Публикувана: 8 юни 2007, 00:24 ч.
Последно мнение: 31 дек. 2007, 11:29 ч.

Трудни решения.

4 922
107
1

1
...
4
5
6
...
8
Всички

# 60 8 юни 2007, 12:03 ч.

Sofia
Мнения: 4 226

Цитат на: azaf в пт, 08 юни 2007, 11:48

Та гените далеч не са определящи. Може би характерът, а аз твърдя, че това е нещо уникално, с което се ражда човек, а после само се дооформя чрез отношението на околните и чрез влиянието на средата и родителите.

Добре, но характера не се ли формира именно следствие на тези две неща - и гени и среда?

# 61 8 юни 2007, 12:04 ч.

Sofia
Мнения: 4 226

Цитат на: MamaZ в пт, 08 юни 2007, 11:52

Щом и двамата да го осъзнават и искат, защо да нямат право да вземат подобно решение?!

Кой е казал, че и двамата го искат?
Това е твърдото желание на майката.

# 62 8 юни 2007, 12:05 ч.

Мнения: 5 622

Цитат на: dodo_dodo в пт, 08 юни 2007, 12:03

Цитат на: azaf в пт, 08 юни 2007, 11:48

Добре, но характера не се ли формира именно следствие на тези две неща - и гени и среда?

Да.

# 63 8 юни 2007, 12:08 ч.

Мнения: 1 134

Цитат на: dodo_dodo в пт, 08 юни 2007, 12:04

Цитат на: MamaZ в пт, 08 юни 2007, 11:52

Щом и двамата да го осъзнават и искат, защо да нямат право да вземат подобно решение?!

Кой е казал, че и двамата го искат?
Това е твърдото желание на майката.

За теб, като страничен наблюдетел, кое е по - добре за детето?!

# 64 8 юни 2007, 12:12 ч.

Мнения: 1 220

Цитат на: Мадам Гоца в пт, 08 юни 2007, 12:00

Държанието на момчето е вик за помощ. Зависи дали майката може и иска да му помогне.

Ето това за мен е истината. Детето е осиновено като бебе, не като 8 годишен хлапак. В момента е в трудна възраст, а стеклите се обстоятелства усложняват в пъти повече ситуацията. В НД имаше преди време тема за тийновете, никоя от пишещите майки не спомена да е осиновено детето и , а се говореше за трудната ежедневна "борба" с тийн. Майката в случая трябва да мобилизира всичките си сили за да се справи!
Въпроса за гените и средата е друга тема!

# 65 8 юни 2007, 12:21 ч.

Sofia
Мнения: 4 226

Цитат на: MamaZ в пт, 08 юни 2007, 12:08

Цитат на: dodo_dodo в пт, 08 юни 2007, 12:04

Цитат на: MamaZ в пт, 08 юни 2007, 11:52

Щом и двамата да го осъзнават и искат, защо да нямат право да вземат подобно решение?!

Кой е казал, че и двамата го искат?
Това е твърдото желание на майката.

За теб, като страничен наблюдетел, кое е по - добре за детето?!

Аз не съм страничен наблюдател. Преразказвам история.
Интересува ме проблема не в своята частност, а по принцип. Именно защото нямам нищо общо с тези хора, но се вълнувам чисто човешки от тази дилема, която вероятно не е изолиран случай.
Та по принцип, моето мнение е, че майката трябва да положи всички усилия, абсолютно всички, за които може да се сети. Да потърси помощ, да направи онова, което прави една майка за детето си.
Когато детето е родно не си поставяш въпроса дали да го обичаш, защото е лошо. Ти просто го обичаш и сърцето ти казва да сториш всичко за неговото спасение.
Защо да не е така и с осиновеното дете?
Твърде просто и лесно е да кажеш - не мога, невъзможно ми е, но пък и то не е мое, така, че.....довиждане, да започнем на чисто.
А по отношение неговото желание - доколко то може да бъде база на която да се преценя как да се постъпи? Та това е само едно дете. Естествено, че във времето на пубертета си, то е бунтовник, то се опълчва, то е контра на всичко. Та твърде вероятно е ако някой го запита какво е желанието му - да отвърне, че не иска да живее с майка си, че дори не желае тя да му е майка.
Но нима не знаем, че психиката на децата е незряла, че възприятията им са такива? Не случайно децата са наказателно неотговорни или поне частично. Дори и закона е приел, че те не са в състояние да разбират свойството и значението на извършеното и да ръководят постъпките си.....

# 66 8 юни 2007, 12:24 ч.

Мнения: 3 405

На това момче всичко му идва като гръм от ясно небе.
Представете си, че живеете в свят, където сте сигурни, имате семейство - майка, татко, брат (сестра) - опорни точки. И в един момент тази сигурна за вас структура рухва. Оказва се, че майката и таткото се разделят (това ви прави несигурни, объркани), после разбирате, че ТЕ не са ви биологични родители (още по-голям ужас - "кой съм аз?", губите идентичност), и за капак майката (тази, с която връзката на едно малко дете е най-силна) иска да се оттърве от вас, да ви заличи (какво ще си помислите?)
Всичко сигурно е рухнало, личността е загубена, той не знае кой е и къде ще бъде. Това е много объркващо дори за възрастен, какво да кажем за един тинейджър.
Реакцията му е нормална за положението. Друг е въпросът, че обществото я отчита като агресия. То си налага ограниченията и всеки различен - марш далеч от очите.
Много лош вариант.

