Трудни решения.

Аз мисля, че човек преди да стане майка не знае какво е това.
Преди да се омъжа исках да осиновя дете, така се стекоха нещата, че не можах. Когато имахме предбрачни консултации със съпруга ми, казвахме, че искаме три деца...
Но действителността е различна.
Мисля, че тази жена не е знаела какво е да имаш осиновено дете и какво е да си майка преди да го осинови...това не я оправдава.
Давате примери на деца които са възпитавани по един и същ начин и в същото време стават различни. Децата трябва да се възпитават различно, според темперамента, според интересите им. Никога метода с който подхождаме към едното не е подходящ към другото.
Смятам, че една майка трябва да се бори до последно за децата си и нещото което е най-важно, буйното дете трябва да знае, че въпреки държанието му то е обичано. Но в случая не е така. Това момче се е почувствало излъгано, от това, че не са му казали, че е осиновен, след това, че хората които уж са го обичали в един момент започват да си играят със чувствата му и да става буфер на техните отношения и накрая, се поставя въпроса дали да не бъде изхвърлен ...
Живял е с мисълта, че него го обичат само заради това което прави. Едно дете трябва да се обича просто така, не заради делата му, а заради самия него...
Факта, че бие майка си ясно говори, че е видял това поведение от някъде... Явно самият баща не я е уважавал и е пренесъл това отношение и в сина си...
Ако сега бъде раз синовен това за него ще е още един удар под кръста, още едно доказателство, че него никой не го обича и, че отново е отхвърлен... Със сигурност няма да има добро бъдеще. Огорчението и отхвърлянето са рани които много малко хора могат да се справят с тях, а особено тинейджъри...
Не знам, дали варианта да бъде даден на бащата е добър вариант, защото този човек е изиграл важна роля за да стигне това дете до тук. Може би трябва се помисли, за приемно семейство, за да се запази сигурността на малкото момиче. Но дори и в този случай, майката трябва да му покаже, че каквото и да прави тя го обича!
Но аз мисля, че не гените са определящи а възпитанието. Тези хора не са дали добра основа на момчето, оставили са излъгано, а сега лесно искат да се отърват от него. Едно дете се възпитава преди всичко с пример, а какъв пример е баща, който не уважава майката и предпочита своите удоволствия пред семейството си....

Сигурно са образовани, но за уважавани и възпитани!? Възпитанието не е само да казваш Добър ден и да ядеш с нож и вилица.  а уважението - аз не бих ги уважавала.

Разосиновяване е нещо като рекламация, но детето не е нещо като стока.
Ти дори кучето си няма къде да върнеш, камо ли човек.
Не е вярно, че гените са по-силни, защото има стотици примери за това.
Не можеш да виниш едно дете, че реагира агресивно, то реагира НА НЕЩО и това нещо е сгрешено във възпитанието му, или се доказва от лекар, което вече е друг въпрос.
Няма морално оправдание за разосиновяване. Може да го изгониш от дома си, да го настаниш в квартира, да го юркаш да се оправя сам, както би могъл и към родно дете, но да го върнеш... На кого го връщаш, по дяволите...

Мнението ми за разсиновяването е следното: голяма простотия и бягане от отговорност. Може да го направи само човек, който така и НЕ Е възприел осиновеното си дете като собствено... или просто е коравосърдечен.

Когато осиновиш дете, то става част от семейството ти, твоето семейство. Така ли се зарязват хора от семейството, при първия проблем и айде...? Това е ТВОЕТО дете, за Бога. Вече друг е проблемът дали го осъзнаваш.

Очевидно майката и бащата се държат по различен начин с осиновеното дете и биологичното, което е меко казано ужасно.

Друг проблем е, че момченцето не е знаело че е осиновено до пубертета доколкото разбрах. Да разбере в тази възраст е огромна травма и шок. Изведнъж си е обяснил различното отношение на родителите си към него и преференциите към сестра му. Според мен се е почувствал съвсем сам в целия свят и... че сам си е виновен, защото е осиновен... едва ли не втора категория човек. Оттам започва явно някаква агресия... При едни избива по един начин, при други по друг.. В случая момчето насочва агресията към майката и сестричката.

Какво прави родителя. Вместо да помогне на СИНА СИ, да го насочи, да го увери по хиляди начини че е обичан и ЖЕЛАН... тя тръгва да го разсиновява. Да го връща. Да се отказва от него. 'Не е мое' - май това ще й бъде довода. Добре, а ако беше твое? Същото ли щеше да направиш?!
Според мен не, и точно това е най-жестоката част.

