Приятно ме изненада моя с това отлично свидетелство, а пък мъжа ми разправя, че на всички първолаци пишели "отличен" като поощрение. Така ли е?
- Публикувана: 26 май 2008, 15:46 ч.
- Последно мнение: 26 юни 2008, 10:51 ч.
Всички първолаци ли завършват с "Отличен"?
ООО, не.Не всички завършват с отличен,но на тези на които мааалко не им достига ги поощряваме 
Те децата го заслужават.Все пак е тооолкова стресиращо в първи клас.Знаете ли колко трудно се свиква да седиш на чина цяяяял час на тази възраст? За писането и смятането да не говорим... милите душици
Те децата го заслужават.Все пак е тооолкова стресиращо в първи клас.Знаете ли колко трудно се свиква да седиш на чина цяяяял час на тази възраст? За писането и смятането да не говорим... милите душици
И аз мислех, че всички първокласници завършват с отличен, обаче моя приятелка ми сподели, че когато синът й е бил в първи клас, не всички деца са завършили с отличен. Май ставаше дума за 45то училище, но не съм много сигурна.
За мен е меко казано странно да завършиш 1 клас с 4, но .........
.. ги поощряваме ..
Е, за това поощрение ми е мисълта. Как ще се почувства амбицирано и поощрено едно дете в 1 клас, когато още в началото получава плесница с оценката "Добър"? Има такова дете в класа на дъщеря ми. Ясно е, че децата имат различни умствени способности, но в тези начални класове е по-важно, според мен, да се формира отношение към учебния процес и отговорност към задълженията в училище, отколкото да се гонят оценки.
М даа.Отвори се тема...
Вероятно в класовете, в които учат децата ви, мили мами, няма такива,които по цели месеци не посещават училище, и така не могат да усвоят дори минимума знания, необходими за завършването на първи клас, да не говорим за максимума.И...пишат им "отличен".Какво ще си кажат редовните?"Ха, той не идва на училище пък е отличник.Ами аз не мога ли така?"
Или изпитват Иванчо.Той не отговаря.Петърчо винаги е подготвен и знае.Те не са вече толкова малки , за да не направят разликата.Все пак са вече са ученици.
И какво, ако в първи клас завършат с "отличен", а във втори с "добър", няма ли пак да са травмирани? Че и още повече дори.
И не ми казвайте, че това ще лепне етикет на детето.Аз например, не съм била отличник в началното училище, което не ми попречи да стана такава в средното.
Вероятно в класовете, в които учат децата ви, мили мами, няма такива,които по цели месеци не посещават училище, и така не могат да усвоят дори минимума знания, необходими за завършването на първи клас, да не говорим за максимума.И...пишат им "отличен".Какво ще си кажат редовните?"Ха, той не идва на училище пък е отличник.Ами аз не мога ли така?"
Или изпитват Иванчо.Той не отговаря.Петърчо винаги е подготвен и знае.Те не са вече толкова малки , за да не направят разликата.Все пак са вече са ученици.
И какво, ако в първи клас завършат с "отличен", а във втори с "добър", няма ли пак да са травмирани? Че и още повече дори.
И не ми казвайте, че това ще лепне етикет на детето.Аз например, не съм била отличник в началното училище, което не ми попречи да стана такава в средното.
Не, не всички завършват с отличен. В класовете на моите имаше няколко отличника, но само 2-3 деца получиха грамоти за "пълен" отличник. Имаше деца с много добър и добър.
Не мисля, че е редно всяко дете да е отличник, освен ако наистина не се е представило така. Няма нищо общо с травмирането. Не виждам никакво оправдание да се пише отличен на дете, което допуска повече правописни или граматически грешки или по математика от допустимото за шестица. Кой колкото си може, така да бъде оценен.
Не мисля, че е редно всяко дете да е отличник, освен ако наистина не се е представило така. Няма нищо общо с травмирането. Не виждам никакво оправдание да се пише отличен на дете, което допуска повече правописни или граматически грешки или по математика от допустимото за шестица. Кой колкото си може, така да бъде оценен.
Нека изясним нещо - не става въпрос всички деца да завършват с "Отличен". То е ясно, че учителя си води дневник, в който отбелязва степента до която се справят на учениците. Мисълта ми е, че в края на учебната година се поставя оценка на удостоверенията за завършен първи клас. Не е ли по-добре, като ще се слага качествено определение на успеваемостта на учениците да се пише "Ученика/чката минава във втори клас(завършва първи клас) с отличен (мн.добър, добър, задоволителен) успех". А не както е сега - "... завърши първи клас с обща годишна оценка Мн. добър."
Разбирате ли каква е разликата? Ако на едно дете му кажеш, че се е справило добре със задачата си ще разбере, че се оценява старанието му, но има още доста да се труди. Докато като му се каже "завършваш с оценка добър" на него нищо не му говори или по-точно не му казва какво се изисква от него. Оценката ти е "добър" и толкоз, ти си посредствен ученик и това е.
Е, изяжте ме, но такава е моята гледна точка.
Разбирате ли каква е разликата? Ако на едно дете му кажеш, че се е справило добре със задачата си ще разбере, че се оценява старанието му, но има още доста да се труди. Докато като му се каже "завършваш с оценка добър" на него нищо не му говори или по-точно не му казва какво се изисква от него. Оценката ти е "добър" и толкоз, ти си посредствен ученик и това е.
Е, изяжте ме, но такава е моята гледна точка.
Никога не съм чувала за първокласник, завършил с по-малко от "Отличен", може би го правят за поощрение.
А аз съм чувала и виждала. Познавам дете, което остана да повтаря първи клас.
А аз съм чувала и виждала. Познавам дете, което остана да повтаря първи клас.
Аз знам, че 1 и 12 клас не се повтарят.
Било е някакво невероятно изключение, явно...
Няма как да стане това с повтарянето на първи клас. Което всъщност е жалко, понеже немалко деца постъпват без необходимата психофизиологична готовност в училище и повтарянето на ограмотителния етап само би им било от полза.
По темата- видях едно мнение, което се припокрива с моето. И така, да кажем,че Иванчо цяла година се е трудил, завалийката, изчел е всичко задължително и незадължително, изписал е кило упражнителни тетрадки.Жално- милно е надничал през прозореца, гърчейки се от завист, че Стоянчо и Драганчо спукват футбола. Ама техните мами не са и на йота така амбициозни като неговата мама, ах,техните мами...Последният учебен ден идва и наш Иванчо доволно потрива ръчички : "Ей с'я ви разказах аз играта!" Да, ама не! Драганчо и Стоянчо и те са отличници, нищо, че първият едвам срича, а вторият не може да смята до 20, ако е обут.
Ха сега познайте дали догодина Иванчо ще работи със същия хъс.
Някои му казваме мотивация.
По темата- видях едно мнение, което се припокрива с моето. И така, да кажем,че Иванчо цяла година се е трудил, завалийката, изчел е всичко задължително и незадължително, изписал е кило упражнителни тетрадки.Жално- милно е надничал през прозореца, гърчейки се от завист, че Стоянчо и Драганчо спукват футбола. Ама техните мами не са и на йота така амбициозни като неговата мама, ах,техните мами...Последният учебен ден идва и наш Иванчо доволно потрива ръчички : "Ей с'я ви разказах аз играта!" Да, ама не! Драганчо и Стоянчо и те са отличници, нищо, че първият едвам срича, а вторият не може да смята до 20, ако е обут.
Ха сега познайте дали догодина Иванчо ще работи със същия хъс.
Някои му казваме мотивация.
Не повтарят първи клас, но лятото трябва да работят с педагог и да наваксат. На мен ми се струва приемливо, защото всичко може да се случи и детето да не успее да усвои материала в определените срокове. Знанието не е нещо, което се случва по часовник.
За да не се случват такива работи като с Иванчо и Драганчо на моите съм им казала, че ученето е за човека, за удоволствие , а не за учителката, за родителите или децата от класа. Така са по-спокойни и не обръщат внимание на някои разминавания.
За да не се случват такива работи като с Иванчо и Драганчо на моите съм им казала, че ученето е за човека, за удоволствие , а не за учителката, за родителите или децата от класа. Така са по-спокойни и не обръщат внимание на някои разминавания.
Мен пък ми се вижда много странно от първи клас да има оценки като такива. Ние до четвърти клас нямахме оценки, а просто преминавахме, поощренията и препоръките си се случваха през годините. И не е така, че децата не се ориентират. Всяко дете знае, другите колко точно и в какво са по-добри от него и къде трябва да учи повече, за да получава всичките похвали.
Поставянето на оценки в тази ранна възраст, за мен няма особен смисъл и може да се получи парадокса - първокласник получава "отличен", но не си е давал много зор, защо да не го кара и занапред така, а "отличникът" си мисли, защо трябва да се напрягам, те всички завършиха с отличен?
Много по-разумно ми се струва "оценяването" с препоръки към родителите, къде има "липси", къде трябва да се наблегне и къде детето се справя чудесно....
Поставянето на оценки в тази ранна възраст, за мен няма особен смисъл и може да се получи парадокса - първокласник получава "отличен", но не си е давал много зор, защо да не го кара и занапред така, а "отличникът" си мисли, защо трябва да се напрягам, те всички завършиха с отличен?
Много по-разумно ми се струва "оценяването" с препоръки към родителите, къде има "липси", къде трябва да се наблегне и къде детето се справя чудесно....
Не е вярно. И ние като бяхме ученици в първи клас на свидетелствата ни пишеше "преминава с отличен" и т.н. Помня го много добре, защото това беше един от най-хубавите моменти в детството ми. Това, че не сме имали бележници до 4-ти клас не означава, че не сме имали оценка на свидетелствата.
Получава се като всяко друго нещо - ако детето е от отличниците това не създава проблем, защото всички са доволни. Неприятно е, ако детето е с различна оценка на свидетелството, защото това влияе върху самочувствието и оценката на родителите, които в повечето случаи смятат, че децата им са най-добрите, но и ощетени от учителите.