Мога да си разсъждавам до утре.

Додо, има ли човек, който да работи с това семейство психологически?

# 67 8 юни 2007, 12:27 ч.

Мнения: 4 965

Цитат на: dodo_dodo в пт, 08 юни 2007, 12:03

Цитат на: azaf в пт, 08 юни 2007, 11:48

Добре, но характера не се ли формира именно следствие на тези две неща - и гени и среда?

Това също, но аз изхождам от опита, който имам като майка на близнаци. Т.е. едновременно родени деца, отглеждани и възпитавани еднакво, със сходна външност и т.н. Но... имат особености в характерите и в повдението, които ги правят различни като слънцето и луната, а оттам настне не могат да бъдат "по калъп", защото дори и еднаквото възпитание е неподходящо в случая.
Т.е. има определена основа, с която човек се ражда - да речем да не е характер, а темперамент, нрав, светоусещане и т.н., а всички последвали събития и отношения изграждат т.нар. характер, но той пък се изменя с времето и с опита.
В случая с това момче - мисля, че опитът в семейството и отношението към него е било негативно, а това сега е реакция. Майката просто задълбочва проблема, като търси най-лесният изход.

# 68 8 юни 2007, 12:27 ч.

Мнения: 3 091

какво е водещото тук - според мен това, че може да се намери оправдание: "не е мое детето, чужди гени са. нямам право и възможност да нося отговорност"
хора се отказват и от собствените си деца, не ги поглеждат, не им помагат, не споделят!

аз също смятам, че жената би трябвало да направи всичко възможно да спаси и двете деца от самоунищожението!

аз лично не знам дали ще имам силата да осиновя дете. споделям ви го най-искрено. но това е друга тема

# 69 8 юни 2007, 12:27 ч.

Мнения: 5 370

Цитат на: dodo_dodo в пт, 08 юни 2007, 10:55

Аз познавам семейства в които родните деца се държат по описания от теб начин.
Не се ли търси оправдание в осиновяването защото е по-лесно ?

А според вас кое има водеща роля при формирането на характера - гените или възпитанието и социалната среда?

Dodo, и си права, и не си-имам предвид за гените.
Веднага ще поясня какво искам да кажа-по-голямата част от децата, които се хвърлят за осиновяване-защото за мене това е думата, "давам" ми е много мека, са нежелани, заченати от ..да речем, понякога хора с проблеми. Или са правени опити да бъдат махнати още от майчината утроба. Ето поради тази причина съм склонна да мисля, че понякога "кръвта вода не става". нямам предвид само описания от тебе случай.
Иначе за ролята на средата и възпитанието-то е ясно, това си е христоматийно.
Ох, не знам, дано Господ мене лично да не ме изправи в подобна ситуация.Отстрани можем лесно да говорим, че "трябва да направи всичко възможно".
А ако момчето продължи по наклоненета плоскост? ВЪПРЕКИ?

# 70 8 юни 2007, 12:31 ч.

Мнения: 2 070

Додо, като те видя каква си хубава и въобще не ми се разсъждава, абе май хич не ми се разсъждава, твойта хубост не пречи...мързи ме

# 71 8 юни 2007, 12:38 ч.

Sofia
Мнения: 4 226

Цитат на: Faithless в пт, 08 юни 2007, 12:27

И това е вярно Cry

Но пък не е задължително условие. Не трябва да се приема като даденост.
Ето една друга история в този смисъл.
Семейство образовани хора, с елитарни професии, уважавани, възпитани, с едно родено детенце вече, дават за осиновяване второто си бебе защото....малката се ражда с малформация. Липсва и ръчичката от лакътя надолу.
Детето е истински ангел. Виждала съм нейни снимки. На три години я осиновява семейство от Италия, които виждайки я случайно са запленени от красотата и.

# 72 8 юни 2007, 12:40 ч.

Sofia
Мнения: 4 226

Цитат на: ДеЩоВиди в пт, 08 юни 2007, 12:31

Ех, какъв комплимент, благодаря! Simple Smile

Отивам в петъчната ! Laughing

# 73 8 юни 2007, 12:43 ч.

Мнения: 5 370

За другия цитиран от тебе случай нямам думи. Мисля, че и земята бих продрала, за да изправя на крака детето си. МОЕТО. ooooh!

# 74 8 юни 2007, 12:45 ч.

Мнения: 1 134

Цитат на: dodo_dodo в пт, 08 юни 2007, 12:21

Та по принцип, моето мнение е, че майката трябва да положи всички усилия, абсолютно всички, за които може да се сети. Да потърси помощ, да направи онова, което прави една майка за детето си.

И моето е такова, но все пак изобилства от майки, които не го правят и за родните си деца. Защо тогава се учудваме, че има такива, които не могат да го направят за осиновените си?!
Затова тук е важно самото дете как ги усеща нещата (все пак има изслушване в съда на малолетни, значи не е съвсем без тежест мнението му), какви са вариантите с бащата, с други близки и пр.? Тази жена, ако веднъж е изстинала към него, трудно ще му даде това, от което има нужда. А само това е важното в случая - кой може да обича това дете. Не да се запази насила връзката.

Препоръчани теми

? Въпроси всякакви ? (2024 г.)

Форумни липси № 9

Мъж или мечка?

Войната в Украйна 2

Причина:

Причина: