Аз не съм раждала,но това не ме прави по-малко майка.Имам две прекрасни деца,които след много изплакани сълзи,след много безсънни вечери и след много нерви аз и съпругът ми осиновихме.
В момента в които видях децата си имах чувството,че съм ги носила във сърцето си цял живот.
Ако някой ден незнайно как взема,че забременея няма да има никаква разлика,между децата ми,казвам го съвсем отговорно.
Че има проблемни деца е така,но има и варианти когато родните деца малтретират родителите си,тогава какво следва.....
Познавам майка,която има три родени от нея деца и едно осиновено.Двете и по-големи деца не съм виждала но съм виждала осиновеното и момиченце,една умна и талантлива млада дама и нейният- син.Мога да ви кажа,че аз веднъж не прозрях да има повече слабост към едното от колкото към другото.
Всичко си е до човека и до това,дали в даден момент когато назрява проблемът ще му бъде отделено достатъчно внимание или ще бъде пренебрегнат.