Всички първолаци ли завършват с "Отличен"?

Въобще не съм съгласна, че посещаемостта определя знанията. Има редовно посещаващи, които блеят и претупват и такива, които отсъстват поради здравословни причини и се обучават удома. Моят син е от вторите и на приравнителните се представи отлично, въпреки стреса и натрупания материал върху, който го изпитваха. На прощалната вечер пък имаше отличници, които бъркаха родовете и се изложиха, което говори, че не са усвоили всеобхватно материала като цяло и са зубрили. Така, че ако обичате малко по спокойно с изводите.

Аз бях подготвила сина си за всякакви изненади и му казах, че това, което му е в главичката никой не може да му го отнеме и рано или късно тези, които получават аванси, после ги плащат. Аз също не съм била винаги отличничка, но мои съученици, на които постоянно им надуваха оценките в крайна сметка не станаха нищо особено...това толериране не може да продължи до безкрай.  Имах си знанията и потенциала въпреки, че родителите ми бяха "прости" хора, не от елита и сега съм с две магистратури и започвам доктурантура. В никакъв случай не насилвам дечко и нямам болни амбиции. Болните амбиции на родителите правят децата много нещастни и ги отклоняват от истинските им способности и техния самостоятелен избор.

Като цяло има нещо вярно в логиката ти. Но и има много неща, които са под въпрос.
Не разбирам защо на детето ти не са му дали грамота, ако на свидетелството му пише "отличен", а не "отличен с голям минус". Щом е отличник заслужава и грамота.
Права си за това, че на повечето деца им се помага до степен, че някой постоянно им виси на главата - или майката, бабата, частен учител или учителката в занималнята. И на мен не ми харесва това, защото се получава едно бясно състезание между гореспоменатите възрастни, а не се отчитат способностите на детето. Което опира или до високи изисквания от учителката в клас, или от системата, или от неготовността и незрелостта на детето да се справи с изискванията към него ( последните две не са лоши, защото децата се развиват с различни темпове). Като че ли някой постоянно бута детето, ръчка го с остена само и само накрая да блесне.
Не е никаква гаранция, че ако майката си остане вкъщи тя ще се занимава с детето. Има достатъчно много майки, които макар и да не ходят на работа и да са си вкъщи делегират тази отговорност (което е абсурдно) на някой друг възрастен като наемат учител, пращат детето на занималня и т.н. Но има и такива, които се занимават с детето, в което не виждам нищо лошо, ако самото дете проявява желание, а не просто го бутат насила и му правят диктовки до припадък или го карат да рецитира постоянно стихотворения или задачи по математика.
Вярно е, в началото децата имат нужда от малко помощ, насочване, създаване на ритъм на учене и степенуване на задачите за домашно и т.н.. Но това трае максимум един срок, докато детето се ориентира. Не мисля, че е нужно повече занимаване с уроците в първи клас, освен ако детето не е с някакви специални образователни нужди. Според мен е по-добре детето самичко да се справя колкото е възможно по-дълго време, а да иска помощ само на по-сложните неща. Постоянното зачисляване на някой възрастен е мечешка услуга.
Разбирам, че те е яд, защото това вече става традиция - бутане на децата от първи клас, та до седми да кандидатстват (и там уроци до умопомрачение), после да завършат гимназия, после и в университета... Ужас! Те цял живот си остават зависими от родителите!

   "Грешката" може да се поправи още това лято и за втори клас детето да има един нормален старт. Попълнете пропуските, не вярвам да са чак толкова много - все пак това е 1 клас. А ако ви остане време, вижте нещо и за втори клас.
Моето мнение е, че децата не бива от рано да имат толкова нисък таван.
Това "много добър" е един добър повод за вдигане на летвата.
Герчо, сигурна съм, че детето ти е умно. Но в първи клас децата наистина имат нужда от помощ, къде повече, къде по-малко. Че даже и във втори, и трети. Притеснителното е, когато това продължи до 12. 
А един първокласник е твърде неопитени няма поглед "отвисоко", за да прецени адекватно къде са пропуските му и да ги запълни. Мисля, че работата по пропуските се пада на родителя.