Едно разсиновяване за мен си е чиста проба егоизъм. 'Когато нямах биологично дете ми беше добре да си имам осиновено, запълни празнината в мен, накара ме да се чувствам истинска жена, ама сега нещо вече не ме устройва... има проблеми, не ме кефи да се занимавам с него, все пак си имам вече биологично, вече не ми трябва осиновеното. Я да го върна преди да му е изтекла гаранцията...'
Красиво...

Според мен, лично според мен, майката и бащата трябва да спасят сина си от самия него в момента. Да го насочат в друга посока, да му дадат стимул за развитие, независимо дали в учение, спорт, музика... Да го отклонят от това да мисли по цял ден: 'Аз не съм желан. Не съм обичан. Нямам родители.'
Друг е вече въпросът, че някои хора нямат душевността да го направят.
Май наистина ще го разсиновят... горкото момче.

Моето мнение за осиновяването.
Лично аз един ден ще осиновя дете, поне едно. Сигурно и повече. Само да имам финансовата възможност, а смятам, надявам се, че ще я имам. Ще имам и родни деца. Ще ги уча, че те са всичко едни за други. Че са най-добри приятели в целия свят. Че когато един ден няма да ме има на света, те ще си бъдат най-близки и ще се закрилят едни други. Че връзката между тях е най-силната и най-важната от всички връзки.  Че са СЕМЕЙСТВО, каквото и да става. А осиновените ми деца ще знаят, че са осиновени още преди да са проходили...

Това са си моите виждания, може да са и нереалистични за някой, но пък наистина смятам да ги приложа на практика...

Според мен гените влияят в случаи, когато има генетично унаследени психични заболявания или отклонения, които се проявяват един ден. Може би и темпераментът е заложен до известна степен генетично, но ако детето е израснало в нормална, уравновесена среда, и е психично здраво, не смятам, че би проявило агресия.
Ако едно осиновено дете е станало наркоман примерно, всеки си казва с лека ръка, ами ето, то защото е осиновено, кой знае биологичните му родители какви са били, гените му и т.н. Има много наркомани, които са родни деца, от уж нормални и интелигентни семейства, при тях каква е причината?
В гените на един човек не може да бъде заложено да стане наркоман или алкохолик. По- скоро има хора, които са с по- лабилна и слаба психика, и са по- податливи при проблем да посегнат към наркотици или алкохол от тези, които са уравновесени и със силна психика.
Осиновените деца може би изискват повече внимание /особено ако има и родно дете в семейството/, защото шамарите, които им е поднесла съдбата, със сигурност оставят трайни следи в психиката им. И при неправилен подход, това може да избие някой ден. Така си мисля поне.

Осиновеното дете си е осиновено. И се дава сметка, че е такова, че е чуждо. Пък който иска да си го признава. Способността да се надскочи материалното, телесното и елементарното и да се отиде на друго ниво - възвишено и идеално - рядка е и почти недостижима. Това не е грях.
Познавам и съм живяла с осиновено дете, момиче. 21 години, под наем с три семейства в общ етаж от къща. До този момент не знае за това. Не струва като човек - пие, пуши, взима наркотици, не се прибира, бие майка си. Вината не знам генетична ли е или на родителите. Според мен второто.
Аз мисля като Пандора - не може да даваш всичко от себе си, да се жертваш, да обичаш и ако стане някъде грешка във Вселената и детето те бие, посяга ти, изнасилва те, унижава те, мрази те... трябва да си затваряш очите и да тръпиш. Не и не. Независимо родно ли е или осиновено. Грешки стават. Идеални хора няма. Няма и таква родители. Ако децата израстнат боклуци и карат родителите си да страдат - да ги няма. 

Не мисля!!! Не съм компетентна, но "Не мисля!".

И аз не съм компетентна, но не можеш да ме убедиш, че човек не си дава сметка, когато има основено и родено, кое е истински неговото и кое е чуждото. Отделен е въпросът дали си го признава 

И аз не съм съгласна с това!

А ако единственият начин да имаш дете е основяването, как мислиш ще имат ли значение гените или не? За мен не ..... Гените нямат никакво значени, абсолютно никакво, важна е любовта и обичта с която ще дариш това дете. Може би съм малко пристрастна, но съм твърдо на това мнение!

