Смесване на семейство и работа в личен план

Пък аз също съм си задавала на 15 този въпрос.На 30 знам отговора.И съм благодарна , че не са го направили.Камбанарии-бол.... И още-в самотните си години родителите ми нито веднъж не ме попставиха в ситуации-запознай се с този чичко/леля/втори/ пети / десети любовник/мъж/жена/поредно ново начало и приобщаване към поредната връзка на вечно търсещият за единя си живот щастие.Познавам и един типаж-на дете, което е имало заместители.Този да  му бъдел като баща, онзи...не безброй, но все пак-няколко.И един истински-т.е. биологияен, който не е абдикирал, напротив, но все пак са се развели и заместител мъж в къщата е имало.

А може би най-лесно се излиза от кашата като хубаво се забърка!  Сега и да гадаем какво би станало ако... си е теория на вероятностите.

Ами явно животът ми е любовен роман, защото това, което говоря, съм го изживяла, не си го смуча от пръстите. 

Мнооого си права.... Човек докато сам не си стигне до изводитееееее... вари го печи го.... 

Да, бях в подобна ситуация, и то съвсем наскоро...
Само, че нещата бяха доста пресни... при теб е малко вече доста дълбоко щом чувствата ти продължават от година - това е доста време - може би е достатъчно, за да знаеш, че не е просто увлечение, но със сигурност не е достатъчно, за да си сигурен дали ще си по-щастлив с колежката.

При мен стана така: Съпругът ми разбра, когато нещата бяха още в началото и беше разбит, а аз усетих, че мога да го загубя.... това ми беше достатъчно, за да спра да се колебая между двамата, реших, че съпругът ми е по-важен. Разбира се, не беше лесно да забравя тръпката, не е лесно да забравя, но... човек всеки ден прави избори, та така...

Няма да ти е лесно, лошо е, когато човек трябва да прави избор между две любими неща...

Ако детето ти беше на 20 г. и повече нямаше да се намеся но на 2-3г. нещата са други

Значи до тук разбрах следното:
Жена ти е истеричка; изкарва си го на детето;ти се грижиш 50% за детето и 80% за домакинството; ходиш по-цял ден на работа;не успя да назовеш и едно положително нещо за съпругата си; колежката няма нищо общо с проблемите ти в къщи; ти се терзаеш постоянно търсейки причина да не разрушиш брака си;...

Ако търсиш причина да останеш със семейството си , повтори си няколко пъти че си и баща ,освен влюбен колега ,и детето ти има крещяща нужда от теб.
Относно добрата дума за съпругата ти можеше поне да кажеш "ТЯ е майка на моето дете."
Относно това че колежката няма общо с проблемите ти в къщи-тук просто лъжеш.
Мисля че спокойно се занасяш с колежка и се изживяваш като трагично и платонично влюбен ИМЕННО защото си спокоен че жена ти я има и имаш тази сигурност (като усещането когато си се женил);Ако беше сам, ако тях ги нямаше ,не мисля че колежката щеше да е толкова притегателна.
А относно цялото ти питане във форума мисля че просто се опитваш да изпереш гузната си съвест-защото в твоя случай има две възможности-или изневеряваш и поемаш отговорността и вината за това и всички последици или просто забравяш колежки и тем подобни и си стоиш при жената и детето.А на теб не ти стиска нито едното нито другото.
Порови се малко в нета за информация относно влиянието на развода в сем. върху развитието и психиката на детето-ще ти помогне повече отколкото форума.
Извинявай за резкия тон но макар и анонимни е хубаво да назоваваме нещата с истинските им имена.

Много съм съгласна, особено с Iggiberry. 

Първо струва ми се 4е темата е нещо хлъзгава

та искаш опит - моят е следният - той ми беше колега. Харесахме се - той женен с дете, нещата у тях не вървели, при мен имаше малка криза. И аз се отдадох на емоцията - в началото беше чудно - друг свят, различен човк, нови изживявания...
Сравнявах го с тогавашното си гадже и той печелеше по точки

След 3 месеца сравненията вече не бяха в негова полза - взе да ме дразни. Тогава той дойде и ми каза: Напускам жена си! Отговорих му че не съм човекът, който ще остави 4-годишната му дъщеричка без баща. И до там бяхме. Търсеше ме - не отговарях и т.н.

Интересно е продължението - той се разведе, ожени се пак и... сега отново е в процес на развод...

Прави си сам изводите. Успех каквото и да решиш, защото ще ти трябва.

Smeshno e da ochakvash, che shte namerish reshenie na takuv problem vuv forum.
Promjana na glednata tochka ponjakoga vurshi rabota.
Moje da go napravish kato za izvestno vreme se otdalechish ot tazi situacija - premestish se na nova rabota, putuvash, zapisvash se na nov sport, zapochvash uroci po piano, otivash do Turcija, v planinata ili na mainata si.
predpriemash neshto nesvoistveno za teb...
moje da osuznaesh, che ne si chak tolkova vluben.
Nito neshtasten v semeistvoto,
a prosto ti e bilo skuchno:)

Ако търси някой да му даде готово решение - да, но ако търси чуждата опитност, мъдрост и идеи - не.

к0к0, успех 

Айде, стига бе, кое му е достойното? Когато не е интересен вече, няма да оставим детето без баща, но ако ни е гот - таткото трябва да е на разположение.....
Дори не искам да си помисля как се живее в такава лъжа - потрисащо е! Да пази Господ!