Преди си мислех, че само в християнските среди си говорим за "духа на отхвърлянето" и пораженията, които нанася върху личността. Скоро обаче си говорих с една психоложка (клиничен психолог, много ерудирана и постоянно ходеща по семинари и обучения), която за моя най-голяма изненада също ми заговори за това, че осиновените деца, отхвърляни още в утробата на майката цял живот носят негативите, на това, че не са били желани.
Дори ми спомена нещо за някакви феромони, които се били отделяли от майката.
Това си говорихме с нея във връзка с големия процент на деца с проблеми (разстройства) в развитието, които са осиновени .
Аз мисля, че е възможно в такава ситуация да се помогне на участниците в нея, но само ако родителите са готови да застанат рамо до рамо до рамо, заради децата си, нищо че са разведени. Но явно такава силна воля и желания няма
Дори ми спомена нещо за някакви феромони, които се били отделяли от майката.
Това си говорихме с нея във връзка с големия процент на деца с проблеми (разстройства) в развитието, които са осиновени .
Аз мисля, че е възможно в такава ситуация да се помогне на участниците в нея, но само ако родителите са готови да застанат рамо до рамо до рамо, заради децата си, нищо че са разведени. Но явно такава силна воля и желания няма
