Автостопът - спомени и размишления

  • 5 008
  • 74
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 6 993
Аз веднъж гледам по околовръстното едно момиче маха ли маха (ние към Пловдив отиваме) и аха да кажа дай да качим дИвойката и се приближихме и схванах, че е професионалистка.  Crazy Та после се загледах и още много много подобни девойки се въртят там, мда.

# 16
  • София
  • Мнения: 3 099
Божееее, Анджелино, къде ме върна са...  ooooh!

Пътувала съм. И на каруца, и на ТИР съм се возила...  Blush Е, без легендарните екстри, де!  Laughing Луда работа...

# 17
  • Варна
  • Мнения: 1 306
Аз нямам особени стопаджийски преживелици, освен че не успяхме с една приятелка да стопираме автобуса София- Разград и той ни подмина, за наша огромна изненада. Но на мъжО стопаджийската кариера е дълга и интересна, току що ми разказа как му спрял един бус и му предложили да се вози отзад, при козата  Grinning

# 18
  • Пловдив
  • Мнения: 1 149
Имам много спомени-слава бога приятни.На Цветница  по пътя Кърнаре-Троян взехме стопаджии.На пътя имаше около 30тина махащи, млади и усмихнати хора.Разбрахме от тези които взехме с нас,че се прибирали от събор на стопаджиите.Вече имало и такова сдружение и си правили сбирки.Бяха големи сладури.Напомниха ми за безгрижните времена.

# 19
  • Мнения: 1 072
Спомням си само един случай.
Бяхме на състезание около Варна и спяхме в Аладжа манастир. Старт-финала беше далече от манастира и след маршрута трябваше да извървим още няколко километра за да се приберем.
Не знам колко от вас имат представа що е то туристическо ориентиране, но ще ви кажа, че след старт състезателите обикновено изглеждат кални, разкъсани, разпасани, а ако си минал и през просека / където по правило има ниска, деряща разтителност, без да търсиш брод / си и кървав. Та вървим си ние 3-4 момичета от нашия отбор към хижата и спира един човек, целият в състрадание.  Grinning Явно е скроил някой зловещ сценарии в главата си, но ние уморено му обяснихме по пътя за какво става въпрос. Не разбра чара на спорта ни.

# 20
  • Кацнала на едно дърво.
  • Мнения: 3 192
Не разбра чара на спорта ни.
Моята майка като студентка е тренирала и това (парашутизъм, ски, пещерняк - всичко е била Laughing). Имаше една история с мечка, с две малки меченца. И тичане през глава по баир. Laughing
Та за стопа. "Зората на демокрацията", пак Правец-София, аз в 11 клас. Качва ме един италианец. Тези, които си спомнят това време, знаят, че италианците бяха кът. Laughing Този беше като от филм - страхотна кола (също кът в онези времена), млад, красив. И като започна: "Белла! Белла! Като италианка белла!".  Joy Аз - ухилена до уши. Докара ме в София и ми определи среща. Казвам аз на една близка моя кака, а тя: "Ти луда ли си, кой го знае този какъв е!". Аз: "Как какъв е? Италианец, ало!".  Joy Обаче не отидох на срещата, достраша ме. Не съм била чак толкова глупава. Laughing

# 21
  • Пловдив
  • Мнения: 5 022
До миналата година предимно така пътувахме, а как върви стопа с деца... Wink
Но вече сме със собствено возило и качваме стопаджии, ако има място.   Peace

# 22
  • Майничка
  • Мнения: 12 582
Аз веднъж гледам по околовръстното едно момиче маха ли маха (ние към Пловдив отиваме) и аха да кажа дай да качим дИвойката и се приближихме и схванах, че е професионалистка.  Crazy Та после се загледах и още много много подобни девойки се въртят там, мда.

