За слънцето на нашата улица...

Тия неща не ги коментирам, ма все пак да планираш дете и да се причисляваш самотен родител.. просто е леко прекалено...

Визираш pro 77, но мисля, че тя се чувства самотен рлодител относно двете си деца, които отглежда и възпитава, когато се появи третото - то ще си има и татко и той ще е отговорен наравно с мама за всичко около детето - нали 
Малко извън темата, но аз имам усещането /_{дано не съм права и сега всички с втори бракове и деца да ме опровергаят}/, че след като веднъж си минал през това да си гледаш сам детето, осъзнаваш, че искаш - не искаш това може да те сполети пак и винаги си имаш едно на ум и усещането, че си сам в отглеждането на детето /което не расте с баща си/ не изчезва - независимо колко щастлив е вторият ти брак и колко прекрасни деца имате

Да, смятам, че когато си в обкръжението на роднини и си завъдил даже кандидат мъж, че и втори брак има-думичката-самотен-леко не пасва.Защото решенията, дори и да ги взимаш сама , ги взимаш при наличието на Гръб.Ако се издъниш за нещо/ финансово например, а и не само/ има кой да те подпре.Чисто душевно-също-когато си вече с гадже, след раздялата-онази болка спира да е този тип болка.
И наистина, който не е бил никога сам, ама наистна сам, не майка ти да си напуска работата, за да помага за смяната на памперсите/ ще ме прощава авторката за този пример/-той не може да усети безисходицата, цикъла, колелото...светлинката ли там както я наричате-съвсем пък не се сеща да търси.Та обикновено, според мен поне-за това се събират хората в семейство-именно и заради такава опора.Много често явление е след развода жената да си се прибере при нейните родители.Или да си е в нейно наследствено жилище, и родителите да са насреща.Не е същото като да няма при кой да се върнеш, да изплащаш апартамент, който си кредитирал докато си мислел, че имаш и мъжа си до себе си, не си сам.И майка ти да не напусне работа, за да ти сменя памперсите и да ти е морална опора...
Аз съм в брак, живея в една къща с бащата на децата ми.От тази гледна точна аз не съм самотен родител.Иначе-историята я знаете и реално съм повече от самотен родител.Ще прощавате за изтрещелия ми пост,не искам да обидя никой, не искам да се прави разделение на кой е по-по-най самотен, само исках да подкрепя апела на Годзила и мнението на Каси, нищо повече.Всеки с проблемите си, наистина, всеки преживява нещата различно, в различна степен, за едни това, че няма кой да му помага за Всичко в Живота му тежи, на друг му тежи просто момента, че е с разпаднало се семейство, но реално има подкрепа  и помощ на близки и роднини,та на първите, тези, съвсем-самите дето са, това им се вижда песен...И когато се понатрупат негативи, избива.
ПС, и в леко допълнение, докато Диони е писала-реално Про е писала, че децата се чувстват прекрасно, човека до нея е отговорен и грижовен значи-има гръб и каквото и решение еднолично да вземе за тези деца-то тя е подкрепена от мъжа до нея.Това дава сили за много решения, докато когато си сам понякога е страшно даже лекарството да му дозираш правилно, ако си недоспал .Тук това имах предвид.

Ам да - и - като имаш мама за гръб - има грам слънце...
Като имаш жилище - имаш грам слънце
Като имаш приятели - още грам слънце...
И така грамовете слънчице се множат...
А ако нямаш нищо от тези неща - доста по-трудно е да видиш слънце.
А ако имаш приятел, живееш с него и правите дете- е лесно да видиш слънце.
Така че темата за слънцето на нашата улица.. ми на всеки улицата му е различна...

Абсолютно съм съгласна 
Затова ако прочетеш - за себе си съм написала - "на моя булевард ..."
защото сега така се чувствам, надявам се януари да на пиша - на моя площад 

тъй, тъй, Каси! баш си е тъй!    Ама нали сме се събрали да си даваме кураж и да си помогнем кой колкото може и на когото както сколасаме.

аз преди време подканих една мама (съфорумка), останала сама с три деца, но пък след това срещнала прекрасен човек, който обича всичките - да ни я разкаже отделно тази обнадеждаваща история - ей така да си помечтаем поне. Но тя ми отговори, че се притеснява да не огорчи със слънчевата си приказка тези, на които не им е толкова слънчево.

та - хоря всякакви, а сюжети безброй.

според мен си е много добре от време на време на някого като му изгрее слънцето да ни се похвалва като пуска по някоя такава ведра темичка, че...мнооооооо се разхленчваме понякога.