   Изобщо не обичам приказки "важното е да се справя сам", "Ако няма желание само да учи, нищо не може да се направи" и тн.. Желанието за учене до голяма степен зависи от родителя. Важно е да настроиш детето по подходящия начин, така че то да бъде отворено към знанията и успехите в училище.

*Inspiration*, благодаря за този пост. Абсолютно съм съгласна с теб. Пропуските не са много - истина е. Просто старта ни беше по-нисък отколкото на повечето деца с баби и дядовци пенсионери. И от там повечето усилия, които бяха необходими, за да навакса. Ще поработим това лято и се надявам, ако не друго, поне да помогна на детето ми да се почуства по-сигурно и уверено във възможностите си. Това с желанието за учене за мене е мит - няма 6-7 годишно дете, което да предпочита ученето пред игрите. И в този смисъл е ролята на родителя да му създаде мотивация и нагласа.

Така е, ако оставиш човека на самотек така ще си и отиде- пак на самотек.
Мога да ти предложа през лятото за ІІ клас да вземете сборник със задачи по математика /ако е зле с материала от І клас за І клас, ако е добре- направо за ІІ клас, ние миналото лято научихме таблицата, това много ни помогна през изтеклата година/, книжките, дадени за прочит, определи някакъв минимум за брой страници, приказки, глави на ден. Трябва да се чете и смята, а и да се пише всеки ден, макар и по малко. Отделят се не повече от час, час и половина, до два /зависи от пропуснатото и от нивото на детето сега/, но трябва да се отделят. Със сигурност няма да навредят, но ще ти е от голяма полза.

И тогава къде отива ваканцията? Кой излиза в отпуск и си взема работа?
Разбира се, ако едно дете има затруднения или пропуски е добре да има някакъв период на наваксване. Не мисля, че има смисъл от предварителното учене на какъвто и да е материал, освен ако детето прояви особен интерес в тази област (например му е интересно да решава задачи по математика и гълта сборниците като за закуска). Има и един друг момент, който не е за пренебрегване - детето да се научава малко по малко да приема и обработва информацията в клас, в момента на преподаване като в този процес използва стари знания и опит. Това е вид тренинг, защото не може предварително да се учи винаги. В първи клас, втори клас както и да е, там материалът не е толкова сбит, правят се много упражнения в клас, но колкото повече върви нагори материялът става по-сложен. Не виждам как след време ще учи по история или география предварително. За мен това е порочна практика. Ако трябва да натрупва някакви знания, то нека да са от вида обща култура - да чете енциклопедии, научни книги за деца и т.н. Имах съученици и деца от блока, които учеха така лятото за следващата година. Да ви кажа, те нито имаха ваканция като хората, нито бяха от отличниците. Сега като анализирам ситуацията им разбирам, че те така и не са се научили да обработват научнен обем информация на момента и да отсяват зърното от плявата.
Не става въпрос за оставяне на самотек, а за даване на възможност на детето да се учи да се организира в контролирана среда. Според мен е успокояващо за родителя това с броя прочетени страници на ден, но не ми се вижда особено добре за детето. Кажете, като възрастни можете ли да се насилите да четете по 30 страници текст на ден всеки ден? Ами, сигурна съм, че на всеки му писва и не го прави, освен ако от това не зависи животът и работата му. Четенето и ученето не са поточна линия с копче за пускане и спиране.

С материала за първи клас по математика дете вече си е екстра. Пропуски почти няма, просто трудно "отлепи" в началото. И това беше големия гърч и за двете ни. Иначе и с четенето е добре - сравнително. Определила съм брой страници за прочит на ден. Определили сме и книгите. Кофтито е само, че тя ще ходи на лятно училище /защото няма кой да я гледа/ и време за занимания в къщи почти няма да има. Освен това наистина и аз като RadostinaHZ смятам, че ваканцията е за почивка. Затова заниманията ще бъдат втората половина на лятото и то под формата на игра, за да не досадя и не нея все пак.