Защо непременно отличниците да си дават много зор? Има и деца със среден успех, които си дават много зор. Независимо каква е оценката е напълно възможно детето да си или да не си дава много зор. Обикновено отличниците притежават много ярък и проявен комплект от способности и ако са добри в езиковата подготовка са добри и в математиката, че дори и в рисуването, т.е. почти всичко, което изисква бърза обработка на информация и фина моторика. Само за физическото не мога да кажа, защото там според мен е по-различно.
Получава се като всяко друго нещо - ако детето е от отличниците това не създава проблем, защото всички са доволни. Неприятно е, ако детето е с различна оценка на свидетелството, защото това влияе върху самочувствието и оценката на родителите, които в повечето случаи смятат, че децата им са най-добрите, но и ощетени от учителите.
Защо непременно отличниците да си дават много зор? Има и деца със среден успех, които си дават много зор. Независимо каква е оценката е напълно възможно детето да си или да не си дава много зор. Обикновено отличниците притежават много ярък и проявен комплект от способности и ако са добри в езиковата подготовка са добри и в математиката, че дори и в рисуването, т.е. почти всичко, което изисква бърза обработка на информация и фина моторика. Само за физическото не мога да кажа, защото там според мен е по-различно.
За мен беше вярно (сендовската/лозановата) система. И аз си спомням много добре как другите си сравняваха "преминава с отличен, много добър, добър успех" и имаше и тъжни лица. Докато аз бях спокойна, че нямам такива квалификации в свидетелството и бях много щастлива, че сме по друга система. Всъщност целият натиск изчезва - да се учи така или иначе трябва.
И е вярно, че отличниците ще се радват да прочетат, че са преминали с отличен успех, но тези които не са - са много тъжни.
И е вярно, че отличниците ще се радват да прочетат, че са преминали с отличен успех, но тези които не са - са много тъжни.
Това със сендовската системасъм го пропуснала. А за тъжните лица не виждам какво може да се направи. Това също си е част от живота. Дори да няма оценки на свидетелствата, пак трябва да има някакъв механизъм, по който най-добрите за годината да бъдат отличени, за да бъдат поощрени.
За да не се случват такива работи като с Иванчо и Драганчо на моите съм им казала, че ученето е за човека, за удоволствие , а не за учителката, за родителите или децата от класа. Така са по-спокойни и не обръщат внимание на някои разминавания.
За да не се случват такива работи като с Иванчо и Драганчо на моите съм им казала, че ученето е за човека, за удоволствие , а не за учителката, за родителите или децата от класа. Така са по-спокойни и не обръщат внимание на някои разминавания.
При нас работи. Децата разбират, че ученето зависи предимно от тях и главите им не са кофа, в която учителят или аз наливаме знания.
Не правя паралел с работата, защото хората работят предимно, за да се изхранват. Малцина са щастливците, които съчетават удоволствието и доброто заплащане. Всъщност, ако не е икономическата принуда поне половината население би лежало по цял ден на плажа.
В класа на дъщеря ми всички деца завършиха с "Отличен", въпреки, че тя самата е коментирала как двама от съучениците й не могат да четат и смятат и всички им се присмивали.
На свидетелството за английски език пише само, че е взето съответното ниво, но на задната страна на дипломата с моливче е записан процентът успеваемост от теста. Оказа се, че по английски не всички деца преминават със 100 %.
И ако за някои ученици отличната оценка е за поощрение и стимул, то на други, които наистина са заслужили шестици и са положили много труд за това, този маниер на оценяване по-скоро им действа демотивиращо - защо да учат, като така или иначе пак ще им пишат шест.
На свидетелството за английски език пише само, че е взето съответното ниво, но на задната страна на дипломата с моливче е записан процентът успеваемост от теста. Оказа се, че по английски не всички деца преминават със 100 %.
И ако за някои ученици отличната оценка е за поощрение и стимул, то на други, които наистина са заслужили шестици и са положили много труд за това, този маниер на оценяване по-скоро им действа демотивиращо - защо да учат, като така или иначе пак ще им пишат шест.
Какви неврози, какъв ужас?
Всички деца са доволни и щастливи и са доста напред като мислене и поведение спрямо другите паралелки. Госпожата преподаваше с толкова много желание и финес, че нямам думи /това рядко ми се случва/. Вчера ходихме да си вземем снимките от тържеството, почти всички деца бяха и не им се тръгваше.
Всички деца са доволни и щастливи и са доста напред като мислене и поведение спрямо другите паралелки. Госпожата преподаваше с толкова много желание и финес, че нямам думи /това рядко ми се случва/. Вчера ходихме да си вземем снимките от тържеството, почти всички деца бяха и не им се тръгваше.
В нашия клас преобладаващият брой деца е с много добър. Тези с отличен бяха похвалени пред всички, когато госпожата им връчваше свидетелствата. Имаше и деца с добър и среден (но те са единици, разбира се). Само едно дете беше недоволно от оценката. По-скоро родителите имаха кисели физиономии. За мен не е нормално всички да минават с отличен. Тази уравниловка не помага на никого, а гради нереалистична представа за самия себе си. Мисля, че децата могат сами да преценяват какво още трябва да направят, за да са по-добри. Или родители да ги насочат тактично. Ако имат желание, разбира се. В крайна сметка оценката не е най-важното.
Какви неврози, какъв ужас?
Става въпрос за високите изисквания на учителката. Не одобрявам такава амбиция от странана възрастнен да е насочена към деца. На мен самата не би ми било приятно да ме изпитват за 7, а да ми пишат 6, например, защото шестицата е най-високата оценка. Ако ще ме изпитват за 7 да ми пише 7, иначе става едно ощетяване. А този, когото изпитва за 7 и му пише 4 какво да прави? Много рядко се случва едно дете да е винаги на 6, особено в първи клас.
Нашата класна е сравнително строга и взискателна. Миналата година, когато бяхме в първи клас, и тя току що беше завършила университета, така че е повече от нормално да бъде амбициозна, даже е хубаво. Най-хубавото е, че нейните изисквания са добре подплатени с усилия да подготви добре децата - винаги, когато има нужда някое дете, тя му помага да разбере по-добре материала. Често се е случвало да организира допълнителни часове за изоставащите, като допълнителен час след училище, за да може да им помогне да настигнат останалите. Случва й се да пише и по-ниски оценки, но никога не иска повече от това, което самата тя е вложила в доброто обучение на децата.
Не искам да влизам в спор, а само да уточня нещо.
Учителят може да влага много, но не може да изисква от децата да му бъде върната тази услуга. Това не е сделка между учителя и ученика - единият дава, а другият трябва да научи и да покаже каквото е дал първият. Като правило учителят дава много повече, отколкото получава като ефект при децата, защото децата са по-малки и за да научат нещо им трябва повече време и узряване. Взаимоотношенията не са равностойни поради разликата във възрастта и опита. Затова предпочитам учителят да прави каквото трябва, а децата да показват колкото могат. И то не за да задоволят амбицията на учителя, а за да се научат и да се чувстват сигурни в знанието, което притежават.
Учителят може да влага много, но не може да изисква от децата да му бъде върната тази услуга. Това не е сделка между учителя и ученика - единият дава, а другият трябва да научи и да покаже каквото е дал първият. Като правило учителят дава много повече, отколкото получава като ефект при децата, защото децата са по-малки и за да научат нещо им трябва повече време и узряване. Взаимоотношенията не са равностойни поради разликата във възрастта и опита. Затова предпочитам учителят да прави каквото трябва, а децата да показват колкото могат. И то не за да задоволят амбицията на учителя, а за да се научат и да се чувстват сигурни в знанието, което притежават.
Моето дете е едно от онези, които завършиха първи клас с много добър.
И то не защото е отсъствала от училище с месеци, или защото не си е писала домашните.
Детето положи много усилия, аз също. Учихме заедно, писахме, смятахме - просто и беше много трудно.
Не зная дали е по-разсеяна, по-бавна, или по-неумна от другите деца.
Отчитам също и факта, че учителката в занималнята беше изключително слаба.
Знам, че аз я изпратих в първи клас без тя да може да чете и пише.
За разлика от масата, които на още на 15 септември четяха без проблеми и събираха и изваждаха до 20 без проблеми.
Може би е моя грешката, че не минах с нея материала за първи клас преди да тръгне на училище, за да е подготвена
по-добре? Знам ли?
И определено смятам, че детето ми се травмира от този дисбаланс на знания в класа.
И определено и беше мъчно, че не се е справила по-добре.
И то не защото е отсъствала от училище с месеци, или защото не си е писала домашните.
Детето положи много усилия, аз също. Учихме заедно, писахме, смятахме - просто и беше много трудно.
Не зная дали е по-разсеяна, по-бавна, или по-неумна от другите деца.
Отчитам също и факта, че учителката в занималнята беше изключително слаба.
Знам, че аз я изпратих в първи клас без тя да може да чете и пише.
За разлика от масата, които на още на 15 септември четяха без проблеми и събираха и изваждаха до 20 без проблеми.
Може би е моя грешката, че не минах с нея материала за първи клас преди да тръгне на училище, за да е подготвена
по-добре? Знам ли?
И определено смятам, че детето ми се травмира от този дисбаланс на знания в класа.
И определено и беше мъчно, че не се е справила по-добре.
Gercho, приветствам те за откровеността- рядко срещано явление тук.
Иначе миналата година в класа на сина ми знам, че имаше и "мн. добър" и "добър"- просто оценките не е редно да се подаряват. Харесвам винаги обективността, не само в това отношение.
Между децата си имаше, има и винаги ще има различие. Ако едно дете сега вади книга /събраха им вече учебниците на нашия ІІ клас/ и чете свободно десет страници стандартен шрифт, до него друго срича две изречения и за час я прочете 1 страница едър шрифт от 15 реда, я не. Също тази година е имало часове за изоставащите.
Определено имаш право и за "Може би е моя грешката, че не минах с нея материала за първи клас преди да тръгне на училище, за да е подготвена
по-добре? Знам ли?". При нас- и когато аз бях ученичка и сега, при сина, твърдо установих за себе си, че тези, които тръгват подготвени на училище си вървят така и напред, просто стартът е различен, а той винаги има значение.