ама само понякога 

Dioni (мразя да вмъквам цитати), следващите редове ще са  във връзка с написаното по-горе от теб.
Забелязвам една тенденция на  самонавиване колко сме нещастни...  (респ. велики) (това беше увода)
Безспорно тук всички  сме наранени. НО
Да кажеш, че си самотен родител с човек до себе си , а бъдещият татко ще бъде баща само на своето дете- е, мерси- няма нужда просто....Тоя филм го гледах две години- на никого не го пожелавам.
Или да имаш родители, които могат да ти помогнат с грижата за детето и/или финасово.
Защото ако имаш човек до себе си, то той директно трябва да махне самотата от раменете ти, защото бидейки до теб, подкрепяйки те той поема  и част от задълженията за децата - така си го представям аз..
Ммм да, защото получавам заплата, каквато и мъжете в сектора, в който работя не получават, НО аз няма да си купя парфюма, който 30 мл е 70 лв., кубинки Графити  и така мечтана мп3 - ка , защото Аз организирам ремонт и тегля кредит  за него (защото баща ми не желае да ми помогне), защото с тази заплата аз издържам 3 души без мен, и преди това трябва да САМА да облека и нахраня децата си...не стоят така нещата ако си в семейство, нали (или ако родителите ти помагат) ? И вечер като се прибера няма кой да те попита как си и да те прегърне и сори за простотията ама в това студено време да си стоплиш краката в него (аз понеже  съм малко студена!) И това определно не ме зарежда с положителна енергия.
Но ако родителите ми направят поне по един подарък в дрехи на децата ми или просто дадат някой лев, аз може би ще се почувствам по-човек.
Защото четири месеца бях САМА..ходех на две местоработи, в дъжда нямаше кой да ме закара до яслата  и джапах с детето в локвите.. и не бях добре - не бях, ревяща  и истерична не бях добра майка за децатата си..
Защото когато не си толкова овълчен от всичко, с което се бориш САМА и имаш подкрепа разсъждаваш по-трезво и спокойно и ще си по-пълноценна за децата! (това във връзка с отговороността, която носиш сама) Ех, че гадно го казах.

Сега баба е тук и аз ИЗЛИЗАМ!!! Представяте ли си, онази вечер просто се обадих на приятелка и пихме бира, баси. Какво щастие! Събитие направо!  И разпуснах и се почувствах добре.

Така че не ми обяснявайте, че няма разлика като живееш с родителите  си  и те ти  помагат..сори изтрещях.

Оспамих хубава тема, сорииии....

А историята с жената с двете деца и аз съм я чувала..вече почвам да си мисля дали не  е градска легенда. Или предлагам дружно да отидем на консултация при нея и да водим подробни записки!

Щото днес разбрах, че една позната има рак на белия дроб- целият е в  разсейки- ето това е проблем. Щото тези болести идват най-вече от нерви и щото ако не дай Боже нещо се случи с мен на мен няма кой да ми гледа децата.

Хайде със здраве!

А  за  слънцето,  ами то залезе преди няколко часа.

Годзила,не мога да те позная(извинявай) 

Днес явно денят е крив. Аз изобщо няма да пиша, щото мен и родител ще ми кажете, че не съм...

Мда. И аз все това повтарям - също като латерна...А шансовете за друго ми се виждат нищожни.
Годзила, спор няма, че когато наистина, ама наистина си сама - светът спира да се върти.
В момента имам огромната подкрепа на родителите ми. А знам какво беше, когато почти цялата бременност я изкарах сама, ама съвсем сама - зимата, на студено, по болници. И сутрин като станех не знаех дали ще има вечер...

Сега е друго.
Сега имам помощта на родителите ми.
Нямам мъж до себе си, но имам финансова помощ.
Имам гръб.

Обаче това НЕ ме прави по-щастлива, по-малко самотна, по-жена.
Само малко по-спокойна.
Което НЕ е малко.

"...Обаче това НЕ ме прави по-щастлива, по-малко самотна, по-жена.
Само малко по-спокойна.
Което НЕ е малко.."

