Нашата класна е сравнително строга и взискателна. Миналата година, когато бяхме в първи клас, и тя току що беше завършила университета, така че е повече от нормално да бъде амбициозна, даже е хубаво. Най-хубавото е, че нейните изисквания са добре подплатени с усилия да подготви добре децата - винаги, когато има нужда някое дете, тя му помага да разбере по-добре материала. Често се е случвало да организира допълнителни часове за изоставащите, като допълнителен час след училище, за да може да им помогне да настигнат останалите. Случва й се да пише и по-ниски оценки, но никога не иска повече от това, което самата тя е вложила в доброто обучение на децата.
- Публикувана: 26 май 2008, 15:46 ч.
- Последно мнение: 26 юни 2008, 10:51 ч.
Всички първолаци ли завършват с "Отличен"?
Не искам да влизам в спор, а само да уточня нещо.
Учителят може да влага много, но не може да изисква от децата да му бъде върната тази услуга. Това не е сделка между учителя и ученика - единият дава, а другият трябва да научи и да покаже каквото е дал първият. Като правило учителят дава много повече, отколкото получава като ефект при децата, защото децата са по-малки и за да научат нещо им трябва повече време и узряване. Взаимоотношенията не са равностойни поради разликата във възрастта и опита. Затова предпочитам учителят да прави каквото трябва, а децата да показват колкото могат. И то не за да задоволят амбицията на учителя, а за да се научат и да се чувстват сигурни в знанието, което притежават.
Учителят може да влага много, но не може да изисква от децата да му бъде върната тази услуга. Това не е сделка между учителя и ученика - единият дава, а другият трябва да научи и да покаже каквото е дал първият. Като правило учителят дава много повече, отколкото получава като ефект при децата, защото децата са по-малки и за да научат нещо им трябва повече време и узряване. Взаимоотношенията не са равностойни поради разликата във възрастта и опита. Затова предпочитам учителят да прави каквото трябва, а децата да показват колкото могат. И то не за да задоволят амбицията на учителя, а за да се научат и да се чувстват сигурни в знанието, което притежават.
Моето дете е едно от онези, които завършиха първи клас с много добър.
И то не защото е отсъствала от училище с месеци, или защото не си е писала домашните.
Детето положи много усилия, аз също. Учихме заедно, писахме, смятахме - просто и беше много трудно.
Не зная дали е по-разсеяна, по-бавна, или по-неумна от другите деца.
Отчитам също и факта, че учителката в занималнята беше изключително слаба.
Знам, че аз я изпратих в първи клас без тя да може да чете и пише.
За разлика от масата, които на още на 15 септември четяха без проблеми и събираха и изваждаха до 20 без проблеми.
Може би е моя грешката, че не минах с нея материала за първи клас преди да тръгне на училище, за да е подготвена
по-добре? Знам ли?
И определено смятам, че детето ми се травмира от този дисбаланс на знания в класа.
И определено и беше мъчно, че не се е справила по-добре.
И то не защото е отсъствала от училище с месеци, или защото не си е писала домашните.
Детето положи много усилия, аз също. Учихме заедно, писахме, смятахме - просто и беше много трудно.
Не зная дали е по-разсеяна, по-бавна, или по-неумна от другите деца.
Отчитам също и факта, че учителката в занималнята беше изключително слаба.
Знам, че аз я изпратих в първи клас без тя да може да чете и пише.
За разлика от масата, които на още на 15 септември четяха без проблеми и събираха и изваждаха до 20 без проблеми.
Може би е моя грешката, че не минах с нея материала за първи клас преди да тръгне на училище, за да е подготвена
по-добре? Знам ли?
И определено смятам, че детето ми се травмира от този дисбаланс на знания в класа.
И определено и беше мъчно, че не се е справила по-добре.
Gercho, приветствам те за откровеността- рядко срещано явление тук.
Иначе миналата година в класа на сина ми знам, че имаше и "мн. добър" и "добър"- просто оценките не е редно да се подаряват. Харесвам винаги обективността, не само в това отношение.
Между децата си имаше, има и винаги ще има различие. Ако едно дете сега вади книга /събраха им вече учебниците на нашия ІІ клас/ и чете свободно десет страници стандартен шрифт, до него друго срича две изречения и за час я прочете 1 страница едър шрифт от 15 реда, я не. Също тази година е имало часове за изоставащите.
