Трудни решения.

  • 4 914
  • 107
  •   1
Отговори
# 90
  • Там където е семейството ми
  • Мнения: 2 510
Осиновено или родено,детето за своите родители си е тяхно,без значение дали е дошло от корема на майка си или от някой дом.
Аз не съм раждала,но това не ме прави по-малко майка.Имам две прекрасни деца,които след много изплакани сълзи,след много безсънни вечери и след много нерви аз и съпругът ми осиновихме.
В момента в които видях децата си имах чувството,че съм ги носила във сърцето си цял живот.
Ако някой ден незнайно как взема,че забременея няма да има никаква разлика,между децата ми,казвам го съвсем отговорно.
Че има проблемни деца е така,но има и варианти когато родните деца малтретират родителите си,тогава какво следва.....

Познавам майка,която има три родени от нея деца и едно осиновено.Двете и по-големи деца не съм виждала но съм виждала осиновеното и момиченце,една умна и талантлива млада дама и нейният- син.Мога да ви кажа,че аз веднъж не прозрях да има повече слабост към едното от колкото към другото.
Всичко си е до човека и до това,дали в даден момент когато назрява проблемът ще му бъде отделено достатъчно внимание или ще бъде пренебрегнат.

# 91
  • Мнения: 3 537
Аз пък имам позната,която си е осиновила дете,но после си е родила собствено.Те са вече младежи.Никога не съм забелязала да ги дели,никога! Naughty

# 92
  • Там където е семейството ми
  • Мнения: 2 510
Осиновеното дете си е осиновено. И се дава сметка, че е такова, че е чуждо. Пък който иска да си го признава.
Блонди,повярвай ми не е така.
Как да кажа,че са "Чужди"как....???как,като съм минала през ада заради тях,как да кажа,че синът ми е чужд(давам пример с него)когато съм будувала,денонощия до леглото му в болницата и съм плакала като малко дете,чудейки се и молйки се на бог всичко с операцията му да е наред.
Не,не са "чужди" те са моите деца,това,че не съм ги родила не ги прави чужди.Мои са си и ги обичам безумно много.
Всекидневните малки жестове които правят ме правят именно безумно щастлива и си давам сметка,че именно тези деца,моите деца,ми дават сили за утрешният ден.

# 93
  • Мнения: 27 524
Осиновеното дете си е осиновено. И се дава сметка, че е такова, че е чуждо. Пък който иска да си го признава.
Блонди,повярвай ми не е така.

Дано. Бих се радвала  Hug

# 94
  • Мнения: 3 405
Съдби всякакви има на тоя свят.
Но децата не бива да страдат.
Вероятно и решението на майката е изстрадано - остава сама, с две деца, има ли финансови средства? Инстинктивно може би иска да се грижи само за роденото от нея дете и става лоша към осиновеното. Всичко е възможно. Ние, хората, често сме заслепени. И не всеки съумява да даде еднакво силна и истинска обич на две, появили се по различен начин в живота му деца. Поздравления за вас, които пишете, че сте успели да направите това  Hug

# 95
  • Варна
  • Мнения: 10 796
Пак не прочетох всички мнения, но с този цитат не съм много съгласна:

Цитат
.... Гените нямат никакво значени, абсолютно никакво

Не може така генерално да се правят заключения. На базата на какво са направени, на статистика, изследвания в тази област?!  Naughty

# 96
  • Мнения: 843
Гени, гени,та гени..  Добре де вашите собствени деца биха могли да се родят с доста по- различно / и неразбираемо/  съчетание на гени като характер...  Нали??
   Но ако е наше детето,  гени.. "кръвта вода не става"..,бла-бла-бла-   оправданията са хиляди.МММмм? Помощта и гледането  са поне до 40 г. на родното ни.
    Много хора се сърдят , че процедурата по осиновяване  е тромава / говоря за "другия "свят/ психолози.. и прочие... защо ли...
    Това не е като да си вземеш коте.   Като порасне и ти скъса  скъпата ,  снобарска холова гарнитура - да го натириш на пътя.

