Публикувана: 27 март 2008, 08:51 ч.
Последно мнение: 5 авг. 2008, 19:38 ч.

По какъв начин наказвате децата

8 139
128
1

# 30 27 март 2008, 14:36 ч.

Мнения: 679

И моя палавник е още малък, но и при нас има един вид наказване Naughty

Понеже доста често си поплаква от инат, с татито сме решили единодушно, че при такива ситуации го пращаме в другага стая да си поплаче сам и да се успокой, много бързо действа и още на втората минута пристига ухилен и щастлив все едно нищо е нямало. Или пък започва да си играе, да си бърбори сам нещо, забравил за реването преди това.

Последна редакция: чт, 27 мар 2008, 15:02 от бебка и бебко

# 31 27 март 2008, 14:39 ч.

Мнения: 532

При нас най- сполучливото нещо ( за сега ) е когато мама е обидена или сърдита.Иначе се е случвало да я изпратя на почивка в стаята и докато спре да реве или крещи.Там понеже няма публика не е интересно и спира за секунди.Никога не затварям вратата и не казвам колко да стои.Обикновено почивката е докато спре да реве и може да говори , за да се разберем.Един път съм прибирала фулмастри , защото бяха без капачки и разхвърляни - за 1 ден - повече не се е случвало.Но всичко си е до момента и до провинението.Не може ако е нарисувала покривката да и се спре телевизията - няма да разбере къде и е грешката.

# 32 27 март 2008, 14:45 ч.

Мнения: 2 723

Цитат на: Jenia_Violeta в чт, 27 мар 2008, 14:39

Иначе се е случвало да я изпратя на почивка в стаята и докато спре да реве или крещи.

Добре де, какво ги кара вашите деца да си останат в стаята. МОйто излиза след мен ooooh!

# 33 27 март 2008, 14:57 ч.

Мнения: 9 814

Цитат на: tety в чт, 27 мар 2008, 09:28

Лишавам за известно време от любими неща - лакомства, филмчета, игри. При много добро поведение, отменям наказанието по - рано, за да знае, че има грешка, но има и прошка.

И аз така.

# 34 27 март 2008, 15:47 ч.

Мнения: 185

Arctica, големи благодарности за съветите и методите. След като ги прочетох се почувствах сякаш с години съм стояла и гледала една и съща празна ваза, търсейки идеалните цветя за нея, а ти ми поднесе точно тези за които е била направена. Все си мислех че трябва да има по-различни методи на наказание и самоучение. Благодарности! Ще стартирам метода с изолираното местенце веднага като малчо се събуди.

# 35 27 март 2008, 15:52 ч.

Карлово
Мнения: 4 651

Цитат на: Никси в чт, 27 мар 2008, 14:45

Цитат на: Jenia_Violeta в чт, 27 мар 2008, 14:39

Иначе се е случвало да я изпратя на почивка в стаята и докато спре да реве или крещи.

Добре де, какво ги кара вашите деца да си останат в стаята. МОйто излиза след мен ooooh!

Това че мама е казала. Те разбират, че са наказани.

# 36 27 март 2008, 15:55 ч.

Мнения: 2 723

Е явно аз отглеждам някакъв непукист... Той не разбира hahaha

# 37 27 март 2008, 16:36 ч.

Мнения: 5 362

Обикновено я лишавам от игра на компютъра,нещо сладко,или любимата й вещ(едно одеяло).Но всичко трае кратко,защото бързо се извинява и казва,че повече няма да прави така Wink

До следващия път,разбира се Mr. Green

# 38 27 март 2008, 16:57 ч.

София
Мнения: 7 097

Цитат на: dodo_dodo в чт, 27 мар 2008, 10:32

Изключително рядко ги наказвам. И наказанията ми са свързани с изолация. Дали ще отидат в другата стая или ще им се разсърдя - за тях липсата на комуникация с мен е най-голямото наказание. Понякога, ако не са били послушни, отказвам да им купя нещо, което искат / обикновено комикси/. Винаги след като е имало противоречие между нас изясняваме ситуацията. В общи линии посочвам къде и как са сбъркали, как съм се почувствала, това, че когато децата са добри и мама е добра - т.е. винаги има реципрочност в отношенията. И никога не пропускам в заключение да им кажа, че да им се сърдя, карам и мърмя, винаги ме натъжава и ме кара да се чувствам зле, защото безкрайно много ги обичам.И затова ги моля да не ме правят тъжна по този начин.

Нямам какво повече да добавя, и при нас ситуацията е същата.
Винаги след наказание идва разговор, защото тогава е по-спокойна и може да осъзнае за какво става въпрос и защо е била наказана. След това следва прегръдка Simple Smile

# 39 27 март 2008, 17:34 ч.

София
Мнения: 903

Цитат на: Никси в чт, 27 мар 2008, 14:45

Цитат на: Jenia_Violeta в чт, 27 мар 2008, 14:39

Иначе се е случвало да я изпратя на почивка в стаята и докато спре да реве или крещи.

Добре де, какво ги кара вашите деца да си останат в стаята. МОйто излиза след мен ooooh!

А пък моето си пуска компютъра и започва да си ровичка нещо в него. Та затова от такова наказание и при нас няма смисъл. За съжаление нямам друга подходяща стая за наказание.