Цял ден се чудя дали да пусна и тази история (копирам я от друг форум).

Не твърдя, че съм права. Така ми се струва... Нямам опит, не знам.

Как може за някого да е 'чуждо' детето, което си отгледал от едно парче месо, което си гушкал когато плаче, което си целувал по ударената ръчичка или краче, което е тичало със светнали очички да ти покаже някое свое малко съкровище, на което всяка сутрин първата дума е 'Мамо'...което се събужда от кошмар разплакано и търси мама да го гушне... което търси теб когато е изгубено, плаче когато те няма, притиска те силно към себе си с ръчички, за което ти си най-важният човек, на който то има най-голямо доверие, на което казва тайните си и страховете си...
Смяташ ли наистина, че едно такова дете.. е 'чуждо' за своята майка?!

Може би не, не знам наистина, не ме нападайте, не съм гледала осиновени и мои, просто така ми се струва честно да го кажа, не твърдя, че е вярно. Но малко или много всеки човек е егоист и ламти за своето си, мисля, че има разлика, наистина. Не казвам, че тази разлика е равна на негативно отношение или по-малко обич, но мисля, че я има. Не твърдя, че е вярно. Така, както си го описала се опитваш да изкараш твърдението ми като излизащо от някое безчувствено чудовище, но не е така 

Не исках да прозвучи така  наистина не те смятам за такава   
Сигурно защото имам наблюдения от много време върху осиновени деца и осиновители... имам осиновен братовчед, кръщелницата ми (сега 2ри клас) също е осиновена, приятели... Затова изказах мнение, че не може да се чувства чуждо едно детенце за което си отворил сърцето си по този начин - ако си го направил изобщо разбира се!

Но темата е за разсиновяването де... да се придържаме към нея

Sway , хубаво казано.
Аз мисля ,че хората осиновили деца не правят разлика чуждо - свое. Имайки предвид казаното от Sway.  А и имам такива познати - с осиновени 2 деца + 2 собствени.
Осиновявайки , те поемат риска детето да носи гените на биологичните си родители. Риск ,защото знам ,че повечето не ги познават. За мен и гените, и личния пример при отглеждането на детето са еднакво важни.Само едното ,обаче може да се контролира.
Намам опит ,но така мисля.

Не съм изчела всички мнения ,но само да добавя ...
Имам колежка ,която не знае  в момента какво прави големия й  син.Не знае плаща ли си сметките, храни ли се ...и т.н. Защото я е разочаровал по някакъв начин.Възпитавала е и двете си деца еднакво, расли са заедно...,но в момента не поддържа никаква връзка с него.Това е собственото й дете. Не я упреквам/защото донякъде е права/, само давам пример...
Какво да говорим тогава ,ако при описаните от Додо обстоятелства ,трябва да се прави избор....


Аз лично ,не знам как бих постъпила ..."Трудни решения" наистина . Само се моля никога да не ми се налага да взимам такива решения....

Приятели на родителите дълго нямаха деца осиновиха момченце , жената слагаше възглавница под роклята си и се правеше на бременна после заминаха за кратко в друг град и се върнаха с момченцето . Хората знаещи за осиновяването се брояха на пръсти  Всички бяха щастливи уж , детето като кажеше гък и веднага всички скокваха  Обаче след няколко години жената забременя и роди момиченце и изведнъж момченцето стана ненужно и излишно . "Майката  " се държеше страшно грубо с него отвсякъде се личеше , че не може да го понася . След време и детето почна да и отвръща със същото  При някакъв скандал тя му казва , че е осиновен . Гонеше го от къщи , обвиняваше го , че изпитвал нездрав интерес към сестра си  , доколкото знам бащата не е вземал отношение при скандалите . Скоро разбрах , че са го разсиновили за да не трябва дъщеря им да дели каквото и да е с него 
Незнам къде е сега момчето  Случайно видях  "майка " преди време не спря да хвали дъщеря си , колко е красива , умна и т. н. , попитах я за сина . И като ми се сопна  тя само дъщеря имала тоя непрокопсаник дето го била взела за нищо не ставал и хич не искала да чува за него  и приказки за гени и т. н. Тази жена изобщо не виждаше вината си за нея детето беше по-черно от дявола 
Май историята е подобна  Надявам се момчето да е добре  И може би разсиновяването е по-добрият вариант понякога