Да де, именно, капка по капка, не всичко наведнъж моля, инак прекалено хубаво ще вземе да стане.
 Сега, на трезво рано сутринта да ви разкажа нещо, пък вие съдете сами.
Както знаете-аз съм семейна.Защо пиша тук ли?хахаха
Та, когато всеХМЕ решение за второто дете се преместих в един много красив подфорум-Искам бебе се казва.Започнах да планирам, да подготвям тялото си, да мечтая каква втора бременност ще искарам, с любящ съпруг, страхотно дете, обгрижена, няма да бързам като първия път, ще се наслаждавам на всяка секунда.Да, обаче...бебето се забави.Не ставаше, аз се застоях в този подфорум.Какво наблюдавах там-същото, което се случва и тук.Тези, които забременяваха от раз или тези, които си пускаха щастливи теми с "тъпи" въпроси дразнеха най-общо казано тези, които за пореден път не бяха  успели.И не, защото хората са лоши, а защото наистина, когато се трупа, трупа, трупа и някой или само ти хленчи или пък  само те гледа съчувстено-някак ти идва в повече.
Някои от момичетата от този ми период ми останаха приятелки.Особено една имам-толкова трудности имаше-тя се премести в проблемното после...всеки си е изстрадал хубавото някак мисля.Но ето я и тя- толкова светъл, спокоен човек, но започна да се чувства наранена от щастливите забременели.Защото там всички бяха започнали д аговорят за Чудото-щяло и нейното чудо да се случи, а нейното чудо се наричаше просто инвитро, щото с нейните проблеми и Господ да съм аз да и помогна-нямаше как да стане.Та и тук така...Светлинката...когато си заврян в лайната без извинение, колкото и да си борбен-каква светлинка бе, хора?!
Не искам да се противопоставяме, само за едно моля.Толерантност.Малко да вникваме зад думичките на мацките в най-тежко положение.Не от съчувствие някакво, не от жал.Просто д аги разберем.
Защото ето ме и мен, пак казвам, омъжена жена.Обаче-сам сама.Та знам какво е, наистина.Когато засягате подобни теми, моля ви, мислете мъничко, защото често се случва да се срине и мъничкото светлинка на абсолютно-самите.И защото си мечтаех за една втора приказна бременност, с вълшебни мигове та какво стана ли?Сама като куче.Дете-на ръце в локвите не, ами и корем отдолу.Болки.Къща на раменете, дете, озлобял към мен мъж-красота просто.Родители-няма как да се фръцна и да се прибера/там е много дълго за обяснение/И спомените-как с този човек от голия под сме започнали и сега всичко рухва.Единствено финансовата част-че си ходех на работа до края, влачейки и детето навсякъде-та да, бях уж независима.Когато останах с бебето вкъщи, затова и стисках зъби-щото финансово поне се спасявах за този период.
И друго се сещам, сори, че те споменавам МОФ, ма е с добро.... Дай Боже всекиму, нали?
Хайде, мацки, МИР, всеки си знае патилата и мизериите, но някои наистина са не на дъното, ами закопани под него и сезона е такъв, че изтрещяваме всички май/ имаме нужда от мъж му се вика на това, ма айде /
Към заоралите съвет-спрете да четете за известно време-това помага-да се абстрахирате.На късметлиите, намерили спътник в живота след тежък период-успех и късмет и не се смятайте вече самотни?Защо?Защото наистине не сте.Не да спрете да пишете тук, напротив.Възползвайте се от щастието, от облекчението, че има на кой да се опрете, когато детето се разболее, а не можете да излезнете от работа, когато искате да пийнете кафе с приятел, че има на кой да го оставите за час, че има на кой да се обадите, че хляба е свършил-на прибиране да купи...ей такива-дребни, ежедневни, елементарни, но важни брънки от Живота.Това е светлинката, която ти дава възможност за глътка въздух.
Аз лчино в случая съм по средата, не се чувствам засегната от "щастливите" с помощ, водя се и семейна все пак...но пиша...тук...сигурно има защо, нали?
Мъдри мисли ви пожелавам, както казваше една бивша съфорумка тук...

Ясно е, че на някои им е много трудно. Вероятно е да не виждат светлина или ако са я видели да се е оказал идващия влак.
Но това не означава, че трябва да спрат да пишат хората, които са успели да направят нещо хубаво за себе си и децата, да намерят друг спътник в живота или каквото и да е там.
Не се дразнете, не мисля че някой го прави от съжаление. По-скоро е с желание да вдъхне и на останалите надежда, че може и един ден да стане по-добре и за тях.
Ако мислим само за лошото, хубавото никога няма да дойде. И аз в момента съм в дупка(макар и да не съм сама и да имам кой да ми помага), при мен проблемите са други. Трудно ми е да повярвам, че нещата ще се оправят. Но се надявам...

Ох, нещо такова се опитвам да обясня и аз, Стън, но първо съм много многословна напоследък, второ-да вметна и друго важно, че има моменти, когато не успяваш да превъзмогнеш това да го наречем "дразнене", въпреки че за мен не е това точната дума, но в момента не намирам друга.
Не, не да спират да пишат тук някои,Просто да умеем да изслушваме без назидателното-споко и на твоята улица ще изгрее слънце.Самата реплика е дразнеща ми се струва.Правя наистина паралел с Искам бебе-там се случи същото.Там репликата обаче беше-не го мисли и ще стане, а как да не мислиш, като то ти се е загнездило, а и като си знаеш проблемите-и да не ги мислиш-те си стоят на дневен ред.
Баси, някой ако ме разбра-черпя го бирааааа

и понеже те няма на скайпа и ти нямам телефона щото той изчезна заедно с чантата - кубинките излязоха - има ги в магазина

е дам ама и аз се сбогувах с тях за тая година
па догодина - а дано слънце и на нашта улица изгрее
или слушай - можем пък и да си вземем по едни - знаеш ли що - от инат просто. от инат бе. а да видим.

Не знам какво ви става, ама то по логиката ви и аз не съм самотен родител, щото мам ми помага като гледа детето през деня . И баш се обръща на сравнение кой е по-по-най самотен.