# 40 27 март 2008, 17:51 ч.

Oslo
Мнения: 659

Arctika - това, което предлагаш го има описано в дебелите книги и съм сигурна, че повечето майки са изчели тонове от тях.Похвално е, че и ти го правиш - все пак си на 16 и един ден ще си подготвена за отглеждането и възпитанието на своите деца. Колкото и лесно да изглежда написано, в реалния живот е изключително трудно приложимо, просто не се отчита човешкият фактор..... Родителят не може да действа винаги по план - често е изнервен, изморен, бърза и какво ли още не - тогава хич и не се сеща какво е чел в книгите. Детето пък даже и след точно прилагане на тези съвети може да реагира съвсем непредвидимо и пак да няма очаквания добър резултат..... Така че - личният опит на другите родители е доста по-полезен, защото е базиран на истинския живот. Суха информация "дал интернет" колкото и каквато искаме, само да ни се чете...

# 41 27 март 2008, 18:26 ч.

Мнения: 2 587

Цитат на: риб@к в чт, 27 мар 2008, 09:22

Малката/3 год/ като почне да пищи и лигави ,я оставям самичка в стаята и й казвам,че може да излезе само,когато се е успокоила напълно.Ако почне да блъска с някоя играчка напук на някого или заради нещо й взимам играчката и я прибирам.Давам я след като се успокои и обещае да не се повтаря.

И аз процедирам по същият начин.Не знам дали е правилен.

# 42 27 март 2008, 19:19 ч.

Цитат на: СтелиЯни в чт, 27 мар 2008, 17:51

Разбира се, опитът в истинския живот е много по-полезен от "суха информация". Всеки един от съветите, които съм дала, е бил приложен от мен поне няколко пъти върху няколко различни деца (незнам дали споменах, но от 9-10-годишна насам съм гледала много деца, неофициално, но по 5-6 часа на ден сама с тях). Родителите бяха кой на работа, кой незнам-си-къде и разчитаха на мен като на най-голямото дете от квартала (всички ме познаваха лично и знаеха, че съм достатъчно отговорна). Децата им (дали едно по едно или всички наведнъж - момчета, момичета, на всякакви възрасти, включително бебета) ми бяха поверявани за по 5-6 часа на ден (всекидневно, а през събота и неделя за целия ден - навън или у тях или у нас...). Преминала съм през всякакви проблеми с тях и се научих да ги разрешавам ефективно. Децата са се карали за играчки, удряли са се, плакали са (кой паднал, кой защото му взели играчката), други не искаха да заспиват на обяд, трети отказваха да ядат храната която родителите им са оставили, някои искаха да играят едно, други - друго, някои лъжеха, някои крадяха, в моите неофициални задължения влизаше понякога да ги храня, да са чисти, да внимавам някой да не го блъсне кола, да не се нарани на улицата (често бяхме навън), да не се нарани у дома (и в затворени помещения сме били често), били са непослушни n-брой пъти и са вършели n-брой глупости, случвало се е и смърт на родител. Малко по малко, step by step, изпробвах методи, които учех от книгите (тук си права, идеите наистина ги бях взела от книгите, бях решила да променя децата към нещо по-добро, особено като видях, че родителите им не правеха нищо). Променях някои стъпки така както ми се струваха по-ефективни. Всеки един метод, който предлагам, е изпитан поне 10 пъти върху поне няколко деца и е дал желания резултат (иначе не бих го предлагала). Опитът ми, въпреки че не се основава на деца родени от мен, а на деца (много повече от 1-2) които бяха като мои, но просто не ги бях родила аз.
Мина време, наложи се да замина за друг град (а и децата бяха поотраснали, поне вече всички ходеха на училище) и като разбраха това, те плакаха и постоянно задаваха въпроси защо трябва да си тръгвам и наистина беше тежък момент както за тях, така и за мен.
Днес като отида в града, като ги видя, се гордея в какви хора са се превърнали - с ценности, с достойнство, борят се за целите си, амбициозни и с прекрасни маниери, обноски, уважават другите и се справят с проблемите по начин, много подобен на този, по който аз се справях с тях (чудно защо ли Wink

).
Затова апелирам - не съдете по възрастта. Понякога по-малък на възраст човек е в състояние да ви научи на много неща. Лично аз от тези деца съм научила страшно много ценни уроци, които и досега ми помагат в живота.
Така че, да кажем че съм наясно какво е да гледаш дете Wink

Само да добавя, не се хващайте за възрастта на децата в подписа ми. Три от тях срещнах в новия град (и сега съм нещо като по-голяма сестра и приятелка за тях) и едно от тях е от миналия град, от групичката деца, за които споменах. Общо взето, когато аз бях на 13 години, имаше деца на 11, 10, 9, 7, 5,4, 3 и бебета (по 2-3 от всяка възраст).

Последна редакция: чт, 27 мар 2008, 19:25 от Arctica

# 43 27 март 2008, 23:53 ч.

Мнения: 500

Аз също я пращам в стаята и'.Сърдя се или спирам да и' говоря.За сега действа,но не знам,дали е правилно....Аз самата нямам спомен на тази възраст(почти 4г),да съм наказвана-или аз съм била по-послушна или майка ми е била по-търпелива. Thinking