По какъв начин наказвате децата

  • 8 134
  • 128
  •   1
Отговори
# 45
  • Монтана
  • Мнения: 220
Баткото наказвам за слаби оценки с лишаване от компютър и телевизия.За закъснение наказанието е да не излиза.Дъщеря ми е малка,но от време на време и на нея ́и се случва да бъде в немилост.Имало е случаи,в които се тръшка по земята и сама не знае какво иска.Тогава ́и обръщам гръб и се правя,че не ме интересува.След малко тя сама идва при мен и ме сгушва,вече кротнала.  Crossing Arms

# 46
  • Мнения: 74
Наказвамея без телевизор и копютър поне за няколко дена.Много е трудно но дава резултат

# 47
  • Мнения: 2 090
Сина ми е малък май за наказания Rolling Eyes,ако се опитам да го накажа за нещо постигам обратния ефект Embarassed.А именно:казвам че му се сърдя за еди какво си и няма да играя с него(да играе сам му е най-омразното нещо на света no),а той започва да се чуди каква беля да направи,за да му обърна внимание и в повечето случаи си успява ooooh!.Опитвала съм се да го оставя сам в стаята му докато се успокои(като започне да се тръшка),резултата от това е-всичко което е успял да стигне е съборил от секцията на земята,дрехите се вадят от шкафовете,махат се чаршафи,хвърлят се възглавници....и всичко това за 3 минути #Crazy,за да стои на едно място(даже и наказан) явно трябва да е вързан Mr. Green
И не наказвам... Rolling Eyes

# 48
... случвало се е и смърт на родител ...

 #Crazy #Crazy #Crazy

Извинявай, но къде са твоите родители в целия разказ?

Като всички други родители - на работа. На 10 години нямах нужда от бавачка вкъщи. Защо?

# 49
  • Мнения: 1 312
За моя пакосник най-най голямото наказание е да му пребера Видео-играта.Направо се променя коренно като чуе,а малката newsm78 нея май не съм я наказвала Hug

# 50
  • Мнения: 3 663
ами лишавам от любими неща (филмчета например)
никога от четене на книжки обаче, не знам защо, но с книгите имам специално отношение, не мога да накажа като откажа да чета книжка Sad
ако е много сериозно положението - казвам, че съм сърдита и няма да й говоря
но винаги преди това я питам дали е разбрала, защо се сърдя, защото понякога се случва да ни се разминават концепциите все още Simple Smile

# 51
  • В заешката дупка
  • Мнения: 4 932
Позитивната изолация (абсолютен оксиморон, между впрочем) вероятно би имала смисъл за по-голямо дете, поне над 3 год, което да може да осмисли и разбере идеята. За по-малко дете обаче, позитивната изолация си е просто най-обикновен изолация - изпращане на отделно място  след като е направило еди какво си/ се е държало еди как си - т.е. наказание. Затова и е много вероятно да не иска да стои там - да излиза от стаята, да протестира и/или да се тръшка и реве. Въпреки шестото си чувство дадох шанс на този метод и резултатът беше - рев и сополи, което въобще не бе целта ми. Като изключим този злополучен опит за справяне със ситуацията, синът ми още не е наказван.

# 52
  • Мнения: 4 621
Яна е още малка и единственото наказание е да я оставя да си играе сама в нейната стая или да не и донеса "подарък" като се прибера Peace

# 53
  • В заешката дупка
  • Мнения: 4 932
Лишаването от храна и гладуването също не ми се вписват в т.нар. позитивна дисциплина. Ако си играе с храната или я хвърля по земята, не му казвам, че ще стои гладен. Обяснявам, че храната се слага в устата,  пълни коремчето, не е за игра - нещо от сорта, и добавям: "Ако си се наял, можеш да слезеш от масата да си играеш".  Давам шанс да видя дали ме е разбрал, а ако продължава: "Значи си се нахранил" и го свалям от стола. Евентуално му предлагам с нещо да се занимава, като преди това почистваме заедно ако е направил поразия.

Всъщност като е гладен хич не му е до игра на масата. Почне ли да човърка из чинията, да се почесва тук и там - това е сигнал, че се е нахранил и му е скучно вече.

Последна редакция: пт, 28 мар 2008, 12:16 от Че Ка

# 54
  • Мнения: 2 090
Позитивната изолация (абсолютен оксиморон, между впрочем) вероятно би имала смисъл за по-голямо дете, поне над 3 год, което да може да осмисли и разбере идеята. За по-малко дете обаче, позитивната изолация си е просто най-обикновен изолация - изпращане на отделно място  след като е направило еди какво си/ се е държало еди как си - т.е. наказание. Затова и е много вероятно да не иска да стои там - да излиза от стаята, да протестира и/или да се тръшка и реве. Въпреки шестото си чувство дадох шанс на този метод и резултатът беше - рев и сополи, което въобще не бе целта ми. Като изключим този злополучен опит за справяне със ситуацията, синът ми още не е наказван.
Даааа,много добре си го описала,напълно подкрепям Peace
Както вече казах,и аз затова не наказвам yes

# 55
  • При хората, които обичам
  • Мнения: 3 192
Голямата /8г./ наказвам, като забранявам излизане и гостуване на приятелки след училище. Понякога я лишавам от джобни пари. Което не значи, че стои гладна, просто и слагам в раницата сок и закуска, купени от мен. Това го преживява тежко, защото осъзна, че съм загубила доверие в нея, в способността и да прецени сама какво може да си купи.
Малката е толкова зависима от мен, че думите "Обиждаш ме", я карат да ми се извинява и да рони сълзи. Най-голямото и наказание досега беше нежеланието ми да приема рисунка-извинение. Но тя е на 4 и половина и при нея дори заплахата, че мога да спра да и говоря, вече е наказание.

# 56
  • София
  • Мнения: 6 999
Малката е толкова зависима от мен, че думите "Обиждаш ме", я карат да ми се извинява и да рони сълзи.

Абсолютно.  Peace
Само веднъж или дваж съм използвала репликата: "Разочарова ме." с подходящ глас и интонация - въздействието беше чудовищно.

# 57
  • Мнения: 2 282
Maлко офф - току-що се замислих, че повечето родители наказват с лишаване от любимите неща на децата, които в повечето случаи са доста нездравословни за тях - телевизия, комп. игри, десерти. Дали ако не започна да наказвам с "3 часа пред телевизора, без да ставаш" или "Ще изядеш наведнъж 1 шоколадово руло" няма да даде добър резултат във всички посоки? малко крайно де, шото 15 минути и 1 парченце определено няма да се отразят възпитателно...

Продължавам да чета с интерес темата.

# 58
  • София
  • Мнения: 203
Използвам най-често метода със "Сърдита съм ти и няма да ти говоря докато не видя пак мойто си, добричкото дете", повечето пъти действа, понякога я и наказвам в стаята, проблема ми е обаче, че тя въобще не иска и да чуе да стои там, а веднага тръгва да излиза, или пък ако съм настоятелна да стои там, се дере по половин час - ей това дране ми е най-трудно да го издържа, защото се разскъсвам между "Така трябва" и "Права ли съм, тя ще се съсипе от рев" - ама пък и мойто си е голем дзвер, много иска да се наложи да е на нейното, мноооого е упорита  ooooh!

# 59
  • София
  • Мнения: 6 999
Сребърен облак, много си права...
Дъщеря ми започна да обича шоколад и да го приема като "голямата работа", когато отиде в градината, където ги 'награждават' с нещо сладко.  Tired

Общи условия

Активация на акаунт