Боже), мисля, че ще го дам на баща му, защото момчетата в тази възраст имат нужда от родителски контрол повече от когато и да е било. И след като майката не може да се справи, е нормално бащата да опита и след това да се мисли за разосиновяване(така ли се пише?!), ако положението е толкова лошо. И все пак, ако момчето се почувства застаршено да остане на улицата, може би би променило поведението си Thinking

# 21 8 юни 2007, 09:03 ч.
  • usa
  • Мнения: 2 113
според мен такъв въпрос не може да се разглежда хипотетично, само конкретно - конкретните хора биха постъпили по конкретен начин и биха били напълно прави за себе си и за децата си. ако ние(или който и да е друг) кажем, че е неправилно, грешно, грозно, престъпно майката да "върне" осиновеното дете и тя вземе и ни послуша и в последствие не успее да се справи със ситуацията и момчето нарани сестра си, чия ще бъде вината? на нас може да ни се струва неморално и грозно, но ако законът го разрешава и майката приема тази мисъл, според мен е по-добре да го направи. та тя вече в сърцето си се е отказала от това дете, как ще се бори за него и ще го защитава?
преди няколко години бях чела за подобен действителен случай, мисля, че беше във великобритания. семейство осиновява момиченце на около годинка. оказва се, че детето има някакво рядко заболяване, заради което периодично изпада в кризи - неконтролируемо бие, удря, чупи и не подлежи на успокоение и лечение. майката, която се грижи основно за детето, опитва няколко 2-3 години, но не може да се справя и се отчайва. решават, че искат да се откажат от детето, но не им разрешават или поне не достатъчно бързо. при поредната криза тя не издържа, отвръща на ударите на детето и прекалява - пребива го до смърт. кой е виновен? ако и бяха приели обратно детето, бъдещето му може би нямаше да е розово, но поне щеше да има някакво бъдеще и шанс.
би било прекрасно ако осиновени или не всички деца са обгрижвани от родителите си с безкрайна любов, търпение и разбиране, но това го няма дори в книгите и филмите. всяка житейска ситуация е конкретна, всеки сам трябва да си преценява и да си взема решенията и съответно да живее с тях.

# 22 8 юни 2007, 09:30 ч.
  • Мнения: 7 186
Мисля, че бащата трябва да поеме своята роля в момента. Все пак решението за осиновяване са го взели заедно и той носи равна отговорност с майката, не бива целият товар да пада само върху нейните плещи.
Разосиновяване в този етап, в който се намира момчето- пубертет, ще му нанесе огромен удар. А и това вече е последна спирка- когато всички други алтернативи са изчерпани и наистина няма никакъв шанс.
Мисля, че бащата трябва да го вземе, може би трябва да включат и детски психолог и да търсят правилния начин. Много търпение се иска.
То е много лесно да го изоставят, но в крайна сметка и те носят голяма вина за насъбралото се напрежение в него. Вероятно е, момчето да си е наред, но с това поведение да си "отмъщава".

Цитат на: dodo_dodo в пт, 08 юни 2007, 00:24
...след раждането на родното детенце по някакъв начин момчето усеща разлика в отношението към него. Семейната среда в която расте не е здрава, същестуват и съмнения, че е настройвано от бащата срещу майката след развода. Разбрало е, че е осиновено.

Във форума за Осиновяване може би ще има доста полезни мнения по въпроса, а и сходни ситуации.

# 23 8 юни 2007, 09:35 ч.
  • Мнения: 1 072
Доколкото разрах, детето късно е разбрало, че е осиновено. И то май в процеса на развода. Ужасно е, загубило е почва под краката си. Не бива да се отказват от него. Но пък какво знам аз.

# 24 8 юни 2007, 09:42 ч.
  • Мнения: 1 492
Грешката е изцяло в родителите. След като са осиновили дете - това е ТЯХНОТО дете, не зависимо от факта, че в последствие са станали и биологични родители. Ако на тази майка посегне биологичното и дете, какво щеше да го прави? Не е майка това за мен- съжалявам.
Има си начини да поправи нещата и дай боже да вземе мерки и да го направи.

# 25 8 юни 2007, 09:54 ч.
  • Мнения: 3 091
според мен тук не става дума за трудно решение. когато тези хора са осиновили момчето, те са поели отговорност за него докато навърши пълнолетие! и така и трябва да бъде - да продължат да се грижат - без значение майката или бащата!
очевидно е обаче, че детето е усетило различното отношение - аз лично не мога да ги съдя. самата аз не знам как бих реагирала, бих ли делила децата си (ако имам повече?)
лошото е, че в такива ситуации негативите обират децата. Сега той примерно се бунтува, отмъщава по някакъв начин. изкарва си го на момиченцето. но вътрешно страда - сигурна съм!

би трябвало тези хора да продължат да се борят за децата си - и за двете! да заведат момчето на психолог и да му покажат, че го обичат истински!

това мисля аз!
разсиновяването е гнусен начин да се отървеш от отговорност!

# 26 8 юни 2007, 10:02 ч.
  • Мнения: 27 524
Хубава тема си пуснала, Додо. Трудна, сива. Не всичко е черно и бяло, всеки случай е различен, всеки човек реагира различно. Имах колежка, около 40-те, стара мома, живее с родителите си, няма мъж и деца. Осинови си прекрасно момченце на 4 годинки. Всичко беше цветя и рози десетина години, докато ей така, изведнъж, детето не започна да чупи всичко в къщата и да налита на бой на нея и на родителите. След консултации с психиатри и изследвания се оказа, че детето е с наследствена шизофрения, но никой в процеса на осиновяването не е знаел или може би просто не е казал, не знам. Значи момчето расте и става голям, здрав мъж в къща с двама възрастни и самотна жена и ако поиска - да, може дори да ги убие. Колежката ми подаде молба за разсиновяване. Не знам какво е станало, като се прибера ще се видя с нея и ще разбера. Тежко им е много.
Не знам къде е правилният отговор и дали има такъв. Да, много точно си го написала за връщането на стоката и какво бихме правили, ако беше наше родно дете? Не знам, аз нямам опит, не знам как бих постъпила. Не е лесно, много е трудно, много е комплицирано. Не знам...

# 27 8 юни 2007, 10:25 ч.
  • Мнения: 4 324
Сложна тема ...
Не се събуждаш един ден и решаваш, че искаш да осиновиш дете, не е така. Решението за осиновяване се обмисля дълго и то не само от единият родител, а задължително от двамата. Към осиновяване трябва да се пристъпи, едва когато и двамата родители са убедени, че няма да правят разлика между осиновенето и роденото дете. Всъщност, поставяш ли си въобще този въпрос, то не си готов за осиновяване.

Когато осиновиш дете, трябва да си готов да положиш същите услия, обич и търпение, както ако то беше родено от теб и пак стигаме до въпроса, чии гени носи детето. Там е цялата работа, не трябва да възприемаш това дете, като не твое дете.

Отплеснах се.
Не смятам че е нормално да осиновиш едно дете от бебе, да го отгледаш и възпитаваш и после да решиш, че не става и да тръгнеш да го „връщаш” Не знам как може да се „изпари” обичта към едно дете, не мога да осмисля такова нещо и да си го представя.

Пубертета е трудна възраст. Развод в пубертета е двойно изпитание както за детето, така и за родителите. Развод, пубертет и осиновяване в взривоопасна комбинация.

Друга подобна хипотетична ситуация.
Женят се мъж и жена с по едно дете от предишни бракове. Децата са малки момчето на 2, момичето на 1. Децата са припознати от двамата родители (не знам дали употребявам правилната дума). Мъжът умира, когато детето му (момичето) е на 12 и момчето на жената започва да се държи по сценария на Додо. Какво следва в тази ситуация - разсиновяване и на кое дете? Не смятам, че при трудност трябва да се отказваш от децата си! Защото осиновеното дете, също е твое дете.

Но за съжаление не всичко е така просто, не е черно и бяло, а е сиво и всяка ситуация си има своите спецификации.

# 28 8 юни 2007, 10:30 ч.
  • Кацнала на едно дърво.
  • Мнения: 3 192
Много труден въпрос. Конкретно в тази ситуация не знам как би се справила майката. Сама е. Явно не е типа "силна жена", сигурно е ужасена и уплашена. Коя не би била на нейно място, де.
Съпругът й не само, че не й помага, ами влошава нещата. Настройва детето срещу нея и какво? Гледа сеир? Предполагам, че и цялата тежест по отглеждането пада върху нея - освен грижата и обичта става дума и за средства.
Нямам отговор. Ужасно е и за децата, и за майката.

# 29 8 юни 2007, 10:51 ч.
  • Варна
  • Мнения: 10 790
Не съм чела цялата тема, но познавам няколко вече възрастни семейства с осиновени деца (вече също големи), които имат проблеми. Едните са интелигентни хора, работели навремето в театъра, осиновеният им син е наркоман, крадец, не се задържа дълго на нито една работа, хората мизерстват заради него, а едно време са били добре.