Определено имаш право и за "Може би е моя грешката, че не минах с нея материала за първи клас преди да тръгне на училище, за да е подготвена
по-добре? Знам ли?". При нас- и когато аз бях ученичка и сега, при сина, твърдо установих за себе си, че тези, които тръгват подготвени на училище си вървят така и напред, просто стартът е различен, а той винаги има значение.
Иначе миналата година в класа на сина ми знам, че имаше и "мн. добър" и "добър"- просто оценките не е редно да се подаряват. Харесвам винаги обективността, не само в това отношение.
Между децата си имаше, има и винаги ще има различие. Ако едно дете сега вади книга /събраха им вече учебниците на нашия ІІ клас/ и чете свободно десет страници стандартен шрифт, до него друго срича две изречения и за час я прочете 1 страница едър шрифт от 15 реда, я не. Също тази година е имало часове за изоставащите.
Определено имаш право и за "Може би е моя грешката, че не минах с нея материала за първи клас преди да тръгне на училище, за да е подготвена
по-добре? Знам ли?". При нас- и когато аз бях ученичка и сега, при сина, твърдо установих за себе си, че тези, които тръгват подготвени на училище си вървят така и напред, просто стартът е различен, а той винаги има значение.
Четенето преди училище не е никакъв критерий за успеваемостта на детето.
Например, моите не можеха да четат и да пишат преди да тръгнат на училище. Не че не можех да ги науча, просто те не проявяваха особен интерес. Започнаха да сричат в предучилищната, там написаха и първите ченгелчета. Това не им попречи да се справят много бързо в първи клас и да се научат да четат толкова добре, колкото и децата, които постъпика научени. Същото важи и за писането.
На децата трябва да им се даде шанс да напредват в първи клас със свои темпове. При четенето, писането и изобщо неща, които са свързани с усвояването на език има един критичен момент. Преди него децата като че ли пасивно трупат речник, граматика, систаксис, фината моторика не им се удава добре, буквите им се виждат напълно лишени от смисъл и още не могат да свържат символа с фонемата и т.н. Като настъпи този критичен момент като че ли изведнъж се отпушва поток от знания и умения. При всяко дете е индивидуално. Затова и не мисля, че предварителното научаване насила да чете и да пише, че да е като другите имат значение. Това може да нанесе и много вреди, защото може най-грубо мозъкът на детето да не е готов да направи тези връзки. Детето може да се отчае, да се мисли за глупаво и да понижи самооценката си.
Мога да го оприлича на опитите на един родител на научи 6-месечно бебе да ходи самичко. Бебето на 6 месеца просто не е в състояние да го направи, защото тялото и мозъкът му не са узряли за това.
Например, моите не можеха да четат и да пишат преди да тръгнат на училище. Не че не можех да ги науча, просто те не проявяваха особен интерес. Започнаха да сричат в предучилищната, там написаха и първите ченгелчета. Това не им попречи да се справят много бързо в първи клас и да се научат да четат толкова добре, колкото и децата, които постъпика научени. Същото важи и за писането.
На децата трябва да им се даде шанс да напредват в първи клас със свои темпове. При четенето, писането и изобщо неща, които са свързани с усвояването на език има един критичен момент. Преди него децата като че ли пасивно трупат речник, граматика, систаксис, фината моторика не им се удава добре, буквите им се виждат напълно лишени от смисъл и още не могат да свържат символа с фонемата и т.н. Като настъпи този критичен момент като че ли изведнъж се отпушва поток от знания и умения. При всяко дете е индивидуално. Затова и не мисля, че предварителното научаване насила да чете и да пише, че да е като другите имат значение. Това може да нанесе и много вреди, защото може най-грубо мозъкът на детето да не е готов да направи тези връзки. Детето може да се отчае, да се мисли за глупаво и да понижи самооценката си.
Мога да го оприлича на опитите на един родител на научи 6-месечно бебе да ходи самичко. Бебето на 6 месеца просто не е в състояние да го направи, защото тялото и мозъкът му не са узряли за това.
Не критерий, предпоставка е, макар и не единствена. Стартът има значение винаги, както и предварителната подготовка, за почти всяка дейност, която се започва.
Като и да е, явно не всички първокласници все пак във всички класове и училища завършват с "отличен", това е просто нереално, няма смисъл в такъв случай да се пишат въобще оценки.
