Публикувана: 2 авг. 2007, 12:33 ч.
Последно мнение: 11 септ. 2007, 06:36 ч.

Една доста неприятна тема...

16 305
67
1

# 45 31 авг. 2007, 13:25 ч.

Цитат на: ilang-ilang в ср, 29 авг 2007, 20:26

Льо 11 много ме натъжи поста ти.Съжалявам за болката ви.Така ми се иска да помогна,но уви-сами трябва да се извадите от дупката.Хората ще съветват,но вие най-добре познавате себе си.Явно си доста толерантна и търпелива жена-20 години страдание и все още не си поела нещата в свои ръце. На съпругът ти му е трудно да говори за това,а ти за себе си сигурна си ли,дали искаш дете?И ако е така можеш ли да обичаш неродено от теб дете?Постави си реални мечти и атакувай .Не чакай да му "дойде музата" Забелязала съм,че има периоди в които ако не се зачопли щекотлив проблем се губи момента и той остава да "виси".Ако искаш дете-кажи му го.Ти си в правото си.Имам усещане,че си уязвена от две неща-болката,че сте лишени от биологично дете и мъката,че любимия те лишава от бъдещо дете.Прости ми ако те наранявам,но ти имаш право да имаш дете.Не той трябва да реши ,а двамата.Живота ви е общ,страданието също.Кажи му желанието си,може би той не подозира,колко е силно?Говорете си-сами сте си най-добри приятели.Дори да боли,като задерете в мъката все идва мига в ,който човек ритва дъното и потегля нагоре!!!Успех ви желая! bouquet

:
Много благодаря за милите думи. Понякога си мисля,че сме закъснели .Вчера прочетох едно мнение във форума: На 40 години искам да стана баба, а не майка.За съжаление живота не е еднакво справедлив към всички. Тъжно е нали ?

# 46 31 авг. 2007, 13:39 ч.

Русе
Мнения: 212

льо 11 ти чувстваш ли,че можеш да бъдеш майка на 40?какво те вълнува чуждото мнение?не - то определя реда в живота ти.

# 47 31 авг. 2007, 15:24 ч.

Мнения: 13

ФЕВРУАРИ,много ти благодаря за милите думи-звучат окуражаващо!!!Не мисля да се отказвам.По принцип съм упорит човек-особено ако желая нещо силно.Мисля,че в себе си имам още много обич и любов,които знам че трябва да оползотворя !И то рационално! love001

# 48 31 авг. 2007, 16:44 ч.

Мнения: 921

Цитат на: Льо 11 в пт, 31 авг 2007, 13:25

Много благодаря за милите думи. Понякога си мисля,че сме закъснели .Вчера прочетох едно мнение във форума: На 40 години искам да стана баба, а не майка.За съжаление живота не е еднакво справедлив към всички. Тъжно е нали ?

Хи, хи! Ми тогава моя мъж какво да каже като може да стане дядо преди да е станал баща! Joy

Или пък да гледа внуче и бебе по едно и също време? hahaha

Няма да се обиждаме на възраст, я! А относно това, че живота не е еднакво справедлив - ми така си е, ама то по друг начин не може и да бъде. Как ще разберем какво е ден, ако няма нощ! Или какво е здраве, ако няма болест? Така че - такъв е живота!

# 49 31 авг. 2007, 19:54 ч.

Мнения: 526

мимка03 доста трудности си преживяла но всичко е зад гърба ти, дано мечтите ти се сбъднат.

# 50 31 авг. 2007, 23:04 ч.

Мнения: 2 084

Аз съм на 42 и майка на 3 годишни деца! Никога не е късно човек да се чувства щастлив. На мен този форум ми помага да се освободя от червейчетата, които ми гризат душата. За мен е вярно, че ако споделиш болката си тя остава наполовина, а ако споделиш радостта си тя става вдойно по-голяма.
И още нещо. Откак споделих, че не съм си задавала въпроса колко точно е болката на човека до мен започнах да успявам да намирам повече време за него и повече разбиране. Забързаният ми ден може да е много по-бавен, важните неща в живота могат да ми носят много повече топлина, ако аз си го позволя. Болката може да ме мачка, но не може да ме унищожи, ако има за какво да живея. А аз имам. Пожелавам го на всички!