Иначе миналата година в класа на сина ми знам, че имаше и "мн. добър" и "добър"- просто оценките не е редно да се подаряват. Харесвам винаги обективността, не само в това отношение.
Между децата си имаше, има и винаги ще има различие. Ако едно дете сега вади книга /събраха им вече учебниците на нашия ІІ клас/ и чете свободно десет страници стандартен шрифт, до него друго срича две изречения и за час я прочете 1 страница едър шрифт от 15 реда, я не. Също тази година е имало часове за изоставащите.
Определено имаш право и за "Може би е моя грешката, че не минах с нея материала за първи клас преди да тръгне на училище, за да е подготвена
по-добре? Знам ли?". При нас- и когато аз бях ученичка и сега, при сина, твърдо установих за себе си, че тези, които тръгват подготвени на училище си вървят така и напред, просто стартът е различен, а той винаги има значение.
Четенето преди училище не е никакъв критерий за успеваемостта на детето.
Например, моите не можеха да четат и да пишат преди да тръгнат на училище. Не че не можех да ги науча, просто те не проявяваха особен интерес. Започнаха да сричат в предучилищната, там написаха и първите ченгелчета. Това не им попречи да се справят много бързо в първи клас и да се научат да четат толкова добре, колкото и децата, които постъпика научени. Същото важи и за писането.
На децата трябва да им се даде шанс да напредват в първи клас със свои темпове. При четенето, писането и изобщо неща, които са свързани с усвояването на език има един критичен момент. Преди него децата като че ли пасивно трупат речник, граматика, систаксис, фината моторика не им се удава добре, буквите им се виждат напълно лишени от смисъл и още не могат да свържат символа с фонемата и т.н. Като настъпи този критичен момент като че ли изведнъж се отпушва поток от знания и умения. При всяко дете е индивидуално. Затова и не мисля, че предварителното научаване насила да чете и да пише, че да е като другите имат значение. Това може да нанесе и много вреди, защото може най-грубо мозъкът на детето да не е готов да направи тези връзки. Детето може да се отчае, да се мисли за глупаво и да понижи самооценката си.
Мога да го оприлича на опитите на един родител на научи 6-месечно бебе да ходи самичко. Бебето на 6 месеца просто не е в състояние да го направи, защото тялото и мозъкът му не са узряли за това.
Например, моите не можеха да четат и да пишат преди да тръгнат на училище. Не че не можех да ги науча, просто те не проявяваха особен интерес. Започнаха да сричат в предучилищната, там написаха и първите ченгелчета. Това не им попречи да се справят много бързо в първи клас и да се научат да четат толкова добре, колкото и децата, които постъпика научени. Същото важи и за писането.
На децата трябва да им се даде шанс да напредват в първи клас със свои темпове. При четенето, писането и изобщо неща, които са свързани с усвояването на език има един критичен момент. Преди него децата като че ли пасивно трупат речник, граматика, систаксис, фината моторика не им се удава добре, буквите им се виждат напълно лишени от смисъл и още не могат да свържат символа с фонемата и т.н. Като настъпи този критичен момент като че ли изведнъж се отпушва поток от знания и умения. При всяко дете е индивидуално. Затова и не мисля, че предварителното научаване насила да чете и да пише, че да е като другите имат значение. Това може да нанесе и много вреди, защото може най-грубо мозъкът на детето да не е готов да направи тези връзки. Детето може да се отчае, да се мисли за глупаво и да понижи самооценката си.
Мога да го оприлича на опитите на един родител на научи 6-месечно бебе да ходи самичко. Бебето на 6 месеца просто не е в състояние да го направи, защото тялото и мозъкът му не са узряли за това.
Не критерий, предпоставка е, макар и не единствена. Стартът има значение винаги, както и предварителната подготовка, за почти всяка дейност, която се започва.
Като и да е, явно не всички първокласници все пак във всички класове и училища завършват с "отличен", това е просто нереално, няма смисъл в такъв случай да се пишат въобще оценки.
Като и да е, явно не всички първокласници все пак във всички класове и училища завършват с "отличен", това е просто нереално, няма смисъл в такъв случай да се пишат въобще оценки.
Ето стигнахме до там, че всяко дете трябва да напредва със свое темпо. А трябва ли да го разочароваме, ако случайно темпото му е по-бавно - логично не, защото може да действа демотивиращо.
За мен поставянето на оценки в началното училиище, особено в първи клас, генерално пропуска целта си.
За мен поставянето на оценки в началното училиище, особено в първи клас, генерално пропуска целта си.
Не е въпрос да го разочароваме, оценката, и друг път съм писала, е не награда или наказание, а отражение, по възможност обективно, на знанията. Не само в първи клас, цял живот човек ще се среща с това толкова нормално нещо- че е различен от всеки друг във всяко едно отношение.
Затова ако ще се пише "на всеки по равно", без отчитане реалното положение, начинанието е абсолютно безсмислено.
Затова ако ще се пише "на всеки по равно", без отчитане реалното положение, начинанието е абсолютно безсмислено.
Judy, не виждам нищо срамно в това, че детето ми не преминало с отличен във втори клас, а с много добър.
И наистина, освен че ССФ е перфектна домакиня, идеална майка и всеотдайна съпруга, нейните деца също така са най-умните и винаги отличници.
Абсолютно се съгласявам с теб, че старта е много важен. Така е и в спорта - който тръгне добре и завършва добре.
Отчитам грешката си. С другото си дете ще се опитам да я коригирам.
Но пък ако няма такива като мойта дъщеря, как ще изпъкнат децата на ССФ?
И наистина, освен че ССФ е перфектна домакиня, идеална майка и всеотдайна съпруга, нейните деца също така са най-умните и винаги отличници.
Абсолютно се съгласявам с теб, че старта е много важен. Така е и в спорта - който тръгне добре и завършва добре.
Отчитам грешката си. С другото си дете ще се опитам да я коригирам.
Но пък ако няма такива като мойта дъщеря, как ще изпъкнат децата на ССФ?
Герчо,
Не мога да те разбера до известна степен. Не можеш да накараш насила някого да се научи да чете или да пише, ако не му е дошло времето. Не си мисли, че ако едно дете отиде научено в първи клас това ще е застраховка да завърши с отличен. Стартът е важен, но не стартът с четенето и писането, а със самочувствието и подкрепата от родителите. При положение, че вкъщи се направили всичко по силите си и сте помогнали на детето, когато е имало нужда, няма смисъл да се огорчаваш от успеха на детето си, защото то е постигнало много.
Не мога и да разбера защо изведнъж намеси ССФ. Никой не е написал, че децата, които не завършват непременно с отличен в първи клас са глупави, несъобразителни или каквото там се сетиш неприятно. Защо позволяваш шаблоните в мисленето за успеха на първокласниците и изобщо на децата да омаловажава постиженията на детето ти? Радвай му се.
Не мога да те разбера до известна степен. Не можеш да накараш насила някого да се научи да чете или да пише, ако не му е дошло времето. Не си мисли, че ако едно дете отиде научено в първи клас това ще е застраховка да завърши с отличен. Стартът е важен, но не стартът с четенето и писането, а със самочувствието и подкрепата от родителите. При положение, че вкъщи се направили всичко по силите си и сте помогнали на детето, когато е имало нужда, няма смисъл да се огорчаваш от успеха на детето си, защото то е постигнало много.
Не мога и да разбера защо изведнъж намеси ССФ. Никой не е написал, че децата, които не завършват непременно с отличен в първи клас са глупави, несъобразителни или каквото там се сетиш неприятно. Защо позволяваш шаблоните в мисленето за успеха на първокласниците и изобщо на децата да омаловажава постиженията на детето ти? Радвай му се.
RadostinaHZ, и аз като всяка майка бих се радвала от успехите на децата си и страдам от неуспехите им.
Съгласна съм с теб, че насила хубост не става - насила не можеш да накараш дете да се научи да пише и чете. Но е факт също така, че ненаучило се да чете и пише дете почти няма. В този смисъл са и мойте резерви относно тези свидетелствата с оценка в първи клас.
А това, че намесих ССФ в темата бе провокирано от факта, че в тази тема аз съм единствената, която си "призна" за много добрия успех на детето си. На всички останали писали в темата децата са отличници. Не е ли малко странно?
Нищо лично към теб.
Съгласна съм с теб, че насила хубост не става - насила не можеш да накараш дете да се научи да пише и чете. Но е факт също така, че ненаучило се да чете и пише дете почти няма. В този смисъл са и мойте резерви относно тези свидетелствата с оценка в първи клас.
А това, че намесих ССФ в темата бе провокирано от факта, че в тази тема аз съм единствената, която си "призна" за много добрия успех на детето си. На всички останали писали в темата децата са отличници. Не е ли малко странно?
Нищо лично към теб.
Не ми се вижда странно. Познавам родители, които се чувстват неудобно да кажат, че децата им не са отличници, защото очакванията от околните са всички да се отличници в първи клас. По същите причини други майки може да не смеят да пишат, за да не ги обиди някой. Това е поредното съревнование между възрастните и много често го прехвърлят върху децата. Ако в реалния живот има такива подмятания като нищо може да ги има и във виртуалния.
Гледай смело напред. Детето ти е умно и трудолюбиво щом е изкарало такъв хубав успех. За догодина вече ще е натрупало достатъчно опит, ще са му минали всички притеснения и ще се впусне в атака. А по-малкото със сигурност ще се научи неусетно на много неща покрай голямото, защото по-малките деца винаги имат мерак да се доказват и учат много лесно от по-големите си братя и сестри.
Гледай смело напред. Детето ти е умно и трудолюбиво щом е изкарало такъв хубав успех. За догодина вече ще е натрупало достатъчно опит, ще са му минали всички притеснения и ще се впусне в атака. А по-малкото със сигурност ще се научи неусетно на много неща покрай голямото, защото по-малките деца винаги имат мерак да се доказват и учат много лесно от по-големите си братя и сестри.