Другият случай - осиновения син (мъж на ок. 40 год.) непрекъснато идва в жилището на майка си да иска пари, блъска по вратата (тя не му отваря), чак полиция викат... Той живее в някаква гарсониерка, където дори врати няма - всичко  е разпродал, пиянства.

Явно гените си казват своето и дори и да искаш осиновеното дете да е добре в живота, не винаги родителите са виновни, поне в тези случаи дето съм описала, си мисля аз.... Thinking

# 30 8 юни 2007, 10:55 ч.
  • Sofia
  • Мнения: 4 222
Цитат на: Киса в пт, 08 юни 2007, 10:51
Не съм чела цялата тема, но познавам няколко вече възрастни семейства с осиновени деца (вече също големи), които имат проблеми. Едните са интелигентни хора, работели навремето в театъра, осиновеният им син е наркоман, крадец, не се задържа дълго на нито една работа, хората мизерстват заради него, а едно време са били добре.

Другият случай - осиновения син (мъж на ок. 40 год.) непрекъснато идва в жилището на майка си да иска пари, блъска по вратата (тя не му отваря), чак полиция викат... Той живее в някаква гарсониерка, където дори врати няма - всичко  е разпродал, пиянства.

Явно гените си казват своето и дори и да искаш осиновеното дете да е добре в живота, не винаги родителите са виновни, поне в тези случаи дето съм описала, си мисля аз.... Thinking

Аз познавам семейства в които родните деца се държат по описания от теб начин.
Не се ли търси оправдание в осиновяването защото е по-лесно ?

А според вас кое има водеща роля при формирането на характера - гените или възпитанието и социалната среда?

# 31 8 юни 2007, 10:58 ч.
  • Bapнa
  • Мнения: 762
Много трудна тема, на която не мога да дам никакъв отговор, но следя вашите .... А не може ли просто да поговори с него - да му обясни, че много са го искали и въпреки, че е осиновен, са го обичали и отгледали и са му дали шанс в живота, а другото детенце му е сестричка и той трябва да я обича и защитава ???

# 32 8 юни 2007, 11:02 ч.
  • Варна
  • Мнения: 1 306
Цитат на: Presiqna в пт, 08 юни 2007, 10:58
А не може ли просто да поговори с него - да му обясни, че много са го искали и въпреки, че е осиновен, са го обичали и отгледали и са му дали шанс в живота, а другото детенце му е сестричка и той трябва да я обича и защитава ???

Може. Ако действието се развиваше в американски филм.

# 33 8 юни 2007, 11:06 ч.
  • Sofia
  • Мнения: 4 222
Цитат на: daffodil в пт, 08 юни 2007, 11:02

Може. Ако действието се развиваше в американски филм.


Да.

# 34 8 юни 2007, 11:07 ч.
  • Мнения: 4 324
Цитат на: dodo_dodo в пт, 08 юни 2007, 10:55
А според вас кое има водеща роля при формирането на характера - гените или възпитанието и социалната среда?

Според мен - възпитанието!

# 35 8 юни 2007, 11:10 ч.
Темата за осиновяването е необятна… Според мен само здравомислещи, търпеливи и емоционално уравновесени хора трябва да се решават на това. Осиновеното дете следва да получава същата обич и топлина, която родителите биха дали и ако е тяхно биологично. Всъщност защо трябва да се делят децата по този начин – дали собствени или осиновени, след като си се решил на тази стъпка трябва да се оправяш, длъжен си……..децата нямат вина..И сега конкретно – считам, че поведението и недостатъчното обръщане на внимание е довело до това положение-за бога това е ……нямам думи дете да посяга на майка си-без значение дали му е биологична или не.Та нали тя го е отгледала до тази възраст.Ролята на бащата също е много важна – особено за момче в тази възраст….Зависи много и начина, по който детето е разбрало, че е осиновено – за тези неща трябва да се говори открито и с дойстойнство, а не да се мънка и да се чака някой злобен човечец да издаде „без да иска тайната”. Трябва да се полагат всички усилия осиновеното дете да не се чувства по по-различен начин от родното/ити/.... Дали имат значение гените?!?! Вероятно имат, но не мисля, че се определящи – всичко зависи от средата, в която прохождаш, проговаряш, израстваш и ……ставаш или не ставаш човек.
Какво означава да разсиновиш дете?!?!?! Та нали си го искал навремето, как така изведнъж- не мисля, че това е нормално, напротив – трябва постоянство, упоритост и много, много любов, за да дадеш на това дете всичко, а точно това тези родители май не са успели да постигнат. Останалото би било нечовешко – това не е дреха, която като спре да ти харесва, или се износи, или просто й мине модата да захвърлиш ……
Познавам семейство, което не можеше да има деца и си осинови момиченце.След две години им се роди момиченце – тяхно си . Тези родители за достойни за възхищение-дават любовта си по един и същи начин и към двете деца, каквото има едното-това има и другото. Сега са вече големи госпожици и това продължава – осиновеното дете знае, че мама и тате не са му биологични родители, но това не променя нищо- приятелството, любовта и честността и уважението между тях си остават най-важните неща……

# 36 8 юни 2007, 11:11 ч.
  • Мнения: 5 622
Цитат на: ТинаХрис в пт, 08 юни 2007, 06:08
Ако не си "дорасъл" да осиновиш дете,не го прави!
Онази жена(а и колко ли още),май го е направила,само поради причината"ама как така,ще се оставим без дете"......
Тънък лед е тази тема...бягам от нея.

 Peace

Само дето човек като осиновява, си мисли, че е достатъчно дорасъл. Да не говорим, че масово хората не си дават сметка за опасностите, които се крият зад "чуждият и неясен" генетичен материал....

# 37 8 юни 2007, 11:13 ч.
  • Варна
  • Мнения: 1 306
Е, айде сега, ще кажеш, че нашият генетичен материал е чист, арийски и расов.

# 38 8 юни 2007, 11:14 ч.
  • Мнения: X
Изобщо не ме интересува осиновено или родно е детето. Физическо и психическо насилие - пак казвам насилие, над родители е недопустимо за мен! Изритвам го на секундата, като мръсно коте. Няма да стане тая да се разстела, като килимче някой да ме гази пък било то и родното ми дете. Ако има начин да се помогне, някакво, макар и минимално съдействие от страна на детето - да, бих направила всичко по силите ми. Но такава опция да търпя тормоз от детето си - айде нЕма нужда  Stop В крайна сметка всеки сам избира пътя си, в моя не влиза подобен мазохизъм.

# 39 8 юни 2007, 11:15 ч.
  • Мнения: 5 622
Цитат на: daffodil в пт, 08 юни 2007, 11:13
Е, айде сега, ще кажеш, че нашият генетичен материал е чист, арийски и расов.

Не. Мисля, че ме разбра, точно какво искам да кажа. Останалото са празни приказки и убеждения Peace

# 40 8 юни 2007, 11:19 ч.
  • Варна
  • Мнения: 1 306
Бубо, няма гаранция, че дете с твоя генетичен материал няма да ти посегне. И възпитанието не е абсолютна гаранция. Различни души са децата, но предполагам, че ти не споделяш това виждане.

# 41 8 юни 2007, 11:22 ч.
  • Мнения: 5 622
Аз споделям виждане, че освен възпитанието(много хора си мсилят, че то е най-важно, пренебрегвайки неясните заложености на осиновеното дете), главна роля играе генетичният материал. И това не означава, че нашият е по-добър или по-лош. Означава, че е в известна степен по-предвидим(не става дума само за посягането. Засягам по-глобално нещата)  Peace

Предполагам сега съм малко по-ясна  Wink

# 42 8 юни 2007, 11:24 ч.
  • Варна
  • Мнения: 1 306
Ама гените се търсят поколения назад. Във всеки род има побойници, алкохолици, тъпанари.

# 43 8 юни 2007, 11:26 ч.
  • Мнения: 4 371
Добре де, чичо ми е алкохолик. Мъжът ми знае това. Не трябваше да имаме дете, защото нося лош ген ли?
Просто знаем къде са ни проблемите и знаем на какво да обръщаме повече внимание.

# 44 8 юни 2007, 11:27 ч.
  • Мнения: 5 622
Цитат на: daffodil в пт, 08 юни 2007, 11:24
Ама гените се търсят поколения назад. Във всеки род има побойници, алкохолици, тъпанари.