# 51 1 септ. 2007, 22:07 ч.

Мнения: 36

О-о-о, започнахме да си говорим и за години,а?
Льо 11, когато осинових дете, бях на 43 год. и няколко месеца.Нали не смяташ, че не съм се замисляла, че когато детето ми ще е абитуриент, аз ще съм на 60 год., или че когато ще следва и ще създава семейство, аз може и да не съм до него, че ще се сблъскаме с неминуемите въпроси "това баба ти ли е?"Вече от опит казвам, че е едно да гледаш дете на 25-30 год., а съвсем друго е на 44 да подскачаш и тичаш по него,и да не спиш, и да се уморяваш, и да те болят вечер всички кости.Но...Едно голямо,огромно НО-не бих сменила сегашния си живот и умора с предишния.Честно казано преди не се замислях много ,много за тези неща, просто желанието и мечтата за дете изблъскваха всичко на зад.Това е нещо, което си заслужава всички болки и притеснения.Човек никога не е прекалено стар както за любов, така и за щастие и за дете.Пожелавам ти да изясниш за себе си нещата и желанията си- тогава си поставяй цели и ги гони до дупка.Успех ти желая в трудния път на себепознанието.

# 52 3 септ. 2007, 02:50 ч.

Мнения: 4 138

осивнових на 43 и малко. мъжът ми тогава беше на 46. нямаме брак, осинових сама.
никога няма да забравя думите, които каза, когато майка ми му съобщи новината, че ще си имаме бебе. ВИЕ СТЕ ЛУДИ.
това беше. тогава бях толкова замаяна, че даже не можа да ме заболи много. 48 часа бях обикаляла като вълк в клетка, не бях спала, не бях яла. ужасно ме беше страх, абе изобщо беше ужас. обичах този мъж, но си казах че това е моят живот. и след като не иска дете това си е негово право. бяхме се запознали 3 години преди това. бурна връзка, много чувства, много страсти. бяхме пред раздяла. той беше успял за 3 години почти да промие мозъка ми и да ми внуши, че няма да бъда добра майка, че не съм готова за дете, че може би никога няма да бъда готова. година се занимавах с това, да събера сили и да изкарам елементарни документи и да започна процедурата по осиновяването.
господ реши друго и ме притисна до стената и така станах за няколко дни майка на едно неродено бебе. извадих необходимите документи за седмица. паралелно с това купих каквото трябваше за бебето, ходех да се виждам с биологичната майка и нощно време се въртях и полудявах.
през цялото това време бях сама. подкрепяше ме само майка ми. и най добрата ми приятелка, но тя беше на 1500 километра.

обръщам се назад и виждам ясно, че отново бих постъпила по същия начин. не беше лесно, но определено си заслужаваше. всичко през което минах бих умножила по хиляда за да видя как детето спи до мен, как се залива от смях, когато и духна във вратлето. неописуемо чувство е. всеки момент с нея е неописуем.
Льо, докато си задаваш много въпроси времето минава. за себе си знаех, че не искам да се събудя един ден и да се чувствам празна и безмислена. да си тръгна от този свят, понесла със себе си горчилката в която се е превърнала любовта, която не съм дала. 43 години за мен се оказа една прекрасна възраст да стана майка. убедена съм, че на колкото и години да стана, никога няма да е късно да дам още обич на още деца.
сега, след повече от една година моят мъж обожава дъщеря ни. осинових я сама, но тя е и негово дете. в сърцето му. хартията не е важна. не му се сърдя за това, че ме остави сама, че толкова години ми подрязваше крилете и то с малка и тъпа ножичка. опитвам се да го разбера. страх, егоизъм и какво ли не е минало през него. аз взех решението за себе си. сега той се наслаждава на плодовете му. ако си беше тръгнал нямаше да имам проблем и с това. просто си изясних приоритетите.
намери сила в себе си и тръгни сама по този път. дали ще трае 5 дни или 5 години не е толкова важно. важното е да знаеш какво искаш. в противен случай може би един ден ще го упрекваш за решението, което ти не си имала сили да вземеш.