Абсолютно съм съгласна с последния пост на Радостина. Но на теб, Герчо, ще ти кажа, че отличните оценки в училище вече не са достатъчни, за да сме сигурни, че детето ни се развива в правилната посока. Затова не се притеснявай, детето не бива да усеща твоите чувства и съмнения. То все пак е постигнало успех, тръгнало е от нулата и е стигнало до ниво `много добър`. По-лошото би било, ако в началото нивото му е било много добро, а в края на годината е останало същото. Развитието е по-важното нещо в случая. Това ти го казвам от позицията на майка на тинейджър.
Освен това си спомни случаят от тази седмица, когато един абитуриент уби зверски друг. Били са кротки деца, отличници. Никой не е подозирал какво може да се случи. Важното е да знаем какво става в главите им, да сме близо до тях, всичко което става в душите им да е споделено с нас (или повечето). Това според мен е гаранцията за правилното развитие на децата ни.
Освен това си спомни случаят от тази седмица, когато един абитуриент уби зверски друг. Били са кротки деца, отличници. Никой не е подозирал какво може да се случи. Важното е да знаем какво става в главите им, да сме близо до тях, всичко което става в душите им да е споделено с нас (или повечето). Това според мен е гаранцията за правилното развитие на децата ни.
Аз едно не мога да разбера, на кого се поставят оценките в първи клас, на децата или на бабите (дядовците) дето се занимават персонално с децата. Много по-лесно е когато правиш нещо с чужда помощ и съвсем различно е когато го постигаш сам. Моето дете премина с отличен с един голяяям минус както каза учителката. И съответно без грамота, както и половината от децата в класа. Не е ходил без домашно и е вложил адски много труд. Сам си е запомнял какво му е домашното, сам си го е писал в занималнята, сам си е оправял чантата за следващия ден. Нямаше кой да ми прави диктовки в къщи и да му обяснява задачите по математика, както това се случваше с повечето деца в класа. Ми болно ми стана като не получи грамота, т.е признание за труда си. Да наистина допуса грешки в диктовките, задачите решава без грешка. Но аз се почувствах като лоша майка, защото ако си седях в къщи и не работех и той щеше да е с грамота. Обяснението на учителката беше, че трябва да се занимава някой персонално с него. Е питам аз, от първи клас ли да го бутам по частни учители, ако искам да е отличник. И кажете с какво желание догодина ще отиде детето на училище. Ми против съм да има кавито и да е оценки в първи клас, ама абсолютно против, защото са субективни и не оценяват реалните възможности на децата.
М даа.Отвори се тема...
Вероятно в класовете, в които учат децата ви, мили мами, няма такива,които по цели месеци не посещават училище, и така не могат да усвоят дори минимума знания, необходими за завършването на първи клас, да не говорим за максимума.И...пишат им "отличен".Какво ще си кажат редовните?"Ха, той не идва на училище пък е отличник.Ами аз не мога ли така?"
Или изпитват Иванчо.Той не отговаря.Петърчо винаги е подготвен и знае.Те не са вече толкова малки , за да не направят разликата.Все пак са вече са ученици.
Вероятно в класовете, в които учат децата ви, мили мами, няма такива,които по цели месеци не посещават училище, и така не могат да усвоят дори минимума знания, необходими за завършването на първи клас, да не говорим за максимума.И...пишат им "отличен".Какво ще си кажат редовните?"Ха, той не идва на училище пък е отличник.Ами аз не мога ли така?"
Или изпитват Иванчо.Той не отговаря.Петърчо винаги е подготвен и знае.Те не са вече толкова малки , за да не направят разликата.Все пак са вече са ученици.
Въобще не съм съгласна, че посещаемостта определя знанията. Има редовно посещаващи, които блеят и претупват и такива, които отсъстват поради здравословни причини и се обучават удома. Моят син е от вторите и на приравнителните се представи отлично, въпреки стреса и натрупания материал върху, който го изпитваха. На прощалната вечер пък имаше отличници, които бъркаха родовете и се изложиха, което говори, че не са усвоили всеобхватно материала като цяло и са зубрили. Така, че ако обичате малко по спокойно с изводите.
Аз бях подготвила сина си за всякакви изненади и му казах, че това, което му е в главичката никой не може да му го отнеме и рано или късно тези, които получават аванси, после ги плащат. Аз също не съм била винаги отличничка, но мои съученици, на които постоянно им надуваха оценките в крайна сметка не станаха нищо особено...това толериране не може да продължи до безкрай. Имах си знанията и потенциала въпреки, че родителите ми бяха "прости" хора, не от елита и сега съм с две магистратури и започвам доктурантура. В никакъв случай не насилвам дечко и нямам болни амбиции. Болните амбиции на родителите правят децата много нещастни и ги отклоняват от истинските им способности и техния самостоятелен избор.
Аз едно не мога да разбера, на кого се поставят оценките в първи клас, на децата или на бабите (дядовците) дето се занимават персонално с децата. ..
... Е питам аз, от първи клас ли да го бутам по частни учители, ако искам да е отличник. И кажете с какво желание догодина ще отиде детето на училище. Ми против съм да има кавито и да е оценки в първи клас, ама абсолютно против, защото са субективни и не оценяват реалните възможности на децата.
... Е питам аз, от първи клас ли да го бутам по частни учители, ако искам да е отличник. И кажете с какво желание догодина ще отиде детето на училище. Ми против съм да има кавито и да е оценки в първи клас, ама абсолютно против, защото са субективни и не оценяват реалните възможности на децата.
Като цяло има нещо вярно в логиката ти. Но и има много неща, които са под въпрос.
Не разбирам защо на детето ти не са му дали грамота, ако на свидетелството му пише "отличен", а не "отличен с голям минус". Щом е отличник заслужава и грамота.
Права си за това, че на повечето деца им се помага до степен, че някой постоянно им виси на главата - или майката, бабата, частен учител или учителката в занималнята. И на мен не ми харесва това, защото се получава едно бясно състезание между гореспоменатите възрастни, а не се отчитат способностите на детето. Което опира или до високи изисквания от учителката в клас, или от системата, или от неготовността и незрелостта на детето да се справи с изискванията към него ( последните две не са лоши, защото децата се развиват с различни темпове). Като че ли някой постоянно бута детето, ръчка го с остена само и само накрая да блесне.
Не е никаква гаранция, че ако майката си остане вкъщи тя ще се занимава с детето. Има достатъчно много майки, които макар и да не ходят на работа и да са си вкъщи делегират тази отговорност (което е абсурдно) на някой друг възрастен като наемат учител, пращат детето на занималня и т.н. Но има и такива, които се занимават с детето, в което не виждам нищо лошо, ако самото дете проявява желание, а не просто го бутат насила и му правят диктовки до припадък или го карат да рецитира постоянно стихотворения или задачи по математика.
Вярно е, в началото децата имат нужда от малко помощ, насочване, създаване на ритъм на учене и степенуване на задачите за домашно и т.н.. Но това трае максимум един срок, докато детето се ориентира. Не мисля, че е нужно повече занимаване с уроците в първи клас, освен ако детето не е с някакви специални образователни нужди. Според мен е по-добре детето самичко да се справя колкото е възможно по-дълго време, а да иска помощ само на по-сложните неща. Постоянното зачисляване на някой възрастен е мечешка услуга.
Разбирам, че те е яд, защото това вече става традиция - бутане на децата от първи клас, та до седми да кандидатстват (и там уроци до умопомрачение), после да завършат гимназия, после и в университета... Ужас! Те цял живот си остават зависими от родителите!
Отчитам грешката си. С другото си дете ще се опитам да я коригирам.
"Грешката" може да се поправи още това лято и за втори клас детето да има един нормален старт. Попълнете пропуските, не вярвам да са чак толкова много - все пак това е 1 клас. А ако ви остане време, вижте нещо и за втори клас.
Моето мнение е, че децата не бива от рано да имат толкова нисък таван.
Това "много добър" е един добър повод за вдигане на летвата.
Герчо, сигурна съм, че детето ти е умно. Но в първи клас децата наистина имат нужда от помощ, къде повече, къде по-малко. Че даже и във втори, и трети. Притеснителното е, когато това продължи до 12.
А един първокласник е твърде неопитени няма поглед "отвисоко", за да прецени адекватно къде са пропуските му и да ги запълни. Мисля, че работата по пропуските се пада на родителя.
Изобщо не обичам приказки "важното е да се справя сам", "Ако няма желание само да учи, нищо не може да се направи" и тн.. Желанието за учене до голяма степен зависи от родителя. Важно е да настроиш детето по подходящия начин, така че то да бъде отворено към знанията и успехите в училище.
*Inspiration*, благодаря за този пост. Абсолютно съм съгласна с теб. Пропуските не са много - истина е. Просто старта ни беше по-нисък отколкото на повечето деца с баби и дядовци пенсионери. И от там повечето усилия, които бяха необходими, за да навакса. Ще поработим това лято и се надявам, ако не друго, поне да помогна на детето ми да се почуства по-сигурно и уверено във възможностите си. Това с желанието за учене за мене е мит - няма 6-7 годишно дете, което да предпочита ученето пред игрите. И в този смисъл е ролята на родителя да му създаде мотивация и нагласа.
Така е, ако оставиш човека на самотек така ще си и отиде- пак на самотек.
Мога да ти предложа през лятото за ІІ клас да вземете сборник със задачи по математика /ако е зле с материала от І клас за І клас, ако е добре- направо за ІІ клас, ние миналото лято научихме таблицата, това много ни помогна през изтеклата година/, книжките, дадени за прочит, определи някакъв минимум за брой страници, приказки, глави на ден. Трябва да се чете и смята, а и да се пише всеки ден, макар и по малко. Отделят се не повече от час, час и половина, до два /зависи от пропуснатото и от нивото на детето сега/, но трябва да се отделят. Със сигурност няма да навредят, но ще ти е от голяма полза.