Позволи ми да имам малко повече наблюдения върху гените като цяло, както и виждане за осиновяването като плюсове и минуси, рискове и ползи  Hug

# 45 8 юни 2007, 11:29 ч.
  • Варна
  • Мнения: 1 306
Позволявам ти, Бубо, аз съм наясно, че сме с различни житейски позиции.
А ти с тез дълги крака задължително трябва да родиш една дъщеря  Laughing

# 46 8 юни 2007, 11:31 ч.
  • Мнения: 5 622
Цитат на: daffodil в пт, 08 юни 2007, 11:29
Позволявам ти, Бубо, аз съм наясно, че сме с различни житейски позиции.
А ти с тез дълги крака задължително трябва да родиш една дъщеря  Laughing

Да, да..че да прилича на мъжа ми(с набита структура). Ти ли ще дойдеш да казваш на гените кой къде и за какво да отговаря?  Crazy  Crossing Arms

# 47 8 юни 2007, 11:32 ч.
  • Sofia
  • Мнения: 4 222
Цитат на: БУБА в пт, 08 юни 2007, 11:27
Цитат на: daffodil в пт, 08 юни 2007, 11:24
Ама гените се търсят поколения назад. Във всеки род има побойници, алкохолици, тъпанари.

Позволи ми да имам малко повече наблюдения върху гените като цяло, както и виждане за осиновяването като плюсове и минуси, рискове и ползи  Hug

Сподели ги, след като ги имаш. Освен ако имаш причина да не го правиш.

# 48 8 юни 2007, 11:32 ч.
  • Мнения: 1 404
И откъде повече наблюдения имаш(не се заяждам)?Познавам хора със сходна съдба,само дето детето е родно.Оплакаха се в социални служби,правеха разследване,детето сега е в дом някакъв настанено.Осиновено,родно,като се стигне дотам според мен се задейства инстинкт за самосъхранение.

# 49 8 юни 2007, 11:35 ч.
  • Мнения: 3 405
Цитат на: dodo_dodo в пт, 08 юни 2007, 10:55
А според вас кое има водеща роля при формирането на характера - гените или възпитанието и социалната среда?

И двете, но понякога едното взема превес над другото. Всичко заложено у човека (генетично и формирано в последствие) е в една постоянна борба да излезе навън, затова и хората са различни личности и всичко е индивидуално.

Не можем да ударим чертата и да кажем: ти си такъв заради гените си или ти си такъв заради възпитанието си. Двете неща не бива да се разглеждат отделно - личността човешка е съвкупност.

# 50 8 юни 2007, 11:36 ч.
  • Мнения: 4 371
От тази тема ще излезе, че няма свестни осиновени деца, а не е така. Аз лично познавам Peace

Цитат на: dodo_dodo в пт, 08 юни 2007, 10:55
А според вас кое има водеща роля при формирането на характера - гените или възпитанието и социалната среда?
Възпитанието и отношението, което е показано към детето.

# 51 8 юни 2007, 11:38 ч.
  • Мнения: 5 622
Цитат на: dodo_dodo в пт, 08 юни 2007, 11:32
Цитат на: БУБА в пт, 08 юни 2007, 11:27
Цитат на: daffodil в пт, 08 юни 2007, 11:24
Ама гените се търсят поколения назад. Във всеки род има побойници, алкохолици, тъпанари.

Позволи ми да имам малко повече наблюдения върху гените като цяло, както и виждане за осиновяването като плюсове и минуси, рискове и ползи  Hug

Сподели ги, след като ги имаш. Освен ако имаш причина да не го правиш.


На кратко за гените- в голяма част от обучението ми, е наблегнато на тях(генетика- изключително неприятна материя  Close) Всичко подкрепено с големи дози примери, не само суха теоретична материя.

за осиновяването- наблюдения и опит, до някъде пак част от обучението, другата част лични.

# 52 8 юни 2007, 11:43 ч.
  • Мнения: 5 622
Цитат на: Анджелина в пт, 08 юни 2007, 11:35


Не можем да ударим чертата и да кажем: ти си такъв заради гените си или ти си такъв заради възпитанието си. Двете неща не бива да се разглеждат отделно - личността човешка е съвкупност.

Точно така е. Просто не бива да се мисли, че само и единствено възпитанието и семейната среда са определящи. Щото не са  Confused

Цитат на: Дуци в пт, 08 юни 2007, 11:36
От тази тема ще излезе, че няма свестни осиновени деца, а не е така. Аз лично познавам Peace


Нищо подобно. Но нали разглеждаме негативите в случая. Иначе и аз познавам осиновени деца, които са страхотни, в семейство, със собствени деца, които по нищо не се различават едни от други(даже свирят еднакво добре на един и същ музикален инструмент, в музик. училище..)  Wink

# 53 8 юни 2007, 11:47 ч.
  • Мнения: 2 249
Цитат на: Верити в пт, 08 юни 2007, 11:07
Цитат на: dodo_dodo в пт, 08 юни 2007, 10:55
А според вас кое има водеща роля при формирането на характера - гените или възпитанието и социалната среда?

Според мен - възпитанието!
майка ми е учителка от  години-предимно на момчета-и е видяла какво ли не...
спомням се как ми разказваше за 2 ма братя-с разика 2 години-едното отличик,пример за подражание-а другото-пълна противоположност-не ходи на училище,краде.....и как майката плачела и казвала" моля ви -само не ми казайте ,че е от възпитанието-еднакво съм ги възпитавала-и двамата съм ги раждала-а сега какво???"
много е трудна цялата ситуацияи наситина-отстрани мога да кажа какво ли не-ама ако съм в ситуацията-едва ли ще е лесно newsm78
но и според мен не трябва да се делят децата и да се прибягва към разсиоиновяване-а може би проблема е дошъл от там-много преди да дойде идеята за разсиновяване-те вече са се държали с него като към осиновено дете newsm78

# 54 8 юни 2007, 11:48 ч.
  • Мнения: 4 965
Цитат на: Киса в пт, 08 юни 2007, 10:51
...
Явно гените си казват своето и дори и да искаш осиновеното дете да е добре в живота, не винаги родителите са виновни, поне в тези случаи дето съм описала, си мисля аз.... Thinking

Не е точно така.

Имам 2 познати семейства - едното са с 3 родни деца. Хората са вече на възраст (към 60-70 г.) - майката е детска учителка, бащата инженер - интелигентни хора. Възпитаваха и отглеждаха еднакво децата си. Сега големият им син е дизайнер на мебели, женен, с детенце - разкошен човек и страхотно семейство. Дъщеря им също е омъжена и има детенце - с мъжа й се разбират много добре, тя е счетоводител, имат много успешна фирма. Малкият син така и не завърши училище, още в пубертета започна да пие, сега взема наркотици, няма работа, тормози родителите си и т.н.

Другото семейство са около 50-те с едно осиновено момче. Точно в пубертета "бащата" заряза семейството си, заради друга жена - тогава заяви на момчето, че не е негов син и не иска да го вижда. Минаха няколко години - момчето е страхотно - добро, възпитано, талантливо (в момента е един от най-добрите ни балетисти), студент е, има много мила и възпитана приятелка - живеят при майка му и той е невероятен син.

Та гените далеч не са определящи. Може би характерът, а аз твърдя, че това е нещо уникално, с което се ражда човек, а после само се дооформя чрез отношението на околните и чрез влиянието на средата и родителите.

# 55 8 юни 2007, 11:52 ч.
  • Мнения: 1 134
Съпругът ми е минал през това. Не ми се разказват подробности за идиотизма и жестокостта на тази жена, но с две думи: именно разосиновяването го е запазило като човек и личност.
Така, както е и по принцип в живота: по - добре щастливо разделени, отколкото измъчващи се заедно.
Щом и двамата да го осъзнават и искат, защо да нямат право да вземат подобно решение?!

# 56 8 юни 2007, 11:57 ч.
  • Мнения: 1 404
[
Цитат на: БУБА в пт, 08 юни 2007, 11:38
Цитат на: dodo_dodo в пт, 08 юни 2007, 11:32
Цитат на: БУБА в пт, 08 юни 2007, 11:27
Цитат на: daffodil в пт, 08 юни 2007, 11:24
Ама гените се търсят поколения назад. Във всеки род има побойници, алкохолици, тъпанари.

Позволи ми да имам малко повече наблюдения върху гените като цяло, както и виждане за осиновяването като плюсове и минуси, рискове и ползи  Hug

Сподели ги, след като ги имаш. Освен ако имаш причина да не го правиш.


На кратко за гените- в голяма част от обучението ми, е наблегнато на тях(генетика- изключително неприятна материя  Close) Всичко подкрепено с големи дози примери, не само суха теоретична материя.

за осиновяването- наблюдения и опит, до някъде пак част от обучението, другата част лични.
Бубе,какво си учила?Бях останала с впечатление,че си медицинска сестра.

