Автостопът - спомени и размишления

  • 5 014
  • 74
  •   1
Отговори
# 60
  • Мнения: X
Веднъж съм пътувала на стоп, но за много кратко разстояние, така че не се брои.
Но си спомням като качих стопаджия - много симпатичен и забавен младеж, по пътя ми звънна една приятелка и аз споделих за компанията си. Леле като се изплаши тази жена " край, ще те убие, сваляй го веднага", след разговора ни разказала на всичките ни приятели и като започна едно звънене, през 2 минути "как си, ти луда ли си, сваляй го", обадиха ми се даже хора, които не бях чувала отдавна Laughing Беше голямо шоу, младежът даже по едно време ми вика "не знам дали ти се изплаши, но аз вече се притеснявам за себе си, дали няма да изскочи някой да те спасява и да го отнеса " Simple Smile

# 61
  • Мнения: 2
Пътувал съм доста . А и сега го правя от време на време за шоуто.Имам кола ама ... с тоя бензин 2.24 ...
Абе шоу си е , спомням си един път бяхме с колегите и вложихме парите ,които ни оставаха за път алкохол и ядене и .... се прибрах на стоп.
Чакам си аз типично облечен черната тениска , коженото яке , и някакъв пич се залетял дигам палец /ама си мислех да зажумя като мине да не ми напълни очите с пепел/ и пича набива спирачки , спря на 20тина метра след мен връща се и пита:
-Ти от наще ли си ? и аз
-Кои са наще ?
- Какво слушам ? а пича беше пуснал Джудас Прийст на мах.
-Прийст какво да е ?
-Скачай пич до къде си!  Mr. Green

# 62
  • София
  • Мнения: 2 079
Пътъвала съм на автостоп много пъти. Flutter
От София до морето и обратно, нееднокрактно и резултатно.  Blush
Сега, обаче, нито смея да взема някой на автостоп, нито да се кача аз ....  Tired

# 63
  • Мнения: 1 212
Веднъж съм пътувала на стоп, но за много кратко разстояние, така че не се брои.
Но си спомням като качих стопаджия - много симпатичен и забавен младеж, по пътя ми звънна една приятелка и аз споделих за компанията си. Леле като се изплаши тази жена " край, ще те убие, сваляй го веднага", след разговора ни разказала на всичките ни приятели и като започна едно звънене, през 2 минути "как си, ти луда ли си, сваляй го", обадиха ми се даже хора, които не бях чувала отдавна Laughing Беше голямо шоу, младежът даже по едно време ми вика "не знам дали ти се изплаши, но аз вече се притеснявам за себе си, дали няма да изскочи някой да те спасява и да го отнеса " Simple Smile

Иййй ...интересно звучи , има ли продължение ?  Party

# 64
  • Мнения: 5 370
Aз съм върл АНТИФЕН на стопа. Нито през спокойните ' 80 , нито през 90-те години, въобще тц.
На стоп също не качваме , причината е, че отзад се намира столчето на детето....абсурд да кача непознат.

# 65
  • София
  • Мнения: 1 783
Пътувала съм в жигула пълна с домати и 100 годишен дядо, с двама хубави мъже отпред. Аз малка, сладка ,с голяяяяма раница и една приятелка.
Пътувала съм в ремаркето на камион, току-що разтоверил животни. По едни завои, как се хлъзгаше само....
Пътувала съм в един микробус с Настанската музика. Все един черни, мустакати мъжаги. Черпиха ме с цигари  и локум.
Най-вече по Родопите съм била стопаджийка.

# 66
  • София
  • Мнения: 1 176
Ако не съм сама, бих качила.
Ако съм сама, ще си остана сама, понеже нито ще спра, нито ще кача.
Не съм практикувала. Не познавам практикуващи. Нищо не разбирам. Един вид и не се натискам.

# 67
  • Мнения: X
Иййй ...интересно звучи , има ли продължение ?  Party
[/quote]


 Хаха няма продължение, но за мен беше много интересно, защото се оказа, че той основно с това се занимава- обикаля на стоп България и света, лятото изкарва в някакви пещери на Камен бряг и ми разказа какви ли не истории и приключения.

