Не искам бебе- нормално ли е това???

Трябва да си готова за това.Явно не си.
Трябва да искаш от някого.Явно няма от кого.
При мене така беше.

И мила имам три деца и много по-стегнат корем от жени които не са раждали. А това е защото полагам усилия затова.

Ами, нормално е....има хора, които не искат деца....нищо нередно...което не пречи един ден ако срещнеш човек, които наистина обичаш и на когото вярваш да си промениш решението...аз имам позната двойка - нито един от двамата не искат деца...ми както им е кеф...в крайна сметка всеки си решава....
Колкото страха от самото раждане - това го има при всеки, просто желанието за бебе е по-силно...ако те е безумно страх от нормално раждане - има секцио. Колкото до фигурата - колкото по-късно, толкова по-малък шанст да се възстанови напълно до предишните си форма и размери...младия организъм по-добре понася и по-бързо се въстановява А и така или иначето в един момент фигурата ти ще почне да се разваля и да старееш, никой не е вечен

А едно дете дава един съвсем нов  смисъл на живота ти и го прави толкова пълноценен колкото не може дори да си го представиш преди това

Каквото и да решиш  сега и по-натам - пожелавам ти щастие и вътрешен мир
Ако все пак се терзаеш, че не искаш...може би нещо вътре в теб все пак те човърка за обратното....
Не се притеснявай така и така за всичко си идва времето...ако е писано и желано...има жени и на 40 да раждат първото си дете

Когато срещнеш подходящия човек ще дойде и желанието за дете, семейство 

Иси, много съжалявам за това, което си преживяла на 13 години! Ти си една много смела млада жена!
И аз мисля, че наистина няма как да искаш дете без да имаш сериозен приятел.  Освен това, няма нищо ненормално в това, ако не искаш да имаш дете. Всеки има право на избор.
Чувствата ,които изпитваш спрямо бременните, според мен, са обезпокоителни. Бих те посъветвала да потърсиш помощ от специалист, който може би ще ти помогне да погледнеш на света от друга гледна точка.
Това, че се самоанализираш е достойно за възхищение!

Аз ти пожелавам да бъдеш много щастлива и да преодолееш притесненията си!

Успех!   

Замисли се, какво значи да имаш дете.
Да създадеш дете,то девет месеца да расте в утробата ти,да усещаш малките сладки ритничета,да знаеш,че си всичко за него.Когато дойде момента на раждането,(самото раждане не боли,болят контракцийте)да видиш прекрасното малко човече,което е плът от твоята плът и кръв от твоята кръв.Да знаеш,че ти за него си цялата вселена.Да видиш всичката любов на света отразена в очичките му.След време да видиш усмивката му.Да чуеш вълшебната дума МАМА.Струва си!!!!!!!!!!
Надявам се да преодолееш това,което си преживяла и да намериш човека от когото да пожелаеш да имаш деца  !

Съвсем нормално си е ....... Аз допреди две-три години не можех въобще и да си помисля за деца.
Но постепенно започнах да усещам някаква липса. Голяма роля играе и това, че с моя приятел сме вече осем години заедно и му имам пълно доверие за всичко. И аз не съм от този тип жени, които винаги са искали деца. Но в един момент желанието просто се появи. Малко късничко даже - сега ще стана на 27. При теб може и след 30 или след 35 да дойде. Но при повечето жени рано или късно се появява. Мисля че възрастните жени без деца, които са над 50 примерно, не са съвсем искрени като казват че никога не са искали да имат деца. Най-малкото е интересно да опиташ, да разбереш защо всички казват че е най-прекрасното нещо на света и дали наистина е така.