    Тоест , едно осиновено чеденце  ти скъса снобарските  / или съвсем човешки/ нерви  и кво? -  да си го върнеш в магазина ли?
    И майката  и синът в това семейство имат нужда от специализирана помощ веднага..., ако това е  допустимо финансова опция за тях.
     Иначе детето ще ескалира като поведение  / естествен начин на защита.., дори и тормоз на по- малкото  дете. И това е само реакция на безпомощност./ 

    И поведението на майката ще ескалира  и  това си е  омагьосан кръг. Параграф 22.
   няма да кажа от къде го знам.

# 97
  • Мнения: 6 417
Аз пък съм убедена, че от гените си човек не може да избяга.  Crossing Arms

# 98
  • Мнения: 1 418
Една приятелка на майка ми преди много години си осинови дете(с мъжът и бяха стигнали
до развод).Малко след това забременя и роди.Непрекъснато обаче поовтаряше,че обича
повече осиновеното,отколкото родното.Знам ли...хора различни,деца също.Много е
относително.

# 99
  • Мнения: 4 585
Аз пък имах съседи с осиновено детенце, което винаги е знаело, че е осиновено.
Хайде, опитай се да го изненасдаш. На 4 г го чух да разказва на сина ми,
че неговите родители много го обичат, защото са го избрали. Т.е. имали са избор, не
като родените деца, и са избрали него. И вече е голям мъж.

# 100
  • Мнения: 843
Аз пък имах съседи с осиновено детенце, което винаги е знаело, че е осиновено.
Хайде, опитай се да го изненасдаш. На 4 г го чух да разказва на сина ми,
че неговите родители много го обичат, защото са го избрали. Т.е. имали са избор, не
като родените деца, и са избрали него. И вече е голям мъж.


  А,  вълчо,    много отдавна в темата за " Осиновени..." се коментира това...

  Ранното казване.    bouquet  И наистина вълшебната реплика:  Другите мами си раждат бебчетата,  Аз имах проблем  и те намерих и ПОЖЕЛАХ теб. ТОЧНО теб и си най- доброто детенце.  / според годините.... има и начини на изказване.., всъщност/

     Аз познавам 2 семейства от страна на свекърва ми ,  и от свекър ми едно... са с осиновени, вече големи  и щастливи деца..  и двете са разбрали заедно , нарочно,  деликатно, празник з  атях  - на 4 години ,  и вълшебното изречение по- горе. Grinning
   Иди после се откажи... от тях де?  !  Имали са проблеми и в пубертета на децата.... и след.   Ама как се обичаааат!....

# 101
  • Мнения: 4 324
Пак не прочетох всички мнения, но с този цитат не съм много съгласна:

Цитат
.... Гените нямат никакво значени, абсолютно никакво

Не може така генерално да се правят заключения. На базата на какво са направени, на статистика, изследвания в тази област?!  Naughty

На лични емоции и чувства! Това е мое мнение и е за мен, не ангажирам никого с него!

# 102
  • Мнения: 3 405
Имах съученик, който е осиновен и от малък знаеше, разказваше ни и на нас и си говорехме спокойно по темата.
Имах и съученичка, която е осиновена, но не знаеше, ние знаехме, но си мълчахме. Една "доброжелателна" съседка й каза, че е осиновена, когато беше на 15 години. И тя избяга от вкъщи, имаше доста проблеми.

Найка, и аз това разправям в писанията си по темата. Hug

# 103
  • Мнения: 7 114
Колко от нас в пубертета при направена забележка от страна на родителите, не са решавали, че са осиновени?  Crazy
Познавам родни сестри, които ревнуват прояви на родителите си. Познавам и родители, които "делят" децата си.
Борба за място под слънцето.

За конкретния случай си мисля, че се е получило натрупване на кофти обстоятелства.
Ако за развода между майката и бащата е чувствал известна вина и са избили бунтарски реакции, то при разсиновяването последиците не ми се мисли какви ще бъдат. Самото момче няма да осъзнае какво е довело до този акт. Последиците - озлобеност, недоверие, несигурност. Виждам го като "успешно" попълнение в редиците на криминалния контингент.
Дано специализирана помощ да свърши работа. Но доколкото разбрах, майката вече е взела решение.  Confused

# 104
  • Мнения: 3 091
като съм била 4-5 годишна майка ми ми е казвала на бъзик, че съм осиновена. била съм руса и къдрава и не съм приличала много на тях. аз съм ги питала и те така са ми казвали  Wink
"взели сме те, мамо, от дом"

Общи условия

Активация на акаунт