# 57 8 юни 2007, 11:59 ч.
  • Мнения: 5 622
Медицинска сестра(най-малко наблягане на генетиката)+ още някои изпити(пак медицински)+ Природоматематическа гимназия с профил биология. Само който е учил такова нещо, с учителка Патлеева, знае за какво иде реч  Laughing

# 58 8 юни 2007, 11:59 ч.
  • Мнения: 804
Ситуацията е страшна и за майката и за детето, но като че ли повече за него. Не допускам, че тя не е била готова да осинови дете, това не е решение което се взема просто така /естествено не отричам, че има и такива случаи/. Нещо се е случило с това семейство и то е отключило агресията на детето. Разводът е може би следствие от това "случилото се". Можем да пишем тук колкото искаме, но нашите съвети ще се въртят около собствения ни опит, ще даваме примери, ще разказваме случки... Лично аз смятам, че тук трябва да се намеси специалист, който да работи със цялото семейство. Колкото до разсиновяването не мога да го приема. Това да не е супермаркет, че да върнеш разваленият продукт. Щом си осиновил дете, то става твое заедно с щастието и проблемите, заедно с всички радости и отговорности които носи едно дете.

# 59 8 юни 2007, 12:00 ч.
  • Мнения: 920
Държанието на момчето е вик за помощ. Зависи дали майката може и иска да му помогне.

# 60 8 юни 2007, 12:03 ч.
  • Sofia
  • Мнения: 4 222
Цитат на: azaf в пт, 08 юни 2007, 11:48
Та гените далеч не са определящи. Може би характерът, а аз твърдя, че това е нещо уникално, с което се ражда човек, а после само се дооформя чрез отношението на околните и чрез влиянието на средата и родителите.

Добре, но характера не се ли формира именно следствие на тези две неща - и гени и среда?

# 61 8 юни 2007, 12:04 ч.
  • Sofia
  • Мнения: 4 222
Цитат на: MamaZ в пт, 08 юни 2007, 11:52
Щом и двамата да го осъзнават и искат, защо да нямат право да вземат подобно решение?!

Кой е казал, че и двамата го искат?
Това е твърдото желание на майката.

# 62 8 юни 2007, 12:05 ч.
  • Мнения: 5 622
Цитат на: dodo_dodo в пт, 08 юни 2007, 12:03
Цитат на: azaf в пт, 08 юни 2007, 11:48
Та гените далеч не са определящи. Може би характерът, а аз твърдя, че това е нещо уникално, с което се ражда човек, а после само се дооформя чрез отношението на околните и чрез влиянието на средата и родителите.

Добре, но характера не се ли формира именно следствие на тези две неща - и гени и среда?


Да.

# 63 8 юни 2007, 12:08 ч.
  • Мнения: 1 134
Цитат на: dodo_dodo в пт, 08 юни 2007, 12:04
Цитат на: MamaZ в пт, 08 юни 2007, 11:52
Щом и двамата да го осъзнават и искат, защо да нямат право да вземат подобно решение?!

Кой е казал, че и двамата го искат?
Това е твърдото желание на майката.



За теб, като страничен наблюдетел, кое е по - добре за детето?!

# 64 8 юни 2007, 12:12 ч.
  • Мнения: 1 220
Цитат на: Мадам Гоца в пт, 08 юни 2007, 12:00
Държанието на момчето е вик за помощ. Зависи дали майката може и иска да му помогне.

Ето това за мен е истината. Детето е осиновено като бебе, не като 8 годишен хлапак. В момента е в трудна възраст, а стеклите се обстоятелства усложняват в пъти повече ситуацията.  В НД имаше преди време тема за тийновете, никоя от пишещите майки не спомена да е осиновено детето и , а се говореше за трудната ежедневна "борба" с тийн.  Майката в случая трябва да мобилизира всичките си сили за да се справи!
Въпроса за гените и средата е друга тема!

# 65 8 юни 2007, 12:21 ч.
  • Sofia
  • Мнения: 4 222
Цитат на: MamaZ в пт, 08 юни 2007, 12:08
Цитат на: dodo_dodo в пт, 08 юни 2007, 12:04
Цитат на: MamaZ в пт, 08 юни 2007, 11:52
Щом и двамата да го осъзнават и искат, защо да нямат право да вземат подобно решение?!

Кой е казал, че и двамата го искат?
Това е твърдото желание на майката.



За теб, като страничен наблюдетел, кое е по - добре за детето?!



Аз не съм страничен наблюдател. Преразказвам история.
Интересува ме проблема не в своята частност, а по принцип. Именно защото нямам нищо общо с тези хора, но се вълнувам чисто човешки от тази дилема, която вероятно не е изолиран случай.
Та по принцип, моето мнение е, че майката трябва да положи всички усилия, абсолютно всички, за които може да се сети. Да потърси помощ, да направи онова, което прави една майка за детето си.
Когато детето е родно не си поставяш въпроса дали да го обичаш, защото е лошо. Ти просто го обичаш и сърцето ти казва да сториш всичко за неговото спасение.
Защо да не е така и с осиновеното дете?
Твърде просто и лесно е да кажеш - не мога, невъзможно ми е, но пък и то не е мое, така, че.....довиждане, да започнем на чисто.
А по отношение неговото желание - доколко то може да бъде база на която да се преценя как да се постъпи? Та това е само едно дете. Естествено, че във времето на пубертета си, то е бунтовник, то се опълчва, то е контра на всичко. Та твърде вероятно е ако някой го запита какво е желанието му -  да отвърне, че не иска да живее с майка си, че дори не желае тя да му е майка.
Но нима не знаем, че психиката на децата е незряла, че възприятията им са такива? Не случайно децата са наказателно неотговорни или поне частично. Дори и закона е приел, че те не са в състояние да разбират свойството и значението на извършеното и да ръководят постъпките си.....


# 66 8 юни 2007, 12:24 ч.
  • Мнения: 3 405
На това момче всичко му идва като гръм от ясно небе.
Представете си, че живеете в свят, където сте сигурни, имате семейство - майка, татко, брат (сестра) - опорни точки. И в един момент тази сигурна за вас структура рухва. Оказва се, че майката и таткото се разделят (това ви прави несигурни, объркани), после разбирате, че ТЕ не са ви биологични родители (още по-голям ужас - "кой съм аз?", губите идентичност), и за капак майката (тази, с която връзката на едно малко дете е най-силна) иска да се оттърве от вас, да ви заличи (какво ще си помислите?)
Всичко сигурно е рухнало, личността е загубена, той не знае кой е и къде ще бъде. Това е много объркващо дори за възрастен, какво да кажем за един тинейджър.
Реакцията му е нормална за положението. Друг е въпросът, че обществото я отчита като агресия. То си налага ограниченията и всеки различен - марш далеч от очите.
Много лош вариант.

Мога да си разсъждавам до утре.

Додо, има ли човек, който да работи с това семейство психологически?

# 67 8 юни 2007, 12:27 ч.
  • Мнения: 4 965
Цитат на: dodo_dodo в пт, 08 юни 2007, 12:03
Цитат на: azaf в пт, 08 юни 2007, 11:48
Та гените далеч не са определящи. Може би характерът, а аз твърдя, че това е нещо уникално, с което се ражда човек, а после само се дооформя чрез отношението на околните и чрез влиянието на средата и родителите.

Добре, но характера не се ли формира именно следствие на тези две неща - и гени и среда?


Това също, но аз изхождам от опита, който имам като майка на близнаци. Т.е. едновременно родени деца, отглеждани и възпитавани еднакво, със сходна външност и т.н. Но... имат особености в характерите и в повдението, които ги правят различни като слънцето и луната, а оттам настне не могат да бъдат "по калъп", защото дори и еднаквото възпитание е неподходящо в случая.
Т.е. има определена основа, с която човек се ражда - да речем да не е характер, а темперамент, нрав, светоусещане и т.н., а всички последвали събития и отношения изграждат т.нар. характер, но той пък се изменя с времето и с опита.
В случая с това момче - мисля, че опитът в семейството и отношението към него е било негативно, а това сега е реакция. Майката просто задълбочва проблема, като търси най-лесният изход.

# 68 8 юни 2007, 12:27 ч.
  • Мнения: 3 091
какво е водещото тук - според мен това, че може да се намери оправдание: "не е мое детето, чужди гени са. нямам право и възможност да нося отговорност"
хора се отказват и от собствените си деца, не ги поглеждат, не им помагат, не споделят!

аз също смятам, че жената би трябвало да направи всичко възможно да спаси и двете деца от самоунищожението!

аз лично не знам дали ще имам силата да осиновя дете. споделям ви го най-искрено. но това е друга тема

# 69 8 юни 2007, 12:27 ч.
  • Мнения: 5 370
Цитат на: dodo_dodo в пт, 08 юни 2007, 10:55
Аз познавам семейства в които родните деца се държат по описания от теб начин.
Не се ли търси оправдание в осиновяването защото е по-лесно ?

А според вас кое има водеща роля при формирането на характера - гените или възпитанието и социалната среда?

Dodo, и си права, и не си-имам предвид за гените.
Веднага ще поясня какво искам да кажа-по-голямата част от децата, които се хвърлят за осиновяване-защото за мене това е думата, "давам" ми е много мека, са нежелани, заченати от ..да речем, понякога хора с проблеми. Или са правени опити да бъдат махнати още от майчината утроба. Ето поради тази причина съм склонна да мисля, че понякога "кръвта вода не става". нямам предвид само описания от тебе случай.
Иначе за ролята на средата и възпитанието-то е ясно, това си е христоматийно.
Ох, не знам, дано Господ мене лично да не ме изправи в подобна ситуация.Отстрани можем лесно да говорим, че "трябва да направи всичко възможно".
А ако момчето продължи по наклоненета плоскост? ВЪПРЕКИ?

# 70 8 юни 2007, 12:31 ч.
  • Мнения: 2 070
Додо, като те видя каква си хубава и въобще не ми се разсъждава, абе май хич не ми се разсъждава, твойта хубост не пречи...мързи ме

# 71 8 юни 2007, 12:38 ч.
  • Sofia
  • Мнения: 4 222
Цитат на: Faithless в пт, 08 юни 2007, 12:27
Dodo, и си права, и не си-имам предвид за гените.
Веднага ще поясня какво искам да кажа-по-голямата част от децата, които се хвърлят за осиновяване-защото за мене това е думата, "давам" ми е много мека, са нежелани, заченати от ..да речем, понякога хора с проблеми. Или са правени опити да бъдат махнати още от майчината утроба. Ето поради тази причина съм склонна да мисля, че понякога "кръвта вода не става". нямам предвид само описания от тебе случай.
Иначе за ролята на средата и възпитанието-то е ясно, това си е христоматийно.
Ох, не знам, дано Господ мене лично да не ме изправи в подобна ситуация.Отстрани можем лесно да говорим, че "трябва да направи всичко възможно".
А ако момчето продължи по наклоненета плоскост? ВЪПРЕКИ?


И това е вярно  Cry
Но пък не е задължително условие. Не трябва да се приема като даденост.
Ето една друга история в този смисъл.
Семейство образовани хора, с елитарни професии, уважавани, възпитани, с едно родено детенце вече, дават за осиновяване второто си бебе защото....малката се ражда с малформация. Липсва и ръчичката от лакътя надолу.
Детето е истински ангел. Виждала съм нейни снимки. На три години я осиновява семейство от Италия, които виждайки я случайно са запленени от красотата и.

# 72 8 юни 2007, 12:40 ч.
  • Sofia
  • Мнения: 4 222
Цитат на: ДеЩоВиди в пт, 08 юни 2007, 12:31
Додо, като те видя каква си хубава и въобще не ми се разсъждава, абе май хич не ми се разсъждава, твойта хубост не пречи...мързи ме


Ех, какъв комплимент, благодаря!  Simple Smile
Отивам в петъчната !  Laughing

# 73 8 юни 2007, 12:43 ч.
  • Мнения: 5 370
За другия цитиран от тебе случай нямам думи. Мисля, че и земята бих продрала, за да изправя на крака детето си. МОЕТО. ooooh!

# 74 8 юни 2007, 12:45 ч.
  • Мнения: 1 134
Цитат на: dodo_dodo в пт, 08 юни 2007, 12:21
Та по принцип, моето мнение е, че майката трябва да положи всички усилия, абсолютно всички, за които може да се сети. Да потърси помощ, да направи онова, което прави една майка за детето си.

И моето е такова, но все пак изобилства от майки, които не го правят и за родните си деца. Защо тогава се учудваме, че има такива, които не могат да го направят за осиновените си?!
Затова тук е важно самото дете как ги усеща нещата (все пак има изслушване в съда на малолетни, значи не е съвсем без тежест мнението му), какви са вариантите с бащата, с други близки и пр.? Тази жена, ако веднъж е изстинала към него, трудно ще му даде това, от което има нужда. А само това е важното в случая - кой може да обича това дете. Не да се запази насила връзката.

# 75 8 юни 2007, 12:49 ч.
  • Мнения: 1 849
Аз мисля, че човек преди да стане майка не знае какво е това.
Преди да се омъжа исках да осиновя дете, така се стекоха нещата, че не можах. Когато имахме предбрачни консултации със съпруга ми, казвахме, че искаме три деца...
Но действителността е различна.
Мисля, че тази жена не е знаела какво е да имаш осиновено дете и какво е да си майка преди да го осинови...това не я оправдава.
Давате примери на деца които са възпитавани по един и същ начин и в същото време стават различни. Децата трябва да се възпитават различно, според темперамента, според интересите им. Никога метода с който подхождаме към едното не е подходящ към другото.
Смятам, че една майка трябва да се бори до последно за децата си и нещото което е най-важно, буйното дете трябва да знае, че въпреки държанието му то е обичано. Но в случая не е така. Това момче се е почувствало излъгано, от това, че не са му казали, че е осиновен, след това, че хората които уж са го обичали в един момент започват да си играят със чувствата му и да става буфер на техните отношения и накрая, се поставя въпроса дали да не бъде изхвърлен ...
Живял е с мисълта, че него го обичат само заради това което прави. Едно дете трябва да се обича просто така, не заради делата му, а заради самия него...
Факта, че бие майка си ясно говори, че е видял това поведение от някъде... Явно самият баща не я е уважавал и е пренесъл това отношение и в сина си...
Ако сега бъде раз синовен това за него ще е още един удар под кръста, още едно доказателство, че него никой не го обича и, че отново е отхвърлен... Със сигурност няма да има добро бъдеще. Огорчението и отхвърлянето са рани които много малко хора могат да се справят с тях, а особено тинейджъри...
Не знам, дали варианта да бъде даден на бащата е добър вариант, защото този човек е изиграл важна роля за да стигне това дете до тук. Може би трябва се помисли, за приемно семейство, за да се запази сигурността на малкото момиче. Но дори и в този случай, майката трябва да му покаже, че каквото и да прави тя го обича!
Но аз мисля, че не гените са определящи а възпитанието. Тези хора не са дали добра основа на момчето, оставили са излъгано, а сега лесно искат да се отърват от него. Едно дете се възпитава преди всичко с пример, а какъв пример е баща, който не уважава майката и предпочита своите удоволствия пред семейството си....

# 76 8 юни 2007, 12:50 ч.
  • Мнения: 920
Цитат на: dodo_dodo в пт, 08 юни 2007, 12:38

Ето една друга история в този смисъл.
Семейство образовани хора, с елитарни професии, уважавани, възпитани, с едно родено детенце вече, дават за осиновяване второто си бебе защото....малката се ражда с малформация. Липсва и ръчичката от лакътя надолу.
Детето е истински ангел. Виждала съм нейни снимки. На три години я осиновява семейство от Италия, които виждайки я случайно са запленени от красотата и.


Сигурно са образовани, но за уважавани и възпитани!? Възпитанието не е само да казваш Добър ден и да ядеш с нож и вилица.  а уважението - аз не бих ги уважавала.

# 77 8 юни 2007, 12:56 ч.
  • Мнения: 9 865
Разосиновяване е нещо като рекламация, но детето не е нещо като стока.
Ти дори кучето си няма къде да върнеш, камо ли човек.
Не е вярно, че гените са по-силни, защото има стотици примери за това.
Не можеш да виниш едно дете, че реагира агресивно, то реагира НА НЕЩО и това нещо е сгрешено във възпитанието му, или се доказва от лекар, което вече е друг въпрос.
Няма морално оправдание за разосиновяване. Може да го изгониш от дома си, да го настаниш в квартира, да го юркаш да се оправя сам, както би могъл и към родно дете, но да го върнеш... На кого го връщаш, по дяволите...

# 78 8 юни 2007, 12:58 ч.
  • Be realistic - plan for a miracle.
  • Мнения: 844
Мнението ми за разсиновяването е следното: голяма простотия и бягане от отговорност. Може да го направи само човек, който така и НЕ Е възприел осиновеното си дете като собствено... или просто е коравосърдечен.

Когато осиновиш дете, то става част от семейството ти, твоето семейство. Така ли се зарязват хора от семейството, при първия проблем и айде...? Това е ТВОЕТО дете, за Бога. Вече друг е проблемът дали го осъзнаваш.

Очевидно майката и бащата се държат по различен начин с осиновеното дете и биологичното, което е меко казано ужасно.

Друг проблем е, че момченцето не е знаело че е осиновено до пубертета доколкото разбрах. Да разбере в тази възраст е огромна травма и шок. Изведнъж си е обяснил различното отношение на родителите си към него и преференциите към сестра му. Според мен се е почувствал съвсем сам в целия свят и... че сам си е виновен, защото е осиновен... едва ли не втора категория човек. Оттам започва явно някаква агресия... При едни избива по един начин, при други по друг.. В случая момчето насочва агресията към майката и сестричката.