Здравей Issy, това, което ти се е случило, когато си била на 13 години е наистина ужасно. От това, постинга ти става ясно, че осъзнаваш добре вероятната причина за нещата, които те притесняват в момента. Иска се много смелост да споделиш едно такова преживяване като изнасилването и си права, че това е огромна травма, която остава следа и след години. Твърде вероято е нежеланито ти за деца  да идва именно от там (а сигурно и много други проблеми, за които не подозираш, че са в следствие на травмата). Чудя се дали имаш подкрепата на някой близък, на който си споделила за преживяното? Сигурна съм, че ако потърсиш помощта на терапевт ще намериш отговори на много въпроси, които те мъчат и съответно начин да ги разрешиш. Дост често си мислим, че можм да се справим и сами, но опита показва, че можем да стигнем до някъде, но от там нататък ни е нужна и малко подкрепа от специалист. Мисля, че във форума има тема за психотерапевти и тъй като съм от Варна мога да ти препоръчам Боряна Чалъкова....ако те интересува ще ти дам и координати. Желая ти успех и много късмет!

Това все едно аз съм го писала.Но след като се появи първото ми дете,вече знех,че искам и второ

Иси, не знам дали си чела нещо по въпроса, но си личи, че си осъзнала доста и си работила по себе си. Тези твои изводи ще ги направи и психолог. Той разбира би могъл да ти помогне по-нататък в преодоляването на травмата. Много правилно разсъждаваш, но ще ти кажа, че не всичко можеш да направиш сама, наистина с нечия помощ ще можеш да видиш и направиш много повече от постигнатото до момента. Там е работата, че само с позитивно мислене и отдалечаване от емоциите не се изкоренява болката и смея да кажа, че така комплексът с годините нараства, тъй като с него резонират все повече и повече ситуации, които живота ти поднася. От друга страна дори в опита си да се справиш с проблема, дори когато го знаеш и работиш по него, психиката ти все още има нужда от защитни механизми, иначе болката може да е непоносима, усещане за (емоционално) загиване. Никой не си го причинява насила сам, затова е и трудно да се оголим съвсем(предпочитаме да не го правим). Оттам и идва желанието за положителна нагласа, но то помага по време на и след като сме се справили с проблема. И още нещо, на психиката и влияят основно символи, образи, картини и асоциации, няма никакво значение какво е реалното събитие, провокирало ги. Понякога наглед безобидни неща може да ти действат много силно и да предизвикват защитни реакции у теб. Наглед хубави, дори прекрасни събития. Специалист ще ти помогне, но внимавай какъв ще е той. Потърси някой много силно хуманен човек, може да не е име и по-добре да не е супер високо платен.  Кураж, силна си! 

Прави ми впечатление, че много жени изказват леко неадекватни мнения и просто пишат своите истории. Не знам дали осъзнавате, но някои от вас изобщо не можете да вникнете в ситуацията.

Аз също не съм искала.Само при мисълта за "миришещо на повръщано вързопче" вкъщи изпадах в ужас.Съгласих се за дете за да не обидя мъжа ми(за което не съжалявам никак),но след всеки опит се молех да не е станало.

Да имаш бебе не значи, че отиваш до магазина и си го купуваш или си го поръчваш по телефона и ти го доставят! Според мен желанието да си майка е свързано с желанието да създадеш семейство. Това, което ти се е случило явно ти е повлияло в бъдещите отношения с мъжете, но то не трябва да играе водеща роля когато срещнеш мъж, за радост не всички са такива, като този на когото си попаднла. Според мен това, че не искаш да имаш дете е свързано с това, че в момента си сама. Просто не си намерила подходящия човек - такъв който те кара да мислиш за семеен уют, а желанието за дете си идва от самосебе си. Това, че сме жени, не значи, че сме програмирани да мислим само и единствено за създаване на поколене, то е съвкупност от много обстоятелства. Но ако спомените от миналото ти пречат, няма нищо срамно да потърсиш помощ от специалист!
Пожелавам ти да си намериш едно свястно и добро момче, което да те накара да се чувстваш спокойна и уверена! А после..... няма страшно, както ми казва моят доктор "Да си бременна и да раждаш не е болест"  Успех и късмет!