Ама защо си толкова сигурна, че на семейството ти му е дошло края ???? Не мога да те разбера. Искаш съвет, но без да споделиш повече не става.
- Публикувана: 22 ян. 2008, 22:01 ч.
- Последно мнение: 11 март 2008, 12:14 ч.
Не мога да продължа по този начин.Моля Ви посъветвайте ме!
Ако си решила да правиш нещо и да сменяш мъжете, направи го докато детето е малко.
Не даваш много подробности защо си се омъжила и защо се е стигнало до там толкова бързо след женитбата.
Моето мнение е , че човек трябва да е щастлив, ако ще бъдеш щастлива с другия човек, не се замисляй, детето един ден ще те разбере.
Добър съвет е да ги оставиш и двамата мъже за малко и да си събереш акъла и да видиш накъде ще продължаваш, и недей от единия да скачаш при другия, прецени ситуацията трезво. Успех.
Не даваш много подробности защо си се омъжила и защо се е стигнало до там толкова бързо след женитбата.
Моето мнение е , че човек трябва да е щастлив, ако ще бъдеш щастлива с другия човек, не се замисляй, детето един ден ще те разбере.
Добър съвет е да ги оставиш и двамата мъже за малко и да си събереш акъла и да видиш накъде ще продължаваш, и недей от единия да скачаш при другия, прецени ситуацията трезво. Успех.
Според мен нещата са необратими главно защото аз не изпитвам никакви чувства към този човек,освен че съм му задължена за всичко което му причиних.Дори няма смисъл да говоря за това че нямам никакво желание да изпълнявам съпружеските си задължения.Осъзнах че съм направила най- фаталната си грешка когато сам решила да му родя дете,при положение че още преди това да се случи,аз исках да се разделим,но тогава той ме спря,а и не намерих сили да нараня хората около себе си (бяхме само сгодени).Реших че нещата могат да се оправят и някак си се оправиха,но много скоро пак стигнах до извода че не искам, а вече и не издържам да живея с него.Не казвам че е лош човек,но май насила хубост не става.Нещата просто не вървят.Вече се разминаваме като непознати.Взаимно се нараняваме и не мисля че е честно да продължаваме така,нито спрямо него,нито спрямо мен.Никой не е щастлив.
Ами значи си го решила.Какво да ти се месим.А близките ти след време може и да те разберат.Но не това е най-важното.
Късмет и на мъжът ти. Дано не страда много и бързо да си стъпи на краката.
При всички случаи няма да ви е лесно.
Но аз пак да те питам, как другия мъж приема детето ти?
Късмет и на мъжът ти. Дано не страда много и бързо да си стъпи на краката.
При всички случаи няма да ви е лесно.
Но аз пак да те питам, как другия мъж приема детето ти?
Според мен нещата са необратими главно защото аз не изпитвам никакви чувства към този човек,освен че съм му задължена за всичко което му причиних.Дори няма смисъл да говоря за това че нямам никакво желание да изпълнявам съпружеските си задължения.Осъзнах че съм направила най- фаталната си грешка когато сам решила да му родя дете,при положение че още преди това да се случи,аз исках да се разделим,но тогава той ме спря,а и не намерих сили да нараня хората около себе си (бяхме само сгодени).Реших че нещата могат да се оправят и някак си се оправиха,но много скоро пак стигнах до извода че не искам, а вече и не издържам да живея с него.Не казвам че е лош човек,но май насила хубост не става.Нещата просто не вървят.Вече се разминаваме като непознати.Взаимно се нараняваме и не мисля че е честно да продължаваме така,нито спрямо него,нито спрямо мен.Никой не е щастлив.
В крайна сметка ти май наистина си решила.От нас очакваш само подкрепа.
Ами късмет тогава!Кураж и на съпруга ти за да има сили да се справи с болката от разпадането на семейството му!
Пак казвам не те съдя,но дано никога не изпаднеш в неговото положение.
Всичко това пиша на база оскъдните факти,които си споменала.
За мъжът когото обичам е по-отговорно да се грижи за моето дете отколкото за евентуално свое.Приема аз да реша дали да имаме други деца за да не се притеснявам от разделение.И съм убедена че го обича.Не съм уточнила че те се познават с мъжа ми и това той не го приема ( бивш негов приятел , причината да е бивш е ясна) да отглежда сина му .Това за него е най-голямата трагедия.