Мога да ти предложа през лятото за ІІ клас да вземете сборник със задачи по математика /ако е зле с материала от І клас за І клас, ако е добре- направо за ІІ клас, ние миналото лято научихме таблицата, това много ни помогна през изтеклата година/, книжките, дадени за прочит, определи някакъв минимум за брой страници, приказки, глави на ден. Трябва да се чете и смята, а и да се пише всеки ден, макар и по малко. Отделят се не повече от час, час и половина, до два /зависи от пропуснатото и от нивото на детето сега/, но трябва да се отделят. Със сигурност няма да навредят, но ще ти е от голяма полза.
И тогава къде отива ваканцията? Кой излиза в отпуск и си взема работа?
Разбира се, ако едно дете има затруднения или пропуски е добре да има някакъв период на наваксване. Не мисля, че има смисъл от предварителното учене на какъвто и да е материал, освен ако детето прояви особен интерес в тази област (например му е интересно да решава задачи по математика и гълта сборниците като за закуска). Има и един друг момент, който не е за пренебрегване - детето да се научава малко по малко да приема и обработва информацията в клас, в момента на преподаване като в този процес използва стари знания и опит. Това е вид тренинг, защото не може предварително да се учи винаги. В първи клас, втори клас както и да е, там материалът не е толкова сбит, правят се много упражнения в клас, но колкото повече върви нагори материялът става по-сложен. Не виждам как след време ще учи по история или география предварително. За мен това е порочна практика. Ако трябва да натрупва някакви знания, то нека да са от вида обща култура - да чете енциклопедии, научни книги за деца и т.н. Имах съученици и деца от блока, които учеха така лятото за следващата година. Да ви кажа, те нито имаха ваканция като хората, нито бяха от отличниците. Сега като анализирам ситуацията им разбирам, че те така и не са се научили да обработват научнен обем информация на момента и да отсяват зърното от плявата.
Не става въпрос за оставяне на самотек, а за даване на възможност на детето да се учи да се организира в контролирана среда. Според мен е успокояващо за родителя това с броя прочетени страници на ден, но не ми се вижда особено добре за детето. Кажете, като възрастни можете ли да се насилите да четете по 30 страници текст на ден всеки ден? Ами, сигурна съм, че на всеки му писва и не го прави, освен ако от това не зависи животът и работата му. Четенето и ученето не са поточна линия с копче за пускане и спиране.
Разбира се, ако едно дете има затруднения или пропуски е добре да има някакъв период на наваксване. Не мисля, че има смисъл от предварителното учене на какъвто и да е материал, освен ако детето прояви особен интерес в тази област (например му е интересно да решава задачи по математика и гълта сборниците като за закуска). Има и един друг момент, който не е за пренебрегване - детето да се научава малко по малко да приема и обработва информацията в клас, в момента на преподаване като в този процес използва стари знания и опит. Това е вид тренинг, защото не може предварително да се учи винаги. В първи клас, втори клас както и да е, там материалът не е толкова сбит, правят се много упражнения в клас, но колкото повече върви нагори материялът става по-сложен. Не виждам как след време ще учи по история или география предварително. За мен това е порочна практика. Ако трябва да натрупва някакви знания, то нека да са от вида обща култура - да чете енциклопедии, научни книги за деца и т.н. Имах съученици и деца от блока, които учеха така лятото за следващата година. Да ви кажа, те нито имаха ваканция като хората, нито бяха от отличниците. Сега като анализирам ситуацията им разбирам, че те така и не са се научили да обработват научнен обем информация на момента и да отсяват зърното от плявата.
Не става въпрос за оставяне на самотек, а за даване на възможност на детето да се учи да се организира в контролирана среда. Според мен е успокояващо за родителя това с броя прочетени страници на ден, но не ми се вижда особено добре за детето. Кажете, като възрастни можете ли да се насилите да четете по 30 страници текст на ден всеки ден? Ами, сигурна съм, че на всеки му писва и не го прави, освен ако от това не зависи животът и работата му. Четенето и ученето не са поточна линия с копче за пускане и спиране.
С материала за първи клас по математика дете вече си е екстра. Пропуски почти няма, просто трудно "отлепи" в началото. И това беше големия гърч и за двете ни. Иначе и с четенето е добре - сравнително. Определила съм брой страници за прочит на ден. Определили сме и книгите. Кофтито е само, че тя ще ходи на лятно училище /защото няма кой да я гледа/ и време за занимания в къщи почти няма да има. Освен това наистина и аз като RadostinaHZ смятам, че ваканцията е за почивка. Затова заниманията ще бъдат втората половина на лятото и то под формата на игра, за да не досадя и не нея все пак.
Ваканцията е три месеца и половина, достатъчно голяма. Всеки си преценява дали има смисъл цялото това време да се пролежи пред ТВ, компа, да се рита топка от тъмно до тъмно или да играе и да се чете умерено. Има време за всичко. Установих го от миналата година. Особено ако детето има пропуски или пък напротив- интереси. Четенето и писането не са наказание все пак. Ако някой го възприема така- много жалко. Училището предоставя минимум знания. Ако оставя детето например да научи английски там, това е просто невъзможно. Така за нас е и с математиката. История и география- ами има си достатъчно добри енциклопедии, интересни и добре написани, не е задължително да се четат точно учебници в свободното време. Всеки си има цели и интереси.
За какъвто и да било вид работа всеки родител следва да се стреми да дава такава по вид и обем съгласно възможностите на неговото си дете. Не е полезно нито прекомерно трудните задания, нито прекалено лесните. Първите са невъзможни и при тях се убива желанието. При вторите интересът също си отива, тъй като не се развива нищо ново.
Аз знам идеално какво може моето дете и го товаря според неговите възможности. Не го оставям да залинява. Той не се чувства нещастен.
Моят син сега с удоволствие се записа на целодневна занималня. Там ще имат и английски, и игри, и рисуване, четат си, правят костюми, миналото лято сам искаше г-жата в един от часовете да му дава умножение, да си тренира таблицата. Сам ме помоли да го запиша там и тази година, тъй като е ходил на такава две предходни лета. Като посещава тази занималня в къщи вечер си остава да си почете някоя книжка- това не е китайско мъчение, все пак. Навремето и аз обичах, а и още обичам да го правя. Обичам да си решавам и логически задачи, забавно ми е, това също не са мъки непосилни.
За какъвто и да било вид работа всеки родител следва да се стреми да дава такава по вид и обем съгласно възможностите на неговото си дете. Не е полезно нито прекомерно трудните задания, нито прекалено лесните. Първите са невъзможни и при тях се убива желанието. При вторите интересът също си отива, тъй като не се развива нищо ново.
Аз знам идеално какво може моето дете и го товаря според неговите възможности. Не го оставям да залинява. Той не се чувства нещастен.
Моят син сега с удоволствие се записа на целодневна занималня. Там ще имат и английски, и игри, и рисуване, четат си, правят костюми, миналото лято сам искаше г-жата в един от часовете да му дава умножение, да си тренира таблицата. Сам ме помоли да го запиша там и тази година, тъй като е ходил на такава две предходни лета. Като посещава тази занималня в къщи вечер си остава да си почете някоя книжка- това не е китайско мъчение, все пак. Навремето и аз обичах, а и още обичам да го правя. Обичам да си решавам и логически задачи, забавно ми е, това също не са мъки непосилни.
Не е правилно да не се оставя в първи клас, защото ако едно дете не може да чете и не знае букви и цифри, то няма какво да прави във втори клас. Ама кой ти мисли в министерството... Давай, всички да завършват с отличен! Ама знаят ли- не знаят ли... По-добре да не знаят. На кого му трябва знаещ и мислещ народ? Работна ръка да има - това е важното.
Така е, три месеца и половина за всичко има време. Само трябва да се разпредели правилно и адекватно.
Затова заниманията ще бъдат втората половина на лятото и то под формата на игра, за да не досадя и не нея все пак.
Ей това не ми харесва. Виж, не е моя работа, затова ако пожелаеш, няма да коментирам повече.
Какво целиш с решението си упражненията да бъдат само през втората половина от лятото? Да и подариш поне половин лято? В такъв случай се получава така: хубавата част от лятото и лошата - с ученето. Според мен ученето трябва да го има и през лятната ваканция, независимо от резултатите през изминалата година. Трябва да го има често и по малко. Аз като ученичка съдя по себе си. Аз забравям голяма част от ученото през годината за 3 месеца, а какво остава за едно 7 годишно дете?
Радостина, аз чета по над 30 страници всеки ден и никога няма да ми омръзне. Да чета ми е най-любимо занимание, има и такива хора като мен явно
За мен ако някое от децата не обича да чете би било направо трагедия, признавам си
Повечето ми приятелки с по-големи деца са на мнение, че днес вече никое дете не чете, искат само на компютъра и пред ТВ. Дано моите са по-старомодни в това отношение, но знае ли човек какво го чака.
Ние май няма да се занимваме особено през лятото. Синът ми си има няколко сборника със задачи, решава си, когато иска или когато аз му напомня. Има си и книги за четене. Засега сме го ударили на почивка, пък занапред ще видим.
За мен ако някое от децата не обича да чете би било направо трагедия, признавам си
Повечето ми приятелки с по-големи деца са на мнение, че днес вече никое дете не чете, искат само на компютъра и пред ТВ. Дано моите са по-старомодни в това отношение, но знае ли човек какво го чака.Ние май няма да се занимваме особено през лятото. Синът ми си има няколко сборника със задачи, решава си, когато иска или когато аз му напомня. Има си и книги за четене. Засега сме го ударили на почивка, пък занапред ще видим.
И аз чета по 30 стр. на ден, ама не съм критерий за четене. Има и достатъчно хора, които четат по-малко, защото правят друг неща, които аз не правя (например, не съм много по спортовете).