# 68
  • Мнения: 553
Пътувала съм и то много ... с едно старо гадже и компания обикаляхме из нашето черноморието. Сега не бих се качила, настръхвам като си помисля примерно синът ми след години да се качи на ''стоп''. Луди глави сме били  Confused
Сещам се за един път в който се качихме трима при един млад господин, малко след като се качихме ни попита имаме ли нещо против да пуши. Естествено че нямахме, нали всички пушехме - беше модерно... Пича си извади една ''трева'' и си запуши... после се смя като луд. Помня, че поисках да слезем - хвана ме страх от шофирането му в напушено състояние  Mr. Green
Другият по светъл спомен е, когато ни спря един ''хамър'' с години си спомнях возенето  Whistling

# 69
  • Мнения: 1 312
Аз пък никога не съм пътувала на стоп.
Страх ме беше.
И стопаджии не съм взимала и не бих взела.

# 70
  • Пловдив
  • Мнения: 5 022
Аз пък обичам да пътувам така, вече доста по-рядко пътуваме на стоп, щото имаме кола и две деца, ама винаги като не сме с колата сме на стоп.  Simple Smile

# 71
  • Мнения: 3 405
Другият по светъл спомен е, когато ни спря един ''хамър'' с години си спомнях возенето  Whistling[/b]

Разкажи, де  Wink

# 72
  • Пловдив
  • Мнения: 1 219
Оооо, и аз доста попътувах така. Първо през `89 по вече споменатия маршрут Хасково - Димитровград. Работех в една фабрика точно преди Хасково. И не че нямаше автобуси, че и 90% от картата ми плащаше предприятието, ама аз най-редовно си стопирах. После от Димитровград до Кърджали и обратно с една приятелка. Ми не ни се даваха пари за билет и това си е. Пак с нея сме ходили от Кърджали на кафе до Хасково и обратно. Или до Пловдив, пак ей така за нищо.
Имах и една интересна история с този стоп. Тогава пък стигнахме  до Стара Загора. Спряха едни симпатични момчета, уж щяха само до Димитровград да ни карат, ама тръгна един лаф и като стигнахме в града ни поканиха на гости. И ние с всичкия си акъл се съгласихме. Обаче първо трябваше да отидем до дома на едното момче, че да остави колата на татко. А ние се примолихме да отидем до тоалетна и той се съгласи. Заведе ни у тях, запозна ни с майка си. И като разбра жената как точно сме се запознали със сина й и как сме се озовали в Стара Загора се хвана за главата. Предложи ни поне 100 пъти да се обадим на нашите и да им кажем, че ще се приберем на другия ден. Даже предложи тя да се обади и да каже, че сме състуденти със сина й и сме им отишли на гости. Ама ние не та не. Е излязохме вечерта и си изкарахме страхотно. А на сутринта се връщаме у същото момче, да си вземем саковете, че ги бяхме оставили там, пък и той да вземе колата на тати и да ни закара до края на града, да си хванем стоп. Ама баща му като каза не, опасно било, луди ли сме били, щом сме му стъпили в къщата той отговарял за нас. Човека се оказа някакъв шеф някъде и набързо командирова един свой служител до Димитровград. Натовари ни на колата и заръча на човечеца да ни достави по домовете. Леле, 45 километра му се молихме на чичкото да ни остави на гарата, а не да ни кара до в къщи, че нашите и идея си нямаха, че пътуваме на стоп. Накрая се смили човека и не ни изпорти.

# 73
  • Мнения: 2 759
..."Ти луда ли си, кой го знае този какъв е!". Аз: "Как какъв е? Италианец, ало!"...
                      Joy

# 74
  • Мнения: 435
Има и сега. Може би няма толкова, защото е опасно вече. Морячетата едно време много пътуваха така. Пътувала съм и аз, но малко - с кой акъл, не знам...
Eдно моряче пътуваше (1998-99) на стоп почти всяка събота СОЗОПОЛ - РУСЕ, за да е с приливната си вълничка Hug Heart Eyes newsm76  loveuuu

Общи условия

Активация на акаунт