Като и да е, явно не всички първокласници все пак във всички класове и училища завършват с "отличен", това е просто нереално, няма смисъл в такъв случай да се пишат въобще оценки.
Ето стигнахме до там, че всяко дете трябва да напредва със свое темпо. А трябва ли да го разочароваме, ако случайно темпото му е по-бавно - логично не, защото може да действа демотивиращо.
За мен поставянето на оценки в началното училиище, особено в първи клас, генерално пропуска целта си.
За мен поставянето на оценки в началното училиище, особено в първи клас, генерално пропуска целта си.
Не е въпрос да го разочароваме, оценката, и друг път съм писала, е не награда или наказание, а отражение, по възможност обективно, на знанията. Не само в първи клас, цял живот човек ще се среща с това толкова нормално нещо- че е различен от всеки друг във всяко едно отношение.
Затова ако ще се пише "на всеки по равно", без отчитане реалното положение, начинанието е абсолютно безсмислено.
Затова ако ще се пише "на всеки по равно", без отчитане реалното положение, начинанието е абсолютно безсмислено.
Judy, не виждам нищо срамно в това, че детето ми не преминало с отличен във втори клас, а с много добър.
И наистина, освен че ССФ е перфектна домакиня, идеална майка и всеотдайна съпруга, нейните деца също така са най-умните и винаги отличници.
Абсолютно се съгласявам с теб, че старта е много важен. Така е и в спорта - който тръгне добре и завършва добре.
Отчитам грешката си. С другото си дете ще се опитам да я коригирам.
Но пък ако няма такива като мойта дъщеря, как ще изпъкнат децата на ССФ?
И наистина, освен че ССФ е перфектна домакиня, идеална майка и всеотдайна съпруга, нейните деца също така са най-умните и винаги отличници.
Абсолютно се съгласявам с теб, че старта е много важен. Така е и в спорта - който тръгне добре и завършва добре.
Отчитам грешката си. С другото си дете ще се опитам да я коригирам.
Но пък ако няма такива като мойта дъщеря, как ще изпъкнат децата на ССФ?
Герчо,
Не мога да те разбера до известна степен. Не можеш да накараш насила някого да се научи да чете или да пише, ако не му е дошло времето. Не си мисли, че ако едно дете отиде научено в първи клас това ще е застраховка да завърши с отличен. Стартът е важен, но не стартът с четенето и писането, а със самочувствието и подкрепата от родителите. При положение, че вкъщи се направили всичко по силите си и сте помогнали на детето, когато е имало нужда, няма смисъл да се огорчаваш от успеха на детето си, защото то е постигнало много.
Не мога и да разбера защо изведнъж намеси ССФ. Никой не е написал, че децата, които не завършват непременно с отличен в първи клас са глупави, несъобразителни или каквото там се сетиш неприятно. Защо позволяваш шаблоните в мисленето за успеха на първокласниците и изобщо на децата да омаловажава постиженията на детето ти? Радвай му се.
Не мога да те разбера до известна степен. Не можеш да накараш насила някого да се научи да чете или да пише, ако не му е дошло времето. Не си мисли, че ако едно дете отиде научено в първи клас това ще е застраховка да завърши с отличен. Стартът е важен, но не стартът с четенето и писането, а със самочувствието и подкрепата от родителите. При положение, че вкъщи се направили всичко по силите си и сте помогнали на детето, когато е имало нужда, няма смисъл да се огорчаваш от успеха на детето си, защото то е постигнало много.
Не мога и да разбера защо изведнъж намеси ССФ. Никой не е написал, че децата, които не завършват непременно с отличен в първи клас са глупави, несъобразителни или каквото там се сетиш неприятно. Защо позволяваш шаблоните в мисленето за успеха на първокласниците и изобщо на децата да омаловажава постиженията на детето ти? Радвай му се.
RadostinaHZ, и аз като всяка майка бих се радвала от успехите на децата си и страдам от неуспехите им.
Съгласна съм с теб, че насила хубост не става - насила не можеш да накараш дете да се научи да пише и чете. Но е факт също така, че ненаучило се да чете и пише дете почти няма. В този смисъл са и мойте резерви относно тези свидетелствата с оценка в първи клас.
А това, че намесих ССФ в темата бе провокирано от факта, че в тази тема аз съм единствената, която си "призна" за много добрия успех на детето си. На всички останали писали в темата децата са отличници. Не е ли малко странно?