Ваканцията е три месеца и половина, достатъчно голяма.  Всеки си преценява дали има смисъл цялото това време да се пролежи пред ТВ, компа, да се рита топка от тъмно до тъмно или да играе и да се чете умерено. Има време за всичко. Установих го от миналата година. Особено ако детето има пропуски или пък напротив- интереси. Четенето и писането не са наказание все пак. Ако някой го възприема така- много жалко. Училището предоставя минимум знания. Ако оставя детето например да научи английски там, това е просто невъзможно. Така за нас е и с математиката. История и география- ами има си достатъчно добри енциклопедии, интересни и добре написани, не е задължително да се четат точно учебници в свободното време. Всеки си има цели и интереси.
За какъвто и да било вид работа всеки родител следва да се стреми да дава такава по вид и обем съгласно възможностите на неговото си дете. Не е полезно нито прекомерно трудните задания, нито прекалено лесните. Първите са невъзможни и при тях се убива желанието. При вторите интересът също си отива, тъй като не се развива нищо ново.
Аз знам идеално какво може моето дете и го товаря според неговите възможности. Не го оставям да залинява. Той не се чувства нещастен.
Моят син сега с удоволствие се записа на целодневна занималня. Там ще имат и английски, и игри, и рисуване, четат си, правят костюми, миналото лято сам искаше г-жата в един от часовете да му дава умножение, да си тренира таблицата. Сам ме помоли да го запиша там и тази година, тъй като е ходил на такава две предходни лета. Като посещава тази занималня в къщи вечер си остава да си почете някоя книжка- това не е китайско мъчение, все пак. Навремето и аз обичах, а и още обичам да го правя. Обичам да си решавам и логически задачи, забавно ми е, това също не са мъки непосилни.

Така е, три месеца и половина за всичко има време. Само трябва да се разпредели правилно и адекватно. 

  Разбира се. Без да давам много зор, почти неусетно, впрочем, с малко упражнения през миналото лято( ,дори не толкова редовни и в никакъв случай дълги и трудни) на синът ми му беше много лесно в първи клас после. Така ще направя и сега, с упражнения за 2-и клас. Има време за абсолютно всичко, наистина е така. Синът ми се подготвяше абсолютно сам в занималнята през цялата учебна година, аз само вечер проверявах как се е справил и в събота и неделя сме правили по малко упражнения, но не повече от половин час, до 45 мин. И никога не е казвал, че му е много или че му отнемам от времето за игра. Аз не го и правех-факт! Резултатът е, че той завърши с "Отличен", като учителката постоянно го хвалеше, чак ми ставаше неудобно пред другите родители. И не казвайте, че се фукам с гарджето си. Просто нищо не е станало от само себе си. А имаше и доста деца с "Мн. добър". Имаше деца и с "Добър". Учителката се ръководеше от т.нар. "изходни нива", които правиха в края на годината. И не виждам нищо лошо, че има такова разделение. Да, тъжно е за тези дечица, които са с по-ниски оценки в свидетелствата, но аз познавам и децата, и родителите. Ами, не може едни да се стараят, други-не, а после, за поощрение, всички да имат "отличен". Ако трябва да съм честна, смятам, че децата трябва да бъдат оценявани чрез тестове от най-ранна възраст. По всичко. Така аз ще разбера какви са евентуалните проблеми на моето дете и ще взема мерки. Ще купя помагало, ако трябва, ще отделя повече време през ваканциите и така...При положение, че моите деца играят до 11 часа вечерта пред къщата ни, не виждам как един час, на ден, ще им отнеме чак пък толкова от ваканцията и детството, ако се налага...пък и да не се налага. Аз дори не помня, че майка ни е правила така с мен и сестра ми, когато сме били малки, но го е правила-каза ми. И е факт, че винаги ми е било страшно лесно в училище. Не само в първите класове. Да не говорим, че се упражнявах на пианото всеки ден, занимавах се още с какво ли не, независило дали съм била ваканция или не и пак не съм се чувствала лишена от време за игра. Кой изобщо вярва, че знанията само от училището са достатъчни? В това няма кой да ме убеди!