Какво прави родителя. Вместо да помогне на СИНА СИ, да го насочи, да го увери по хиляди начини че е обичан и ЖЕЛАН... тя тръгва да го разсиновява. Да го връща. Да се отказва от него. 'Не е мое' - май това ще й бъде довода. Добре, а ако беше твое? Същото ли щеше да направиш?!
Според мен не, и точно това е най-жестоката част.

Едно разсиновяване за мен си е чиста проба егоизъм. 'Когато нямах биологично дете ми беше добре да си имам осиновено, запълни празнината в мен, накара ме да се чувствам истинска жена, ама сега нещо вече не ме устройва... има проблеми, не ме кефи да се занимавам с него, все пак си имам вече биологично, вече не ми трябва осиновеното. Я да го върна преди да му е изтекла гаранцията...'
Красиво...

Според мен, лично според мен, майката и бащата трябва да спасят сина си от самия него в момента. Да го насочат в друга посока, да му дадат стимул за развитие, независимо дали в учение, спорт, музика... Да го отклонят от това да мисли по цял ден: 'Аз не съм желан. Не съм обичан. Нямам родители.'
Друг е вече въпросът, че някои хора нямат душевността да го направят.
Май наистина ще го разсиновят... горкото момче.

Моето мнение за осиновяването.
Лично аз един ден ще осиновя дете, поне едно. Сигурно и повече. Само да имам финансовата възможност, а смятам, надявам се, че ще я имам. Ще имам и родни деца. Ще ги уча, че те са всичко едни за други. Че са най-добри приятели в целия свят. Че когато един ден няма да ме има на света, те ще си бъдат най-близки и ще се закрилят едни други. Че връзката между тях е най-силната и най-важната от всички връзки.  Че са СЕМЕЙСТВО, каквото и да става. А осиновените ми деца ще знаят, че са осиновени още преди да са проходили...

Това са си моите виждания, може да са и нереалистични за някой, но пък наистина смятам да ги приложа на практика...

# 79 8 юни 2007, 13:47 ч.
  • Мнения: 7 186
Цитат на: dodo_dodo в пт, 08 юни 2007, 10:55
А според вас кое има водеща роля при формирането на характера - гените или възпитанието и социалната среда?

Според мен гените влияят в случаи, когато има генетично унаследени психични заболявания или отклонения, които се проявяват един ден. Може би и темпераментът е заложен до известна степен генетично, но ако детето е израснало в нормална, уравновесена среда, и е психично здраво, не смятам, че би проявило агресия.
Ако едно осиновено дете е станало наркоман примерно, всеки си казва с лека ръка, ами ето, то защото е осиновено, кой знае биологичните му родители какви са били, гените му и т.н. Има много наркомани, които са родни деца, от уж нормални и интелигентни семейства, при тях каква е причината?
В гените на един човек не може да бъде заложено да стане наркоман или алкохолик. По- скоро има хора, които са с по- лабилна и слаба психика, и са по- податливи при проблем да посегнат към наркотици или алкохол от тези, които са уравновесени и със силна психика.
Осиновените деца може би изискват повече внимание /особено ако има и родно дете в семейството/, защото шамарите, които им е поднесла съдбата, със сигурност оставят трайни следи в психиката им. И при неправилен подход, това може да избие някой ден. Така си мисля поне.

# 80 8 юни 2007, 16:04 ч.
  • Мнения: 27 524
Осиновеното дете си е осиновено. И се дава сметка, че е такова, че е чуждо. Пък който иска да си го признава. Способността да се надскочи материалното, телесното и елементарното и да се отиде на друго ниво - възвишено и идеално - рядка е и почти недостижима. Това не е грях.
Познавам и съм живяла с осиновено дете, момиче. 21 години, под наем с три семейства в общ етаж от къща. До този момент не знае за това. Не струва като човек - пие, пуши, взима наркотици, не се прибира, бие майка си. Вината не знам генетична ли е или на родителите. Според мен второто.
Аз мисля като Пандора - не може да даваш всичко от себе си, да се жертваш, да обичаш и ако стане някъде грешка във Вселената и детето те бие, посяга ти, изнасилва те, унижава те, мрази те... трябва да си затваряш очите и да тръпиш. Не и не. Независимо родно ли е или осиновено. Грешки стават. Идеални хора няма. Няма и таква родители. Ако децата израстнат боклуци и карат родителите си да страдат - да ги няма.  Naughty

# 81 8 юни 2007, 16:08 ч.
  • Мнения: 1 072
Цитат на: Блонди в пт, 08 юни 2007, 16:04
Осиновеното дете си е осиновено. И се дава сметка, че е такова, че е чуждо.

Не мисля!!! Не съм компетентна, но "Не мисля!".

# 82 8 юни 2007, 16:14 ч.
  • Мнения: 27 524
Цитат на: Летящата крава в пт, 08 юни 2007, 16:08
Не мисля!!!

И аз не съм компетентна, но не можеш да ме убедиш, че човек не си дава сметка, когато има основено и родено, кое е истински неговото и кое е чуждото. Отделен е въпросът дали си го признава  Peace

# 83 8 юни 2007, 16:17 ч.
  • Мнения: 4 324
Цитат на: Блонди в пт, 08 юни 2007, 16:04
Осиновеното дете си е осиновено. И се дава сметка, че е такова, че е чуждо. Пък който иска да си го признава. Способността да се надскочи материалното, телесното и елементарното и да се отиде на друго ниво - възвишено и идеално - рядка е и почти недостижима. Това не е грях.

И аз не съм съгласна с това!

А ако единственият начин да имаш дете е основяването, как мислиш ще имат ли значение гените или не? За мен не ..... Гените нямат никакво значени, абсолютно никакво, важна е любовта и обичта с която ще дариш това дете. Може би съм малко пристрастна, но съм твърдо на това мнение!

Цял ден се чудя дали да пусна и тази история (копирам я от друг форум).

Цитат
  Много се ядосах сутринта и реших, че това е мястото, където мога да споделя и може би да се поуспокоя
Не съм Господ, за да ставам Съдник; не знам бих ли имала сили за толкова голяма стъпка като осиновяването, но лично от мен голям поклон пред Хората с големи сърца,които имат силата, благородството и желанието да променят живота на детенце, оставено в дом и да му създадат истински Дом - с много топлина и уют...Само, че в случая темата ми не е провокирана от нечий благороден жест, а от потреса, в който изпаднах вчера вечерта...
 Майка ми и нейният партньор в бизнеса имат нова продавачка на обекта - една 19 годишна Пепеляшка...Лично аз не съм си представяла, че в 1 толкова кратък живот може да има толкова болка и отчаяние...И първоначалната ми реакция беше държавния дом ли е по голямата мащеха или осиновителя в някои случаи???Защо някои хора не си дават сметка за стъпката, която правят, когато осиновяват дете??Защо трябва да се превъща детския живот в двойна трагедия на двойното отхврляне – веднъж да те захвърлят в дома като ненужна вещ и втори път да ти покажат, че не си желан...
Осиновителката на въпросната Пепеляшка умира, когато тя е на 9 години и тогава се оказва, че вече всичко е различно...Осиновителят, т.нар баща си намира друга жена с 2 по големи деца и започва непрестанен тормоз и побой – до степен счупване на челюст, нос и т.н травми...Момичето и правило опит за самоубийство, било е на улицата, попада в приют за безпризорни, след навършване на 18год. отива отново на улицата, където е единствения му Дом и алтернатива...После със съдействие на съответните органи, сле като бива прибрано от полицията, намира покрив над главата си в жилището, на което по закон е наследник заедно с осиновителя си...там има право да ползва 1-та стая и баня и тоалет....Момичето се издържа само естествено, няма на кого да разчита, работи каквото му попадне...направиха ми силно впечатление думите, които е казала на майка и на колегата и – „Готова съм на всичко, за да имам тази работа и да имам хляб”
За какво разказвам всичко това ли???Ами може би защото съм свръхемоционална и не мога да разбера такива постъпки- не мога да разбера как 1 дете може да се третира като вещ – днес го искам, утре не.........Е, не може така с човешкия живот и не бива!!!

# 84 8 юни 2007, 16:19 ч.
  • Мнения: 27 524
Цитат на: Верити в пт, 08 юни 2007, 16:17
И аз не съм съгласна с това!

Не твърдя, че съм права. Така ми се струва... Нямам опит, не знам.

# 85 8 юни 2007, 16:34 ч.
  • Be realistic - plan for a miracle.
  • Мнения: 844
Цитат на: Блонди в пт, 08 юни 2007, 16:04
Осиновеното дете си е осиновено. И се дава сметка, че е такова, че е чуждо. Пък който иска да си го признава.