И аз имах подобно изпълнение - по нощите трябваше да закарам един пикап в някакъв паркинг в "Тракия" - твърде непознат за мен район, особено по тъмно. В крайна сметка се озовах на изхода на града, посока Хасково. Гледам, блоковете свършват, търся къде да обърна, а едно девойче ми маха на пътя, след него второ... Намалих, отворих прозореца и викам: "Съжалявам, момичета, но ще въртя обратно към града!". Чак на четвъртата мома се усетих... Laughing

# 23
  • Мнения: 5 940
Много съм пътувала на стоп през студентските години. Всяко ходене на море беше нарочно планирано да бъде осъществено така и не заради безпаричие. Обличахме се с широки развлечени панталони, слагахме кърпи на главата, огромни раници, за да не ни объркат с труженички. Пътувала съм с ТИР, със скъпи коли, возили са ме стари стопаджии с носталгия по младежките им неразумни години, вече снабдили се  със скъпи коли и скъп бизнес. Най -отзивчиви са военните. Приятел стопаджия ми е разказвал как в катафалка с мъртвец е пътувал....
Запознавала съм се с много хора така, част от тях още са ми приятели. От моста на разклона за Пловдив помня един отчаян плач в голям дъжд и буря от страх, че няма да стигнем до София.

# 24
  • Мнения: 1 212
Интерсно .... сякаш е така наистина  Peace
Замисляки се, обаче не се учудвам ..... автомобилния ни парк надвишава вече числеността на населението у нас  Thinking
Нямам много позитивни спомени от едно време. Почти всеки стоп, който сме правили по морето или по бригадите е бил съпроводен с някакви предложения  Crossing Arms
Боже какъв вид ли сме имали тогава  ooooh!

# 25
  • Мнения: 3 405
Не знам как сме изглеждали, но при едно от редките ми такива пътувания отворих вратата на колата да слизам в движение. Бяхме с една приятелка на път за Смолян. Тоя дето ни качи реши да кривне по някакъв черен път. Ама спря като отворих вратата и ние слязохме. Качи ни един чичко с камион, той беше готин  Grinning
Сега като се сетя ми настръхва врата.

# 26
  • Houston, TX
  • Мнения: 15 783
В студенските ми години това беше основно средтво за да стигнеш от пункт А до Б. Големиш цирк беше в Румъния, на стоп без грам румънски и то за едно кафе до Букурещ. А иначе и аз съм стопирала баща ми, а той беше убеден човека че съм в автобуса.

# 27
  • Мнения: 5 462
Нямам много позитивни спомени от едно време. Почти всеки стоп, който сме правили по морето или по бригадите е бил съпроводен с някакви предложения  Crossing Arms
Ooooo с две приятелки сме имали и малко по хард предложения от чичко в "шлифер" ако ме разбирате за къв тип чичко говоря .. Embarassed Rolling EyesНие двете отзад по късно се светнахме кво става отпред .Но по команда на първата(която стоеше отпред) доста бързо бягахме ... hahaha JoyЧак по късно разбрахме що аджеба трябваше да спринтираме толкова . hahaha hahaha hahaha Joy Joy Joy

# 28
  • Paradise
  • Мнения: 3 103
Пътувах, като студентка.
Последният автостоп беше в края на първи курс по маршрут В. Търново-Русе. Отивахме на гости при приятели - аз и още една другарка.
Първият автомобил ни "метна" до Полски Тръмбеш. Ама после какво кибичене беше...
Имахме дори неприятни инциденти - това било международен път (ужасТ!) и дори спираха да ни питат за тарифи и т.н.
След това мина и шефът на полицията в Полски Тръмбеш, почна се с проверка на документи и т.н., ние с въпросната другарка се бяхме спекли вече достатъчно, обяснявахме к'ви сме и защо сме там..., бедни студенти, нямат пари, тръгнали на стоп.... шашава работа....
Най-накрая и щастието ни се усмихна - един много приятен човек, със старозагорска регистрация (още помня!) ни взе, дори се върнахме с него след два дни. Човекът бил отивал в командировка в Русе, щял да стои два дни (колкото и ние), на изпороводяк ни предложи да се върнем с него.
Да е жив и здрав!

Но това ми беше последният автостоп!

Иначе съм пътувала и в самото Търново на стоп.  Blush
Това беше такава комедия, че като се сетя и сега, настава лудешки смях Laughing



# 29
  • София
  • Мнения: 7 097
В България на стоп не съм се качвала никога. Само докато живеех в Австрия и то редовно. Правех го по две причини - упражнявах си немския и се придвижвах до града, където работеше баща ми, за да се помотая. Нямам някакви кой знае какви спомени. Спирам някой, качвам се, лафче и така.

Общи условия

Активация на акаунт