Нищо лично към теб.
Съгласна съм с теб, че насила хубост не става - насила не можеш да накараш дете да се научи да пише и чете. Но е факт също така, че ненаучило се да чете и пише дете почти няма. В този смисъл са и мойте резерви относно тези свидетелствата с оценка в първи клас.
А това, че намесих ССФ в темата бе провокирано от факта, че в тази тема аз съм единствената, която си "призна" за много добрия успех на детето си. На всички останали писали в темата децата са отличници. Не е ли малко странно?
Нищо лично към теб.
Не ми се вижда странно. Познавам родители, които се чувстват неудобно да кажат, че децата им не са отличници, защото очакванията от околните са всички да се отличници в първи клас. По същите причини други майки може да не смеят да пишат, за да не ги обиди някой. Това е поредното съревнование между възрастните и много често го прехвърлят върху децата. Ако в реалния живот има такива подмятания като нищо може да ги има и във виртуалния.
Гледай смело напред. Детето ти е умно и трудолюбиво щом е изкарало такъв хубав успех. За догодина вече ще е натрупало достатъчно опит, ще са му минали всички притеснения и ще се впусне в атака. А по-малкото със сигурност ще се научи неусетно на много неща покрай голямото, защото по-малките деца винаги имат мерак да се доказват и учат много лесно от по-големите си братя и сестри.
Гледай смело напред. Детето ти е умно и трудолюбиво щом е изкарало такъв хубав успех. За догодина вече ще е натрупало достатъчно опит, ще са му минали всички притеснения и ще се впусне в атака. А по-малкото със сигурност ще се научи неусетно на много неща покрай голямото, защото по-малките деца винаги имат мерак да се доказват и учат много лесно от по-големите си братя и сестри.
Абсолютно съм съгласна с последния пост на Радостина. Но на теб, Герчо, ще ти кажа, че отличните оценки в училище вече не са достатъчни, за да сме сигурни, че детето ни се развива в правилната посока. Затова не се притеснявай, детето не бива да усеща твоите чувства и съмнения. То все пак е постигнало успех, тръгнало е от нулата и е стигнало до ниво `много добър`. По-лошото би било, ако в началото нивото му е било много добро, а в края на годината е останало същото. Развитието е по-важното нещо в случая. Това ти го казвам от позицията на майка на тинейджър.
Освен това си спомни случаят от тази седмица, когато един абитуриент уби зверски друг. Били са кротки деца, отличници. Никой не е подозирал какво може да се случи. Важното е да знаем какво става в главите им, да сме близо до тях, всичко което става в душите им да е споделено с нас (или повечето). Това според мен е гаранцията за правилното развитие на децата ни.
Освен това си спомни случаят от тази седмица, когато един абитуриент уби зверски друг. Били са кротки деца, отличници. Никой не е подозирал какво може да се случи. Важното е да знаем какво става в главите им, да сме близо до тях, всичко което става в душите им да е споделено с нас (или повечето). Това според мен е гаранцията за правилното развитие на децата ни.
Аз едно не мога да разбера, на кого се поставят оценките в първи клас, на децата или на бабите (дядовците) дето се занимават персонално с децата. Много по-лесно е когато правиш нещо с чужда помощ и съвсем различно е когато го постигаш сам. Моето дете премина с отличен с един голяяям минус както каза учителката. И съответно без грамота, както и половината от децата в класа. Не е ходил без домашно и е вложил адски много труд. Сам си е запомнял какво му е домашното, сам си го е писал в занималнята, сам си е оправял чантата за следващия ден. Нямаше кой да ми прави диктовки в къщи и да му обяснява задачите по математика, както това се случваше с повечето деца в класа. Ми болно ми стана като не получи грамота, т.е признание за труда си. Да наистина допуса грешки в диктовките, задачите решава без грешка. Но аз се почувствах като лоша майка, защото ако си седях в къщи и не работех и той щеше да е с грамота. Обяснението на учителката беше, че трябва да се занимава някой персонално с него. Е питам аз, от първи клас ли да го бутам по частни учители, ако искам да е отличник. И кажете с какво желание догодина ще отиде детето на училище. Ми против съм да има кавито и да е оценки в първи клас, ама абсолютно против, защото са субективни и не оценяват реалните възможности на децата.