Ей това не ми харесва. Виж, не е моя работа, затова ако пожелаеш, няма да коментирам повече.
Какво целиш с решението си упражненията да бъдат само през втората половина от лятото? Да и подариш поне половин лято? В такъв случай се получава така: хубавата част от лятото и лошата - с ученето. Според мен ученето трябва да го има и през лятната ваканция, независимо от резултатите през изминалата година. Трябва да го има често и по малко. Аз като ученичка съдя по себе си. Аз забравям голяма част от ученото през годината за 3 месеца, а какво остава за едно 7 годишно дете?

Радостина, аз чета по над 30 страници всеки ден и никога няма да ми омръзне. Да чета ми е най-любимо занимание, има и такива хора като мен явно
За мен ако някое от децата не обича да чете би било направо трагедия, признавам си Повечето ми приятелки с по-големи деца са на мнение, че днес вече никое дете не чете, искат само на компютъра и пред ТВ. Дано моите са по-старомодни в това отношение, но знае ли човек какво го чака.

Ние май няма да се занимваме особено през лятото. Синът ми си има няколко сборника със задачи, решава си, когато иска или когато аз му напомня. Има си и книги за четене. Засега сме го ударили на почивка, пък занапред ще видим. 

И аз чета по 30 стр. на ден, ама не съм критерий за четене. Има и достатъчно хора, които четат по-малко, защото правят друг неща, които аз не правя (например, не съм много по спортовете).
 При децата има и един друг момент, който пропускаме - четенето е умение, което изисква време за усвояването му. През първата година (а много деца и през втората) се справят с четенето на родния си език така, както възрастните с чуждия език, докато ходят на курсове, т.е. бавно, мъчително, внимават за всяка дума или буква, много често им убягва смисълът на изречението и т.н. Сега не ми се рови из книгите за справка с каква скорост през годините се научават да четат децата докато станат възрастни, каква част от прочетеното в текста разбират и т.н., но има включително и измервания.Това са неща, които са много добре проучени, но кой знае защо по нашенско се пренебрегват и още от първи клас се решава, че довчера детето едва е сричало, но сега трябва да може да прочете книга свързан текст и фабула от 100 страници. Няма как да стане. То, може да стане, но с цената на напъването на детето и създаването у него на негативно отношение към четенето. Затова, бавно и спокойно. Така или иначе всички книги, които са им вписъка много рядко са част от учебния материал от читанката, защото тя е пълна със стихотворения, някакви измислени разказчета или приказки.
На всичко отгоре децата ни днес имат достъп до много лесно усвояеми източници на информация, за които ние само можехме да си мечтаем. Като бяхме деца гледахме научно-популярни филмчета веднъж в седмицата в Атлас, а сега има поне 2 канала, като единият е с дублирани филми и са като учебници по история или биология.

Няма нужда да изнасям тук лекции за ученето, но като цяло не трябва да пренебрегваме новите възможности и да се отлепим от доста по-мизерните възможности от нашето детство и да залагаме само на четенето и да мислим, че то е единственият начин за намиране и усвояване на информация и умения.

Ето ги моите, откакто излязоха във ваканция им е по-скучно ежедневието и започнаха да прекарват някакво време в четене без да ги карам. И това се случва, защото им се освободи половин ден, а преди едва успяваха да поиграят малко и за четене не им оставаше време.

При нас е трагедия. Още от малка, когато й четох, ревеше и буташе книгите. И сега, ако има възможност, само ще гледа телевизия и играе на компютъра. Естествено, става й интересно, когато чете, и понякога започва някоя книга и без да я подканвам, но все пак отношението й към книгите не е такова, каквото бих искала да бъде. Все още се надявам, че след време ще заобича книгите колкото мене.