Да, няма смисъл да живееш с някого,защото се чувстваш задължена.Не си заслужава, наистина.
Близките са си близки-винаги ще има недоволни, но това си е твоят живот.Така че тях ги остави настрана.
В крайна сметка,щом така стоят нещата може би е по-добре да приключиш всичко бързо и със замах. И най-вече- важно е да си щастлива , разбира се, така ще е щастливо и детето ти.
Така мисля.
Близките са си близки-винаги ще има недоволни, но това си е твоят живот.Така че тях ги остави настрана.
В крайна сметка,щом така стоят нещата може би е по-добре да приключиш всичко бързо и със замах. И най-вече- важно е да си щастлива , разбира се, така ще е щастливо и детето ти.
Така мисля.
А, тя крушката имала опашка....
Този мъж обича ли те? И ако да, ти как го разбра това нещо? И това познанство не е от 5 месеца, нали?
Ако си сигурна в себе си, и в този мъж не се колебай. И да стоиш при съпруга ти, няма да се чувстваш добре и ще се обвиняваш цял живот за пропуснати възможности. Вашите ще го преживеят някак.
Този мъж обича ли те? И ако да, ти как го разбра това нещо? И това познанство не е от 5 месеца, нали?
Ако си сигурна в себе си, и в този мъж не се колебай. И да стоиш при съпруга ти, няма да се чувстваш добре и ще се обвиняваш цял живот за пропуснати възможности. Вашите ще го преживеят някак.
Ооооо, 4ри месеца. Според мен това не е много време за да преобърнеш тотално живота си. Може би е добре да поизчакаш, да видиш как ще е.
...по-принцип,винаги началото на една връзка е идеална,прекрасна и влюбена ....изчакай малко в решенията си за да разбереш дали изобщо си струва....а относно мнението на хората-"По-добре в на хората устата,от колкото в краката"...Така мисля поне аз 
И все пак мен ме е жал за мъжа и.Отмъкват му жената и детето под носа.Той няма избор и очевидно няма да бъде пълноценен баща на детето си .А то сега е толкова малко. Най-хубавите, най-интересните години може би ще бъдат повече споделени от приятеля отколкото от бащата. За мен това е тъжното.Все едно мъжа ми да реши да ме напусне и естествено взима детето ни с него и аз какво ... нямам избор, оставам сама.Без детския смях и плач.
Прави каквото искаш.Пък мъжът ти да му мисли.Ти си сигурна, че трябва да се разделите.ОК! Късмет.
Прави каквото искаш.Пък мъжът ти да му мисли.Ти си сигурна, че трябва да се разделите.ОК! Късмет.
Ти мила моя съименничке, трябва да определиш дали наистина можеш да понесеш такава вина, защото тя не изчезва със хората , а си остава във теб.И дори да приемем , че този мъж те обича и ще се опитва да те заслужи, за да си щастлива трябва да си такава вътре в себе си.Това което искам да ти кажа е че щастието и вината заемат едно и също място в сърцето и не може да го изпиташ нацяло(щастието) ако част от мястото му е заето от вина.
От все сърце ти желая да си щастлива, защото всеки има право на това, но имай в предвид съвета ми и си прецени дали имаш сили да намериш щастието, защото само тогава би си струвало!
ето ти съвет(ако това ти трябва)
От все сърце ти желая да си щастлива, защото всеки има право на това, но имай в предвид съвета ми и си прецени дали имаш сили да намериш щастието, защото само тогава би си струвало!
ето ти съвет(ако това ти трябва)
Напусни съпруга си, напусни и любовника ти щом са били приятели. Започни живота си наново, ще срещнеш човек, който няма да нарани близките си с появата си по никакъв начин. Това е положението, от този триъгълник се излиза по този начин, за да няма страдащи цял живот.
Извинявай за въпроса, но нещо не ми се връзва в цялата история, сигурна ли си че не украсяваш серияла по БТв "Животът на Браян"?
Извинявай за въпроса, но нещо не ми се връзва в цялата история, сигурна ли си че не украсяваш серияла по БТв "Животът на Браян"?