Как може за някого да е 'чуждо' детето, което си отгледал от едно парче месо, което си гушкал когато плаче, което си целувал по ударената ръчичка или краче, което е тичало със светнали очички да ти покаже някое свое малко съкровище, на което всяка сутрин първата дума е 'Мамо'...което се събужда от кошмар разплакано и търси мама да го гушне... което търси теб когато е изгубено, плаче когато те няма, притиска те силно към себе си с ръчички, за което ти си най-важният човек, на който то има най-голямо доверие, на което казва тайните си и страховете си...
Смяташ ли наистина, че едно такова дете.. е 'чуждо' за своята майка?!

# 86 8 юни 2007, 16:44 ч.
  • Мнения: 27 524
Цитат на: Sway в пт, 08 юни 2007, 16:34
...
Смяташ ли наистина, че едно такова дете.. е 'чуждо' за своята майка?!

Може би не, не знам наистина, не ме нападайте, не съм гледала осиновени и мои, просто така ми се струва честно да го кажа, не твърдя, че е вярно. Но малко или много всеки човек е егоист и ламти за своето си, мисля, че има разлика, наистина. Не казвам, че тази разлика е равна на негативно отношение или по-малко обич, но мисля, че я има. Не твърдя, че е вярно. Така, както си го описала се опитваш да изкараш твърдението ми като излизащо от някое безчувствено чудовище, но не е така  Heart Eyes

Последна редакция: пт, 08 юни 2007, 16:55 от Блонди

# 87 8 юни 2007, 16:49 ч.
  • Be realistic - plan for a miracle.
  • Мнения: 844
Цитат на: Блонди в пт, 08 юни 2007, 16:44
Цитат на: Sway в пт, 08 юни 2007, 16:34
...
Смяташ ли наистина, че едно такова дете.. е 'чуждо' за своята майка?!

Може би не, не знам наистина, не ме нападайте, не съм гледала осиновени и мои, просто така ми се струва честно да го кажа, не твърдя, че е вярно. Но малко или много всеки човек е егоист и ламти за своето си, мисля, че има разлика, наистина. Не казвам, че тази разлика е равна на негативно отношение или по-малко обич, но мисля, че я има. Не твърдя, че е вярно. Така, както си го описала се опитваш да изкараш твърдението ми като излизащо от нкяое безчувствено чудовеище, но не е така  Heart Eyes

Не исках да прозвучи така  Peace наистина не те смятам за такава   Crazy
Сигурно защото имам наблюдения от много време върху осиновени деца и осиновители... имам осиновен братовчед, кръщелницата ми (сега 2ри клас) също е осиновена, приятели... Затова изказах мнение, че не може да се чувства чуждо едно детенце за което си отворил сърцето си по този начин - ако си го направил изобщо разбира се!

Но темата е за разсиновяването де... да се придържаме към нея Simple Smile

# 88 8 юни 2007, 16:54 ч.
  • София
  • Мнения: 2 958
Цитат на: Sway в пт, 08 юни 2007, 16:34
Цитат на: Блонди в пт, 08 юни 2007, 16:04
.......

Как може за някого да е 'чуждо' детето, което си отгледал от едно парче месо, което си гушкал когато плаче, което си целувал по ударената ръчичка или краче, което е тичало със светнали очички да ти покаже някое свое малко съкровище, на което всяка сутрин първата дума е 'Мамо'...което се събужда от кошмар разплакано и търси мама да го гушне... което търси теб когато е изгубено, плаче когато те няма, притиска те силно към себе си с ръчички, за което ти си най-важният човек, на който то има най-голямо доверие, на което казва тайните си и страховете си...
Смяташ ли наистина, че едно такова дете.. е 'чуждо' за своята майка?!

Sway , хубаво казано.
Аз мисля ,че хората осиновили деца не правят разлика чуждо - свое. Имайки предвид казаното от Sway.  А и имам такива познати - с осиновени 2 деца + 2 собствени.
Осиновявайки , те поемат риска детето да носи гените на биологичните си родители. Риск ,защото знам ,че повечето не ги познават. За мен и гените, и личния пример при отглеждането на детето са еднакво важни.Само едното ,обаче може да се контролира.
Намам опит ,но така мисля.

Не съм изчела всички мнения ,но само да добавя ...
Имам колежка ,която не знае  в момента какво прави големия й  син.Не знае плаща ли си сметките, храни ли се ...и т.н. Защото я е разочаровал по някакъв начин.Възпитавала е и двете си деца еднакво, расли са заедно...,но в момента не поддържа никаква връзка с него.Това е собственото й дете. Не я упреквам/защото донякъде е права/, само давам пример...
Какво да говорим тогава ,ако при описаните от Додо обстоятелства ,трябва да се прави избор....


Аз лично ,не знам как бих постъпила ..."Трудни решения" наистина . Само се моля никога да не ми се налага да взимам такива решения....

Последна редакция: пт, 08 юни 2007, 17:10 от StaM

# 89 8 юни 2007, 17:40 ч.
  • Мнения: 1 264
Приятели на родителите дълго нямаха деца осиновиха момченце , жената слагаше възглавница под роклята си и се правеше на бременна после заминаха за кратко в друг град и се върнаха с момченцето . Хората знаещи за осиновяването се брояха на пръсти  Rolling Eyes Всички бяха щастливи уж , детето като кажеше гък и веднага всички скокваха  Laughing Обаче след няколко години жената забременя и роди момиченце и изведнъж момченцето стана ненужно и излишно . "Майката  " се държеше страшно грубо с него отвсякъде се личеше , че не може да го понася . След време и детето почна да и отвръща със същото  Tired При някакъв скандал тя му казва , че е осиновен . Гонеше го от къщи , обвиняваше го , че изпитвал нездрав интерес към сестра си  , доколкото знам бащата не е вземал отношение при скандалите . Скоро разбрах , че са го разсиновили за да не трябва дъщеря им да дели каквото и да е с него  Confused
Незнам къде е сега момчето  Confused Случайно видях  "майка " преди време не спря да хвали дъщеря си , колко е красива , умна и т. н. , попитах я за сина . И като ми се сопна  тя само дъщеря имала тоя непрокопсаник дето го била взела за нищо не ставал и хич не искала да чува за него  Shocked и приказки за гени и т. н. Тази жена изобщо не виждаше вината си за нея детето беше по-черно от дявола  #Cussing out
Май историята е подобна  Tired Надявам се момчето да е добре  Praynig И може би разсиновяването е по-добрият вариант понякога  Tired

# 90 8 юни 2007, 18:16 ч.
  • Там където е семейството ми
  • Мнения: 2 510
Осиновено или родено,детето за своите родители си е тяхно,без значение дали е дошло от корема на майка си или от някой дом.
Аз не съм раждала,но това не ме прави по-малко майка.Имам две прекрасни деца,които след много изплакани сълзи,след много безсънни вечери и след много нерви аз и съпругът ми осиновихме.
В момента в които видях децата си имах чувството,че съм ги носила във сърцето си цял живот.
Ако някой ден незнайно как взема,че забременея няма да има никаква разлика,между децата ми,казвам го съвсем отговорно.
Че има проблемни деца е така,но има и варианти когато родните деца малтретират родителите си,тогава какво следва.....

Познавам майка,която има три родени от нея деца и едно осиновено.Двете и по-големи деца не съм виждала но съм виждала осиновеното и момиченце,една умна и талантлива млада дама и нейният- син.Мога да ви кажа,че аз веднъж не прозрях да има повече слабост към едното от колкото към другото.
Всичко си е до човека и до това,дали в даден момент когато назрява проблемът ще му бъде отделено достатъчно внимание или ще бъде пренебрегнат.

# 91 8 юни 2007, 18:26 ч.
  • Мнения: 3 537
Аз пък имам позната,която си е осиновила дете,но после си е родила собствено.Те са вече младежи.Никога не съм забелязала да ги дели,никога! Naughty

# 92 8 юни 2007, 18:29 ч.
  • Там където е семейството ми
  • Мнения: 2 510
Цитат на: Блонди в пт, 08 юни 2007, 16:04
Осиновеното дете си е осиновено. И се дава сметка, че е такова, че е чуждо. Пък който иска да си го признава.
Блонди,повярвай ми не е така.
Как да кажа,че са "Чужди"как....???как,като съм минала през ада заради тях,как да кажа,че синът ми е чужд(давам пример с него)когато съм будувала,денонощия до леглото му в болницата и съм плакала като малко дете,чудейки се и молйки се на бог всичко с операцията му да е наред.
Не,не са "чужди" те са моите деца,това,че не съм ги родила не ги прави чужди.Мои са си и ги обичам безумно много.
Всекидневните малки жестове които правят ме правят именно безумно щастлива и си давам сметка,че именно тези деца,моите деца,ми дават сили за утрешният ден.

