Публикувана: 14 май 2008, 11:26 ч.
Последно мнение: 1 юни 2008, 08:20 ч.

Не искам бебе- нормално ли е това???

5 492
91
1

# 60 15 май 2008, 10:33 ч.

София
Мнения: 2 807

Възхищавам се на силните хора, а ти несъмнено си силна, повече отколкото предполагаш! Но не забравяй, че и те понякога имат нужда от помощ Peace

Съвети се дават лесно, но няма общовалидна формула за щастие, сама трябва да откриеш пътя си и позитивизма ти ще ти помогне. Кураж и търпение Hug

# 61 15 май 2008, 10:36 ч.

На планетата Земя
Мнения: 6 332

Не се притеснявай толкова, мило момиче! Виж какво си преживяла. Мисля, че е добре да говориш с близки хора, за това, което чувстваш, или със специалист. И ще видиш, че нещата не са толкова фатални. Това ще ти донесе и успокоение и вяра в самата теб.

Аз самата, докато нямах човек до себе си, също не исках дете. То няма и как да ти дойде желанието. ПОсле, когато се влюбихме, рабрахме, че сме един за друг, нещата се промениха. Но съвсем естествено и от само себе си. То става като на магия!

Пожелавам ти една голяма любов и много щастие! Heart Eyes

Всичко останало ще дойде само!

И повече вяра в себе си, убедена съм, че си страхотен човек! bouquet

# 62 15 май 2008, 10:37 ч.

Мнения: 1 878

Подобна травма като изнасилването може да рефлектира в хиляди разновидности и трудно се преодолява на принципа - времето лекува, така че моето скромно мнение е че се нуждаеш от специалист първо за да приемеш случилото се и да продължиш нататък, а после ще търсиш отговора и на въпроса за бебетата ако той стои още на дневен ред. Така или иначе 27 не нито рано нито късно да си майка - майка ставаш тогава когато си готова и го чувстваш като копнеж иначе не ставаш, всеки гони различни цели в живота и сам си го режисира Peace

# 63 15 май 2008, 11:10 ч.

Анкх-Морпорк
Мнения: 3 476

Фактът, че мислиш за бебе, значи, че част от теб го иска.
Няма как да го искаш сериозно, ако нямаш сериозен мъж, това вече са ти го казали.
Бих добавила, че не си длъжна да раждаш, не сме в 15 век и всяка жена задължително да се омъжва и да ражда. Освен това познавам и жени, които имат мъж и материлано са осигурени и пак не искат деца, считат, че не е за тях.
А да създадеш дете е също егоизъм. Не го разбирах това твърдение, докато не родих дете с увреждане. Толкова много го исках, а изведнъж се оказа, че моето желание да имам дете е довело до това една невинна душица да страда цял живот.
Мисля, че трябва да се погрижиш за себе си - и че травмата от преживяното ти пречи - и че това да не искаш деца не е проблем, а е проблем, че се чувстваш виновна, дето не искаш.
Животът си е твой, не се чувствай виновна.
И понеже не ми стана ясно само страха от раждането ли ти пречи - ако това ти е тревогата, има и вариант с осиновяване, получаваш родено вече бебе и остава да се грижиш за него.
Но за да можеш да се отпуснеш, трябва да е научиш да обичаш себе си - да не се упрекваш, да се чувстваш удобно в кожата си и да се радваш на живота.
Желая ти успех! bouquet

# 64 16 май 2008, 02:10 ч.

Мнения: 2 386

Тъй като всичко, което е трябвало да ти се каже вече е факт...аз само искам да ти пожелая сила и късмет! Запомни, че това е твоят живот и ти определяш правилата в него. Hug

# 65 16 май 2008, 08:14 ч.

Мнения: 3 089

малка си още. затова.
моя близка прииска семейство и бебе след 35тата си година. омъжи се тогава, когато пожела наистина, и роди на 37.
друга моя близка пък се задоми към 30-те, но желанието за бебе при нея дойде, когато вече беше доста по-големичка. бебето се роди, когато тя беше на 40.
т.е., ако се ръководя по моя опит, имаш поне още 13 години време Mr. Green

живей си живота и не си слагай глупости ан сърцето. когато дойде моментът, ако дойде - тогава. има хора пък /леля ми, например/, които така и не са пожелали деца. странно ми е на мен това, но какво пък - хора всякакви, мнения всякакви, животи всякакви - нищо лошо не е направила жената. като не иска, значи не иска и толкоз! пак си е хубав човек само дето е без дете Peace

и спи до 10-11 сабахлянта, а аз ставам в 5.30 Mr. Green

# 66 16 май 2008, 08:24 ч.

Мнения: 2 660

Нормално е да не искаш бебе, след като си нямаш сериозен приятел. Когато срещнеш човека, ще ти се прииска и нещо повече. И дори няма да се замисляш за увиснали кореми и каквото там беше изброила още Hands Thumbsup

# 67 16 май 2008, 08:29 ч.

Попово
Мнения: 687

Здравей issy81,
не мисля че това с неискането не бебе е проблем, особено при твоята възраст и факта че си нямаш "сериозен прител". След като срещнеш ЧОВЕК-а до някаква степен всичко ще се нареди, и детенцето и любвта, спомените ще поизбледнеят и живота ти ще стане такъв какъвто би искала Hug

но за сега, не се притеснявай излишно и не си мисли за миналото, живота е такъв какъвто си го направиш bouquet

# 68 16 май 2008, 09:59 ч.

Мнения: 233

И аз така се надявам че нещата ще се променят, то сега няма и как да го усетя. Винаги съм си казвала, че този спомен не е по- силен от мен и аз ще го превъзмогна. Аз обаче наистина си мислех, че сякаш като че ли желанието зависи от вазрастта, но излиза че повечето жени не са искали даже когато са се омажили, а това се е появило в последствие. Даже сега като си помисля като че ли желанието поизлиза е от факта, че когато една жена си има някой тя изпитва сигурност, което е много важно за нас. Някои момчета (да не кажа повечето) не могат да го разберат, но това си е чист инстинкт. Жената има нужда от сигурност. Аз сега наистина се успокоих, но и няма да се отпускам много и да чакам Той да ми падне от небето. Благодаря за подкрепата момичета. Hug

Целувки на всички.