При децата има и един друг момент, който пропускаме - четенето е умение, което изисква време за усвояването му. През първата година (а много деца и през втората) се справят с четенето на родния си език така, както възрастните с чуждия език, докато ходят на курсове, т.е. бавно, мъчително, внимават за всяка дума или буква, много често им убягва смисълът на изречението и т.н. Сега не ми се рови из книгите за справка с каква скорост през годините се научават да четат децата докато станат възрастни, каква част от прочетеното в текста разбират и т.н., но има включително и измервания.Това са неща, които са много добре проучени, но кой знае защо по нашенско се пренебрегват и още от първи клас се решава, че довчера детето едва е сричало, но сега трябва да може да прочете книга свързан текст и фабула от 100 страници. Няма как да стане. То, може да стане, но с цената на напъването на детето и създаването у него на негативно отношение към четенето. Затова, бавно и спокойно. Така или иначе всички книги, които са им вписъка много рядко са част от учебния материал от читанката, защото тя е пълна със стихотворения, някакви измислени разказчета или приказки.
На всичко отгоре децата ни днес имат достъп до много лесно усвояеми източници на информация, за които ние само можехме да си мечтаем. Като бяхме деца гледахме научно-популярни филмчета веднъж в седмицата в Атлас, а сега има поне 2 канала, като единият е с дублирани филми и са като учебници по история или биология.
Няма нужда да изнасям тук лекции за ученето, но като цяло не трябва да пренебрегваме новите възможности и да се отлепим от доста по-мизерните възможности от нашето детство и да залагаме само на четенето и да мислим, че то е единственият начин за намиране и усвояване на информация и умения.
Ето ги моите, откакто излязоха във ваканция им е по-скучно ежедневието и започнаха да прекарват някакво време в четене без да ги карам. И това се случва, защото им се освободи половин ден, а преди едва успяваха да поиграят малко и за четене не им оставаше време.
При децата има и един друг момент, който пропускаме - четенето е умение, което изисква време за усвояването му. През първата година (а много деца и през втората) се справят с четенето на родния си език така, както възрастните с чуждия език, докато ходят на курсове, т.е. бавно, мъчително, внимават за всяка дума или буква, много често им убягва смисълът на изречението и т.н. Сега не ми се рови из книгите за справка с каква скорост през годините се научават да четат децата докато станат възрастни, каква част от прочетеното в текста разбират и т.н., но има включително и измервания.Това са неща, които са много добре проучени, но кой знае защо по нашенско се пренебрегват и още от първи клас се решава, че довчера детето едва е сричало, но сега трябва да може да прочете книга свързан текст и фабула от 100 страници. Няма как да стане. То, може да стане, но с цената на напъването на детето и създаването у него на негативно отношение към четенето. Затова, бавно и спокойно. Така или иначе всички книги, които са им вписъка много рядко са част от учебния материал от читанката, защото тя е пълна със стихотворения, някакви измислени разказчета или приказки.
На всичко отгоре децата ни днес имат достъп до много лесно усвояеми източници на информация, за които ние само можехме да си мечтаем. Като бяхме деца гледахме научно-популярни филмчета веднъж в седмицата в Атлас, а сега има поне 2 канала, като единият е с дублирани филми и са като учебници по история или биология.
Няма нужда да изнасям тук лекции за ученето, но като цяло не трябва да пренебрегваме новите възможности и да се отлепим от доста по-мизерните възможности от нашето детство и да залагаме само на четенето и да мислим, че то е единственият начин за намиране и усвояване на информация и умения.
Ето ги моите, откакто излязоха във ваканция им е по-скучно ежедневието и започнаха да прекарват някакво време в четене без да ги карам. И това се случва, защото им се освободи половин ден, а преди едва успяваха да поиграят малко и за четене не им оставаше време.
За мен ако някое от децата не обича да чете би било направо трагедия, признавам си
При нас е трагедия. Още от малка, когато й четох, ревеше и буташе книгите. И сега, ако има възможност, само ще гледа телевизия и играе на компютъра. Естествено, става й интересно, когато чете, и понякога започва някоя книга и без да я подканвам, но все пак отношението й към книгите не е такова, каквото бих искала да бъде. Все още се надявам, че след време ще заобича книгите колкото мене.
Преди 2 години и аз си мислех, че е трагедия, ама се оказа, че не е. Започнах да се интересувам повече от четенето и ученето като "производствен" процес, какви ресурси изисква, за какво време се прави едно или друго нещо, време на натрупване на умения и т.н. И установих, че съм попаднала във водовъртежа на с нищо недоказаната ефективност на изискванията към децата, че всъщност всичко това е традиция, която толкова ни е набивана в главите, че изобщо не се замисляме кое е здравото зърно и кое е плявата. Добре, че се спрях навреме, че да не тормозя детето.
Аз изобщо не визирам четенето като учебен процес, а като удоволствие. Да четеш книги е безценно според мен и в този смисъл бих считала, че децата ми са ощетени, ако не проявяват интерес към книгите. За никакви традиции не говоря, а за собственото ми усещане за нещата. У нас има толкова много книги, че би било жалко, ако децата не ги четат един ден.
За никакви традиции не говоря, а за собственото ми усещане за нещата. У нас има толкова много книги, че би било жалко, ако децата не ги четат един ден.
Нали точно затова говоря - ние като възрастни си мислим, че четенето е за удоволствие, защото сме забравили как сме се научили да четем и колко време е минало, докато започне да става удоволствие. Всяко нещо в живота е учене - от прочитането на енциклопедията до пускането на кафеварката. Приемаме всичко за даденост. Ако погледнем през очите и развитието на децата нещата ще ни изглеждат по съвсем различен начин.
Не е правилно да не се оставя в първи клас, защото ако едно дете не може да чете и не знае букви и цифри, то няма какво да прави във втори клас. Ама кой ти мисли в министерството... Давай, всички да завършват с отличен! ...
Че как може да не умееш да смяташ до 20 без проблеми, когато съучениците ти се справят с лекота с текстови задачи, смятат до 1000 и умножават и делят така, както пият вода? Или какво ще прави нагоре дете, което буквува /имаха две в класа такива сега/ с онези, които четат елементарните учебници с допълнителна информация, анализират я и отговарят вече на въпроси към текста?
Няма смисъл да се насилват така нещата, за изоставащите е най- зле в перспектива. Какво, като са им подарени тройките? Това само ще накара родителите да си отдъхнат с мотото "Ох, тоя път пак мина!".
За мен ако някое от децата не обича да чете би било направо трагедия
Как да се обича нещо да се прави, ако не си се научил да го правиш? Децата не четат книги, защото е по-лесно да гледат филм или да играят на компютъра. Ако имате поглед върху повечето деца, те филми със субтитри не гледат и в интернет не ровят , за да четат дадена информация. И все си мисля , че всичко идва от семейството. Ако детето ви вижда често с книга, и то скоро ще се заинтересува, но ако вие не четете не очаквайте то да започне, само защото го карате. Моят племенник/ 2 клас/ преписваше една приказка скоро и аз го попитах за какво се разправя , а той ми каза: Откъде да знам - аз я преписвам, не я чета. У тях никой не чете книги. Ето ви показателния пример, не е вездесъщ, но е така поне в 80% от семействата.
Тук , обаче , ставаше въпрос за това, че децата първо трябва да се научат да четат. В първи клас на тях им е много трудно самия процес на четене.
Когато бях малка пеех фалшиво. Не ме приеха дори в хора, а исках. В ІV клас започнах да свиря на китара. Ходех на солфеж. Започнах да се упражнявам и да пея. Имах учител. Полагах труд. В V клас вече бях в хора, пеех и в народен ансамбъл, изнасях концерти, по- късно ходех и в чужбина точно с "пеенето" си.
Ако не бях се упражнявала, нямаше да мога да се развия в тази насока.
В ІІІ клас не знаех да играя шах. В VІІІ клас, след тренировки, имах златен медал по шах на градско състезание.
Научих се да карам колело късно, на 6 години, но това не ми попречи в V клас да участвам в училищния отбор по колоездене, след тренировки, разбира се.
Така е с повечето неща. Никой не ме е натискал. Никога не ми е бил неприятен процесът "трудене" /ученето е такъв вид процес, това си е трудът на децата или поне една от неговите форми и при тях и при нас/, напротив той е и следва да се възприема като удоволствие, а не само да се гонят крайни резултати. Последното е крайно погрешно.
Ако не бях се упражнявала, нямаше да мога да се развия в тази насока.
В ІІІ клас не знаех да играя шах. В VІІІ клас, след тренировки, имах златен медал по шах на градско състезание.
Научих се да карам колело късно, на 6 години, но това не ми попречи в V клас да участвам в училищния отбор по колоездене, след тренировки, разбира се.
Така е с повечето неща. Никой не ме е натискал. Никога не ми е бил неприятен процесът "трудене" /ученето е такъв вид процес, това си е трудът на децата или поне една от неговите форми и при тях и при нас/, напротив той е и следва да се възприема като удоволствие, а не само да се гонят крайни резултати. Последното е крайно погрешно.
Да, научаването да четат става с четене при съответната настройка, а не като копане с мотиката - днес задължително ще прочетеш (изкопаеш) толкова, утре още толкова. И както става ясно - примерът на родителите и желанието на детето. Насила няма смисъл.
Точно е казало детето за преписването - дали са му го да преписва, а не да чете. То просто е копирало и е гледало да няма графични грешки и е правело така без никакъв интерес. Така може да препише Енциклопедия Британика и пак няма да разбере нищо и главата му ще е празна като кратуна. По същия начин гледам и на нормативите за четене - технически може да се прочете, но това да е без никакво удоволствие и полза.
Точно е казало детето за преписването - дали са му го да преписва, а не да чете. То просто е копирало и е гледало да няма графични грешки и е правело така без никакъв интерес. Така може да препише Енциклопедия Британика и пак няма да разбере нищо и главата му ще е празна като кратуна. По същия начин гледам и на нормативите за четене - технически може да се прочете, но това да е без никакво удоволствие и полза.
Още нямам първолак, но ми стана интересна дискусията за книгите.
Според мен основната грешка, която допускат много родители е, че когато децата се научат да сричат, те веднага спират да им четат. Децата обаче не се справят добре и като че ли "намразват" книгите. За това въпреки, че Вики вече чете почти гладко ние продължаваме да му четем книжки и смятаме да го правим поне още година. Така мисля да поддържам интереса му към книгите, а и това доставя удоволствие на всички ни. Дано съм права де.
Според мен основната грешка, която допускат много родители е, че когато децата се научат да сричат, те веднага спират да им четат. Децата обаче не се справят добре и като че ли "намразват" книгите. За това въпреки, че Вики вече чете почти гладко ние продължаваме да му четем книжки и смятаме да го правим поне още година. Така мисля да поддържам интереса му към книгите, а и това доставя удоволствие на всички ни. Дано съм права де
.
Да, Ели, чела съм точно такова нещо по въпроса- задължително четено от родителите следва да продължи до около 7-8 годишна възраст /тогава се предполага по- гладко четене и четене с разбиране, за което обаче са нужни упражнения/, а не да се преустанови с наченките на сричането, което става средно към 5 години.
Затова заниманията ще бъдат втората половина на лятото и то под формата на игра, за да не досадя и не нея все пак.
Ей това не ми харесва. Виж, не е моя работа, затова ако пожелаеш, няма да коментирам повече.
Какво целиш с решението си упражненията да бъдат само през втората половина от лятото? Да и подариш поне половин лято? В такъв случай се получава така: хубавата част от лятото и лошата - с ученето. Според мен ученето трябва да го има и през лятната ваканция, независимо от резултатите през изминалата година. Трябва да го има често и по малко. Аз като ученичка съдя по себе си. Аз забравям голяма част от ученото през годината за 3 месеца, а какво остава за едно 7 годишно дете?
По въпроса с четенето мисля като Tess. Аз съм страстен четец и за мен би било трагедия ако децата ми не обичат четенето. Опитвам се да им давам личен пример
. Насърчавам, чета и карам и малката да чете на глас поне по 1-2 странички вечер.
Чак сега виждам тази тема... Ето какво се получи при нас - около 1/3 от учениците в класа получиха оценка Много добър. Но на майките хич не им хареса...И станаха големи скандали и разправии с класната. За мен тези оценки са много завишени и тези, които са получили Мн. добър са за живи тройки. Аз не бих се сърдила за такова нещо. Приемам оценката и това, че детето знае за толкова. А какво ще става във втори клас като започнат истинско оценяване - не знам 
Сигурно ще вдигат врява до Бога.
По въпроса за четенето - аз също много чета книги. Дъщеря ми чете през деня колкото и определя, а вечер задължително чета аз Това е ритуал, който не се пропуска никога - независимо колко съм уморена или пък тя...
Сигурно ще вдигат врява до Бога.По въпроса за четенето - аз също много чета книги. Дъщеря ми чете през деня колкото и определя, а вечер задължително чета аз
Това е ритуал, който не се пропуска никога - независимо колко съм уморена или пък тя... Но на майките хич не им хареса...И станаха големи скандали
Нали тъкмо от майките тръгва цялата работа... А след някоя година и самите деца ще се държат така.
Това за четенето - всяко дете е различно и родителят сам трябва да намери пътя. Дъщеря ми е на 6, от миналата година се научи да чете, от този момент не съм и чела нищо. Сама си взима книжките и си чете. Все още срича, но четенето и писането стават изцяло по нейно желание и упорство. Чете и пише ръкописно, сама се научи от старите тетрадки на батко си.
Докато батко и на сила съм го карала да чете, но още първата лятна ваканция го карах да чете разказчета по лбимата му тема и да им прави писмен преразказ. След втори клас също нямаше желание да чете много, но в края на ваканцията вече нещата се промениха, книгите го завладяха.
АЗ вкъщи не чета. Това го пиша заради личния пример - не е толкова важен. Кога да чета, като трябва да се сготви, изчисти, изпере и т.н.?
Та по повод 6ците - всеки родител иска детето му да е отличник. Също така иска да има знания. Естествено е очакването учителят да бъде отговорен за тези знания. На практика ако учителят е лош, колкото и умно да е детето няма да има знания, а учителите наблягат на обратния вариант - колкото и добър да е учителят едно незаинтересовано дете никога няма да се научи. В крайна сметка всичко е много различно - няма идеален учител, но не може да се пренебрегват и неговите качества в овладяването на знанията. На практика - оценките са и за самия учител.
Докато батко и на сила съм го карала да чете, но още първата лятна ваканция го карах да чете разказчета по лбимата му тема и да им прави писмен преразказ. След втори клас също нямаше желание да чете много, но в края на ваканцията вече нещата се промениха, книгите го завладяха.
АЗ вкъщи не чета. Това го пиша заради личния пример - не е толкова важен. Кога да чета, като трябва да се сготви, изчисти, изпере и т.н.?
Та по повод 6ците - всеки родител иска детето му да е отличник. Също така иска да има знания. Естествено е очакването учителят да бъде отговорен за тези знания. На практика ако учителят е лош, колкото и умно да е детето няма да има знания, а учителите наблягат на обратния вариант - колкото и добър да е учителят едно незаинтересовано дете никога няма да се научи. В крайна сметка всичко е много различно - няма идеален учител, но не може да се пренебрегват и неговите качества в овладяването на знанията. На практика - оценките са и за самия учител.
Да, Гост =,
Ти не си готов/а да даваш личен пример, но можеш да набиваш канчето на сина си не само да чете насила, но и да прави писмени преразкази насила. Може книгите да са го завладяли, но може и да се е примирил с упоритостта на родителя си и да прави това, което се очаква от него, за да няма неприятности.
Не мога да причиня такова нещо на моите деца, нито с личен, нито без личен пример и дейсвително съм ужасена от такъв подход.
Ти не си готов/а да даваш личен пример, но можеш да набиваш канчето на сина си не само да чете насила, но и да прави писмени преразкази насила. Може книгите да са го завладяли, но може и да се е примирил с упоритостта на родителя си и да прави това, което се очаква от него, за да няма неприятности.
Не мога да причиня такова нещо на моите деца, нито с личен, нито без личен пример и дейсвително съм ужасена от такъв подход.
Аз не те карам да причиняваш това на твоите деца. 
Може и да се е примирил с моето упорство, може и да го е завладяло четенето на книгите. Ако аз не мога да преценя това, то ти още по-малко би могла, тъй като не познаваш детето ми. Имам авторитета да наложа на детето ми да прави нещо, също така не го оставям да яде каквото и когато си иска, просто му го налагам. Иначе ще яде само чипс и сандвичи. Е аз съм гадна майка и причинявам това на детето ми. Както му причиних и "научаване да чете". Както му причинявам учене сега в училище. Или да разчитам на някоя учителка, дето много не и пука?
В крайна сметка ако не му налагам какво да прави, той ще играе по цял ден пред компютъра и няма дори да отвори учебник. Може би много отговорна, в никакъв случай не безотговорна. Тези понятия са само за странични наблюдатели. От моето дете се изисква да направи нещо, аз взимам мерки това да стане. Колкото по-рано се научи, толкова по-добре за него.
Всъщност определено на 7 годишна възраст не съм го къпала в банята. Не полня какво беше твоето мнение по въпроса... темата беше отдавна...
А като се окажеш с липса на време, дори няма да влизаш в този форум, камо ли да си позволиш да четеш нещо в къщи. Или при теб има кой да готви и чисти къщата вместо теб?
Може и да се е примирил с моето упорство, може и да го е завладяло четенето на книгите. Ако аз не мога да преценя това, то ти още по-малко би могла, тъй като не познаваш детето ми. Имам авторитета да наложа на детето ми да прави нещо, също така не го оставям да яде каквото и когато си иска, просто му го налагам. Иначе ще яде само чипс и сандвичи. Е аз съм гадна майка и причинявам това на детето ми. Както му причиних и "научаване да чете". Както му причинявам учене сега в училище. Или да разчитам на някоя учителка, дето много не и пука?
В крайна сметка ако не му налагам какво да прави, той ще играе по цял ден пред компютъра и няма дори да отвори учебник. Може би много отговорна, в никакъв случай не безотговорна. Тези понятия са само за странични наблюдатели. От моето дете се изисква да направи нещо, аз взимам мерки това да стане. Колкото по-рано се научи, толкова по-добре за него.
Всъщност определено на 7 годишна възраст не съм го къпала в банята. Не полня какво беше твоето мнение по въпроса... темата беше отдавна...
А като се окажеш с липса на време, дори няма да влизаш в този форум, камо ли да си позволиш да четеш нещо в къщи. Или при теб има кой да готви и чисти къщата вместо теб?
Ти мен не ме мисли. Не им го причинявам, затова и няма нужда да ги наздиравам или да ги карам да си учат уроците. Правят го абсолютно сами, без подкана, без заповеди. Затова и имат абсолютен авторитет в класовете си като знаещи и можещи. Учат бързо и качествено.
Можеш спокойно да се налагаш на децата си дори и да отидат на Еверест. Винаги може да се размаха един камшик, а той е много голяма сила в ръцете на един родител. А питаш ли ги понякога за разнообразие те какво предпочитат? А може и компютърните игри да не са чак толкова лошо забавление. Когато децата имат възможност да се занимават и със свои си неща по-сериозно гледат на училището. Много е лесно да се кара някого насила, но е ученето, което всъщност е най-полезно не става насила.
Хайде, остани си със здраве!
Можеш спокойно да се налагаш на децата си дори и да отидат на Еверест. Винаги може да се размаха един камшик, а той е много голяма сила в ръцете на един родител. А питаш ли ги понякога за разнообразие те какво предпочитат? А може и компютърните игри да не са чак толкова лошо забавление. Когато децата имат възможност да се занимават и със свои си неща по-сериозно гледат на училището. Много е лесно да се кара някого насила, но е ученето, което всъщност е най-полезно не става насила.
Хайде, остани си със здраве!
АЗ теб не те мисля, нито твоите деца - както ти написа - те са си твоя грижа и ти не би им причинила "такова нещо". Не видях някъде да съм написала конкретен съвет към теб. Също така ти не мисли и моите деца. Определено могат да четат и пишат, едното ходи на училище, не по негово желание естествено, все още е задължително в нашата страна (в случай че забравяш).