# 53 3 септ. 2007, 06:36 ч.

Мнения: 393

Льо11.
От време на време влизам в този под форум.
И аз не знам защо.
Дали заради най-добрата ми приятелка и съруга и, които преди година най-накрая станаха РОДИТЕЛИ (осиновиха си прекрасно момченце), или за моя колежка и приятелка (на 48 год), която най-накрая, след много опити роди близнаци?
Никога не е късно. Аз съм на 43 год, най-малкото ми дете е на 18 месеца, най-голямото на 18 г.

# 54 3 септ. 2007, 13:49 ч.

Мнения: 180

Цитат на: dessivl в пн, 03 сеп 2007, 06:36

Аз съм Льо 11 Имам две регистрации по грешка. Благодаря ви много наистина ме окуражихте.
Поздравления за вас и двете ви дечица.

# 55 3 септ. 2007, 14:09 ч.

Мнения: 180

Цитат на: matakosmata в пн, 03 сеп 2007, 02:50

със съпруга си. При това положение не мога да започна процедура по осиновяване без него. Той не е готов за това .А аз наистина не искам да чакам. навърших 42 год.
господ реши друго и ме притисна до стената и така станах за няколко дни майка на едно неродено бебе. извадих необходимите документи за седмица. паралелно с това купих каквото трябваше за бебето, ходех да се виждам с биологичната майка и нощно време се въртях и полудявах.
през цялото това време бях сама. подкрепяше ме само майка ми. и най добрата ми приятелка, но тя беше на 1500 километра.

обръщам се назад и виждам ясно, че отново бих постъпила по същия начин. не беше лесно, но определено си заслужаваше. всичко през което минах бих умножила по хиляда за да видя как детето спи до мен, как се залива от смях, когато и духна във вратлето. неописуемо чувство е. всеки момент с нея е неописуем.
Льо, докато си задаваш много въпроси времето минава. за себе си знаех, че не искам да се събудя един ден и да се чувствам празна и безмислена. да си тръгна от този свят, понесла със себе си горчилката в която се е превърнала любовта, която не съм дала. 43 години за мен се оказа една прекрасна възраст да стана майка. убедена съм, че на колкото и години да стана, никога няма да е късно да дам още обич на още деца.
сега, след повече от една година моят мъж обожава дъщеря ни. осинових я сама, но тя е и негово дете. в сърцето му. хартията не е важна. не му се сърдя за това, че ме остави сама, че толкова години ми подрязваше крилете и то с малка и тъпа ножичка. опитвам се да го разбера. страх, егоизъм и какво ли не е минало през него. аз взех решението за себе си. сега той се наслаждава на плодовете му. ако си беше тръгнал нямаше да имам проблем и с това. просто си изясних приоритетите.
намери сила в себе си и тръгни сама по този път. дали ще трае 5 дни или 5 години не е толкова важно. важното е да знаеш какво искаш. в противен случай може би един ден ще го упрекваш за решението, което ти не си имала сили да вземеш.

# 56 3 септ. 2007, 14:10 ч.

Мнения: 180

Цитат на: Льо в пн, 03 сеп 2007, 14:09

Цитат на: matakosmata в пн, 03 сеп 2007, 02:50

Започвам да съжалявам, че имам брак със съпруга си. При това положение не мога да започна процедура по осиновяване без него. Той не е готов за това .А аз наистина не искам да чакам. навърших 42 год.