# 69 16 май 2008, 10:12 ч.

Мнения: 3 034

аз на 27 изобщо не мислех за деца и никак не съм се притеснявала от този факт. така че, успокой се и си живей живота сега, такъв какъвто го искаш. и също така, никога не съм "решавала" да имам дете, не съм се събуждала някоя ведра сутрин с тази идея избистрена в главата ми. просто дойде като естествено продължение на една връзка, прераснала в брак и т.н. прозаични подобности Wink

но тогава бях почти на 32 вече. и хич не съжалявам. не натискай там, където не искаш да поддаде, когато му дойде времето, всичко си идва на мястото. за раждането - имам приятелка, която също като теб се чувстваше, прибра се в БГ, защото тук не й разрешиха секцио по избор и пак така си роди, сега са супер с дъщеричката й Peace

п.п. ако ти си човек, който има други стойности в живота си и няма желание да има деца, нито за миг не си помисляй да се чувстваш виновна, само защото не се вписваш в матрицата. бъди себе си и живей както на теб ти е приятно Peace

# 70 16 май 2008, 15:38 ч.

Мнения: 600

Чак толкова отрицателна към майчинството не съм била, но и аз до към 25-26 години не исках деца. Имах хубава работа, която много обичах да върша, беше ми добре без повече отговорности, но после нещата се промениха. Не мога да кажа как точно. Просто може би дозрях за идеята за деца и така. После ми беше трудно с дъщеря ми и се питах защо въобще съм се нагърбила с толкова сериозна отговорност, но сега съм много щастлива, че нея я има. В конкретния случай с теб обаче, щом си била насилена брутално, подкрепям другите майки, които считат, че имаш нужда от професионална помощ. Успех и не се тревожи толкова, всичко ще си дойде на мястото.

# 71 19 май 2008, 15:26 ч.

Мнения: 163

И аз като доста други във форума смята, че когато срещнеш мъжа, в когото да видиш бащата на децата си (колкото и банално да звучи, но повярвай ми от личен опит ти казвам - така е) всичко ще си дойде на мястото и ще си чакаш с гордост и нетърпение бебчето Simple Smile

Не е ненормално да не искаш деца, когато нямаш семейство, нямаш човек до себе си, който да се грижо за теб и детето ти.
Споко не се отчайвай - всичко с времето си Hug

# 72 19 май 2008, 19:10 ч.

Варна
Мнения: 1 744

Стига бе, хора. Още повече я депресирахте, потиснахте и накарахте да се чувства ненормална.
Аз също не искам деца. Ужасявам се от мисълта, че мога да забременея. Никога не съм била изнасилвана и затова мисля, че изнасилването и нежеланието за деца не са в пряка корелация.
Авторката е още млада, няма мъж до себе си, а вие я пратихте на специалист. Наистина, той й е необходим за преодоляване на травмата от изнасилването, а не за отстраняването на нежеланието за бебета.
Не всички жени ТРЯБВА да бъдат майки. Това е право, а не задължение.

# 73 19 май 2008, 19:20 ч.

Мнения: 1 190

Не си "длъжна" да искаш деца, може би когато един ден намериш истинския човек до себе си тогава ще пожелаеш, а може би не. Човек трябва да го почувства, а не да го искаш, защото другите са го поискали.
А за това, което ти се е случило много съжалявам, не мога да кажа обаче дали това е причината да изпадаш в ужас.

Успех Hug

п.п. А и ето тези неща, които си описала: "разкасвания, паднала вагина, хернии, увиснал корем и т.н." не е задължително да ти се случат Wink

# 74 19 май 2008, 19:25 ч.

Мнения: 2 448

Моят брак е от почти 16 години, детето ми е на 4.Не е , защото не съм могла да имам деца.Дори да си призная никога не съм искала, но като забременях /непланирано/ някак сърце не ми даде да направя аборт.Сега имам едно много трудно за гледане дете /хиперактивно/, но е толкова емоционален и обичлив, че не искам да съм без него.
А ако питате защо не съм искала деца, много е дълго и твърде лично за обяснение, но в общи линии направо се изприщвах от от гледка "майки да си говорят как се наака моето и как твоето", дори не понасях малки деца, може би не съм била готова да съм майка.Не знам как, но раждането на моето много ми помогна в тази насока и мисля, че сега съм доста толерантна не само към чуждите деца, но и към хората изобщо.
Но пак съм на мнение, че не е редно да се мисли, че само раждането и гледането на деца е единственото, което определя жената като пълноценна.

И issy81, ако толкова се страхуваш от трудно нормално раждане можеш да родиш и секцио.

Последна редакция: пн, 19 май 2008, 19:36 от pasinet

Препоръчани теми

Промените през бременността - имам нужда да споделя

Коремни преси и стягане на корема

24
Спортуващи

кърмене и отслабване

Моля за съвети за подсилване на организма, вдигане на тонуса и тн

Причина:

Причина: