премълчаването на един факт не го прави несъществуващ. как бих могла да бъда приятел на детето си, как бих могла да го възпитавам в ценности и модел на поведение, ако самата аз не спазвам тези правила. да му казвам неща, които или не са, или са отчасти верни е просто против принципите ми. както и да съм постъпила, дължа на дъщеря си цялата истина.
да наказвам детето си с мълчание по повод произхода му улеснява живота за момента, но като цяло го утежнява.
чета думите, написани от осиновените деца и имам чувството, че най-голяма болка изпитват тези от тях, които късно са разбрали за осиновяването си. жалко, че поуките за грешките на осиновителите трябва да ги черпим на цената на мъката на децата. какво ти жалко, ужасно е.
етстествено, че ще ми е ужасно трудно. нормален човек съм, страх ме е. изпитвам ужас понякога. но мисля, мисля и знам, че при първия удобен случай ще започна с историята за осиновяването и. за себе си не виждам друг избор. бих могла да отложа момента до пубертета, но няма да го направя.
уважавам желанието на осиновители да запазят тайната, не искам да съдя никого. просто имам чувството обаче, че тайната носи повече вреда, отколкото полза. на всички.