# 93 8 юни 2007, 18:37 ч.
  • Мнения: 27 524
Цитат на: ivka10 в пт, 08 юни 2007, 18:29
Цитат на: Блонди в пт, 08 юни 2007, 16:04
Осиновеното дете си е осиновено. И се дава сметка, че е такова, че е чуждо. Пък който иска да си го признава.
Блонди,повярвай ми не е така.

Дано. Бих се радвала  Hug

# 94 8 юни 2007, 18:47 ч.
  • Мнения: 3 405
Съдби всякакви има на тоя свят.
Но децата не бива да страдат.
Вероятно и решението на майката е изстрадано - остава сама, с две деца, има ли финансови средства? Инстинктивно може би иска да се грижи само за роденото от нея дете и става лоша към осиновеното. Всичко е възможно. Ние, хората, често сме заслепени. И не всеки съумява да даде еднакво силна и истинска обич на две, появили се по различен начин в живота му деца. Поздравления за вас, които пишете, че сте успели да направите това  Hug

# 95 8 юни 2007, 19:11 ч.
  • Варна
  • Мнения: 10 790
Пак не прочетох всички мнения, но с този цитат не съм много съгласна:

Цитат
.... Гените нямат никакво значени, абсолютно никакво

Не може така генерално да се правят заключения. На базата на какво са направени, на статистика, изследвания в тази област?!  Naughty

# 96 8 юни 2007, 21:55 ч.
  • Мнения: 843
Гени, гени,та гени..  Добре де вашите собствени деца биха могли да се родят с доста по- различно / и неразбираемо/  съчетание на гени като характер...  Нали??
   Но ако е наше детето,  гени.. "кръвта вода не става"..,бла-бла-бла-   оправданията са хиляди.МММмм? Помощта и гледането  са поне до 40 г. на родното ни.
    Много хора се сърдят , че процедурата по осиновяване  е тромава / говоря за "другия "свят/ психолози.. и прочие... защо ли...
    Това не е като да си вземеш коте.   Като порасне и ти скъса  скъпата ,  снобарска холова гарнитура - да го натириш на пътя.

    Тоест , едно осиновено чеденце  ти скъса снобарските  / или съвсем човешки/ нерви  и кво? -  да си го върнеш в магазина ли?
    И майката  и синът в това семейство имат нужда от специализирана помощ веднага..., ако това е  допустимо финансова опция за тях.
     Иначе детето ще ескалира като поведение  / естествен начин на защита.., дори и тормоз на по- малкото  дете. И това е само реакция на безпомощност./ 

    И поведението на майката ще ескалира  и  това си е  омагьосан кръг. Параграф 22.
   няма да кажа от къде го знам.

# 97 8 юни 2007, 22:13 ч.
  • Мнения: 6 417
Аз пък съм убедена, че от гените си човек не може да избяга.  Crossing Arms

# 98 8 юни 2007, 22:17 ч.
  • Мнения: 1 418
Една приятелка на майка ми преди много години си осинови дете(с мъжът и бяха стигнали
до развод).Малко след това забременя и роди.Непрекъснато обаче поовтаряше,че обича
повече осиновеното,отколкото родното.Знам ли...хора различни,деца също.Много е
относително.

# 99 8 юни 2007, 22:32 ч.
  • Мнения: 4 585
Аз пък имах съседи с осиновено детенце, което винаги е знаело, че е осиновено.
Хайде, опитай се да го изненасдаш. На 4 г го чух да разказва на сина ми,
че неговите родители много го обичат, защото са го избрали. Т.е. имали са избор, не
като родените деца, и са избрали него. И вече е голям мъж.

# 100 8 юни 2007, 22:44 ч.
  • Мнения: 843
Цитат на: Wolf в пт, 08 юни 2007, 22:32
Аз пък имах съседи с осиновено детенце, което винаги е знаело, че е осиновено.
Хайде, опитай се да го изненасдаш. На 4 г го чух да разказва на сина ми,
че неговите родители много го обичат, защото са го избрали. Т.е. имали са избор, не
като родените деца, и са избрали него. И вече е голям мъж.


  А,  вълчо,    много отдавна в темата за " Осиновени..." се коментира това...

  Ранното казване.    bouquet  И наистина вълшебната реплика:  Другите мами си раждат бебчетата,  Аз имах проблем  и те намерих и ПОЖЕЛАХ теб. ТОЧНО теб и си най- доброто детенце.  / според годините.... има и начини на изказване.., всъщност/

     Аз познавам 2 семейства от страна на свекърва ми ,  и от свекър ми едно... са с осиновени, вече големи  и щастливи деца..  и двете са разбрали заедно , нарочно,  деликатно, празник з  атях  - на 4 години ,  и вълшебното изречение по- горе. Grinning
   Иди после се откажи... от тях де?  !  Имали са проблеми и в пубертета на децата.... и след.   Ама как се обичаааат!....

# 101 8 юни 2007, 23:08 ч.
  • Мнения: 4 324
Цитат на: Киса в пт, 08 юни 2007, 19:11
Пак не прочетох всички мнения, но с този цитат не съм много съгласна:

Цитат
.... Гените нямат никакво значени, абсолютно никакво

Не може така генерално да се правят заключения. На базата на какво са направени, на статистика, изследвания в тази област?!  Naughty

На лични емоции и чувства! Това е мое мнение и е за мен, не ангажирам никого с него!

# 102 9 юни 2007, 08:54 ч.
  • Мнения: 3 405
Имах съученик, който е осиновен и от малък знаеше, разказваше ни и на нас и си говорехме спокойно по темата.
Имах и съученичка, която е осиновена, но не знаеше, ние знаехме, но си мълчахме. Една "доброжелателна" съседка й каза, че е осиновена, когато беше на 15 години. И тя избяга от вкъщи, имаше доста проблеми.

Найка, и аз това разправям в писанията си по темата. Hug

# 103 9 юни 2007, 09:43 ч.
  • Мнения: 7 111
Колко от нас в пубертета при направена забележка от страна на родителите, не са решавали, че са осиновени?  Crazy
Познавам родни сестри, които ревнуват прояви на родителите си. Познавам и родители, които "делят" децата си.
Борба за място под слънцето.

За конкретния случай си мисля, че се е получило натрупване на кофти обстоятелства.
Ако за развода между майката и бащата е чувствал известна вина и са избили бунтарски реакции, то при разсиновяването последиците не ми се мисли какви ще бъдат. Самото момче няма да осъзнае какво е довело до този акт. Последиците - озлобеност, недоверие, несигурност. Виждам го като "успешно" попълнение в редиците на криминалния контингент.
Дано специализирана помощ да свърши работа. Но доколкото разбрах, майката вече е взела решение.  Confused

# 104 9 юни 2007, 10:06 ч.
  • Мнения: 3 091
като съм била 4-5 годишна майка ми ми е казвала на бъзик, че съм осиновена. била съм руса и къдрава и не съм приличала много на тях. аз съм ги питала и те така са ми казвали  Wink
"взели сме те, мамо, от дом"

# 105 9 юни 2007, 10:25 ч.
  • Бу-у-урга-а-ас
  • Мнения: 2 708
Преди си мислех, че само в християнските среди си говорим за "духа на отхвърлянето" и пораженията, които нанася върху личността. Скоро обаче си говорих с една психоложка (клиничен психолог, много ерудирана и постоянно ходеща по семинари и обучения), която за моя най-голяма изненада също ми заговори за това, че осиновените деца, отхвърляни още в утробата на майката цял живот носят негативите, на това, че не са били желани.
Дори ми спомена нещо за някакви феромони, които се били отделяли от майката.
 Това си говорихме с нея във връзка с големия процент на деца с проблеми (разстройства) в развитието, които са осиновени .

Аз мисля, че е възможно в такава ситуация да се помогне на участниците в нея, но само ако родителите са готови да застанат рамо до рамо до рамо, заради децата си, нищо че са разведени. Но явно такава силна воля и желания няма  Sad

# 106 31 дек. 2007, 10:58 ч.
  • Мнения: 2 172
Извинете ме за нездравия интерес към темата, явно тя не е за осиновители. Поздравявам включилия се единствен, доколкото видях, осиновител.

# 107 31 дек. 2007, 11:29 ч.
  • Мнения: 2 353
  Темата е за всички.

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

0 резултати за

Добави филтри

Групи

Теми

Автори

Период

-

      Facebook login функцията е временно ограничена.

      Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

      Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

      Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

      Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

      Молим да ни извините за неудобството!

      Забравена парола? Вход

      Общи условия

      Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


      НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


      НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


      НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


      НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


      Затвори

      Активация на акаунт

      Здравейте,

      Включете се в проучването на Frosch относно вашите предпочитания за почистващи препарати за дома. Попълнете анкетата сега – отнема само 2 минути.
      Благодарим ви предварително!

      Към анкетата

      Здравейте,
      Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

      Към анкетата