Една доста неприятна тема...

Льо 11, най-добре е да попиташ директно социалните работници. От това което прочетох в Семейния кодекс глава 6 за осиновяванията става ясно, че може и само единия съпруг, но с изричното съгласие на другия. И при нас ситуацията е същата, но не защото съпруга ми е против, а защото е чужденец. Иска се нотариално заверена декларация от него, че е съгласен, а и  се подават от двамата всички необходими документи. Но може би при нас е по-сложно заради съпруга ми, все пак едно питане не е излишно и винаги се намира някакъв изход.

Темата не е неприятна, просто е с различен коефициент на болезненост за всеки от нас!
При мен нещата не са толкова черно-бели, нито толкова драматично изживени.
Просто реших да споделя моята история, за да обогатя палитрата от неведоми пътища божии към осиновяването.
С мъжа ми сме заедно от 14 години, имаме страхотна и силна връзка. В началото обаче – забременях и заедно решихме, че е рано за това.
Ако кажа,че не съжалявам – ще излъжа. Не се чувствам убийца, нито безотговорница, нито наказана поради последвалите обстоятелства.
Когато преди 4-5 години “узряхме” за дете, през ум не ни е минавало, че ще имаме проблем.
 Нали вече един път се беше “получило”?
И тогава започнаха опитите, в началото спонтанно, после унизяващо регламентирано, докато в един момент осъзнахме, че има проблем.
Направихме всички изследвания. Оказа се, че имам нагъване на тръбите, получило се вследствие на възпаление. Може да стане, но много трудно. Милият доктор предложи да започнем с диагностични лапароскопии, после- хирургични, после ако не стане- ин витро.
Само като изслушах перспективите за следващата година от живота си, се разтреперих от ужас. И в този момент още реших. Няма да мина през това. Няма да позволя на нагона за възпроизвеждане на всяка цена да съсипе психиката ми и да ме превърне в невротичка.
Дори една въпросителна нямах как трябва да постъпя.
Осиновяване. Мъжът ми с радост прегърна идеята и дори не се опита да ме увещава да направим всичко възможно.
Знаеше, че няма смисъл. Сега чакам детето си. Знам, че така трябва да бъде. И знам, че само Бог ще реши колко деца ще имам и дали ще ги нося в утробата си или в сърцето си.
Не се чувствам половин, нито четвъртин. Аз съм млада, интелигентна жена с успешна кариера, прекрасно семейство и аз решавам дали да съсипя всичко това със самосъжаление или да му се радвам на макс!
Правете го и вие!

Много благодаря за информацията.Точно това ми трябва .Картинката при нас е същата и моят съпруг е чужденец  постоянно живеещ в Б-я. Аз си мислех че това няма да усложни допълнит. процедурата. Може би е по добре да си пишем на лични. Много ще се радвам на допълнителна информация.

не съм от тези дето могат да споделят как се борят с проблема - защото го нямам
надявам се долните ми думи да се разберат правилно
искала съм деца - умерено, но винаги съм считала че децата са за лично удоволствие - никога не съм примела и НЕ ПРИЕМАМ раждането да се зидига в панацея
за мен е непонятно защо някои хора са готови да загубят близък поради тази едничмка мисъл - че искат своите лични гени някъде посяти
не мисля, че аз съм по-добра от някой друг та да се пъна да се възпроизвеждам
да ще кажете то е щото имаш деца
ама защото ги има мзнам че това не е нищо по-особено - и даже ако имате моите трудности /а някои от вас са усетили трудностите на една бременост/ - ще видите че това понякога е мъчителен тежък процес и дори може да осакати връзката с детето после
никога не съм разбирала каква е разликата аз да родя дете и да гушкам и гледам някое родено от друг! та нали в гледането човек става майка! не с износването - иначе домовете нямаше да са пълни с изоставени деца!
даже бих казала, че тази връзка ще е по-здрава и силна ако се изгради - защото това дете ще е дар и човек би гледал на него като на такъв - нещо което в озлобеното ежедневие на гадния ни живот човек забравя за своите деца и често вижда повче товар в тях отколкото радост

предполагам е жестоко все пак да си лишен от избор
но аз когато сега мъжа ми подмята дори ина шега идея за трето - никога няма да родя пак, бих осиновила ако имма сърце, душа и пари да гледам трето дете, защото тази връзка би дала нещо особено на душата ми

вярвам както Вълшебника е писал че има промисъл в стващото с всекиго - и всеки носи своя товар
но не бива това, че някой е различен - да го превръща в губещ
сина ми бе на границата да е осакатен от тежкото ражгдане и дълго е знаех дали ще е дцп дали ще е ок и дали ще е различен
но никога нито в един миг не си позволих да мисля за тези еветуални неща като за загуба
като за тежки битки и предстоящи изпитания - да, но не и като за загуба или като за губещ - за него
ОЗ, нищо не губиш - имаш печалба даже, ако си позволиш да я видиш - да минал си през страдание, да поизгубил си някои неща, но пък и имаш много печалби -. вярата, че въпреки попроменените ви чувства - жена ти те обича и ти нея също, че имаш силата да се пребориш с трудностите, че си минал през ада и значи можеш да оцеляваш...и че въпреки трудностите ти имаш дете и то ще те наследи - и овярвай ако се справиш добре - гените ще са последната ти грижа!

Снощи споделих със съпруга ми:" Ако всичко беше нормално с последната ми бременност може би вече

щяхме да гушкаме детето си (днес беше терминът ми)", а той ми отговори: "Какво означава - ако всичко

беше нормално? ТОВА е нормалното за нас. Ще си осиновим детенце..." 

Не се разстройвай за миналото което не може да се промени. Поздравления за разумния съпруг. Сигурна съм ,че ако си осиновите детенце ще имате и свое съвсем скоро. Желая успех от сърце

bobkas имаш прекрасен съпруг

Да, зная, момчето ми е страхотно.

Без него не бих се справила.