Е поне си отговорих на въпроса защо повечето днешни деца не могат да пишат правилно. А то било защото не ставало на сила, трябвало да поискат първо...
Вероятно моето дете е опровержение на всичко, или поне на твоите мнения. А колкото дали чете от примирение - определено сега влагам усилия да чете по-малко. Пак насила го правя де.
Е поне си отговорих на въпроса защо повечето днешни деца не могат да пишат правилно. А то било защото не ставало на сила, трябвало да поискат първо...
Вероятно моето дете е опровержение на всичко, или поне на твоите мнения. А колкото дали чете от примирение - определено сега влагам усилия да чете по-малко. Пак насила го правя де.
Ще имаш много здраве, защото ти е грешна корелацията. Точно обратното е - децата, които възприемат ходенето на училище и ученето като нещо, което трябвада правят, защото трябва да правят (заповед, задължително е и т.н.) имат повече проблеми с правописа и изобщо с усвояването на учебния материал. МОТИВАЦИЯ му се вика - външна и вътрешна. Вътрешната е винаги по-силна, защото индивидът усеща, че прави добро на себе си, а не се подчинява на желанието на друг (в случая родителя). Моите ходят на училище с удоволствие, само ранното ставане не им харесва. На правописа им могат да завидят много зрелостници. Като пишат и учат децата ми го правят с акъла си, а не за да ми угодят.
Само се чудя защо обръщате толкова внимание на оценките в първи клас.Тази година дъщеря ми завърши трети клас,оставям я да учи сама като съм и казала че успехът и зависи само от нея,както и бъдещето и.Ами добре се справя детето може да не е пълна отличничка,но се подготвя сама и така ще бъде докато завърши,а няма да разчита ,че мама или баба все ще и помагат.Не ми харесва идеята детето да учи за оценки,то трябва да трупа знания ,а не числа.Това е моето мнение и така ще процедирам и с малката ми дъщеря която на есен е първи клас.
Ваканцията е за отмора и направо невероятно ми звучат реплики от сорта, всеки ден по три страници и еди колко си задачи. Моят син от 24 насам не е поглеждал нищо - спи, играе, занимава се с любими неща. Чак от другата седмица ще определя график, два пъти седмично да се занимаваме с четене и писане, и математика.
Другото, което искам да споделя, че материала в първи клас е много разтегнат, та дори и разхвърлян, поради тази причина аз го синтезирах и с прости примери го обяснявах на сина ми.
Другото, което искам да споделя, че материала в първи клас е много разтегнат, та дори и разхвърлян, поради тази причина аз го синтезирах и с прости примери го обяснявах на сина ми.
Никога не съм чувала за първокласник, завършил с по-малко от "Отличен", може би го правят за поощрение.
А аз съм чувала и виждала. Познавам дете, което остана да повтаря първи клас.
По темата - не всички завършват с отличен. Има и по ниски оценки, но явно не са в училищата на нашите деца.
Е, сега, темата не е "Кой е по-по-най", за бате ви Енчо си имаше друга.
И аз знам, че в първи клас няма оставане поради слаб успех. За жалост. Миналата година имахме едно момиченце, което въобще не мръдна на сантим от началото, имаше психическо заболяване, определено не беше за този клас. Е, така и не разбрах какъв е смисълът да бъде записана във ІІ клас след това. Пълно безумие.
И аз знам, че в първи клас няма оставане поради слаб успех. За жалост. Миналата година имахме едно момиченце, което въобще не мръдна на сантим от началото, имаше психическо заболяване, определено не беше за този клас. Е, така и не разбрах какъв е смисълът да бъде записана във ІІ клас след това. Пълно безумие.
Мисля, че децата нямат интерес към четенето, защото повечето книги ги има на филми.Ние едно време колко телевизия сме гледали?
А сега всеки ден са пред екрана.Това им запълва фантазията и няма смисъл да четат.
Моят син все още има интерес, но предпочита компютъра, а не книгите.Не са му толкова интересни.
А сега всеки ден са пред екрана.Това им запълва фантазията и няма смисъл да четат.
Моят син все още има интерес, но предпочита компютъра, а не книгите.Не са му толкова интересни.
Ако съдя по моите деца, те са на тласъци с четенето, телевизията, компютъра и другите забавления. Докато бяха заети с училище рядко хващаха книга с обяснението, че им омръзва по цял ден да пишат и да четат и затова играеха компютърни игри и изобщо всичко друго, но не и да четат. Минали са само 2 седмици от началото на ваканцията, извънкласните им ангажименти си вървят с пълна сила, но за това кратко време всеки от тях е прочел по една книга от кора до кора без никой да ги кара.
Затова съм склонна да мисля, че поне някои деца, ако им се даде възможност, самички си регулират кога какво им е нужно и не се отказват от четенето с лека ръка, независимо какви други съблазнителни възможности имат.
Затова съм склонна да мисля, че поне някои деца, ако им се даде възможност, самички си регулират кога какво им е нужно и не се отказват от четенето с лека ръка, независимо какви други съблазнителни възможности имат.
И това е така- ако детето ходи на училище половин ден и подготвя уроци и домашни едва ли ще му е до няколко часово четене. Особено ако има своя среда и играе в свободното си време. Много зависи с какви други възможности разполагат децата за свободното си време- извънучилищни занимания, приятели, почивки, екскурзии и т.н.
Така е, сега има и компютри и много повече тв програми (само колко от тях са само за деца...). Обаче аз непрекъснато се опитвам да обяснявам, че когато прочетеш една книга, можеш сам да си представиш пейзажа, обстановката, героите и имаш време да осмислиш ставащото, защото се чете по-бавно. А така приемането на пасивна информация от медиите - някак си не ми е много полезна.
А какво ще правят после в университета, като не могат да си изчетат литературната листа за изпит? Трябва да могат да четат бързо и да осмислят четенето (само с много четене се постига), иска ми се да четат с ентусиазъм - иначе губят един прекрасен вълшебен свят.
А какво ще правят после в университета, като не могат да си изчетат литературната листа за изпит? Трябва да могат да четат бързо и да осмислят четенето (само с много четене се постига), иска ми се да четат с ентусиазъм - иначе губят един прекрасен вълшебен свят.
Е, не съм съгласна за пасивното приемане на информация, защото няма такова нещо. Всяка информация през сетивата се обработва по някакъв начин, много често се комбинират няколко източника на информация. Затова не мога да кажа, че един източник на информация е по-пълноценен от друг. Иначе защо да се използват изображения и филми или интерактивни методи за обучение, включително и виртуалната реалност? Има си място за всички видове информиране, стига да се използват по подходящ начин според целта на занятието.
Четенето си е четене, киното си е кино, игрите са си игри. За мен те не са в противоречие помежду си, защото развиват различни умения и способности.
А кой ти мисли за университета, като е на 10 години?
Четенето си е четене, киното си е кино, игрите са си игри. За мен те не са в противоречие помежду си, защото развиват различни умения и способности.
А кой ти мисли за университета, като е на 10 години?
Ами майките, майките мислят за университета! Всъщност в къщи само аз ръчкам дъщерята да чете....
А и не съм против телевилзията, киното, интернет, даже напротив. Просто напоследък все повече чувам мнения, че сега има други източници на информация, и какво толкова се втелявам - детето щяло да си я набере по друг начин.
На мен четенето ми е много болна тема, защото дъщеря ми просто не обича да чете. Какво ли не сме опитвали, непрекъснато купувам нови книги (вечно избирам нещо да е интересно), нея самата я влача по книжарници - дано прихване, но не би.
И затова от 2 ри клас четем насила - преди по 20, сега по 30 страници на ден. Друг начин не намерих до сега и не ме критикувайте, ей, че точно тази тема ми е слабата
.
Тази седмица видя книгата "Hi Scool Musical", по филма
и си я пожела....за първи път...така че стискайте палци. Аз разбира се веднага я купих.
А и не съм против телевилзията, киното, интернет, даже напротив. Просто напоследък все повече чувам мнения, че сега има други източници на информация, и какво толкова се втелявам - детето щяло да си я набере по друг начин.
На мен четенето ми е много болна тема, защото дъщеря ми просто не обича да чете. Какво ли не сме опитвали, непрекъснато купувам нови книги (вечно избирам нещо да е интересно), нея самата я влача по книжарници - дано прихване, но не би.
И затова от 2 ри клас четем насила - преди по 20, сега по 30 страници на ден. Друг начин не намерих до сега и не ме критикувайте, ей, че точно тази тема ми е слабата
. Тази седмица видя книгата "Hi Scool Musical", по филма
и си я пожела....за първи път...така че стискайте палци. Аз разбира се веднага я купих.
Успокой се малко на тема книги, че така само мелиш сол на главата на дъщеря си и няма да постигнеш нищо. Не й избирай книги, дори не й споменавай за тях известно време. Не й давай норматив за четене, че като нищо на нея й става още по-неприятно, все едно копае нива. Прави си пас известно време и виж какво ще направи.
Ами целият четвърти клас така правихме, купуваше си комикси Мики Маус и само ги разглеждаше без да ги чете. Бая изостанахме, имахме забележки за непрочетени книги в училище...не ми се рискува повече. Може би сега в 6 клас догодина пак ще пробвам, но само един семестър /докато свикне с новите предмети/.
Аз уж съм един стратег, но при собственото си дете удрям доста на камък.
Аз уж съм един стратег, но при собственото си дете удрям доста на камък.
Аз уж съм един стратег, но при собственото си дете удрям доста на камък.
Все едно слушам себе си.
To имаше вече подбна такава тема за книгите от Списъка ...
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=300405.0
...http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=300405.0
И при нас всички завършиха с Отличен.Питах госпожата, а тя каза, че имало и незаслужени, но да се радвали децата?
Изобщо всичките паралелки завършиха така - може би е политика на училището.
Изобщо всичките паралелки завършиха така - може би е политика на училището.